Решение № 34 от 29.03.2023, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Каварна, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Живко П. Георгиев при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Живко П. Георгиев Административно наказателно дело № 20223240200211 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № BG28022022/2000/Р8-64/08.08.2022г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление/НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“/АПИ/ гр.София на основание чл.179 ал.3а,във връзка с чл.139 ал.7 от Закона за движение по пътищата е наложено на А. П. А. гражданин на България ЕГН ********** с адрес гр.Добрич,ж.к.“***“ 42,вх.А ет.5 ап.18 административно наказание – глоба в размер на 1800/хиляда и осемстотин/ лева.

Жалбоподателят чрез редовно упълномощен процесуален представител – адв.К. И. А.-Хасковска адвокатска колегия обжалва наказателното постановление в срок.В жалбата се излагат множество твърдения,че при изд0аването на НП не са спазени изискванията на закона,с оглед на което същото е неправилно и незаконосъобразно,поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.Прави доказателствени искания и моли за отмяна на наказателното постановление.Моли да бъдат присъдени и направените по делото разноски на основание чл.63д от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява,не се представлява.По делото се прилага писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателя,в което поддържа становището си за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление,поради което иска неговата отмяна.

Въззиваемата страна редовно призована,представлява се от процесуален представител в съдебно заседание,който представя доказателства,взема становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на 1

НП.Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна Районна прокуратура гр.Каварна редовно призована,не изпраща представител и не взема становище.

Жалбата е подадена в законоустановения срок,срещу подлежащ на обжалване акт,от лице легитимирано да атакува наказателното постановление,поради което е процесуално допустима.

Съдът за да се произнесе по основателността и и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,намира за установено следното:

Съвкупно от показанията на актосъставителя И. К. К. и свидетеля присъствувал при установяване на нарушението-Т. Й. Т.,както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства и служебно изисканите такива и приобщени към доказателствения материал по делото в съдебно заседание на 30.01.2023г. се установява,че на 28.02.2022г. в 09:44 часа в направление излизане от територията на Република България,на граничен контролно-пропускателен пункт Кардам е пристигнало пътно превозно средство с рег.№ ТХ***,,вид:

Влекач,марка МАН ТГХ *** 4Х2 БЛС,модел МАН ТГХ*** 4Х2 БЛС с обща допустима максимална маса-над 12 тона,брой оси 5,управлявано от А. П. А.

ЕГН **********.

След извършена проверка от страна на контролните органи е установено,че на 23.02.2022г. в 18:41 часа,горепосоченото пътно превозно средство/ППС/ с регистрационен № ТХ***,попада в категорията на пътно превозно средство,за което е дължима но не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата/ЗП/.Цитираното превозно средство е засечено на 23.02.2022г. 18:41 часа,по път I-9,км 0+616,включен в обхвата на платената пътна мрежа,като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса,съгласно чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата/ЗП/.

Като място на нарушението е посочен път I-9,км 0+616,за който се събира такса за изминато разстояние-тол такса,съгласно Приложение № 1 към Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020г. за приемане на списъка на републиканските пътища,за които се събира такса за изминато разстояние-тол такса.За извършеното административно нарушение се генерира доказателствен запис/доклад/ от електронната система по чл.167а ал.3 от

ЗДвП с номер на нарушението

D8BE3D33F8733041E053011F160A51B1,който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения-видеозаписи,представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство,неговата табела с регистрационен номер,датата,час и мястото на движение по участък от път,включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство/контролно устройство с идентификатор № 10422-част от системата.

С оглед на гореизложеното и поради неплащане на компенсаторната такса 2 от жалбоподателя митническия служител И. К. К. ,главен инспектор в отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ ,териториална дирекция „ТД Митница Варна“ съставил на водача АУАН,който е подписан от него,от свидетеля Т. Й.

Т.и от жалбоподателя без възражения.

Въз основа на този АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № BG28022022/2000/Р8-64/08.08.2022г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление/НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“/АПИ/ гр.София,с което на основание чл.179 ал.3а,във връзка с чл.139 ал.7 от Закона за движение по пътищата е наложено на А. П. А. гражданин на България ЕГН ********** с адрес гр.Добрич,ж.к.“***“ 42,вх.А ет.5 ап.18 административно наказание –глоба в размер на 1800/хиляда и осемстотин/ лева.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на актосъставителя И. К. К. и свидетеля присъствувал при установяване на нарушението-Т.

Й.

