Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 390 от 02.06.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1655/2025
Вид
Решение № 390
Подписан
02.06.2026
В сила
24.07.2026
Състав
Росен Димитров Парашкевов, Елеонора Симеонова Кралева, Таня Ташкова Русева Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.8, ал.1 · Закон за арбитража
  • чл.637, ал.6, т.1 · Търговски закон
  • чл.717ж · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. Бургас, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20252100501655 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Синеморец Клифс“ ЕООД, ЕИК 206932668, подадена чрез пълномощника адв.И. Илиев, против решение № 1790 от 28.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 3702/2023 г. по описа на РС-Бургас, В ЧАСТТА, с която е уважен предявения ревандикационен иск, като е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.108 ЗС, по отношение на ”Синеморец Клифс“ ЕООД,с ЕИК 206932668, че “Морското“ ООД, ЕИК: 203875379, е собственик по силата на правни сделки покупко-продажби, обективирани във фактури, издадени в периода 03.05. – 15.08.2017 г., на следните движими вещи: ДИ. “Джорджия“ 3-ка, жакард/кожа – 30 бр.; База за матрак – 59 бр.; Матрак модел Прима 180/200 – 24 бр.; Матрак модел Прима 90/200 – 11 бр.; Чаршафи: Долен 150/240 – 16 бр., Долен 220/240 – 17 бр., Торба 150/220 сатен – 28 бр., Калъфки 50/70 сатен – 18 бр., Възглавница 50/70 некапитонирА. – 86 бр., Кърпа 400 гр./кв. м. 50/90 – 16 бр., Кърпа 400 гр./кв. м. 70/140 – 26 бр., Завивки олекотени 150 гр. 150/220 капитонирани – 99 бр., Протектор капитониран 180/220 – 13 бр. и Протектор непромокаем 90/200 – 6 бр.; Оборудване за сателитна система: Сателитен приемник twin in-out Т2/С – 1 бр., Трансмодулатор Quad Mod 4xS2-4xT/ С 2хС – 1 бр., 3DGFLEX CABINET POWER.SUPP – 1 бр. и Приемници Dig.Sat Receiver FERGUSON Ariva 103 black – 25 бр.; Интернет мрежа Sunrise унифай рутер 8 бр.; Сгъваема 1 бебешка кошара – 6 бр. без дюшеци към тях; Косачка моторна ВС520 MEGA TOOLS – 1бр.; Прахосмукачка модел Т10/1 – 1 бр.; Соларен душ за басейн – 1 бр.; Завеси 342 кв. м. и Пердета 456.20 кв. м. /по 53 бр. тънки и плътни пердета/; Релси за пердета – 155 линейни метра; ПВЦ маси, столове и шез чадъри: Пластмасов стол модел Флоренс, бял – 93 бр., Пластмасова маса Рено бял – 24 бр., Пластмасов шезлонг Летино бял – 24 бр., Чадър модел Корво – 15 бр. и Туба за чадър модел 242 – 14 бр. /за брак/; Фин дизайн мебели: Гардероб 90/57/190 – 32 бр., Тоалетка 160/55/75 без гръб с огледало 70/70 – 6 бр., Куфарник 90/45/45 – 27 бр., Нощно шкафче 45/ 35/35 – 66 бр., Банд за баня 272/90 – 29 бр., Гръб със закачалки 60/120 – 32 бр. и Гръб с ог-ледало 60/120 – 30 бр.; ТВсистема, телевизори LE-32D7 Smart tech TV LED – 29 бр., и вентилатор стоящ модел MGSF1614 – 23 бр., от които 10– счупени, всички находящи се в собствените на първото дружество обекти в жилищните сгради, изградени в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Синеморец, адм. адрес: с.Синеморец, общ.Царево, ул.“Дъбрава“ № 62, като „Синеморец Клифс“ ЕООД е ОСЪДЕНО да предаде на “Морското“ ООД владението върху собствените на последното, описани по-горе, движими вещи.

Във въззивната жалба се изразява несъгласие с първоинстанционното решение в обжалваната му част, като в тази част същото се счита за неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че районният съд е постановил решението си без да конкретизира цената на отделните ревандикационни искове за всяка една от движимите вещи, като е разгледал претенциите като една, без да е направено уточнение за стойностите и конкретното местоположение на която и да е от вещите. В тази връзка се счита, че всяка една от претенциите е останала недоказана като индивидуализация и като конкретно владение. Сочи се също, че съдът е приел за доказани твърденията на ищеца въз основа на представените фактури и заключението на вещото лице, но от заключението е видно, че нито като видове, нито като брой и други признаци може да се направи извод за тъждество между покупки и наличности.

