Решение № 1040 от 05.08.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1040 гр. Варна, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. И. като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20243110200896 по описа за 2024 година Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Волк строй“ ООД, ЕИК 206613211 ,срещу Наказателно постановление № 03-2300846/20.09.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание „имуществена санкция„ в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева, на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ.

Санкционираното лице счита обжалваното наказателно постановление за постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

Твърди, че същото не му е било надлежно връчено, а вместо това е изпратено за събиране на публичен изпълнител. Намира, че с това е накърнено правото му на защита. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление. В условията на евентуалност моли същото да бъде изменено и размерът на санкцията да бъде намален до предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание въззивното дружество, редовно уведомено, се представлява от адв. Д. Н. от ВАК, който поддържа жалбата на изложените в нея основания. Допълнително заявява, че между дружеството и посоченото в НП лице е имало сключен граждански договор, по силата на който изпълнителят се задължил да постигне определен резултат, а именно-да извърши зидария. Счита и че е налице несъответствие между описаната в НП длъжност „зидар“ и извършваната от лицето Д. Ст. Анг. дейност. Позовава се на годишната данъчна декларация на дружеството за предходната година и 1 моли за намаляване размера на наложеното наказание, в случай, че съдът не уважи искането за отмяна на наказателното постановление.

Представител на въззиваемата страна – юк. М., изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че извършването на нарушението е безспорно установено. Изразява несъгласие с доводите, че е било налице гражданско, а не трудовоправно отношение между дружеството и работника.

Намира за законосъобразно определен и размерът на наложеното наказание.

Изтъква наличието на друго нарушение от същия вид, осъществено от дружеството. Моли за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

През м. август 2023 г. въззивното дружество „Волк строй“ ООД изпълнявало строежа на обект-еднофамилна жилищна сграда, находяща се в гр.Варна,р-н Владислав Варненчик, м-ст „Кьор Бунар“, СО „Ментеше“, строителен обект – жилищен комплекс – „Инфинити Хоумс“ , УПИ II- 2, кв.

24, ПИ ***.

За изпълнението на строителните дейности, освен наетите по трудов договор работници, дружеството ангажирало и лицето Д. Ст. Анг., който полагал труд на обекта и на 25.08.2023 г. На посочената дата от Е. Н. и З. П. инспектори в Дирекция "Инспекция по труда"-Варна била извършена проверка по спазването на трудовото законодателство на посочения строеж.

При проверката било установено, че св. Д. Ст. Анг. извършват дейност на 2 обекта, като „зидар“. Бил поканен да попълни декларация във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство и Д. Ст. Анг., ЕГН ********** декларирал, че има сключен трудов договор с въззивното дружество, като работи на длъжност „зидар“.

Удостоверил, че е договорил възнаграждение в размер на 780 лева на месец, че почивните му дни са събота и неделя, както и че извършва дейност като „зидар“в обекта. Отразил в декларацията и че работното му време е от 09:00 ч. до 15:00 ч., с предвидени почивки.

На дружеството било указано да представи за проверка определени документи, между които и трудовите досиета на установените лица в обекта на контрол. В хода на извършената документна проверка не били представени: граждански договор и сключен писмен трудов договор с лицето Д. Ст. Анг., ЕГН **********

Проверяващите счели, че се касае за трудово правоотношение и на 30.12.2023 г. съставили акт за установяване на административно нарушение на въззивното дружество„Волк строй“ ООД, ЕИК 206613211 за това, че е допуснато до работа лицето Д. Ст. Анг., ЕГН ********** да престира труд в полза на дружество „Волк строй“ ООД, ЕИК 206613211, с определено работно време, с договорено трудово възнаграждение, с място на работа- процесния строителен обект, като изпълнявал трудови функции на „зидар“, без да е сключен с него писмен трудов договор. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и подписан с възражения – „не съм съгласен“.

Писмени такива не били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 20.09.2023 г. било издадено и атакуваното Наказателно постановление № 03-2300845/30.08.2023 г , с което на санкционираното дружество било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000.00 /три хиляди/ лева за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда.