Т.,както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства и служебно изисканите такива и приобщени към доказателствения материал по делото в съдебно заседание на 30.01.2023г.Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя И. К. К. и свидетеля присъствувал при установяване на нарушението-Т. Й. Т.,тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи,не съдържат противоречия или разминавания и са логични и ясни.Свидетелите добросъвестно заявяват какво си спомнят по случая и поддържат изцяло констатациите отразени в процесния АУАН,който са подписали.Писмените доказателства,вкл. служебно изисканите от съда и представените от страните също спомагат за установяване на множество релевантни към предмета на доказване по делото факти и обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършената цялостна служебна проверка съдът счита,че АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни административни органи,спазена е формата за съставяне на АУАН и НП,които формално съдържат почти всички необходими реквизити.Въпреки това според съда при съставянето на АУАН и след това при издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения относно съдържанието и поточно посочването на обстоятелствата във връзка със субекта на нарушението и отделно с неправилното посочване на нарушената приложима материалноправна разпоредба от ЗДвП.Последното е посочено и в найновата съдебна практика на касационните инстанции,а именно: Решение № 18 от 31.01.2023г. по к.адм.н.д. № 4/2023г. на Административен съдКюстендил.Съдът намира подобно на изразеното детайлно и подробно в Решение № 2240/29.11.2022г. по КАНД № 6368/2022г. на АС-Пловдив,че така установеното съдържание на АУАН и НП не отговаря на законовите изисквания за реквизити,визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН след които е и ясно описание на фактическите признаци на нарушението.В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 3

1/1953г.,съгласно което всеки правораздавателен акт,с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно,точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения,които се приемат за установени,както и приложимите към тях материалноправни и санкционни норми.Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в текста на самия правораздавателен акт,а не да се извлича чрез тълкуване от доказателствата по делото.В процесния случай тези стандарти не са достигнати.

Съгласно чл.10 ал.1 от ЗП: „За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние“.От друга страна в т.1 и т.2 на чл.10 ал.1 от ЗП са изброени и двата вида пътни такси :

-т.1: „такса за ползване на платената пътна мрежа-винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а ал.7;заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа“

;-т.2: „такса за изминато разстояние-тол такса за пътни превозни средства по чл.10б ал.3; заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък ,като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти,в който съответното пътно превозно средство е навлязло ,а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси.“

Същевременно в чл.179 и чл.187а от ЗДвП са предвидени три категории субекти,които носят отговорност за допуснато управление на МПС по републиканската пътна мрежа без заплатена винетна/тол такса-това са собственикът,вписаният ползвател или действителния водач на МПС.С оглед на установените от законодателя три категории субекти,които могат да носят отговорност по дадения административен състав,това безусловно изисква и задължава АНО още при описание на съставомерните признаци на нарушението в НП да се посочи в какво качество е наказан нарушителят,за да може съдът да извърши автономна преценка правилно ли е определена пасивната му легитимация.

В конкретния случай в съображенията за отмяна на НП следва да се посочи,че самото нарушение изобщо не е било доказано и установено безспорно в необходимата степен от обективна и субективна страна ,вкл. относно авторството на деянието,в хода на първоинстанционното административнонаказателно производство проведено незаконосъобразно от АНО.Неясно остава как е бил формулиран от АНО при издаване на НП изводът за авторството на деянието,едва на 28.02.2022г.Тук е мястото да се посочи,че след като административното обвинение е формулирано с АУАН,в смисъл на изпълнително деяние-управление на ППС,то релевантен за авторството на деянието е фактът кое е лицето,управлявало това ППС,който факт от гледище на законосъобразното образуване и протичане на 4 административнонаказателното производство следва да бъде безспорно доказан още към момента на издаване на НП и ангажиране на административнонаказателната отговорност на конкретно лице за него.Недопустимо е този факт да се предполага или извлича от АНО само от обстоятелството,че след като на 28.02.2023г. жалбоподателят е управлявал конкретното ППС,то същото той е сторил и на 23.02.2022г.

Ето защо настоящия въззивен съдебен състав напълно споделя изводите изложени в Решение № 2240/29.112022г. по КАНД № 6368/2022г. на АСПловдив и Решение № 1414/07.08.2022г. по КАНД № 239/2022г. на АСБлагоевград,в които е изрично споделено,че тежестта за установяване на конкретното деяние,съставляващо административно нарушение,обстоятелствата при които е извършено,неговият извършител и вината му е на административнонаказващият орган/не единствено на въззивния съд/,като АНО следва да проведе пълно и главно доказване по спорните факти още в хода на административнонаказателното производство.Наказателното постановление не може да почива на несигурни изводи и/или предположения относно извършеното административно нарушение и неговото авторство към момента на издаването му от АНО.В случая макар по безспорен и несъмнен начин да е доказано ,че на дата 23.02.2022г. в 18:41 часа,горепосоченото пътно превозно средство/ППС/ с регистрационен № ТХ***,,вид: Влекач,марка МАН ТГХ *** 4Х2 БЛС,модел МАН ТГХ*** 4Х2 БЛС с обща допустима максимална маса-над 12 тона,брой оси 5,попадащо в категорията на пътно превозно средство,за което е дължима но не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата/ЗП/ е засечено,по път I-9,км 0+616,включен в обхвата на платената пътна мрежа,като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса,съгласно чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата/ЗП/,по никакъв начин не доказва,че на посочената дата,час и място,автомобилът при движението на който е допуснато нарушението е бил управляван от жалбоподателя А. П.