Решение № 5781 от 13.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5781 гр. София, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета М. Антонова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно гражданско дело № 20221100510932 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Б. З. Т. с ЕГН: ********** срещу Решение от 20.07.2022 г., постановено по гр.д. № 42815/2020 г. по описа на СРС, ГО, 47-ми състав, с което е признато за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.

1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Т. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: ******* следните суми: 1 140.78 лв. – стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 28.02.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 164.63 лв. – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. – 19.02.2020 г., както и сума в размер от 36.54 лв. – цена за извършена услуга „дялово разпределение“ за периода 01.01.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 28.02.2020 г. до изплащане на вземането, за които на 10.03.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 11235/2020 г. по описа на СРС, 47-ми състав. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Б.“ ООД.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и необоснованост на съдебното решение в частта, в която претенциите на ищеца са уважени. Твърди се, че начислените суми не са доказани и че представените от ищеца документи са частни свидетелстващи документи с формална доказателствена сила. Посочва се, че е 1 неоснователно начисляването на топлинна енергия за щранг-лира, както и за присъдените лихви. Не са релевирани доказателствени искания. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в атакуваните части и да бъде постановено друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 263,ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД не е постъпил. Не е постъпило и становище от третото лице-помагач на ищеца – „Б.“ ООД.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът е поискал по отношение на ответницата Б. З. Т. с ЕГН:

********** да бъде признато за установено, че дължи на топлинното дружество сума в общ размер от 1 348.10 лева, от които 1 140.78 лева – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2016 г. до м.04.2019 г. за реално потребена топлинна енергия, сумата от 164.63 лв. – законна лихва за забава от 15.09.2017 г. до 19.02.2020 г., сумата от 36.54 лева – дялово разпределение върху главницата от м.01.2017 г. до м.04.2019 г.и сумата от 6.15 лева – лихва от 03.03.2017г., ведно със законната лихва от 27.01.2020 г. – датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК за недвижим имот, находящ се в гр. София, общ. *******.

В по срока по чл. 131 ГПК от ответницата Т. е подаден отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди се, че процесният имот не е топлофициран, а също така и че в банята няма отоплително тяло – щранг-лира.

Оспорват претенцията за начислени лихви. Оспорва се и претенцията за услугата дялово разпределение.

По делото е приложено заповедно дело № 11235/2020 г. по описа на СРС, 47 състав, от което се установява, че по заявление вх. № 3014313 от 28.02.2020 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено Б. З. Т. с ЕГН:

********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* сума в размер на 1 140.78 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от 28.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и 164.63 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2017 г. до 19.02.2020 г., както и сума за дялово разпределение в общ размер на 36,54 лв. за периода от м.01.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от 28.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането и мораторна лихва за периода от 03.03.2017 г. до 19.02.2020 г. в размер на 6.15 лв., както и за сумата от 76.96 лв. – разноски по делото, а именно 26.96 лв. – държавна такса и 50 лева – 2 възнаграждение за юрисконсулт за апартамент, находящ се в гр. София, общ. *******.

Длъжницата е подала възражение в законоустановения срок срещу задълженията по заповедта на 10.03.2020 г. На 05.08.2020 г. заявителят е уведомен за необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и на 04.09.2020 г. заявителят е представил искова молба с вх. № 2017305 от 04.09.2020 г.

Представен по делото е договор № 979/26.11.2001 г., сключен между „Б.“ ООД и етажна собственост с адрес: гр. София, общ. ******* ж.к. „******* и Е за извършване на услугата „топлинно счетоводство“, ведно с протокол от 10.10.2001 г. на общото събрание на етажна собственост с адрес гр. София, общ. ******* ж.к. „******* и Е, с което е взето решение да се сключи договор с фирма „Б.“ ООД за извършване на услугата топлинно счетоводство. Приет е и списък на живущите по апартаменти в сградата – етажна собственост, като под № 9 е посочено името на ответницата Б. З. Г., но в графа „подпис-собственик“ не е отразен нейн подпис.

Приети по делото са извлечение от данъчно събитие от 31.07.2019 г. за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. за сумата от 382.22 лв., от дата 31.07.2018 г. за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. за сумата от 390.40 лв. и от дата 31.07.2017 г. за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. за сумата от 368.16 лева, както и индивидуална справка за използвана топлинна енергия за периода 05.2018 г. - 04.2019 г. за аб. № 59548 за общата сума от 382.25 лева.

