Решение № 11 от 16.01.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. П., 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20245220201050 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Д. И. М. от с. Г.Б., общ. Б. обл. П., ул. „П.“ ** с ЕГН: ********** против наказателно постановление (НП) № *****/25.06.2024 г. на Началник РУ в ОДМВР - П., РУ С., с което на основание чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.

Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител – адвокат Л. К. от АК-П., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното НП.

За ответника по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява представител. Постъпило е становище от надлежно упълномощен юрисконсулт по съществото на спора, видно от което жалбата се оспорва като неоснователна, прави се възражение за прекомерност на разноските и на свой 1 ред се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 08.06.2024 г. в 21, 40 часа в с. Г.Б., ул. „Ю.“ в близост до механа „Б.“ в посока на движение гр. Б. управлява собствения си лек автомобил Ауди А4 с рег. № PA****КР, като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 със сериен номер ARPM 0825 за установяване употребата на алкохол в 22, 19 ч. и не изпълнява предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Издаден бил талон за изследване с номер *****.

Въз основа на АУАН било издадено атакуваното НП № *****/25.06.2024 г. Последното било връчено лично на нарушителя на 03.07.2024 г., видно от отбелязването в него, а жалбата против НП била подадена чрез АНО на 17.07.2024 г., с оглед на което е процесуално допустима като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, легитимирано да предизвика въззивен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.

След анализ на събраните по делото устни и писмени доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 08.06.2024 г. около 21,40 часа в с. Г.Б. жалбоподателят, въпреки че бил употребил алкохол, управлявал собствения си лек автомобил Ауди А4 с рег. № PA****КР. За това че жалбоподателят управлява в пияно състояние, бил подаден сигнал в ОДЧ при РУ – С., вследствие на което свидетелите М. К. и М. К. – полицаи в РУ – С. по линия на контрола за движение по пътищата, предприели обход на района и засекли автомобила, управляван от жалбоподателя. След като ги видял, последният ускорил скоростта. Полицаите последвали жалбоподателя със светлинен и звуков сигнал на разстояние около 100- 150 метра, като в нито един момент не го загубили от поглед. В крайна сметка жалбоподателят спрял на кръстовището, образувано от ул. „Ю.“ и ул.

2

„П.“, пред гаража на къщата, в която живеел. До автомобила на жалбоподателя спрял и полицейския автомобил. Свидетелите К. и К. слезли от автомобила и се представили на жалбоподателя, който издавал силна миризма на алкохол.

По тази причина полицаите му предложили да бъде изпробван с техническо средство Алкотест дрегер модел 7510 със сериен номер A R P M 0825, но жалбоподателят категорично отказал. По повод отказа му бил съставен АУАН № *****. Бил му издаден и талон за медицинско изследване с номер *****, заедно с разясненията, че до 120 минути може да се яви във ФСМП Б. където да даде кръв за химическо изследване. Жалбоподателят казал че няма да посети болничното заведение, което и не сторил.

Междувременно, кратко време след като жалбоподателят спрял пред гаража на дома си, навън излязъл неговия баща – свид.И. М., който се представил на свидетелите К. и К. като бивш техен колега и дори си позволил да им предложи да напишат АУАН срещу него, а не срещу сина му /жалбоподателя/. Спорът между свидетелите К. и К. от една страна и свид.И.

М. – от друга, продължил значително време, с което се обяснява и разликата между времето на нарушението – 21,40 часа и времето на отказа на жалбоподателя да бъде тестван за алкохол с техническо средство – 22,19 часа, вписани надлежно в АУАН и НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите М.

К. и М. К..

Съдът кредитира изцяло показанията на полицейските служители, които взаимно се допълват, обективни са и са дадени от лица, които не са заинтересовани пряко от изхода на делото. Независимо от служебната връзка между полицейските служители и АНО, първите нямат никакъв личен мотив да уличават жалбоподателя, като му приписват нарушение, което той не е извършил. Безспорно установен факт по делото е, че свидетелите М. К. и М.

К. не познават жалбоподателя, което се призна и от последния в дадените от същия обяснения.

Съдът не вярва на свид. И. М., който обобщено твърдеше, че сина му въобще не е управлявал автомобила. Бил излязъл навън, за да вземе документи и цигари, които се намирали в автомобила и в този момент полицаите спрели при него, като твърдели обратното - управление, агитирани 3 навярно от негов политически опонент, който бил пръв приятел с Началника на ПУ Белово. Показанията на свид.И. М. се опровергават по категоричен начин от писмените доказателства и показанията на свидетелите К. и К., на които, както вече бе казано, съдът дава пълна вяра.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че извършеното от жалбоподателя запълва състава на вмененото му административно нарушение. Последното е доказано по един несъмнен и категоричен начин.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник РУ С., който по силата на длъжността, която заема, е оправомощен да издава НП по ЗДвП, видно от приложената по делото Заповед № 8121з1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – ст. полицай М. К., който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.189, ал.1 от ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН.

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Правилно е приложен и материалният закон.

Лексикалното и логическото тълкуване на нормата на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП води на извода, че нарушението може да се осъществи от водач на МПС при две хипотези, които са взаимно свързани и хронологично произтичат една от друга. На първо място е необходимо водачът да откаже да му се извърши проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, а след това да откаже да изпълни предписанието на компетентните контролни органи за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Съобразно предвиденото в чл.2, ал.1 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му 4 от контролните органи по ЗДП разпореждания и указания, като неизпълнението на това задължение, с което се възпрепятства извършването на проверката се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. В конкретния случай жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер, след което не е изпълнил даденото му от контролния орган предписание за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и по този начин е осуетил преследваната с закона цел – да се установи наличието и евентуално концентрацията на алкохол в кръвта му.

Предвид горепосоченото съдът счита, че законосъобразно е ангажирана отговорността на лицето по реда на чл.174, ал.3, предложение първо от ЗДвП, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди.

Санкционната норма на чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП предвижда две кумулативни наказания във фиксиран размер: глоба от 2000 лева и наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца. При този законодателен подход съдът не намира за нужно да излага мотиви дали АНО се е съобразил с изискванията за индивидуализация на наказанията, т.е. дали правилно е отчел наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единствено следва да се посочи, че наказанията са наложени в размерите, предвидени в ЗДвП, т.е. законосъобразно.

При този изход на делото в полза на ОДМВР П. следва да се присъди претендираното от гл. юрисконсулт Пенова юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 80 лева, преценявайки ниската фактическа и правна сложност на делото. Жалбоподателят дължи и разноски в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – П., представляващи разходи от бюджета на съда за пътни, изплатени на свидетелите М. К. и М. К., в общ размер на 87, 12 лева.

По изложените съображения РС – П. на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № *****/25.06.2024 г. на Началник РУ в ОДМВР 5 П., РУ С., с което на Д. И. М. ЕГН: **********, адрес: с. Г.Б., общ. Б. обл. П., ул. „П.“ **, на основание чл.174, ал.3, предл. първо от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, като законосъобразно.

ОСЪЖДА Д. И. М. ЕГН: **********, адрес: с. Г.Б., общ. Б. обл. П., ул.

„П.“ ** ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР П., адрес: гр. П., пл.

Съединение № 3, представлявана от директор, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

ОСЪЖДА Д. И. М. ЕГН: **********, адрес: с. Г.Б., общ. Б. обл. П., ул.

„П.“ ** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – П. сума в размер на 87,12 лв. / осемдесет и седем лева и 12 ст./ Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд - П.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

6