Решение № 23543 от 22.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 20431/2024
- Вид
- Решение № 23543
- Подписан
- 22.12.2025
- Състав
- ДЕСИСЛАВА СТОЯНОВА ВЛАЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 574, ал. 12 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 23543 гр. София, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ********* при участието на секретаря ******* като разгледа докладваното от ********* Гражданско дело №
20241110120431 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „*******“ АД да заплати на „*****“ АД сумата от 9277.22 лева, представляваща непогасена част от регресно суброгационно вземане за изплатено застрахователно обезщетение (в т. ч. ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева) по имуществена застраховка „***“ за вреди по лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** МН вследствие на ПТП от 26.05.2022г., настъпило на автомагистрала „Тракия“, отговорност за което носи водачът на лек автомобил „***“ с рег. № РВ **** РТ, чиято гражданска (деликтна) отговорност в това му качество била застрахована по силата на сключен със „*******“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 10.04.2024г., до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 1059.86 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 03.06.2023г. до 09.04.2024г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена застраховка „***“ на МПС- на 26.05.2022г., на автомагистрала „Тракия“ настъпил пътен инцидент, при който водачът на лек автомобил „***“ с рег. № РВ **** РТ не съобразил избраните от него скорост на движение и дистанция спрямо намиращите се пред него автомобили, при което ударил спрелия пред него лек автомобил „***“, който от удара се изместил напред и ударил спрелия пред него и застрахован от ищеца по застраховка „***“ лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** МН. В резултат от удара лек автомобил „***“ се възпламенил, при което огънят обхванал и лек автомобил „***“, който изгорял. С оглед на това ищецът определил щетата на последния като тотална, като изплатил в полза на правоимащото по застраховката лице сумата от 18 554.43 лева, като сторил и разноски за определяне на обезщетението в размер на 15.00 лева. С регресни покани, получени на 13.02.2023г. и на 03.05.2023г., ответникът като застраховател на гражданската отговорност на водачите на лек автомобил „***“ с рег. № РВ **** РТ бил поканен да възстанови на ищеца заплатената от него сума, от която ответното дружество изплатило само част, възлизаща на сумата от 9292.21 лева. С оглед на това в настоящото производство ищецът претендира остатъка от регресното си вземане, обезщетение за забава, законна лихва, както и 1 разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените срещу него искове, оспорвайки изложения от ищеца механизъм на ПТП, както и последното да е резултат от виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „***“ с рег. № РВ **** РТ, за когото се поддържа, че не е имал възможност да предотврати удара, като се оспорва в тази връзка доказателствената стойност на протокола за ПТП. В условията на евентуалност претенцията се оспорва и по размер с довод, че изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е силно завишено, несъответно на действителния размер на вредите, както и че при определяне на обезщетението за т. нар. „тотална щета“ ищецът не бил приспаднал стойността на запазените части, която възлизала на 25 % от действителната стойност на МПС.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „***“ между ищеца и собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие, в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответното дружество по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „***“ в полза на правоимащото лице в размер на действителните вреди.
Между страните не са спорни, поради което с доклада по делото на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че към датата на ПТП между ищеца и собственика на увредения лек автомобил е имало сключен договор за застраховка „***“ с предмет този автомобил, че гражданската (деликтната) отговорност на водача на лек автомобил „***“ с рег. № РВ **** РТ е била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, че ищецът е заплатил в полза на правоимащото лице по застраховка „***“ застрахователно обезщетение в размер на 18 554.43 лева, като е сторил и разноски за определянето му в размер на 15.00 лева, както и че за удовлетворяване на регресното вземане на ищеца ответникът му е заплатил сумата от 9292.21 лева.
Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези обстоятелства с правно значение се установяват от надлежно приобщените като писмени доказателства и неоспорени от страните застрахователна полица по застраховка „***“ № *** за лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** МН, застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил „***“ с рег. № РВ **** РТ, както и справка от поддържания от Информационния център на Гаранционния фонд електронен регистър за наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил „***“ с рег. № РВ **** РТ, чиято презумптивна доказателствена сила, установена в нормата на чл. 574, ал. 12 КЗ, не е оборена в настоящия процес, разменена между страните преди процеса писмена кореспонденция за извършване помежду им на прихващане на насрещни задължения, вкл. на задължението на ответника 2 спрямо ищеца за възстановяване на изплатеното от последния във връзка с процесния пътен инцидент застрахователно обезщетение. Последното по своята правна същност, доколкото не се твърди да е извършено без основание, представлява конклудентно извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт с правно значение, а именно- че противоправното поведение на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, е довело до настъпване на процесния пътен инцидент. А признанието на неизгодни за страната факти с правно значение е едно от най- надеждните и достоверни доказателствени средства в българския граждански процес, което, преценено съобразно нормата на чл. 175 ГПК- с оглед на всички обстоятелства по делото, намира опора в приобщената доказателствена съвкупност.
