Решение № 8 от 19.01.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№8 гр. В. 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

Г.П.Й.

Н.Д.Н. при участието на секретаря А.А.Т. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно гражданско дело № 20221300500324 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Чл.26 от Закона за закрила на детето /обжалване пред въззивния съд на решението на районния съд за настаняване на дете в социална услуга от резидентен тип/.

С Решение №424 от 19.09.2022 г. по гр.д.№20221320101888по описа за 2022 г. по описа на Районен съд-В. е прекратено настаняването на детето М.Д.Й. с ЕГН ********** в семейството на професионалните приемни родители М. Л. С. и Д. Б. Т. и двамата с постоянен адрес: гр. В..

Настанено е детето М.Д.Й. с ЕГН ********** в семейството на професионалните приемни родители М. Л. С. и Д. Б. Т. ,и двамата с постоянен адрес: гр. В. ж.к за срок от 2 /две/ години, считан от настаняването му по административен ред - 08.08.2022 г.

Постановено е съгласно чл. 20 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемните семейства и настаняване на деца в тях при необходимост, установена от отдел „Закрила на детето”, да се ползва социалната услуга - „заместваща приемна грижа”.

1

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от П. И. М., ЕГН **********, адрес: с. З., чрез адв. П. П. П., личен № 1400017337, АК - В. адрес: гр. В. .

Поддържа се ,че Решение № 424/19.09.2022 г., постановено по ГД № 1888/2022 г. по описа на РС - В. е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано.В решението на първоинстанционния съд липсвали мотиви по същество защо детето трябва бъде настанено за отглеждане в приемно семейство.

Сочи се ,че молбата на Директора на Дирекция „Социално подпомагане - В.“ се основавала главно на социален доклад, почиващ на информация, събрана непосредствено след раждането на детето и констатираното към онзи момент нестабилно здравословно състояние на майката. Нито служителите на Дирекция „Социално подпомагане“, нито първоинстанционния съд обаче са отчели обстоятелството, че здравословното състояние на майката при раждането на детето е било повлияно както от самото раждане, така и от това, че с оглед на бременността тя не е приемала предписаното й лечение, но това е било единствено с цел да опази плода - ноторно известно било, че огромна част от лекарствените продукти съдържат забрана за ползване от бременни или кърмачки, като това се отнасяло в още по-голяма степен за психотропните лекарства, предписвани при състояния като това на майката.

След раждането състоянието на майката трайно се стабилизирало, което се потвърждавало и от медицинската документация, представена и приета като доказателство на първата инстанция, от която било видно, че майката П. М. е психомоторно спокойна, контактна, ориентирана добре, с правилен мисловен процес, не се долавя психотична продукция, редовно приема поддържащо лечение, намира се в стабилно психично състояние, няма агресивно и конфликтно поведение.

Майката живеела заедно със своята майка, която също била изявила желание да полага грижи за детето в жилище - лична собственост. От социалния доклад било видно, че жилището е обзаведено и оборудвано с необходимите мебели и вещи за нормалното отглеждане на детето.

Поддържа се ,че от социалния доклад било видно също, че майката П.

М. редовно се интересува от начина на живот и здравословното състояние на детето и че изразява желание за провеждане на срещи с нея.По делото 2 нямало събрано нито едно доказателство, от което да се направи дори наймалкото предположение, че майката П. М. е или би била опасна за себе си, околните и най-вече за детето си. Напротив, всички доказателства сочели за противното - майката била в стабилно здравословно състояние, редовно приемала предписаното й лечение, следяла здравословното си състояние, не била конфликтна, не била агресивна, живеела със своята майка, която имала желание и била в състояние да й помага в грижите за малката М., разполагала с необходимите битови условия за нормалното отглеждане на детето си и найважното - майката П. М. обичала безрезервно своето дете и през последните малко повече от две години правела непрекъснати опити да заживее и да се грижи за нея.

