Определение № 3978 от 18.10.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3978 гр. Варна, 18.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501898 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл., във вр. чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 62621/23.08.2023г. по описа на ВРС от А. А. Г., ЕГН ********** от гр. Варна срещу разпореждане № 31927/22.08.2023г., постановено по ч.гр.д. № 7459/2023г. на ВРС, Х VII-ти състав, с което е оставена без разглеждане молба за допълване на разпореждане и заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.06.2023г.

Жалбоподателката намира обжалваното разпореждане за неправилно и необосновано и моли за неговата отмяна. Счита, че същото е постановено в противоречие на чл.416, ал.1 от ГПК. Оспорва изразеното становище на съда за неприложимост на чл. 250 от ГПК. Моли за присъждане на сторените разноски.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Поради горното, същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за основателна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 7459/2023г. е образувано по заявление вх. № 43399/09.06.2023г. от А. А. Г. срещу Д. Х. П. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземания във връзка с незаплатени адвокатски възнаграждения, заеми и разноски. Със заявлението е претендирано и присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаването му до окончателното изплащане на сумата. С разпореждане № 22083 от 13.06.2023г. първоинстационният съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за претендираните суми, като не се е произнесъл по претенцията за присъждане на законна лихва. Въз основа на разпореждането е издадена Заповед № 3509 от 13.06.2023г. за изпълнение по чл. 410 ГПК, без в нея да се съдържа претенция за заплащане на законна лихва. Длъжникът е уведомен за издадената срещу него заповед и в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е депозирал възражение, съответно на заявителя е даден едномесечен срок да предяви иск относно вземането си. На 22.08.2023г. заявителят е представил доказателства за 1 предявяване на иск в предоставения срок.

С обжалваното разпореждане от 22.08.2023г. районният съд е констатирал допуснатия пропуск и е приел, че се касае за хипотезата на чл. 250 от ГПК, доколкото не се е произнесъл по цялото искане. Същевременно е приел, че молбата за допълване на разпореждането е извън преклузивния срок по чл. 250 от ГПК, тъй като разпорежданията по чл. 410 от ГПК не подлежат на обжалване и влизат в сила от датата на издаването им.

Молбата по чл. 250 от ГПК е депозирана на 21.08.2023г., което е след изтичане на едномесечния срок, считано от 13.06.2023г.

Съобразно чл.410 от ГПК може да се иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми или заместими вещи и за предаване на движима вещи, когато искът е подсъден на районен съд. Съгласно препращащата разпоредба на чл.410, ал.2 от ГПК заявлението следва да покрива изискванията за редовност на искова молба. Същото следва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, като точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението. В заповедното производство не се установява вземането, а само се извършва проверка дали същото е спорно. Заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. Изложението на обстоятелствата трябва да е в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу вземането или да не го оспорва. Претенцията в заповедното производство следва да бъдат конкретизирана по начина, по който се извършва индивидуализация на претендираното вземане и в исковото производство, тъй като при подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, вземането подлежи на установяване в исково производство, ако такова бъде образувано въз основа на предявен от кредитора установителен иск. Наличието или липсата на посочените формални изисквания обуславя уважаването или отхвърляне на заявлението. Целта на производството по чл. 410 от ГПК е издаване на заповед за изпълнение в полза на заявителя срещу длъжника за посочените в заявлението вземания. Крайният акт на това производство е именно заповедта за изпълнение и затова същата следва да съответства на посочените в заявлението страни и вземания.

Съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 7 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д.

№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, разпоредбите на чл. 247, чл. 250 и чл. 251 ГПК намират на общо основание приложение в заповедното производство. По силата на задължението на гражданския съд да разгледа всяка подадена до него молба за защита и съдействие /чл.2 ГПК/ заповедният съд е длъжен да се произнесе по молба за поправка, допълване или тълкуване на постановен от него акт. Да се приеме противното би означавало да се допусне съществуването в правния мир на погрешно, непълно или неясно произнасяне на съда, което не е в състояние да постигне целите на производството. Съгласно чл. 416 от ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането. В конкретния случай се установява, че исковото производство за установяване вземането на кредитора е образувано на 22.08.2023г. и е висящо, следователно заповедта за изпълнение не е влязла в сила. Установеното обуславя извода, че молбата по чл. 250 от ГПК е подадена в срок и първоинстанционният съд дължи произнасяне по нея.

По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по молбата по чл. 250 от ГПК, депозирана от заявителя А. Г. на 21.08.2023г.

Воден от горното, съставът на Варненския окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 31927/22.08.2023г., постановено по ч.гр.д. № 7459/2023г. на ВРС, ХVII-ти състав и ВРЪЩА делото на първоистанционния съд за произнасяне по молба, депозирана от заявителя А. Г. на 21.08.2023г., за допълване на заповед за изпълнение 2 на парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.06.2023г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3