Решение № 628 от 29.10.2019, Районен съд - Търговище

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 628 29.10.2017 година град Търговище

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Районен съд – Търговище единадесети състав

На трети октомври две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание в състав:

Съдия:Йоханна

Антонова

Секретар:Янита Тончева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1113 по описа за 2019 година на РС Търговище, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по предявени искове с правно основание чл. 200,ал.3 вр. ал.1 от КТ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.

Ищецът И.Й.И. ***, действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.А.Д. -ТАК, твърди в исковата молба, че работел в ответното дружество „АНТАР” ООД, гр.Търговище, представлявано от управителя Ш.Н., на длъжност „продавач-консултант”, като част от задълженията му включвали получаване и продажба на мебели от склада на работодателя, която дейност била свързана с шофиране.Излага, че на 29.06.2016 превозвал мебели до клиенти от гр.О. със служебен тов. автомобил „Мерцедес”, модел „Спринтер” с рег. № Т 8858 ТН, когато на второкласен път II-48 гр.О.-гр.Котел, при километър 8+584, катастрофирал при удар с насрещно движещ се л.а. „Форд”, модел „Рейнджър” с рег.№ ******, управляван от Стоян Д. Илиев от гр.Варна, за което бил признат за виновен с Присъда по НОХД № 205/2017г. по описа на РС О. за причиняване по непредпазлИ.ст на телесни повреди на повече от едно лице. Поддържа, че действията му не са били самонадеяни, нито е действал при груба небрежност, а сочи, че насрещно движещият се автомобил се е движел с превишена скорост, а водачът му шофирал след употреба на алкохол(0,36 промила).Посочва, че от процесното ПТП самият ищец имал тежки наранявания, като вследствие на удара му бил разкъсан далакът, който после би отстранен, но това причинило и кръвоизлив в коремната кухина, получил и многофрагментарно счупване на бедрената кост в областта на бедрената става, за което му била извършена фиксация с метален имплант.След престоя в болнично заведение, на ищецът били издавани болнични листове в продължение на още единадесет месеца.На следващо място, ищецът посочва, че с Разпореждане № 11/28.07.2016г., издадено от ТП НОИ Търговище, процесното ПТП е признато за трудова злополука.Поради изложеното и като счита, че отговорност на работодателя е обезщетяването на претърпените от ищеца вреди, приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове за обезвреда, а именно-за сумата от 20 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, както и обезщетение за забава в размер на 6 077лв. за периода от 29.06.2016г. до 27.06.2019г.; както и за сумата от 545лв. обезщетение за имуществени вреди, представляваща разликата между получаваното трудово възнаграждение и изплатеното обезщетение за неработоспособност, претендира законната лихва и разноските по делото. В съдебно заседание и по реда на чл. 143, ал.2 от ГПК, ищецът конкретизира, че тъй като признава съпричиняването си на вредоносния резултат до 20-30%, то сумата от 20 000лв. е претендирана като обезщетение след приспадане на съответния процент съпричиняване( което уточнение е прието без възражение от ответната страна), пледира за уважаването на исковете, претендира разноски. В писмени бележки процесуалния представител на ищеца излага подробни съображения за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от другия участник в ПТП, като се позовава на събраните доказателства, вкл. съдебни експертизи по НОХД №205/2017г. по описа на РС О.; иска уважаването на исковете, като в писмените бележки изменя размера на претенциите за неимуществени вреди, което процесуално действие, като извършено след приключване на устните състезания, не следва да се обсъжда от съда.

В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника предявените искове се оспорват, като неоснователни.

Не се оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, както и наличието на трудова злополука при процесното ПТП, но претенциите се оспорват по довод от проявена от ищеца груба небрежност и непредпазлИ.ст, нарушавайки нормативно определени правила за движение по пътищата, като се твърди съпричиняване от страна на ищеца от 90%.Оспорват се и размерите на обезщетенията, като се излага, че обезщетението за неимуществени вреди е силно завишено и не отговарящо на критериите за справедлИ.ст.