Така, съгласно констативен протокол за ПТП със значителни материални щети № 20221024-872 процесният пътен инцидент е настъпил на 26.05.2022г. на автомагистрала „Тракия“, на 114 кв. в посока от гр. София към гр. Бургас, като лек автомобил „***“ с рег. № РВ **** РТ ударил спрелия пред него лек автомобил „***“ с рег. № У *** АТ, а последният, от своя страна, ударил намиращия се пред него лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** МН, като в резултат от сблъсъка участващите в него МПС се запалили и изгорели.
В идентичен смисъл са и отразените в декларацията за настъпило застрахователно събитие, подадена след инцидента от водача на сочения за увреден лек автомобил „Мазда“ до ищцовото дружество в качеството му на застраховател по застраховка „***“ на този автомобил, причини и обстоятелства за ПТП, както и в наказателно постановление № 231030-000011 от 13.01.2023г., с което на водача на лек автомобил „Мазда“ е наложено административно наказание за поведението му при процесния пътен инцидент.
Свидетелят В. Л. К.- водач на лек автомобил „***“ към момента на удара, твърди, че си спомня за ПТП, което претърпял на 26.05.2022г., управлявайки посочения автомобил на автомагистрала „Тракия“ в посока към гр. Пловдив. Изяснява, че се движил в лявата лента за движение със скорост от около 110-120 км/час, като твърде късно забелязал и осъзнал, че намиращият се пред него лек автомобил е спрял, натиснал спирачки, но не успял да спре, поради което ударил автомобила пред него с марка „Дачия“, а последният, от своя страна, се ударил в спрелия пред него лек автомобил, чиято марка свидетелят не помни, но твърди да е бил автомобил, нает за ползване на принципа „rena a car“. Разказва, че след удара видял, че предният капак на лек автомобил „Дачия“ се бил запалил, видял пламъци пред себе си, които преминали и към намиращия се отпред автомобил, който изгорял напълно, както и към лек автомобил „Мазда“, управляван от свидетеля, който също изгорял почти изцяло. Изяснява, че лек автомобил „Дачия“ и намиращият се пред него автомобил били спрели към момента на удара, тъй като на около 20- 30 метра пред тях имало друга катастрофа. Заявява, че не е сигурен, но предполага, че възпламеняването на лек автомобил „***“ настъпило вследствие на удара от неговия автомобил, тъй като едва след този удар водачите на МПС напуснали автомобилите си.
Преценявайки ги по реда на чл. 172 ГПК, съдът намира така възпроизведените гласни доказателствени средства за правдиви и поради това годни да послужат при формиране на правосъдната воля на настоящия състав по релевантните за спора обстоятелства, тъй като същите са последователни, житейски логични, вътрешно непротиворечиви, а и намират опора в останалата приобщена по делото и вече обсъдена доказателствена съвкупност.
Нещо повече, правдоподобността от техническа гледна точка на така възпроизведения от свидетеля, а в и писмените доказателства механизъм на ПТП се потвърждава от заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи.
Въз основа на така възпроизведената доказателствена съвкупност съдът намира за установено, че с поведението си по управление на автомобила със скорост и на дистанция, 3 несъобразени с пътната обстановка- наличие на спрели пред него автомобили, за които сам водачът на лек автомобил „Мазда“ признава в показанията си, че е забелязал, че е имал видимост към тях отдалеч, същият е действал в противоречие с правно дължимото, в частност с нормите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, съгласно които водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, като са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, и с това е станал единствена причина за настъпване на процесния пътен инцидент, а с това и за уврежданията по лек автомобил „***“ с рег. № СВ *** МН.
При тези съображения единствен легитимиран да отговаря за обезщетяване на вредите по лек автомобил „***“ от процесния пътен инцидент е водачът на лек автомобил „***“, респ. застрахователят на гражданската (деликтната) му отговорност.