Решение № 74 от 02.05.2019, Окръжен съд - Враца

`

Р Е

Ш Е Н

И Е №74 гр.Враца, 02.05.2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 12.04.2019г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА ИВАНОВА при участието на секретаря ХРИСТИНА

ЦЕКОВА разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№141 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск от Н.Г.Н.,

ЕГН ********** с адрес ***, представляван по пълномощие от адв.Р.М. от САК, срещу ЗАД"ОЗК-Застраховане"АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, ул."Света София"№7, ет.5.

Искът е с правно основание чл.226, ал.1, вр. чл.223 от КЗ/отм./ и чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на

17.04.2014г. около 18ч. Г. Г. А. е пътувала на предната дясна седалка в управлявания от Г.Б.А. лек автомобил марка "Нисан", модел "Примера" с рег.№ВР *** ВВ по междуселищен път ІІ-15 в посока гр.Враца-гр.Оряхово за с.Борован. На км.9+378м., м. "Скорошата" при мокра настилка водачът загубил контрол върху автомобила и с постъпателно въртеливо движение, обратно на часовниковата стрелка, странично и напред навлязъл в лентата за насрещно движение, където последвал удар с насрещно движещия се лек автомобил марка "Сеат", модел "Кордоба" с рег.№ВР *** ВХ. В резултат от удара е причинена смъртта на пътуващата до водача Г. А..

С влязла в законна сила присъда на

Окръжен съд-Враца по НОХД №529/2014г. Г.Б.А. е признат за виновен в това, че при управление на лекия автомобил, без да е правоспособен водач и в пияно състояние е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Г. А. - негова дъщеря.

В исковата молба се сочи, че загиналата при произшествието е сестра на ищеца. Твърди се, че между брата и сестрата е била налице силна привързаност, тъй като двамата са израснали в едно домакинство и били близки и задружни. Г. била с 14 години по-малка от брат си и двамата много се обичали и подкрепяли. Ищецът закрилял по-малката си сестра, помагал на родителите си в отглеждането й и емоционалната връзка между тях била много силна. След загубата на сестрата животът на ищеца е подчинен на скръбта, тъй като освен сестра си, при произшествието той загубил и своята майка В.Л.Р..

Твърди се, че ищецът ще изпитва болка и ще скърби до края на дните си, тъй като Г. била добра и любяща сестра, която била неотлъчно до своите братя и сестри. Моралните страдания на ищеца са огромни, психиката му е белязана завинаги с травмата от загубата, той е неспокоен, често сънува кошмари и плаче насън.

Следващото твърдение е, че към момента на настъпване на ПТП лекият автомобил "Нисан

Примера" е имал валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в ответното дружество с полица №23114000658381 с валидност от 23.02.2014г. до 23.02.2015г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалата и търпи от нейната смърт продължителни болки и страдания.

По този начин е обоснован правния интерес от предявяването на осъдителен иск за сумата 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като се претендира и законна лихва, считано от 17.04.2014г. до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски.

Представлявано по пълномощие от адв.И.И. от САК, ответното дружество е подало отговор на исковата молба.

По същество искът е оспорен по основание и размер.

На първо място ответникът оспорва материалната легитимация /непрецизно посочена като процесуална/ на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на загиналата при произшествието и в тази връзка се твърди, че между починалата и ищеца не е била изградена особено близка и трайна житейска връзка и той не е претърпял болки и страдания с продължително проявление във времето.

Ответникът оспорва изключителната вина на водача Г.А. за причиняване на вредоносния резултат и механизма на произшествието. В тази връзка се твърди, че вина за настъпването на вредите има и пострадалата, която е дъщеря на А., била е наясно, че той е неправоспособен водач и е в нетрезво състояние. Отделно от това се твърди, че А. е пътувала без предпазен колан и по този начин е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, като не е положила необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, т.е. налице е принос/съпричиняване/ от нейна страна като основание за намаляване на размера на обезщетението съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД.

Искът е оспорен и по размер, който ответникът преценява като прекомерен и несъобразен с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД.

Оспорена е и акцесорната претенция за лихва както по отношение на размера на същата, така и по отношение на началната дата, от която се претендира, тъй като отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за лихва.

Пълномощникът на ищеца е представил допълнителна искова молба. Във връзка с оспорването на материалната легитимация на ищеца се черпят аргументи от приетото в ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

В допълнителната искова молба се излагат съображения и във връзка със задължителната сила на присъдата, съобразно чл.300 от ГПК.

Изразява се несъгласие с твърдяното от ответника наличие на съпричиняване от страна на пострадалата.

Защитата на ищеца развива и правни съображения във връзка с понятието "справедливост" и поддържа заявеното в първоначалната искова молба относно изживените от ищеца болки и страдания.

Във връзка с оспорването от страна на ответника на началната дата, от която следва да бъде присъдена лихва върху претендираното обезщетение, се настоява, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на вредите, поради което лихва се дължи от датата на увреждането, без да е необходимо отправянето на покана за изплащане на застрахователно обезщетение.

Ответникът е подал допълнителен отговор, в който поддържа всички възражения, направени в първоначалния.

По искане на ответника и на основание чл.219, ал.1 от ГПК е привлечено трето лице-помагач Г.Б.А., ЕГН **********, който е заявил нежелание да присъства в съдебно заседание и не е взел становище по иска.