Поддържа се ,че първоинстанционният съд не се съобразил с нищо от гореизложеното и че постановил едно неправилно, незаконосъобразно и немотивирано решение, като не отчел най- важното, а то е интересът на детето, който в случая се изразявал в това детето да расте максимално близо до своята майка.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваното решение и да се постанови решение, с което детето М.Й.а да бъде настанено в семейството на нейната майка П. М. и нейната баба М.М.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от Д. М. Й. е ЕГН **********, с постоянен адрес - гр. С., ж.к. “ с адрес за съобщения и книжа :гр. С., ул.„ ,чрез адвР.Д. .

Иска се да бъде оставена без уважение жалбата на П. И. М. срещу решение №424/19.09.2022г. по гр.д.№1888/22г. по описа на РС-В. а последното - в сила, като правилно.

Сочи се ,че с първоинстанционното решение била оставена без уважение жалбата на П. И. М. - майка на М.Д.Й. с ЕГН **********, срещу заповедта на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-В. за временното настаняване на детето в професионално приемно семейство за отглеждане и възпитание със срок от 08.08.2022 г. до постановяване на съдебно решение по чл.28 от ЗЗакр.Д.

Поддържа се ,че решението било обосновано и постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила.

3

Поддържа се ,че към настоящия момент за жалбоподателката бил отпаднал правният интерес от обжалване на решение №424/19.09.2022г. по гр.д.№1888/22г. по описа на РС-В. предвид следните новонастъпили обстоятелства:

1.

Със заповед №ЗД/Д-ВН-135/14.10.2022г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“-В. била прекратена мярката по временното настаняване в семейство на професионални приемни родители и детето М.Д.Й. било предадено за отглеждане на баща си Д. М. Й..

2.

На 05.09.2022 г. до РС-В. била подадена искова молба с правно основание чл.127 от Семейния кодекс от бащата Д. М. Й. срещу майката П. И.

М., въз основа на която било образувано гр.д.№1898/22г. по описа на ВРС, 5 с-в

Ответната страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ - В. с административен адрес: гр. В. ул. е депозирала писмено становище ,в което поддържа ,че обжалваното решение е законосъобразно.

В.ският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Производството е по реда на чл. 30, ал. 1 и чл. 26 от Закона за закрила на детето.Делото е образувано по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - В..

Сочи се, че с решение № 632/29.12.2020 г. по гр.д. № 1501/2020 г. по описа на РС - В. детето М.Д.Й. е настанено в семейството на професионални приемни родители М. Л. С. и Д. Б. Т..

