Решение № 1067 от 02.08.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1067 гр. Пловдив, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Анг. Станева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20245300502104 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано по жалба вх. (на ЧСИ) № 3992/27,06,2024 г. от М. В. Г., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 2024*****0400190 по описа на ЧСИ К., рег. № *****, район на действие – ОС - Пловдив, против Постановление, обективирано с Протокол № 895/24,06,2024 г. по посоченото изпълнително дело, с което е отказано намаляване на приетите за изпълнение разноски на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство от 500 лв. на 200 лв.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания отказ на ЧСИ. Твърди се, че длъжникът не е дал повод за завеждане на делото, тъй като уведомил длъжника за готовността си да изпълни задълженията си по изпълнителния лист още преди издаване на последния, но не получил съдействие от кредитора. Наред с това се твърди, че по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия, тъй като изпълняваните вземания били погасени веднага след образуването му. От съда се иска да отмени обжалваното постановление и вместо това да остави без уважение искането разноските за заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение да бъдат възложени в тежест на длъжника, евентуално – да намали същите на 200 лв. като приеме, че 1 адвокатско възнаграждение се дължи само за образуване на изпълнителното дело.

Ответната страна – Е. Д. Л., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на жалбата. Оспорва твърденията длъжникът да е правил опити за заплащане на задълженията си. Заявява, че възнаграждението е уговорено както за образуване на изпълнителното дело, така и за процесуално представителство и водене на същото.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител също изразява становище за неоснователност на жалбата.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК. Следователно същата е допустима и следва да се разгледа. По същество съдът я приема за неоснователна по следните съображения:

Според разпоредбата на Чл. 10. от Наредба № 1/2004 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнително дело, се формира като сбор от възнаграждението по т. 1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.; и възнаграждението по т. 2. за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. В случая изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, е за сумата от общо 3360 лв., поради което минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.

10 вр. чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредбата, възлиза на 318 лв.

Следователно минималното адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и процесуално представителство по същото в случая следва да се определи в размер на 518 лв. Видно от данните по изпълнителното дело, процесуалният представител на взискателя е извършил действия както по образуване на делото, така и по процесуално представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания на взискателя: поискал е налагане на запор върху вземания към трети лица, като е посочил конкретни такива вземания; поискал е налагане на възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот, събрал е и е представил по делото множество доказателства за притежавано 2 от длъжника имущество. С оглед извършеното от длъжника погасяване на задълженията в срока за доброволно изпълнение, приетите за изпълнение разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение не следва да надвишават минималните размери, установени с посочената по-горе разпоредба. И доколкото в същата насока са и изводите на съдебния изпълнител, обжалваното постановление следва да се приеме за законосъобразно и жалбата следва да се остави без уважение. Затова съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. (на ЧСИ) № 3992/27,06,2024 г. от М. В. Г., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 2024*****0400190 по описа на ЧСИ К., рег. № *****, район на действие – ОС - Пловдив, против Постановление, обективирано с Протокол № 895/24,06,2024 г. по посоченото изпълнително дело, с което е отказано намаляване на приетите за изпълнение разноски на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство от 500 лв. на 200 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3