Решение № 541 от 11.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. София, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20221100901281 по описа за 2022 година

Производството е образувано по иск на В. А. срещу СЕ С.Е. ООД по чл. 74 от ТЗ.

Ищецът В. В. А., твърди, че притежава 50 % от дяловете в ответното дружество СЕ С.Е. ООД. Сочи се, че на 28.06.2022 г. се е провело общо събрание на съдружниците, което е приело решение съгласно обявения дневен ред да бъде предявен иск срещу ищеца за обезщетение за претърпените от „СЕ С.Е.“ ООД вреди от извършваната конкурентна дейност през периода 01.01.2020 г. - 01.03.2022 г. за сумата от 10 000 лв. като частичен иск от пълен размер на претенцията от 200 000 лв., и да бъде назначена адвокат В. М. Т. от САК като представител за водене на процеса.

Ищецът сочи, че ОС е проведено в противоречие със закона и с дружествения договора с опорочена процедура за гласуване. Поддържа се, че при гласуването не е отчетен гласът на ищеца „против" приемане на предложението по тази единствена точка от дневния ред. Оспорва се прилагането при гласуването на тази точка по аналогия на правилото на разпоредбата на чл. 137, ал. 3 Т3. Поддържа се, че в дружествения договор също не е предвидено, че съдружникът, който е и управител, няма право на глас при гласуване на решението чл. 137, ал. 1, т. 8 Т3, когато се касае за иск срещу него. Моли да се прогласи за нищожно, евентуално отмени така взетото решение като неправилно, взето при ограничаване правото на глас на ищеца като съдружник.

С влязло в сила разпореждане 4430/11.08.2022 г. е върната ИМ в частта относно предявените искове за прогласяване на нищожност на решението на 1

ОСС, проведено на 28.06.2022 година.

В отговор на исковата молба, ответникът „СЕ С.Е.“ ООД, представляван от другия управител А.И., оспорва исковете. Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е съдружник и управител в ответното дружество, като притежава 50 % от дяловете, провеждане на процесното ОСС на 28.06.2022 г., редовното свикване, както и вземането на посоченото решение.

Оспорват се твърденията за опорочаване на процедурата по гласуване на решението по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ. Излагат се аргументи защо при гласуване на решение за предявяване на иск срещу управител, който е и съдружник, не следва да участва в гласуването и съответно делът му да се приспадне при определяне на мнозинството. Посочена е приложима сьдебна практика. Моли да се отхвърлят исковете.

В допълнителна искова молба ищецът излага аргументи, че не са налице предпоставките по чл. 29, ал. 4 ГПК за назначаване на особен представител на ответното дружество. Поддържа се основателност на иска и се излагат аргументи за липса на основания за прилагане по аналогия на разпоредбата на чл. 137, ал. 3 Т3 и чл. 229 Т3. Поддържа се искът.

В отговор на допълнителната искова молба ответникът също сочи, че не са налице основания за назначаване на особен представител. Поддържат се аргументите за неоснователност на иска. Поддържа се, че при липса на изрична разпоредба относно начина на гласуване на решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 Т3, когато управителят е и съдружник, следва да се приложи по аналогия съществуващата сходна законодателна уредба.

Съдът, след като взе предвид доводите на ищеца и прецени събраните по делото доказателства приема следното за установено от фактическа страна:

„СЕ С.Е.“ ООД, ЕИК **** е дружество с ограничена отговорност, вписано в Търговския регистър.

По делото се установява, че ищецът В. В. А. е съдружник (с 50 % от дяловете) и управител в ответното дружество „СЕ С.Е.“ ООД, ЕИК ****.

Останалите 50 % от дружествените дялове са притежание на другия съдружник, А.Ю.Т..

От представения протокол от ОС на „СЕ С.Е.“ ООД, ЕИК ****, се установява, че на 28.06.2022 г. е проведено редовно свикано общо събрание на съдружниците в дружеството. На ОСС са присъствали двамата съдружници, съответно В. В. А. - представляван от адв. Г.Й. и А.Ю.Т. – представляван от управителя на дружеството А.И..

