Протокол № 144 от 26.10.2022, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 144 гр. Силистра, 25.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Д.

Членове:

Т.а В. Василева

Кремена Ив. Краева при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова и прокурора С. Г. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Н. Д. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223400600127 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛ – Ч. О.: Д. Ж. Ж. – редовно призован, явява се лично.

ЗАЩИТНИК: Е. Д. Т. – АК – гр.Русе -редовно призован, явява се лично.

СТРАНА: ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - СИЛИСТРА – редовно призована, явява се лично ПРОКУРОР Т..

ВЕЩО ЛИЦЕ: Т. И. И. – редовно призован, явява се лично.

ВЕЩО ЛИЦЕ: К. Й. М. –редовно призован, явява се лично.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Постъпил е отговор от д-р Русчева, която е дала информация на съда, ведно с писмени доказателства.

ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТ

АДВ.Т. – Няма процесуални пречки по даване ход на делото и моля да бъде даден.

1

ПРОКУРОР – Моля да бъде даден ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, предвид на което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО: Съдът се е произнесъл с решение, което е било отменено и делото е върнато за разглеждане от нов състав на съда за допуснати процесуални пропуски.

В настоящото съдебно заседание следва да се преповторят процесуалните действия извършени и по предходното дело, тъй като имало нередовност в призоваването.

АДВ.Т. – Поддържам въззивната жалба. Нямам други доказателствени искания.

ПРОКУРОР – Уважаеми Окръжни съдии, считам жалбата за неоснователна. Няма да соча доказателства.

СЪДЪТ намира, че следва да изслуша експертите, които в предходното дело са дали становищата си, с оглед спазване на непосредственото възприемане на фактите и обстоятелствата и установяване на обективната истина.

Експертите присъстват в залата и съдът пристъпва към снемане на самоличността на вещите лица.

Т. И. И. –

К. Й. М. –

ВЕЩИТЕ лица предупредени за наказателната отговорност по чл.291 от НК.

В.Л.И. – Заявявам, че потвърждавам заключението си.

2

В.Л.М. – Заявявам, че потвърждавам заключението си.

АДВ.Т. – ВЪПРОС – Хранителната добавка ам фенилетил амин какво действие има и за какво се употребява?

В.Л.М. – ОТГОВОР – По принцип е хранителна добавка и не би трябвало да има лечебно действие, и по закон, но в инструкциите е записано, че има лек антидепресивен ефект, евентуално. Като не е регистрирано като лекарство, няма как да има някакъв ефект.

АДВ.Т. – ВЪПРОС – Влияе ли тази добавка върху способността на съответното лице да шофира?

В.Л.М. – ОТГОВОР – Не.

АДВ.Т. – Нямам повече въпроси.

ПРОКУРОР – Нямам въпроси.

С Ъ Д Ъ Т намира, че вещите лица са отговорили компетентно на поставените въпроси. Техните заключения имат отношение към предмета на доказване , предвид на което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЛАГА като надлежни доказателствени средства заключенията на вещите лица.

На вещите лица д-р И. и М. за явяване в днешното съдебно заседание да се изплатят възнаграждения от по 50.00 лв. от бюджета на съда.

СЪДЪТ предяви на страните изисканата писмена информация от д-р Милена Русчева, ведно с приложените доказателства.

АДВ.Т. – Запознах се. Смятам същата за относима и моля да бъде приета като доказателство по делото.

ПРОКУРОР – Да се приеме.

3

СЪДЪТ намира, че становището на д-р Русчева обективирано в писмо с вх.№1732/04.07.2022г. и приложените към него 2 бр. амбулаторни листа, следва да се приобщят към доказателствения материал, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЛАГА като доказателства по делото становище на д-р Русчева обективирано в писмо с вх.№1732/04.07.2022г. и приложените към него 2 бр. амбулаторни листа

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на делото

ПО СЪЩЕСТВО:

АДВ.Т. – Уважаеми Окръжни съдии, от името на моя доверител Ви моля, да постановите съдебен акт, с който да съобразите следните обстоятелства по повод на направеното във въззивната жалба оплакване и съответстващи на тях искания.

Няма да прозвучи нескромно, ако кажа, че настоящият казус е особен актуален в светлината на последно развилите се събития в МВР, станали достояние на обществото, чрез средствата за масова информация по повод използването на т.н. трак тестове, за установяване употребата на наркотични вещества и фрапиращите грешки, в следствие на използването на този способ за доказване употребата на наркотични вещества от страна на водачите управляващи МПС.

Както вече заявих, поддържам въззивната жалба. В нея са направени оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на решаващия Тутракански районен съд, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия от една страна, а от друга и до неправилното приложение на материалния закон.

