Решение № 623 от 01.08.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. гр. Хасково, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20245640103433 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Д. К. К., чрез пълномощника адв. П. П., против „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с която са предявени следните субективно и обективно съединени искове: с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. чл. 11, ал.1, т. 9, т. 10, т. 20 ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № 2962073 от 22.04.2024г. по отношение на „Кредисимо“ ЕАД; с правно основание чл. 26, предл. първо, второ и трето ЗЗД за прогласяване нищожността на Договора за предоставяне на поръчителство от 22.04.2024г. по отношение на „Ай Тръст“ ЕООД; с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузите на чл. 4 от Договор за потребителски кредит № 2962073 от 22.04.2024г. по отношение на „Кредисимо“ ЕАД, предявен при условията на евентуалност на първия иск; с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожност на клаузите на чл. 8, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство от 22.04.2024г. по отношение на „Ай Тръст“ ЕООД, предявен при условията на евентуалност на втория иск.

Ищецът твърди да е страна по облигационно правоотношение с ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, възникнало на основание Договор за потребителски кредит № 2962073 от 22.04.2024г., на основание на който, 1 ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1455,73 лв., при годишен лихвен процент от 40% и ГПР в размер на 48,23%, като заемателят да се е задължил да кредита на 16 месечни вноски. Твърди съгласно чл.4 от Договора за потребителски кредит ищецът да се е задължил в срок от броени часове, считано от датата на подаденото заявление за кредит, да представи на заемодателя едно от трите обезпечения подробно описани в три точки. Твърди на същата дата - 22.04.2024г. да е сключил Договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник - „Ай Тръст“ ЕООД, който да е свързано лице с първия ответник – „Кредисимо“ АД да е едноличен собственик на „Ай Тръст“ ЕООД. Съгласно Договора за предоставяне на поръчителство ищецът да се е задължил да плати възнаграждение за поръчителство в размер на 1575,01 лв., разсрочени вноски, които са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договора за потребителски кредит. Твърди да е усвоил кредитния ресурс, но да не дължи изпълнение на вземанията за възнаграждение за поръчителство и за договорна лихва, тъй като те намират своето основание в нищожната кредитна сделка. Навежда доводи Договорът за потребителски кредит да е нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК – договорната лихва, която не е породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал.

1, предл. 3 от ЗЗД/, на основание чл. 21 ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК и на основание на нейната неравноправност, което е довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора; кредиторът да не е изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва. Твърди да не са изпълнени и условията на чл. 11, ал. 2 от ЗПК общите условия по договора да бъдат подписани от потребителя. Твърди още Договорът за потребителски кредит да не е породил валидни права и задължения и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, тъй като в съдържанието на договора не е включен размерът на лихвения процент на ден и не са разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал.

6 ЗПК. Договорът да се явява нищожен, освен като сключен в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК, и при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, вр. с чл. 10, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 1 и ал.

2, вр. чл. 21 и с чл. 22 ЗПК. Разписаният в договора ГПР да е неточен и подвеждащ, тъй като в него не е включена скритата под формата на възнаграждение за предоставяне на гаранция/поръчителство договорна лихва.

Кредиторът да не е изпълнил и изискването да посочи действителната обща сума за плащане. Развива съображение, че въведените изисквания в процесния договор за вида обезпечение и срока за представянето му, създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Счита, че клаузата за възнаграждение за поръчителство 2 заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Навежда доводи, че нарочно създаденото обезпечение за неизпълнението на задължението за осигуряване на лично и реално обезпечение да е загубило присъщата му обезщетителна функция, защото чрез него не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили евентуално при възникнала фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не заради неизвършена договорна престация. Възнаграждението за предоставяне на поръчителство да е загубило и обезпечителната си функция, тъй като заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по Договора за потребителски кредит, поради това, че възнаграждението не служи за реално обезпечаване на изпълнение на основната престация, а за допълнително оскъпяване на кредита. Развива съображения, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство представлява скрита лихва, с което да е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, т.к. не е разписан действително приложения лихвен процент. При сключване на процесния договор потребителят да не е могъл да прецени обхвата на поетото от него задължение, тъй като същият е бил заблуден от търговеца, че ще дължи цена на кредита в размер на 48,23%. В нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, на заемателя да не е било оповестено по обективен и прозрачен начин, ясно и разбираемо какви са икономическите последици от поетото от него задължение и какъв е действителния размер на възнаградителната лихва, а е бил заблуден, че трябва да престира и за „възнаграждение на поръчител“.

Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора и кредиторът като е вписал в контракта ГПР от 48,23% е заблудил потребителя и така да е заобиколил изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради неравноправността на уговорката на ГПР и съгласно чл. 21 ЗПК клаузата за ГПР да е нищожна с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК- нищожност на цялата кредитна сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Освен това, твърди да липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48,23%, което от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл. 10, ал.13ПК). В процесния договор за кредит да липсва яснота относно обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 ГПР.

Посочен е годишен лихвен процент по заема — 40%, но счита, че не е ясно как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. По изложените съображения, иска съдът да прогласи нищожността на двата договора, а при условията на евентуалност – клаузите на чл. 4 от Договора за потребителски кредит и клаузата, предвиждаща допълнително оскъпяване по Договор за поръчителство, сключен с ,,Ай Тръст“ ЕООД. Претендира разноски.

Ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД оспорват предявените срещу тях искове като неоснователни. И двамата ответника 3 признават следните обстоятелства: че е сключен Договор за потребителски кредит № 2962073/22.04.2024 г. между „Кредисимо“ ЕАД /кредитодател/ и Д.

К. К. /кредитополучател/; че във връзка с обезпечаването на задълженията на ищеца - кредитополучател по договора за кредит е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 22.04.2024 г. между ищеца, в качеството му на потребител и „Ай Тръст“ ЕООД; че размерът на главницата по Договора за потребителски кредит възлиза на 1455,73 лева и следва да бъде върната за срок от 16 месеца, при фиксиран ГЛП от 40,00 % и ГПР от 48,23 %. И двамата твърдят, че общият размер на дължимите по кредита суми при спазване на уговорения между страните погасителен план да възлиза на 1911,93 лева.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД твърди главницата от 1455,73 лева да е усвоена в цялост; 1350,00 лева от главницата да са усвоени от кредитополучателя за потребителски цели, а със сумата от 105,73 лева да е заплатена дължима от кредитополучателя застрахователна премия като в частта за сумата от 105,73 лева кредитът да имал характеристиките на стоково финансиране, тъй като с отпусната главница кредитополучателят да е закупил услуга (застраховка), а дължимото за услугата възнаграждение да е заплатено от кредитодателя директно от името и за сметка на кредитополучателя директно към доставчика на услугата. Признава твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Навежда съображения, че възнаграждението за поръчител не е включено като разход по кредита, тъй като не отговаряло на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в параграф 1, т.

1 от ДР на ЗПК. Оспорва за ищеца да е било задължително да сключи Договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. Позовава се на раздел III, т. 12 от Общите условия. Твърди Договорът за кредит да предвижда изричната възможност (чл. 4, ал. 3) потребителят да си избере необезпечен кредит, съответно – че нямало задължително условие кредитът да е обезпечен.

Оспорва, че към момента на сключване на Договора за кредит да е знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство.

Навежда съображения, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и ,,Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл.

ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попадало в обхвата на общ разход по кредита. Оспорва твърдението на ищеца, че договорът за кредит е нищожен, поради това, че договорната лихва надхвърляла трикратния размер на законната лихва. Развива доводи, че дневният лихвен процент, макар и да не е числово определен, е изчисляем на база уговореното в договора и ОУ.

Твърди, че понеже е предвиден фиксиран лихвен процент, не следвало да се прилага Методика за изчисляване на референтен лихвен процент. Претендира разноски. Оспорва ищецът да е материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т.

2 на 3Адв. и, че е приложим чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. При условията на евентуалност, моли да бъде определен възнаграждение под минималния по Наредба размер.

4

Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД твърди съгласно погасителния план, представляващ част от Приложение № 1 към сключения с ищеца Договор за предоставяне на поръчителство за така описаната услуга да е дължимо възнаграждение в размер на 1575,01 лева, погасяването на което е разсрочено на 16 месечни вноски. Твърди възнаграждението да се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият да не дължи възнаграждение за периода след пълното изплащане на кредита. Вноските за погасяване на задължението за възнаграждение за поръчител да са намаляващи, като размерът им да е в зависимост от размерът на гарантираното главно задължение - така например първата вноска да е в размер на 117,85 лв., тъй като в този момент гарантираното задължение да е 1911,93 лева (цялата главница и възнаградителна лихва по договора за кредит), а последната вноска да е в размер на 0,00 лева, тъй като към този момент размерът на гарантираното задължение би възлизало на 124,49 лв.