Твърди се, че поради изтичане на срока за настаняване на детето в професионалното приемно семейство, Директора на Д „СП“ - В. със Заповед № ЗД/Д-ВН-107/08.08.2022 г. е прекратил настаняването по ад^шистративен ред. С цел потребностите на детето от закрила, водещият сл^ая социален работник е извършил актуално социално проучване по случая с цел предприемане на най-благоприятната мярка за закрила спрямо детето, за да не попадне в риск. В хода на проучването е установено, че детето произхожда от 4 пълно семейство с майка П. М. и баща Д. Й., които се разделили около месец преди раждането на М.. Видно от социалния доклад по случая след настаняването на детето" в приемното семейство, на 06.10.2020 г. в Отдел „Закрила на детето“ към Д„СП“ - В. е постъпила молба от майката П. М. за реинтеграция на момичето в нейното семейство. След около месец е постъпила друга молба от майката, която е декларирала, че се отказва от реинтеграцията на детето и желае нейната майка М.М.да поеме грижите за дъщеря й. На 23.11.2020 г. майката П. М. отново подава молба в О „ЗД“ към Д „СП“ - М. за реинтеграция на детето, като отново след около месец е подала друга молба, с която е декларирала, че не желае детето да й бъде върнато, но желае дъщеря й да бъде реинтегрирана в семейството на бабата по майчина линия - нейната майка М.М. С оглед на горното на28.07.2020 г. бабата М.М.била насочена от О „ЗД“ към Д „СП“М. с направление да ползва социална услуга към Център за обществена подкрепа /ЦОП/ - гр. Р. за оценка на родителския капацитет, за срок от шест месеца. От постъпило в О „ЗД“ към Д „СП“ - В. становище от ЦОП - гр. Р. е станало известно, че при гжа М. факторът сигурност не е налице, което е предпоставка към констатиране на незадоволяващ родителски капацитет. С оглед горното е видно, че г-жа М. е ползвала социална услуга ЦОП М. за реинтеграция и оценка на родителски капацитет за срок от три месеца от определените шест месеца, след което е отказала продължаването на същата. Към настоящия момент майката на детето не ползва социална услуга, отказва да бъде насочена и в тази връзка ОЗД към ДСП М. не може да изрази становище относно възможността й да полага грижи за дъщеря си в семейна среда. От извършеното социално проучване по отношение на бащата е установено, че последният е ползвал социална услуга ЦОП ИСДП за реинтеграция и оценка на родителски капацитет за срок от два месеца от определените шест месеца, след което е изразил желание проучването му за реинтеграция да бъде преустановено до приключване на ремонтните дейности в жилището му, като становището от направеното проучване до онзи момент на Д „СП“ Възраждане е било, че Й. притежава необходим родителски капацитет да полага грижи за дъщеря си в семейна среда. В последствие във връзка с подадено отново от бащата на детето заявление за реинтеграция и оценка на родителски капацитет е насочен с направление към ЦОП С.С. гр. С. за срок от шест месеца. Становището на ЦОП С.С. гр. С. от ползваната до момента 5 социална услуга от Й. е, че притежава необходим родителски капацитет да полага грижи за дъщеря си в семейна среда. С оглед гореизложеното и съобразявайки събраната информация при работа по случая и най-добрия интерес на детето е изведен обоснован извод, че родителите на М. се намират в трайна невъзможност да полагат грижи за дъщеря си в семейна среда.

Предвид гореизложеното е направена преценка, че са налице основания за предприемане мярка за закрила, следвайки поредността на мерките по чл.

4, ал. 1 от Закона за закрила на детето , тъй като М. е дете в риск по смисъла на §1, т. 11 от ДР на Закона за закрила на детето . При преценка на найдобрия интерес на момичето са взети предвид физическите, психическите и емоционални потребности, възрастта, пола миналото, невъзможността на родителите да се грижат за дъщеря си, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на средата, в която е отглеждано съгласно §1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето . ОЗД към Д „СП“ - В. е извършил проучване на роднинския кръг. Не е открит друг близък или роднина, желаещ да полага грижи за детето в семейна среда, поради което мярка за закрила по реда на чл.

4, ал. 1, т. 2 от Закона за закрила на детето не може да бъде предприета.

Излагат се данни, че е целесъобразно детето да продължи да се отглежда в професионалното приемно семейство на М. С. и Д. Т., които полагат грижи за него и познават нуждите му. Поради гореизложеното със Заповед № ЗД/Д-ВН-108/08.08.2022 г.Директорът на Д „СП“ - В. е настанил детето в същото приемно- семейство.

Иска се от Съда да постанови решение, с което:

1.

Да бъде прекратено настаняването на детето М.Д.Й. с ЕГН ********** в семейството на професионалните приемни родители М. Л. С. и Д. Б. Т. и двамата с постоянен адрес: гр. В. ж.к. „

2.

Детето да бъде настанено в семейството на професионалните приемни родители М. Л. С. и Д. Б. Т. и двамата с постоянен адрес: гр. В. ж.к.

Заинтересованата страна П. М. /майка на детето/ се явява лично в съдебно заседание и с адв. П.. Същата чрез процесуалния си представител оспорва молбата на ДСП - В. и заявява, че желае детето й да бъде настанено при нейната майка М.М.