Според въззивника, районният съд не е обсъдил възраженията на ответника, че според договора не е уговорено връщане, а плащане на стойността на вещите и то при предсрочното му прекратяване, като страните са преценили, че експлоатационния срок е достатъчен за възвръщане на инвестициите, поради което към момента на прекратяване на договора, поради изпълнението му, собствеността върху процесните движими вещи е придобита от наемодателя, което безспорно обуславя неоснователност на исковата претенция в установителната част на ревандикационния иск. Сочи се, че обзавеждането и оборудването изпълва състава на договор за изработка и доставка, където главното задължение на изпълнителя е да изработи поръчаното, докато прехвърлянето на собствеността върху него представлява функция от това задължение, поради което наемодателят в качеството на възложител на работата е придобил собствеността върху вещите, респ. би дължал заплащане на 2 стойността им съобразно с амортизацията. Като довод за неоснователност на иска се сочи също, че в представения договор за експлоатация има изрична арбитражна клауза, която изключва спорове, породени от него да се решават по общия исков ред.

Отделно се сочи, че представените фактури не доказват местонахождението на вещите, още по-малко в обекти на ответника, като съдът не е обсъдил, че ищецът е бил наемател и на други дружества и неправилно е приел, че всичко, закупено през 2017 г. е било вложено в сгради на ответника. Изложени са съображения са придобиването от ответника на обектите и се сочи, че в постановлението за възлагане и в продажбената процедура не е посочено трети лица да имат права на собственост върху движими вещи. В тази връзка се счита, че не са налице доказателства ищцовото дружество да е собственик на каквато и да е част от описаните вещи към 2023 г., което прави установителната претенция неоснователна, съответно акцесорната такава за връщане, но дори и да е закупувало някакви вещи, то същите евентуално са доставяни, монтирани и ползвани в изпълнение на договорни задължения и собствеността върху тях не се запазва, като ищецът евентуално би имал облигационно обезщетителни права, каквато претенция не е предявена и такава не би следвало да е насочена към ответник, а към неговия праводател. В заключение, моли въззивния съд да отмени решението на БРС в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските по делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна „Морското“ ООД, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и на наведените в нея възражения, като се изразява съгласие с изводите на районния съд. Моли се за оставяне без уважение на въззивната жалба и за потвърждаване на решението на БРС в обжалваната част. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските по делото.

Въззивната жалба е депозирана в законовия двуседмичен срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна стана. следното:

Районният съд е сезиран с ревандикационен иск на движими вещи с правно основание чл.108 ЗС, предявен от „Морското“ ООД против „Синеморец Клифс“ЕООД.

В исковата молба са изложени твърдения, че „Морското“ ООД и „Синеморец Парадайз“ ЕООД, като собственик на недвижими имоти, са страни по Договор от 02.11.2016 г. за управление, поддръжка и експлоатация на ваканционно селище „Синеморец Сънрайз“, в който са уредени правата на ищеца да експлоатира и управлява туристически дейности във ваканционни апартаменти в комплекса срещу 3 заплащане в полза на второто дружество. Твърди се, че във връзка с тези договорености и на основание чл.7, ал.2 от договора в имотите са извършени СМР, а в периода 2017-2022 г. на основание чл.10, ал.2 от договора част от апартаментите, предназначени за настаняване на туристи са ремонтирани, оборудвани и обзаведени с мебели, техника, интернет съоръжения, матраци, чаршафи, завеси, климатици и др., като от ищцовото дружество са закупени, доставени и монтирани множество движими вещи, за което има издадени фактури от доставчиците. Твърди се също, че през 2022 г. се установило със съдебно решение, че сградите и апартаментите, предмет на Договора за управление, поддръжка и експлоатация от 02.11.2016 г., са собственост и са включени в масата по несъстоятеност на „Синеморец Сънрайз“ ООД, обявено в несъстоятелност през 2019 г., като един от кредиторите на това дружество е „Синеморец Парадайз“ ООД, с което е бил сключен договора за експлоатация на ваканционното селище. Ответното дружество „Синеморец Клифс“ ЕООД е придобило приетите от синдика вземания на „Синеморец Парадайз“ ООД срещу несъстоятелното дружество, а в резултат на тръжна процедура по чл.717ж ТЗ с Постановление за възлагане от 25.04.2023 г. ответникът е придобил сградите от синдика на дружеството в несъстоятелност и е стА.л техен собственик. Твърди се, че през всичките години на изпълнение на договора от 02.11.2016 г. за експлоатация на ваканционното селище – от 2017 г. до 2022 г. закупените и доставени от ищеца движими вещи се намират в придобитите от ответника сгради и същият ги владее без основание, поради което се претендира тяхната ревандикация, като вещите са описани в исковата молба в позиции от 1 до 22.

В депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът е оспорил предявения ревандикационен иск като неоснователен. Твърди се, че ответното дружество не е собственик на всички самостоятелни обекти в сградите във ваканционното селище „Синеморец Сънрайз“, като част от тях са собственост на трети лица. Оспорва се твърдението, че описаните в исковата молба движими вещи, които са родово определени и невъзможни за индивидуализация, се намират в собствените на ответника сгради, като се сочи, че наличието вещите не е доказано с представените от ищеца фактури от 2017 г., тъй като за процесния период ищецът е експлоатирал по сходен договор съседен туристически обект и не е ясно къде са вложени вещите.

Твърди се още, че в чл.10 от процесния договор няма предвидена хипотеза, при която подобрения или доставени за целите на експлоатацията движими вещи да могат да се вдигат от ищцовото дружество, като направата на разходи за същите е елемент от договорните задължения на ищеца за осъществяване на договорената в негова полза търговска дейност.

По делото са събрани писмени доказателства и съдебно-оценителна експертиза, ангажирани от страните за установяване на изложените от тях твърдения.

С обжалваното решение БРС е приел за безспорно по делото, наличието на 4 сключен между „Морското“ ООД и „Синеморец Парадайз“ ЕООД Договор от 02.11.2016г. за управление, поддръжка и експлоатация на ваканционно селище ”Синеморец Сънрайз”, както и Анекс към него от 14.03.2017 г., по силата който Синеморец Парадайз“ ЕООД е предоставило под наем на ”Морското“ ООД посочените в него 20 броя апартаменти, за които с оглед ползването им по предназначение – преотдаване под наем на обектите на туристи, ищцовото дружество е закупило и монтирало в тях обзавеждане и оборудване. За установено е прието и обстоятелството, че сградите и апартаментите, предмет на Договора за управление, поддръжка и експлоатация на ваканционно селище ”Синеморец Сънрайз”, са били включени в масата по несъстоятелността на ”Синеморец Сънрайз” ООД по търг.дело по несъстоятелност № 439/2018г. на ОС Бургас, като негов кредитор е бил “Синеморец Парадайз“ ЕООД, което е продало вземанията си срещу несъстоятелния длъжник на ответното дружество и след проведена тръжна процедура по реда на чл.717ж ТЗ с Постановление за възлагане от 25.04.2023г. на ОС Бургас, вписано в СВ – Царево на 10.05.2023г., ”Синеморец Клифс“ ЕООД е придобило процесните сгради в ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Синеморец, без обзавеждането и оборудването в тях. Прието е също, че съобразно договора си със “Синеморец Парадайз“ ЕООД ищецът е ползвал наетите апартаменти, ведно с обзавеждането и оборудването им през летните сезони от 2017г. до 2021г. /вкл./, а за летния сезон през 2022г. е сключил нов договор за наем със синдика на ”Синеморец Сънрайз” ООД, в несъстоятелност, но след придобИ.ето на собствеността върху сградите през месец май 2023г., ответникът е бил въведен във владение на имотите. Относно наличността на претендираните движими вещи и кредитирайки заключението на вещото лице, БРС е приел за установено, че към началото на 2024г. в апартаменти в сгради А и С, собственост на ответното дружество, са били открити част от процесните движими вещи, за които за представени фактури за закупуването им от ищеца, като ответното дружество не е ангажирало доказателства да е собственик на тези вещи. В тази връзка, районният съд е приел за безспорно установено по делото, че ищецът е собственик на заявеното основание „покупко-продажби“ на описаните в исковата молба движими вещи по позиции от 1 до 20 (за тези по позиции от 2 до 4 – за претендираните бройки), без вещите по позиции 9 и 11, които са констатирани като налични от вещото лице и се намират във владение на ”Синеморец Клифс“ ЕООД в собствените му сгради в ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Синеморец, като ответникът не е установил наличието на валидно правно основание, за да ги владее или държи. В тази връзка са преценени като неоснователни възраженията на ответника, че ищецът е изгубил правото на собственост върху движимите вещи, тъй като реализирането на хипотезата, предвидена в чл.10, ал.2 от Договора за управление, поддръжка и експлоатация на ваканционно селище ”Синеморец Сънрайз”, нито се твърди, нито се установява по делото, липсват и доказателства ищецът да се е разпоредил с вещите по някакъв друг 5 начин. По тези съображения, БРС е укажил като основателен ревандикационния иск за движими вещи на посочените по-горе позиции. По отношение на останалите движими вещи, установени като налични в обектите на ответника – по позиции 9, 11, 21 и 22, за които ищецът не е ангажирал доказателства да ги е придобил по силата на правни сделки, исковата претенция е отхвърлена като неоснователна.