Установява се, че е подложено на гласуване предложение за решение да бъде предявен иск срещу В. В. А. в качеството му на управител за обезщетение за претърпените от дружеството вреди от конкурентна дейност през периода 01.01.2020 – 01.03.2022 г. за сумата от 10 000 лв., като частичен иск от пълен размер на престацията от 200 000 лв. и да бъде назначена 2 адвокат В. М. Т. от САК като представител за водене на процеса.

При гласуването пълномощникът на ищеца гласува „против“, а пълномощникът на другия съдружник дава глас „за“.

При получените равни гласове в полза на и срещу решението, в протокола е отбелязано, че се възприема становището, отразено в решение № 383/06.10.1998 г. на ВКС по гр. д. № 194/1998 г., 5-членен състав, като е посочено, че ОСС ВЗЕМА решение да бъде предявен иск срещу В. В. А. в качеството му на управител за обезщетение за претърпените от дружеството вреди от конкурентна дейност през периода 01.01.2020 – 01.03.2022 г. за сумата от 10 000 лв. като частичен иск от пълен размер на престацията от 200 000 лв. и да бъде назначена адвокат В. М. Т. от САК като представител за водене на процеса.

Съгласно чл. 16, , ал.3 вр чл. 1 от устава на ответното дружество решенията за предявяване на искове срещу управителя или контрольора и за назначаване на представител за водене на процеси срещу тях се вземат с обикновено мнозинство на дяловете в капитала.

Видно от отбелязванията по партидата на дружеството, ищецът е съдружник с 50 % от дяловете и управител на ответното дружество към датата на вземане на процесното решение.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решението на общото събрание на съдружниците на СЕ С.Е.“ ООД, ЕИК ****, проведено на 28.06.2022 година.

Искът е предявен от надлежно легитимирано лице – съдружник в ответното дружество, в преклузивния срок по чл. 74 от ТЗ, поради което искът е допустим.

Спорният въпрос по делото е относно необходимото мнозинство за вземане на решение за предявяване на иск срещу управителя, който е и съдружник в дружеството, доколкото в протокола за ОСС от 28.06.2022 г. е отбелязано, че е прието решение за предявяване на иск срещу управителя и е избран процесуален представител, като това решение е взето с гласовете само на единия съдружник, който притежава 50 % от дяловете.

Съгласно чл. 137, ал. 3, изр. 2 ТЗ при гласуване за изключване на съдружник той не участва в гласуването, а неговият глас се приспада от капитала, от който се определя мнозинството. Разпоредбата на чл. 137 ТЗ, която урежда компетентността и мнозинствата за вземане на решения от общото събрание на съдружниците на дружеството с ограничена отговорност, не предвижда специални правила за определяне на мнозинството в случаите на вземане на решение за предявяване на иск срещу управителя.

В уредбата на акционерното дружество законодателят изрично е посочил в чл. 229 ТЗ, че съдружник не участва в гласуването при вземане на 3 решения за ангажиране на отговорността му към дружеството.

Според ответника това обуславя възможността за прилагане по аналогия на правилото и към дружеството с ограничена отговорност.

Както е посочено и в ТР № 1 от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСТК на ВКС управителят на ООД, притежаващ и качеството на съдружник, е носител на две групи задължения - първите произтичат от членственото му правоотношение, а вторите - от органното и мандатното му правоотношение с дружеството. При неизпълнение на задълженията си както управителят, така и съдружникът отговарят имуществено за нанесени на дружеството вреди: първият по чл. 142, ал. 3 и чл. 145 ТЗ, а вторият - съгласно общите правила на ЗЗД, но съдружникът може да бъде санкциониран и с прекратяване на членственото му правоотношение по решение на общото събрание при условията на чл. 126 ТЗ. Възможно е действията на управителя - съдружник да осъществят някоя от хипотезите на чл. 126, ал. 3, т. 1 - т. 3 ТЗ. В тези случаи няма основание да се ограничат правомощията на общото събрание да го освободи като управител и да го изключи като съдружник. ООД е капиталово дружество със засилен персонален елемент. Задълженията на управителя могат строго да се разграничат от тези на съдружника, само когато управителят е трето за дружеството лице.

