Определение № 1498 от 15.10.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 959/2026
- Вид
- Определение № 1498
- Подписан
- 15.10.2026
- В сила
- 15.10.2026
- Състав
- Николай Грънчаров, Атанас Иванов, Владимир Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал. 2, изр. 1, предл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411 ал. 2 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7-9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1498 гр. Благоевград, 15.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Н. Грънчаров
Членове:
Владимир Ковачев
Атанас Иванов като разгледа докладваното от Н. Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20261200500959 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и следващите, във вр. с чл. 413 ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 6812/08.02.2026 година, депозирана от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България“ № 81 В, чрез юрк Д. Р., срещу Разпореждане № 1746/23.06.2026г., постановено по ч.гр.дело № 719/2026г. по описа на Районен съд Петрич.
С частната жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт на РС Петрич, като се иска от съда да отмени изцяло Разпореждане № 1746/23.06.2026г., постановено по ч.гр.дело № 719/2026г. по описа на Районен съд Петрич, като пастанови решение по същество.
Развити са съображения с частната жалба, че промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на вземането по заема/кредитора-заемодател/, с оглед целта на производството, е да се провери дали вземането е спорно и смисъла на закона е извън обхвата на хипотезата по чл.410 ал.3 от ГПК. Затова нито непредставянето на договора за цесия, нито на доказателства за уведомяването на длъжника за нея се явява нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на чл.411 ал. 2 т. 1 от ГПК.
Сочи се от пълномощникът на дружеството частен жалбоподател, че нормата на чл. 410, ал.
3 ГПК /нова, ДВ бр. 100/2019г. / следва да се разглежда съвместно с нормата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК /нова, ДВ. бр. 100/2019г./, като двете норми имат за цел да дадат възможност на съда, до когото е подадено заявлението по чл. 410 от ГПК да извърши служебно проверка за това дали е налице неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или пък е налице обоснована вероятност за това. Това е така защото съдът в заповедното производство няма право да проверява дали вземането съществува.
1
Поддържа се с частната жалба, че законовата норма на чл. 410 от ГПК изчерпателно изброява писмените доказателства, които следва да бъдат представени от заявителя и няма основание тя да се тълкува разширително, извън буквалния й смисъл, поради което не е необходимо изискването и представянето на други писмени доказателства за възникването и изискуемостта на претендираното със заявлението вземане, извън изрично посочените в чл.
410 ал. 3 от ГПК, а договорът за цесия и уведомлението на длъжника за нея не са сред тях.
Поддържа се с частната жалба, че липсата на приложено към заявлението доказателство за уведомяване на длъжника по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането също не е основание да се откаже издаването на заповед за изпълнение. Уведомлението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД не е елемент от фактическия състав на договора за цесия и в този смисъл не е условие за неговата действителност и за прехвърлителното действие на договора за цесия по отношение на процесното вземане.
С оглед на съображенията в частната жалба се иска от съда да отмени Разпореждане № 1746/23.06.2026г., постановено по ч.гр.дело № 719/2026г. по описа на Районен съд Петрич.
В съответствие с разпоредбата на чл. 418 ал. 5 ГПК не е осъществена от районната инстанция процедура по връчване на препис от частната жалба.
Благоевградският окръжен съд, като съобрази материалите по делото, становището на частния жалбоподател и приложимия към казуса закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от стра по делото пред първа съдебна инстанция, за която съдебният акт е неблагоприятен, срещу подлежащ на обжалване по арг. от чл. 418 ал. 5 от ГПК съдебен акт. Същата е и редовна, тъй като отговаря на изискванията за редовност, формулирани в разпоредбите на чл.275 ал. 2 във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Ето защо следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Районен съд Петрич е сезиран със заявление от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Н. Г. А., ЕГН **********, адрес: ***, за следните суми: Главница в размер на 306,78евро по Договор за потребителски кредит № 507698, сключен на 20.03.2021г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК; Договорна лихва в размер на 20,71евро, за периода 20.03.2021г.- 21.06.2021г., Мораторна лихва в размер на 139,75евро, за периода 22.06.2021г. до 29.06.2026г.; неустойка в размер на 126.54евро, както и сумата от 126,37евро, за заплатена държавна такса.
Към заявлението са били представени: извлечение от счетоводните книги, копие от Договор за потребителски кредит № 507698, сключен на 20.03.2021г., сключен на 09.09.2022г., между „Сити Кеш“ ООД и Н. Г. А., ЕГН **********, Стандартен европейски формуляр; декларации; Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.07.2022г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, Общи условия на „Сити Кеш“ ООД и др.
2
С Разпореждане № 1590/11.06.2026г. по образуваното ч.гр.д. № 719/2026г. по описа на РС Петрич, заявлението с вх. № 5592/10.06.2026г. е оставено без движение и на заявителят е даден 3 дневен срок да представи по делото- уведомление до длъжника за извършена цесия, като му е указано че в случай че не представи искането уведомление, заявлението по чл. 410 от ГПК ще бъде отхвърлено.
Съобщението на заявителя- „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е било връчено чрез портала на ЕПЕП на 17.06.2026г.