В съдебно заседание и в писмени бележки възраженията се поддържат от процесуалният представител на ответника адв.И. И.-ТАК, който поддържа, че последиците от ПТП са настъпили изцяло по вина на ищеца, като се позовава на присъдата по наказателното дело, оспорва наличието на съпричиняване от другия водач, като излага, че това обстоятелство е останало недоказано от ищеца, доколкото съдът не може да се ползва от доказателствата(вкл. съдебни експертизи), събрани по друго производство, позовава се на практика на ВКС в този смисъл; пледира за частично уважаване на претенциите при съпричиняване от 90%, претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно обстоятелството, че на 29.06.2016г., при изпълнение на трудовите си функции, а именно-при управление на товарен автомобил на ответното дружество, с който изпълнявал служебна поръчка за доставка на мебели, около 13,20ч. на второкласен път II-48 гр.О.-гр.Котел, при километър 8+584, на кръстовището за с.В., общ.О., ищецът причинил ПТП, за което с Присъда по НОХД № 205/2017г. по описа на РС О.(приложено по настоящото дело) бил признат за виновен в това, че нарушил правилата за движение, визирани в чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП , предприел завиване на ляво без да пропусне насрещно движещия се лек автомобил марка „Форд“, модел „Рейнджър“, с рег. № ******, управляван от Стоян Д. Илиев от гр.Варна, собственост на „Мото Пфое Викинг Инс“ ООД, навлязъл в лентата за насрещно движение и предизвикал пътно транспортно произшествие с насрещно движещия се лек автомобил марка „Форд“, модел „Рейнджър“, с рег. № ******, собственост на „Мото Пфое Викинг Инс“ ООД, вследствие на което по непредпазлИ.ст причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно на пътуващите в лек автомобил марка „Форд“, модел „Рейнджър“, с рег. .№ ****** № поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „а„, във вр. с ал. 1, б. „б„, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП и чл. 54 от НК, съдът му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, изтърпяването на което е отложено по реда на чл. 66,ал.1 от НК за срок от три години.Присъдата е обжалвана, като с Решение

№ 52/18.06.2018г. постановено по ВНОХД № 93/2018г. по описа на ОС Търговище, въззивният съд е изменил Присъда № 35/15.03.2018г. по НОХД № 205/2017г. по описа на РС О. в частта, с която на подсъдимия И.Й.И. с ЕГН **********, на осн. чл. 343,,ал.3,б.“а“ във вр. с ал.1, б.“б“ във вр. с чл. 342,ал.1 от НК във вр. с чл. 37,ал.1,изр. първо от ЗДвП във вр. с чл. 54 от НК е наложено наказание една година лишаване от свобода, като на осн. чл. 55,ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца. За да измени присъдата на ОРС, въззивният съд е приел за установено, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на другия участник в ПТП Стоян Д. Илиев от гр.Варна, което е преценено от въззивния съд като изключително смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство, обуславящо приложението на разпоредбата на чл. 55,ал.1 от НК.

От Протокол № 5103-25-2/22.07.2016г. за резултатите от извършено разследване на злополуката от 29.06.2016г. на комисия от ТП НОИ Търговище и Разпореждане № 11/28.07.2016г., издадено от ТП НОИ Търговище се установява, че на осн. чл. 60,ал.1 от КСО, декларираната злополука, която е претърпял ищецът при ПТП на 29.06.2016г. се приема за трудова злополука, на осн. чл. 55,ал.1 от КСО, като разпореждането не е обжалвано и е влязло в законна сила.

От приетото заключение по назначената Съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло, като компетентно и отговарящо на поставените задачи се установява, че при процесната трудова злополука ищецът е получил травматично разкъсване на слезката с масивен излив на кръв в коремната кухина, от разкъсаната слезка, довело до постхеморагичен шок, както и счупване на дясната бедрена кост в горната й трета под трохантерите, които увреждания са довели до силни и мъчителни болки и страдания за продължителен период от време.Установява се още, че отстраняването на слезката е било задължително, предвид разкъсването й, като това води до загуби за организма на многобройни и важни функции, свързани с еритропоезата, растежа на организма, регулацията на водно-солевия баланс, обмяната на желязото, тя е и кръвното депо в организма, при което загубата й води до силно намалена работоспособност за по-тежък физически труд, като в съдебно заседание вещото лице посочва, че конкретното увреждане е от средна степен н рамките на подобни тежки телесни повреди.Масивният вътрекоремен кръвоизлив от разкъсаната слезка, довел до постхеморагичен шок е обусловил разстройство за здравето, временно опасно за жИ.та, като оперативното отстраняване на слезката е предотвратило настъпване на фатален изход, а в съдебно заседание вещото лице посочва, че този кръвоизлив, който има характер на средна телесна повреда, е от по-тежките по степен в рамките на тези средни телесни повреди. Счупването на дясната бедрена кост в горната й трета под трохантерите предизвиква силни и мъчителни болки и страдания, като и след възстановяване на това счупване могат да останат за продължителен период от време болки в областта на счупването при влажно и студено време.В случая е приложено оперативно лечение с поставяне на метална остеосинтеза, като след образуването на калус е извършено опертивното отстраняване на остеосинтезиращите връзки, като в съдебно заседание вещото лице посочва, че посочената средна телесна повреда е от по-тежките в рамките на такива увреждания.

