Решение № 91 от 30.07.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. София , 30.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Величка Маринкова

Даниела Талева

Кристина Гюрова при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. АСЕНОВА в присъствието на прокурора Ася Борисова Николова (СГП-София) като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100602425 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 04.03.2020 г., постановена по НОХД № 6406/2017 г., СРС, НО, 101-ви състав, е признал подсъдимия СТ. Ф. К. за НЕВИНОВЕН за това, че на неустановена дата в началото на м.юни 2010 г. в гр.София, ул.“*********, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у С.Д. П. - Й., че ще извърши строителство и ще продаде готов строителен продукт - апартамент № 2 на първия етаж със застроена площ от 29,10 кв.м., находящ се в гр. В. Търново, ул. *******, за което имат подписан договор за изпълнение, строителство и продажба на недвижим имот № 09001/05.11.2010 г., с което причинил на С.Д. П. - Й. имотна вреда в размер на 10 000 евро, при курс от 1,95583 лв. за едно евро - 19 558,30 лв., като причинената вреда е в големи размери, поради което и на основание чл. 304 от НПК, го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5 във вр. с чл.209, ал.1, пр.1 от НК 1

На основание чл. 190, ал. 1 НПК, съдът е постановил направените по делото разноски да останат в тежест на държавата.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от упълномощения повереник на частния обвинител – С.Д. П.-Й. - адв. К., в която се твърди, че присъдата е неправилна, необоснована, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Счита, че от събраните по делото доказателства се доказва по безспорен и категоричен начин, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 210, ал.1, т. 5, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 от НК, като изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия виновно при форма на вината пряк умисъл. Сочи, че поради липса на мотиви към момента на жалбата не може да изложи подробни съображения, като ще стори това след запознаване с мотивите на съда. Иска се от въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, като му наложи справедливо наказание.

Алтернативно, моли въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда и да върне делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на частния обвинител.

В жалбата не се правят доказателствени искания.

В разпоредително заседание на 23.06.2021 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и на свидетели, както и събирането на допълнителни доказателства.

Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура оспорва подадената жалба, като намира, че атакуваната присъда е постановена при спазване на материалния и процесуалния закон и не са допуснати процесуални нарушения, които да обуславят отмяна на присъдата и връщането за разглеждане от друг състав. Счита, че присъдата е постановена при изяснена фактическа обстановка, установена безспорно и категорично от доказателствената съвкупност по делото, въз основа на която са направени правилни правни изводи за липса на извършено от страна на 2 подсъдимия К. престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 от НК.

Моли съда да остави жалбата на повереника на ЧО без уважение и да потвърди обжалваната присъда.

Повереникът на частния обвинител – адв. С., поддържа въззивната жалба и възраженията, изложени в нея. Излага становище, че от събрания по делото доказателствен материал категорично се установява, че подсъдимият К. изначално не е имал намерение да изпълни задълженията си по договора с ЧО, поради което е въвел в заблуждение частната обвинителка и така е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Смята, че това безспорно се извежда от показанията на свидетелите С.П.-Й. и С. П., видно от които подсъдимият е предложил на св. П.-Й. да прехвърли собствеността върху процесния апартамент № 2, също така дори не е направил опит да я уведоми за финансовите затруднения, в които е изпаднал, а едва след доста дълъг период от време е признал, че е прехвърлил апартамента на трето лице.Твърди също, че атакуваната присъда е постановена при превратно тълкуване на доказателствената маса по делото, в нарушение на основните принципи на наказателния процес.

Защитника на подсъдимия СТ. Ф. К. - адв. Д., моли въззивният съд да потвърди оправдателната присъда, като счита, че мотивите на първоинстанционния съд са убедителни и обстойни. Намира, че отношенията между подсъдимия и пострадалата са гражданско-правни и съответно са поставени пред граждански съд, където е постановено решение по гражданско-правен ред. Изтъква, че в този смисъл прокурорът не е поддържал обвинението пред СРС, тъй като е счел, че действията на подсъдимия не сочат за наличието на предварителна нагласа да за недобросъвестност. Прави възражение относно становището на първоинстанционния съд, който е приел, че предаването на инкриминираната сума от ЧО подсъдимия К. се доказва от доказателствения материал по делото, като счита, че показанията в тази насока на свидетелите П.-Й. и П. са противоречиви, докато обясненията на подсъдимия по отношение предаването на сумата се подкрепят изложеното от свидетеля Х., поради което следва да се кредитират. Адв. Д. счита, че независимо от обстоятелството дали е предадена инкриминираната сума, деянието не е съставомерно от обективна и субективна страна, като счита, че аргументите на СРС в това отношение са правилни и убедителни, с оглед на 3 което моли въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда.

Подсъдимият С.К. поддържа заявеното от неговия защитник и в последната си дума моли съда да остави жалбата без уважение.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста, като и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отменяването или изменянето на първоинстанционния акт.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в мотивите към присъдата. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:

Подсъдимият СТ. Ф. К. е роден на ******* г. в гр.Велико Търново, българин, български гражданин, с висше образование, женен, работи като складов работник, неосъждан, с ЕГН -**********, живущ в гр.Велико Търново, ул.“*******

Свидетелката С.Д. П. - Й. и лицето Е.К.Д. били съсобственици на урегулиран поземлен имот, УПИ IX-2361, кв.90, по плана на гр.Велико Търново, с административен адрес гр.Велико Търново, ул.”******* с площ от 195 кв.м. През месец април 2009 г. С.П. - Й., която живеела в САЩ, си дошла в България. Тогава същата чрез общ познат се запознала с подсъдимия СТ. Ф.