Ако управителят е и съдружник, двата вида задължения съществуват едновременно, като понякога съвпадат - например както съдружникът, така и управителят са длъжни да се въздържат от действия срещу интересите на дружеството и да оказват съдействие за осъществяване на дейността му.

Неизпълнението на задължение на управителя, произтичащо от конкретно решение на ОС, може също да накърнява интересите на дружеството или да представлява неоказване на дължимото съдействие. След като едно физическо лице съвместява качествата на съдружник и на управител, е без значение при упражняването на коя от двете функции са накърнени дружествените интереси по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1 - т. 3 ТЗ. Следователно съдружникът може да бъде изключен и за действия, извършени от него в качеството му на управител, когато същите могат да се квалифицират като нарушения по чл. 126, ал. 3, т. 1 - т. 3 ТЗ.

Именно обаче защото водещата роля в дружеството с ограничена отговорност е качеството на съдружник в ООД, от което следва и възможността на съдружника лично да участва в управлението като управител на ООД, не може да се приеме, че разпоредбите на чл. 137, ал. 3, изр. 2 и чл. 229 от ТЗ могат да се прилагат по аналогия, при вземане на решение да се търси имуществена отговорност на съдружника само в качеството му на управител.

Както е посочено и в актуалната съдебната практика - определение № 188 от 15.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 2797/2018 г., I ТО, ТК, решение № 302 от 21.05.2021 г. на САС по в. т. д. № 253/2021 г., недопуснато до касационно обжалване (определение 50534/24.10.2022 г. по т. дело 1700/2021 г. на ТК, I ТО на ВКС) липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови 4 правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия.

Действително, би могло да се счете, че конфликт на интереси е налице, тъй като управителят, поради качеството му на съдружник е в състояние с участието си с гласуването като титуляр на правото на глас в дейността на общото събрание да блокира възможността дружеството да реализира правата си срещу него по този ред.

Не е налице обаче празнота в закона, която да бъде попълнена от съда.

Както е посочено и в определение № 188 от 15.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 2797/2018 г., I ТО, ТК няма пречка в дружествения договор да бъде установена подобна забрана за гласуване на съдружниците в случаи, в които интересите на отделния съдружник са в противоречие с интересите на дружеството.

Такава обаче не е налице в дружествения договор на ответника СЕ С.Е.“ ООД, ЕИК ****.

При действия на съдружник в ООД, предприети в качеството му на управител, при което се застрашават интересите на дружеството, както е посочено и в цитираното тълкувателно решение, остава открит пътя по чл.

126 от ТЗ за изключване на съдружника, при което вече е приложимо изключението по чл. 137, ал. 3, изр. 2 от ТЗ при определяне на мнозинството.

С оглед на изложеното, следва да се приеме, че при гласуването на общото събрание на съдружниците на атакуваното решение от 28.06.2022 г. е допуснат порок – не са зачетени гласовете на съдружника, който е и управител и притежаващ 50 % от дяловете, т.е половината от гласовете в ОСС. Следователно, атакуваното решение не е взето с необходимото обикновено мнозинство, доколкото „за“ е гласувал само съдружника, притежаващ 50 % от дяловете, т.е притежаващ 50 % от гласовете, а не 50 % и 1 глас, при участващи в ОСС съдружници, притежаващи 100 % от гласовете.

По изложените съображения искът е основателен.

Относно разноските

С оглед този изход на делото на ищеца се дължат направените разноски в размер на 80 лв. за заплатена държавна такса.