От приетото заключение по назначената Съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като компетентно и отговарящо на поставените задачи се установява, че на ищеца са били издадени десет болнични листове за периода от 29.06.2016г. до 24.04.2017г., през който период същият е бил в непрекъснат отпуск, а в периода от 110.2017г. до 12.11.2017г. са му издадени два болнични листове, първият от които е издаден за трудова злополука и не е изплатен, а вторият с посочена причина общо заболяване е изплатен.Вещото лице е посочила още, че във ведомостта за заплати за м.юни 2016г. липсва подпис на ищеца, поради което дава два варианта на заключението, като съдът приема, че доколкото ответникът не е представил доказателства за изплащане на дължимото трудово възнаграждение на ищеца за м.юни 2016г., то следва да се приеме вариантът, в който същото е посочено като неизплатено, а именно-вторият вариант, съобразно който 20лв. са изплатени на ищеца от работодателя за един ден от първите три на неработоспособност от 29.06.2016г. до 01.07.2016г. и 4 169,27лв. е обезщетението, изплатено на ищеца от НОИ за работните дни в периода от 02.07.2016г. до 24.04.2017г., като пред този период на ищеца не е изплащано застрахователно обезщетение, доколкото същият не е имал сключена застраховка „трудова злополука”; не са установени и други плащания по повод тази трудова злополука.По въпроса каква е разликата между получените обезщетения за неработоспособност и трудовото възнаграждение, което би получавал ищецът, вещото лице посочва във втория вариант(при изключено плащане за м.юни 2016г.), че ищецът е получил обезщетение в размер общо на 4 189,27лв., а ако беше на работа би получил трудово възнаграждение в размер на 4 314,20лв., или разликата е в размер на 124,93лв. получено по-малко от ищеца за периода от 29.06.2016г. до 24.04.2017г.

По делото са събрани и гласни доказателства.От показанията на св.Т.А.Й.-майка на ищеца се установява, че още при приемането му в болницата, ищецът е имал силни болки в областта на корема и в десния крак, като свидетелката твърди, че неколкократно е губил съзнание, като болките му продължавали както при престоя в болницата, така и след това, когато се е лекувал в къщи и болкоуспокояващите медикаменти не му помагали.Пред първите четири месеца ищецът се придвижвал с проходилка, като е имал нужда от помощ и за ежедневните си нужди, ползвал е и памперси.Свидетелката твърди, че всичко това променило и характера му-станал нервен и избухлив, проявявал капризи, което продължава и до момента. Св. В.Д.А.-братовчедка на ищеца, твърди, че той е бил в много тежко състояние след инцидента, когато свидетелката го видяла в болницата, изпитвал и след това силни болки и това продължило до свалянето на импланта от десния му крак.Твърди още, че бил силно притеснен за бъдещето си, за това как ще живее занапред и ще бъде ли нормален човек след тези травми. Св. Ю.Ш.Х.-колега на ищеца твърди, че когато ищецът се върнал на работа, не се е оплаквал, но колегите му помагали, за да не му е тежко, но след като се възстановил, започнал да работи наравно с тях. Св.В.Ц.С.-колега на ищеца , твърди, че започнал работа след инцидента, но когато ищецът идвал по време на болничните, свидетелят виждал, че той има затруднения в движенията, а когато се върнал на работа, колегите му го пазели, за да не се натоварва, а след това ищецът продължил да работи както всички, без да се оплаква. Съдът, отчитайки обстоятелството, че първите двама свидетели са роднини на ищеца, а другите двама са служители в ответното дружество, приема, че следва да кредитира показанията им, като логични и последователни, с изключение на твърденията на първите две свидетелки за това, че при приемането му в болница, ищецът е изпадал в безсъзнателно състояние, доколкото това е медицинско заключение, а и не се подкрепя от доказателствата по делото.