К. и разбрала, че същият заедно със съдружника му С.В. имат строителна фирма, която се занимавала със строителство на жилищни сгради.

Свидетелката П. - Й., заедно с другият съсобственик на имота - Е.Д. и подсъдимият започнали преговори за учредяване правото на строеж от страна на П. - Й. и Дешев върху съсобствения им имот в полза на дружеството, управлявано от подсъдимия, с оглед построяване на жилищна сграда върху него.

След като свидетелката П. - Й. си заминала за САЩ, на 23.07.2009 г. същата чрез пълномощника си свидетелката С. П. П. /майка на свид.С.П. - Й./ и лицето Е.К.Д. в качеството им на собственици на посочения поземлен имот 4 от една страна като учредители, сключили договор с „Е.Г.” ООД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул.”******* представлявано от управителя подс.СТ. Ф. К. от друга страна, в качеството му на приемател, съгласно който учредителите се задължавали да учредят в полза на приемателя правото на строеж за построяването на жилищна сграда с офиси и магазини върху посочения имот и да стане собственик на сградата, с изключение на обектите, за които учредителите си запазват правото на строеж и собствеността на имота. Учредителите се задължавали да си учредят взаимно право на строеж върху посочените по-долу обекти от предвидената за построяване сграда, съгласно одобрен архитектурен проект, виза и разрешение за строеж. Срещу учреденото право на строеж приемателят се задължавал да изгради за своя сметка и на свой риск в полза на учредителите и да им предостави в степен на завършеност подробно описани в договора следните имоти : за С.Д. П. - Й. - апартамент на трети жилищен етаж с площ заедно с общите части от сградата от около 55 кв.м. и офис на първи жилищен етаж с площ заедно с общите части от около 60 кв.м., а за Е.К.Д. идентични по площ апартамент и офис, както следва - апартамент на трети жилищен етаж с площ, заедно с общите части от сградата, от около 55 кв.м. и офис на втори жилищен етаж с площ, заедно с общите части, от около 60 кв.м.

Гореописаните обекти следвало да бъдат индивидуализирани допълнително, съобразно установените в договора правила и срокове, с подписан от двете страни протокол за избор, след изработването на работния проект.

Приемателят се задължавал да изработи работни проекти по всички части и да ги внесе за одобряване до съответните инстанции в срок от 90 дни от влизане в сила на промените в ПУП. В срок от 30 работни дни, считано от одобряване на работния проект, страните се задължавали да сключат в предвидената от закона нотариална форма окончателния договор за учредяване право на строеж върху имота срещу задължението за построяване и предоставяне на обекти в сградата, съгласно уговореното в настоящия договор, като в нотариалния акт следвало да се бъде включена клауза, според която с построяването на сградата всяка от страните става собственик на полагащите й се обекти в сградата, както и на пропорционално полагащите им се идеални части от правото на строеж върху мястото и от общите части на сградата и може да се разпорежда с тях както намери за добре. Съгласно договора в срок от 45 работни дни от учредяване правото на строеж 5 приемателят се задължавал да получи разрешение за строеж, както и да построи цялостно сградата и да организира за своя сметка и на свой риск въвеждането в експлоатация по реда на действащата нормативна уредба в срок от 18 месеца, считано от датата на даване на строителна линия.

Договорът бил нотариално заверен от Р.М. - нотариус в район PC - Велико Търново, рег.№ 405 на Нотариалната камара.

В края на месец май 2010 г. подсъдимият СТ. Ф. К. и ЧО С.Д. П. - Й. постигнали съгласие, че освен апартаментите по обезщетението срещу учреденото право на строеж, П. - Й. ще получи още един апартамент от сградата, която следвало да бъде построена - ап.№2 на първи жилищен етаж със застроена площ от около 29,10 кв.м., състоящ се от баня с тоалетна, коридор и тераса за сумата от 10 000 евро. За целта в началото на месец юни 2010 г. подсъдимият дошъл в дома на ЧО П. - Й. в гр.София, ул.”*******, където същата му заплатила в брой сумата от 10 000 евро, /при курс от 1,95583 лв. за едно евро - 19 558,30 лв./, представляваща цената за апартамент № 2, като двамата се уговорили, че след като подсъдимият изготви договора за покупко-продажба и приложението към него, майката на ЧО С. П. ще ги подпише като неин пълномощник, като в тях изрично ще бъде отбелязано, че цената за закупуване на имота е изцяло платена и документите ще служат като разписка за извършеното плащане.

На 05.11.2010 г. между свидетел С. П. П., действаща като пълномощник на ЧО С.Д. П. - Й. и Е.К.Д. от една страна, наричани учредители и от друга страна подс.С.Ф. К., в качеството му на управител на „Е.В.Т.Г.” ООД, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул.”******* ЕИК - *******, наричан приемател – строител, бил подписан договор за учредяване право на строеж срещу построяване на жилища и магазини, обективиран в нотариален акт № 316, том II, рег.№ 3447, д.№ 215 от 2010 г. на Р.М. - нотариус с район на действие PC - Велико Търново, вписана под № 405 в регистъра на Нотариалната камара, съгласно който С.П.