С писмена молба от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в указания от съда срок, се съобщава на съда че длъжника Н. Г. А., ЕГН **********, е уведомен за извършената цесия чрез изпращане на уведомление на посочения от него електронен адрес на 24.08.2022г., като към молбата се прилага уведомление изпратено по имейл.
С обжалваното Разпореждане № 1746/23.06.2026г., постановено по ч.гр.дело № 719/2026г. по описа на Районен съд Петрич, съдът в заповедното производство е приел, че не са представени надлежни доказателства за съобщаването на договора за цесия на длъжника по вземането, а съгласно чл. 99 ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника, от деня, когато бъде съобщено от предишния кредитор. По изложените съображения прието е че договора за цесия не е надлежно съобщен на длъжника и заявление с вх. № 5592/10.06.2022г. по чл. 410 от ГПК, депозирано от заявителя „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е било отхвърлено като неоснователно.
По твърденията на заявителя- „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и от приложените към заявлението доказателства по чл. 410 ал. 3 от ГПК се установява, че между Н. Г. А., ЕГН ********** и „Сити Кеш“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № 507698, сключен на 20.03.2021г. Видно е че размера на отпуснатия заем е 600лв., който е следвало да бъде погасен чрез три погасителни вноски, всяка от които в размер на 213.50лв., като датата на последното плащане е 21.06.2021г., а общата сума за връщане е 640.50лв. С договора за кредит, уговорена е между страните договорна лихва, начислена при фиксиран годишен лихвен процент- 40.05%. С договора е уговорено че ГПР е 47.52% Видно е уговорените условия с договора за кредит, че съгласно чл. 6.1 заемателят се задължава в срок от 3 дни, считано от усвоявяването на заема, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33 ал.1 от ОУ- поръчител или банкова гаранция. В чл. 6.2 от сключения договор, предвидено е при неизпълнение на на задължението по чл. 6.1, заемателят да дължи на заемодателя неустойка в размер на 247.50лв., която се начислява автоматично от заемателят с подписването на настоящия договор и заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване. Предвидено е начислената неустойка да се заплаща разсрочено, съгласно включения в настоящия договор погасителен план. Видно е от приетия от страните погасителен план, че месечната вноска за неустойко е в размер на 82.50лв., като същата начислена към месечната погасителна вноска по заема води до увеличаване на вноската на 296.00лв. месечно, поради което общия размер на дължимата сума с начислената неустойка за връщане от длъжника става 888.00лв.
3
Сочи се със заявлението пред РС Петрич, че като цедент по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022г., „Сити Кеш“ ООД е прехвърлило своите вземания от длъжника- Н. Г. А., ЕГН **********, на цесионера- „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като уведомлението по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия е било изпратено на имейл адреса на длъжника, посочен в договора за кредит на 24.08.2022г.
Поддържа се с подаденото заявление пред РС Петрич, че основанието за претендираното вземане от цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е неизпълнение на задължението на длъжника за погасяване на уговорените вноски с погасителния план, като е допуснато просрочие на задълженията съгласно чл. 3 от договора за кредит, а тъй като длъжника е изпаднал в забава, същият дължи и мораторна лихва за забава.
Частната жалба въз основа на която е образувано настоящото дело е процесуално допустима, като адресирана до надлежния за нейното разглеждане съд, изходяща от лице имащо правото и интереса от обжалване на отказа да бъде уважено искането по чл. 410 от ГПК, и насочена срещу подлежащ на инстанционно обжалване съдебен акт. Същата е подадена в срока по чл.
275 ал.1 от ГПК, като е изпълнено изискването, установено в чл. 413 ал. 2 от ГПК, същата да се депозира до съда постановил обжалваното разпореждане.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, за което съдът излага следните съображения:
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017г., ОСГТК, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на разпоредбата на чл. 278 ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон. Тази негова дейност не е обусловена от волята на страните и не зависи от оплакванията им за незаконосъобразност.
В конкретния случай прието е от първата съдебна инстанция, че заявителят не е изпълнил указанието, дадено от нея, и не е представил копие на уведомление до длъжника за извършената цесия. С оглед на това и въз основа на нормата на чл. 411 ал. 2 т. 1 от ГПК, Районен съд Петрич е отказал да издаде заповед за изпълнение.
Съставът на Окръжен съд Благоевград не споделя аргументите, изложени от заповедния съд.
Указанието за представяне на копие на договора за цесия, приложенията към същия и уведомление до длъжника за извършената цесия, което е дала първата инстанция, е незаконосъобразно. Т. 4г на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4
4/2013г., ОСГТК, на която се е позовал районният съд, е неприложима в казуса, защото касае производството по чл. 417 от ГПК, а процесното заявление се основава на чл. 410 от ГПК.
Прилагане на документи за промяната в субектите на облигационното правоотношение не се изисква от нормата на чл. 410 ал. 3 от ГПК, поради което непредставянето на договора за цесия и доказателство за уведомяването на длъжника за същата не се явява нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на чл. 411 ал. 2 т. 1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК изчерпателно изброява писмените доказателства, които следва да бъдат представени от заявителя, и няма основание тя да се тълкува разширително и извън буквалния й смисъл.
Разпечатката съдържа 44 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/99fde8b2-1734-44f1-8568-a209bb8cabae