Към доказателствата по делото е представена молба-декларация от Б. З. Т. до „Топлофикация София“ ЕАД от 25.07.2002 г. с искане за откриване на партида на нейно име, от която се установява, че семейството ѝ се състои от двама члена.

По делото е представен и нотариален акт за собственост на апартамент № 14, том XLIII, дело № 8414/1969 г. по чл. 55 от ЗПИНМ, изготвен от нотариус при Софийски народен съд, съгласно който Д.Г.Д.- Г. и З.С.Г. са придобили с покупкопродажба апартамент № *******к. „Толстой“, ул. „У.“, ведно с удостоверение за наследници от 24.11.1997 г., от което се установява, че след смъртта на З.С.Г. – вдовец, негов единствен наследник е Б. З. Т.. Прието е и удостоверение с изх. № 94-00214/09.02.2017 г. от „Географска информационна система“ – София ЕООД, според което адрес: гр. София, ж.к. „******* се отнася за ж.к. ******* вх. ******* и вх. И.

Приложени са договор от 08.07.2011 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката, сключен между „Топлофикация София“ АД и „Б.“ ООД и три броя индивидуални справки за използвана топлинна енергия за процесния период за абонатен № 59548 и три броя формуляри за отчет на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия.

Като част от доказателствения материал е прието и заключение по съдебно3 счетоводната експертиза, при липса на възражения от страните, вещото лице по което, след запознаване с представените по делото документи и на базата на получени данни от ищеца, е посочило, че за исковия период ищецът е издавал ежемесечно фактури, като след отчитане на отоплителния сезон, ищецът сторнира месечните прогнозни сметки с кредитни известия и издава една обща фактура. За периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. „Топлофикация София“ ЕАД е начислило по издаваните фактури за доставяната в топлоснабдения имот топлинна енергия общо сумата от 1 145.87 лева, като по данни на фирмата за дялово разпределение е налице задължение в размер на 36.54 лева, осчетоводени в м.01.2017 г. и м.04.2019 г. Вещото лице посочва, че плащания от страна на клиента не са отчетени. По отношение на законната лихва в заключението си експертът е посочил, че законната лихва за периода 02.03.2017 г. до 19.02.2020 г. възлиза в общ размер от 170.78 лева – за топлинна енергия 164.63 лв., а за дялово – 6.15 лв.

С приетото и неоспорено от страните по делото заключение по съдебнотехническата експертиза, вещото лице, след запознаване с представените по делото документи и проверки при ищеца, е посочило, че сградата, в която се намира процесният имот, е топлофицирана. В нея се потребява енергия за отопление, такава е била разпределяна от фирмата за дялово разпределение в Етажната собственост, като е налице общ топломер, монтиран в абонатната станция. Съгласно СТЕ технологичните разходи на доставяната топлинна енергия са били изчисляване ежемесечно, като се отчисляват ежемесечно „технологични разходи“ или „загуби в АС“, които са за сметка на топлопреносното предприятие. По данни на фирмата за дялово разпределение в топлопреносния имот за абоната се изчислява топлинна енергия за отопление с един брой щранг – лира на мощност, без уред за дялово разпределение на топлинна енергия, разпределя се и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване по данни от един водомер. Според заключението на експерта общата сума за топлинна енергия във фактури от топлопреносното дружество за абонатен № 59548 през процесния период в размер на 1 145.87 лв, от която сумата от 648.61 лв. – за отопление на имот и сградна инсталация, а сумата от 497.26 лв. – за битово горещо водоснабдяване, като извършените измервания, начисленията по фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребена топлинна енергия за имота на ответницата е извършено в съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяване за процесния период.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

4

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Предявените искове са с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца претендираната сума за вземане, представляващо стойността на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост и обезщетение за забава на плащане на същото.

За да бъде уважен така предявеният иск, по делото следва да се докаже, че за процесния период между страните е съществувало валидно договорно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължението на ответника да заплаща стойността , както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото в съответствие с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване от 06.04.2007 г., и ответникът е изпаднал в забава на плащането на сумите.