Като взе предвид твърденията и възраженията на страните и след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:

С исковата молба е представено заверено копие от влязла в законна сила Присъда №27/09.12.2014г., постановена от Окръжен съд-Враца по НОХД №529/2014г., с която Г.Б.А. е признат за виновен в това, че на 17.04.2014г. около 18ч. на път ІІ-15 на км 9+378 м."Скорошата" с посока на движение гр.Враца-гр.Оряхово, при управление на лек автомобил "Нисан", модел "Примера" с рег.№ВР 0604 ВВ, без да е правоспособен водач на МПС и в пияно състояние с 0.65 промила алкохол в кръвта си, в нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, като е управлявал автомобила с несъобразена с пътната обстановка и атмосферните условия скорост, в нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато превозното средства и в нарушение на чл.150 от ЗДвП - като неправоспособен водач, по непредпазливост е причинил смъртта на Г. Г. А. - негова дъщеря.

Между страните няма спор по въпроса за наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по застрахователна полица №23114000658381 с покритие от 23.02.2014г. до 23.02.2015г.

От представеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки се установява, че починалата Г. А. е сестра на ищеца.

За доказване на твърдението на ищеца за претърпени от него болки и страдания от смъртта на сестра му Г. А. по делото са събрани гласни доказателства.

Св.Б.Н., сестра на ищеца, твърди, че в деня преди произшествието всички били вкъщи с изключение на баща й, който се прибрал от работа привечер и семейството тръгнало за с.Борован. Н. твърди, че не е виждала баща си да употребява алкохол, както и че по нищо не личало да е пил. Разбрала за това едва след произшествието, когато в болницата й го съобщили полицаите. Заявява, че баща й имал свидетелство за правоуправление, но сама не го е виждала. Н. също пострадала при произшествието, ищецът веднага отишъл в болницата, бил много разстроен и плакал. Свидетелката съобщава, че ищецът живеел със семейството си в отделно жилище, но ходел често в дома на родителите си, където живеела сестра му Г., която извеждал на разходка и прибирал от училище заедно със своите деца.

Според Н. ищецът още не може да приеме случилото се и страда от липсата на сестра си.

Свидетелят П. Х. установява, че ищецът живеел в едно домакинство със сестра си допреди 10-11 години, когато се оженил.

Сестрата и братът били много близки и ищецът се грижел за Г., която била доста по-малка от него. Ищецът започнал работа едва 15-годишен, за да подпомага семейството си, грижел се за сестра си и дори след като се оженил прибирал Г. от училище заедно със своите деца. Свидетелят видял ищеца в деня на катастрофата и по думите той бил "откачил" и плачел много. Според Х. ищецът още не е превъзмогнал загубата на сестра си, вече не е същия, не се грижи за себе си, косата му опадала, сърцето му е разбито и постоянно плаче.

За доказване на възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата при произшествието по делото е допусната специализирана автотехническа експертиза.

Въз основа на приетото в присъдата на наказателния съд вещото лице сочи, че пострадалата Г. А. е пътувала на предната седалка до водача на автомобила. Предвид липсата на данни за първоначалната регистрация на л.а."Нисан", въз основа на информация за техническата характеристика на тази марка експертизата се произнася, че мястото, на което е пътувала пострадала, е снабдено с предпазен колан. Имайки предвид механизма на произшествието и получените от А. травми, вещото лице приема, че същата е била без поставен предпазен колан. Отново въз основа на материалите от досъдебното производство вещото лице се произнася, че скоростта на автомобила е била много по-висока от допустимата, в резултат от което същият е навлязъл в лентата за насрещно движение и е настъпил удар с насрещно движещия се автомобил "Сеат".

Мнението на вещото лице е, че поставянето на предпазен колан би намалило степента на вредите, но не прави категорично заключение, че би предотвратило настъпването на смъртта на А..

При така изяснената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Както бе посочено по-горе в мотивите, между страните липсва спор по въпроса, че процесният лек автомобил "Нисан Примера" е имал при ответника валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и произшествието е настъпило в срока на нейното покритие.

Налице е влязла в законна сила присъда, с която водачът на лекия автомобил Г.Б.А. е признат за виновен в това, че е извършил престъплението, в резултат от което е настъпила смъртта на сестрата на ищеца Г. Г. А.. Съгласно нормата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Прекият причинител на деянието е конституиран като трето лице-помагач на страната на ответника, но не е взел становище по иска и не се явява и представлява в съдебно заседание.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата при произшествието Г. А.. Като носител на доказателствената тежест по това възражение, ответникът не е провел пълно и главно доказване на факта, че пострадалата е знаела, че водачът е употребил алкохол и не е притежавал правоспособност да управлява МПС. Дори да се кредитира изцяло заключението на автотехническата експертиза, че пострадалата е била без поставен предпазен колан, извод, че поставянето на такъв би предотвратило настъпването на смъртта на А. не може да бъде обоснован. В мотивите на присъдата на наказателния съд е прието, че ударът е настъпил в предната дясна част на автомобила, в която е пътувала А.. Прието е също, че след удара автомобилът е бил тотално унищожен, от което следва, че и при поставен колан смъртта е била неизбежна.