На всички ни е известно, че една присъда представлява единство между мотиви и диспозитив, като те следва да си кореспондират помежду си. В настоящия случай, съобразно диспозитива на постановената и обжалвана присъда на ТРС подзащитният ми – Д. Ж. е бил признат за виновен в престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, извършено на 11.11.2019г. В мотивите, към така постановената присъда от фактическа страна, съдът е приел, че събитията подлежащи на разглеждане и коментар и въобще казус като такъв са се случили на 11.11.2020г., видно от изложеното на лист първи от мотивите. По нататък на лист 6 от мотивите ТРС приема в първия абзац, че 4 деянието е извършено на 11.11.2019г., а в последния, където е направил правният извод, че подзащитният ми е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, отново е приел, че деянието е извършено на 11.11.2020г., т.е. една година по – късно. Тези противоречия в мотивите сами по себе си както и между мотивите и диспозитива на присъдата показват пречка да се разбере от процесуалните страни каква е в крайна сметка, действителната воля на съда постановил обжалвания съдебен акт съд, а от друга страна на подсъдимия да разбере в крайна сметка в какво е обвинен и за какво е осъден. Смятам, че съществено е нарушено правото му на защита, с оглед на процедирания от съда начин при изготвяне на обжалвания съдебен акт. От друга страна, това обстоятелство е свързано с времето на извършване на деянието, реквизит изискуем съгласно разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК, както за обвинителния акт, така и съобразно нормата на чл.305 от НПК и за съдебния акт. То е от съществено значение за настоящия казус и с оглед на още едно обстоятелства, че предвид съдебното минало на подзащитния ми, ТРС признавайки го за виновен в извършване на твърдяното от прокуратурата престъпление, квалифицирано по текста на чл.343б, ал.3 от НК на основание чл.68 от НК е привел в изпълнение и предходен влязъл в сила съдебен акт, с който на подзащитния ми е било наложено наказание – лишаване от свобода в размер на 3 месеца, тъй като според съда, това деяние е извършено в изпитателния срок на постановената и обжалвана присъда.

Аз смятам, че тези нарушения са от категорията на съществените, но отстраними такива. В конкретния случай, въпреки че делото за втори път се разглежда от въззивен състав на СсОС смятам, че е неприложимо ограничението посочено в разпоредбата на чл.335, ал.3 от НПК, изискващо при повторно разглеждане на делото констатираните процесуални нарушения да бъдат отстранени от страна на въззивния съд. При предходното разглеждане на делото, съдът не е констатирал такива. Такива не са били посочени от страна на процесуалните страни и няма процесуална пречка, ако възприемете тезата ми да упражните правомощията си произтичащи от разпоредбата на чл.334, ал.1, т.1 от НПК, като отмените обжалвания съд акт и върнете делото за ново разглеждане от друг състав на ТРС, с оглед отстраняване на така допуснатите нарушения.

Ако обаче счетете, че твърдените от зашитата нарушения са несъществени или пък са отстраними от страна на въззивния съд, то отново Ви моля, да приемете, че обжалваната първоинстанционна присъда е постановена в разрез с изискванията на чл.13, 14 и 16 от НПК. Тя е плод на едностранчив и превратен анализ на доказателствената съвкупност и то при игнориране на част от годните доказателствени средства.

Видно от изложеното в мотивите на първоинстанционния съд, за да възприеме установената от него фактическа обстановка и направи извода за виновност на доверителят ми в извършване на престъпление по смисъла на чл.343б, ал.3 от НК, съдът основно е кредитирал гласните доказателствени 5 източници, с изключение на обясненията на подзащитният ми, в качеството му обвиняем дадени на ДП и приобщени по реда на чл.279 от НПК и то в частта им, относно употребената непосредствено преди проверката на полицейските органи, хранителна добавка - ам фенилетил амин, която съобразно заключението на неоспорената Химико - токсикологична експертиза, влияе върху показанията на използваното техническо средство „DrugTest 5000“.

В този аспект съдът, според мен е надценил достоверността на свидетелските показания на свидетеля Дичев – полицейски служител при РПУ – Тутракан, който е спрял за проверка доверителя ми и предвид на „странното“ според него поведение на подзащитния ми е решил да го тества както за алкохол, така и за наркотици. Именно около този термин, около тази формулировка – „странно поведение на водача“ гравитират и мотивите на ТРС, който обстойно се е впуснал в разсъждения на плоскостта използваната процедура, съобразно наредба №1/2017г. Аз смятам, че изводите на първоинстанционния съд в тази насока са и в разрез с константната съдебна практика на ВКС, досежно разликите между изпълнителните деяния на престъплението по чл.343б, ал.1 и ал.3 от НК. Според ВКС употребата на алкохол следва да бъде установена по съответния ред, а именно по реда на Наредба №1/2017г., то съобразно същата константа практика – употребата на наркотици, с оглед проявения нулев толеранс от страна на законодателя, следва да бъде установена с всички възможни законово допустими способи посочени включително и в НПК.