3

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на свидетелите Е. Т. и З. П., както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващите, поради което твърденията им следва да бъдат приети за обективни и правдиви.

Показанията на двамата свидетели се подкрепят и от приложените писмени доказателства, сред които с особено съществено значение е попълнената и подписана от Д. Ст. Анг., ЕГН ********** декларация, в която същият е отразил, че работи за въззивното дружество на процесния строителен обект като арматурист, с уговорено месечно възнаграждение от 780, 00 лв. и с определено работно време.

По делото като свидетел бе разпитан и Д. Ст. Анг., ЕГН **********, който заявяви, че е бил нает от„Волк строй“ ООД да работи като „зидар“ , тъй като имали свободно време между други ангажименти. Твърди, че е било уговорено да му бъде заплатено за извършване на възложената му работа, след приключването й. Сочи: „направихме пазарлъка за приключим за около 10 дни“.Свидетелят не се явява незаинтересуван и непредубеден, поради което съдът намира, че показанията му следва да бъдат кредитирани само в тези части, които кореспондират и на други събрани по делото доказателства, преценени от съда като достоверни.

От страна на жалбоподателя се твърди, че Д. Ст. Анг., ЕГН ********** е бил ангажиран за изпълнение на определена работа- извършване на зидария. В подкрепа на изложеното са представени копия от Граждански договор за извършена работа № 003 от 23.08.2023 г. . Съдът не намира основания да кредитира изложените твърдения, а напротив- приема за 4 безспорно установено, че Д. Анг. е полагал труд като „зидар“ за дружеството на датата на проверката, за извършването на който е било уговорено месечно възнаграждение.

По изложените съображения съдът счете описаната фактическа обстановка, кореспондираща напълно на фактическите твърдения в наказателното постановление, за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл. 314, ал. 1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити (в редакцията, действала към момента на издаването им). Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед № ЧР – 672/08.09.2023 г., на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си. Елементите 5 на твърдяното в НП трудово правоотношение са описани подробно, като фактическите твърдения на наказващия орган са станали ясни в напълно достатъчна степен. Противно на твърденията в жалбата, в НП в действителност са посочени доказателствата, на които се основава административнонаказателното обвинение и следователно не е налице процесуално нарушение в подобна насока.

Неоснователни са твърденията, че проверката е била опорочена, тъй като проверяващите изискали пълни трудови досиета на лицата, установени в обекта, а това принудило дружеството да изготви такива под страх от административнонаказателна отговорност. Инспекторите в Дирекция "ИТ" имат право да изискват определени документи при проверка, като изпълнението на правомощията им по никакъв начин не може да се счете за неправомерен натиск за изготвяне на документи, които до този момент не са съществували.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Според чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от с. к. от своя страна посочва, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Предвид събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че на посочените в НП дата и място Д. Ст. Анг. е извършвал строителни дейности, като „зидар“ на строителен обект, изпълняван от дружеството-жалбоподател -обстоятелство, което не се оспорва от санкционираното лице. При така установеното съдът приема, че посоченото лице в действителност е полагало труд за дружеството.

В жалбата се твърди, че лицето не е престирало работна сила за дружеството, а се е намирало на обекта в изпълнение на сключен граждански договор за постигане на определен резултат. Съдът намира, че приложеният граждански договор е привиден такъв, с който се прикриват трудови правоотношения. Преценката дали се касае за трудов или граждански договор 6 се извършва конкретно за всеки отделен случай, като се изхожда от действителната воля на страните. Според съдебната практика по силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време и пр., а предмет на гражданския договор е постигане на конкретен трудов резултат, за изработване на готов продукт или произведение, също свързан с полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаването на крайния продукт, предмет на този облигационен договор.

При договора за изработка изпълнителят е самостоятелен и независим от този, който му поръчва работата и изисква от него доставянето на резултата от работата, а при трудовия договор работникът или служителят е подчинен на работодателя и е зависим от него (в този смисъл изрично- Решение № 10767/2006 г. на ВАС; Решение № 232/2000 г. на ВАС; Решение № 181/1997 г. на ВАС и др.).