Решение № 5685 от 01.08.2017, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ ............... гр. С., 01.08.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет и осми март през 2017 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Попколева

ЧЛЕНОВЕ: Таня

Орешарова

Сава Шишенков при секретаря Антоанета П., като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско дело № 276 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от 07.11.2016 г. на ответника И.Ц.Ц. срещу решението от 19.10.2016 г. по гр.д. № 58227/2014 г. на Софийския районен съд, 28 състав, с което е признато за установено по предявения от Л.Н.К. и И.П.Д. срещу ответниците Ц.И.Ц., Е.Н.Ц. и И.Ц.Ц., отрицателен установителен иск, че ответниците не са изключителни собственици на таванско помещение – сушилня №13, с площ от 27 кв.м., изградено в жилищна сграда, находяща се в гр.С., бул. „*********, а същото представлява обща част на собствениците на апартаменти № 4, 6 и 7 по договора за делба от 1946 г.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй като в противоречие с ТР №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, първоинстанционният съд е приел, че ищците имат правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост, т.е. с оглед наведените пороци на решението, следва да се приеме, че жалбоподателят твърди недопустимост на решението, поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Според жалбоподателя, от страна на ищците не са представи доказателства, че притежават право на собственост върху процесното таванско помещение, вкл. че последното представлява общо по предназначение помещение за конкретни самостоятелни обекти на сградата в режим на етажна собственост. На следващо място се поддържа, че решението и необосновано, тъй като съдът не е взел предвид показанията на разпитания по делото свидетел В.Н., че процесното таванско помещение – сушилня е било преградено преди около 50 г. и след като Ц.Ц. го закупил, го ползвал за складиране на материали. Освен това съдът не бил обсъдил и останалите събрани по делото писмени доказателства, а именно договор за покупко-продажба от 27.12.2000 г., съгласно който държавата е продала на ответника Ц.Ц. апартамент, заедно с таванско помещение, представляващо сушилня № 13 с площ от 27 кв.м.,както и нот. акт № 142/2002 г., съгласно който ответникът И.Ц. е закупил от другите двама ответници - негови родители спорното таванско помещение и от този момент го владее на годно правно основание повече от 10 години до завеждане на исковата молба. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения установителен иск, както и да му присъди направените разноски.

С молба от 14.02.2017 г. необжалвалия ответник Ц.Ц. е поискал присъединяване към жалбата на ответника И.Ц. по реда на чл.265, ал.1 ГПК.

Въззиваемите страни Л.Н.К. и И.П.Д. оспорват жалбата и молят същата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Противопоставят се на искането на Ц.Ц. за присъединяване към жалбата на ответника И.Ц. с доводи, че решението на СРС в частта, с която е уважен предявения отрицателен установителен иск по отношение на ответниците Ц.Ц. и Е.Ц. е влязло в сила, тъй като не е обжалвано от тях, т.е. поддържат, че срещу тези ответници е предявен отделен отрицателен установителен иск, поради което въззивникът Ц.Ц. не може да се присъедини към въззивната жалба на И.Ц..

С определение от 28.03.2017 г. въззивният съд е допуснал присъединяване на ответника Ц.Ц. към жалбата на ответника И.Ц. по реда на чл.265, ал.1 ГПК, като е приел, че първоинстанционният съд е сезиран от ищците със субективно съединени отрицателни установителни искове за собственост, насочени както срещу приобретателя на процесното таванско помещение, така и срещу неговите праводатели, които са си запазили правото на пожизнено ползване върху процесния имот, с цел осигуряване на максимална по обем защита, тъй като постановеното решение ще формира сила на пресъдено нещо освен по отношение на приобретателя на процесното помещение, така и по отношение на праводателите му, като ответниците имат качеството на обикновени другари по предявените срещу тях установителни искове. Така предявените субективно съединени искове са допустими с оглед разрешението, дадено в т.3Б от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, според което е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждане на исковата молба. Въпреки че всеки от другарите действа самостоятелно, като неговите процесуални действия и бездействия нито ползват, нито вредят на останалите, ако бъде проведено докрай, правилото за самостоятелността на другарите би осуетило самото другарство.

Именно поради това законът въвежда изключения от това правило, които отразяват общото между съединените дела, като общото между делата на отделните другари може да се състои преди всичко в наличността на т.нар. общи факти. Принципът за дирене на истината изисква общите факти да бъдат установени еднакво спрямо всички другари – чл.217 ГПК. Затова въпреки чл.216, ал.1 ГПК процесуалните действия на един от другарите, с които се изнасят или доказват общи факти, са от значение и за другарите, които не са извършили такива действия. Еднаквите фактически констатации ще наложат еднакви правни изводи, така че, доколкото зависи от общите факти, решението трябва да бъде еднакво спрямо всички другари.

Изхождайки от това положение, законодателят предвижда, че жалбата на един от другарите пречи решението да влезе в сила спрямо всички, като съдът може да отмени решението и спрямо необжалвалия необходим другар – чл.271, ал.3 ГПК, даже и той да не се е присъединил към жалбата. Правилото на чл.271, ал.3 ГПК / в редакцията след изменението му ДВ, бр.50/2008 г./ обаче не важи за обикновените другари. При обикновеното другарство, за да станат страна във въззивното производство, необжалвалите решението другари, следва да се присъединят към въззивната жалба на обжалвалия решението другар, т.е. въззивното решение ще важи само по отношение на обжалвалия обикновен другар и на този, който макар и необжалвал решението, се е присъединил към жалбата. При тези съображения, въззивният съд е приел, че решението по установителния иск за собственост срещу необжалвалия ответник Ц.Ц. не е влязло в сила, както и че искането му по чл.265, ал.1 ГПК е допустимо и основателно. Единствено необжалвалата и неприсъединила се към въззивната жалба ответница е обвързана от влязлото в сила първоинстанционно решение спрямо ищците по делото

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима в частта, с която се обжалва решението на СРС, с което са уважени предявените установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК срещу ответниците Ц.Ц. и Ц.Ц..

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Неоснователни са доводите на въззивника, че решението е недопустимо, поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковете, а именно наличие на правен интерес за ищците от водене на отрицателни установителни искове. Съгласно т.1 от ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В конкретния случай е налице първата хипотеза – ищците твърдят, че притежават права върху спорното таванско помещение, за което поддържат, че има характер на обща част по предназначение, тъй като са собственици на индивидуални обекти в сградата в режим на етажна собственост и поради факта, че при възникване на етажната собственост това помещение е предназначено за общо ползване от конкретно посочени етажни собственици, между които са и ищците.

Обжалваното решение обаче е неправилно по следните съображения:

От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че процесното таванско помещение – сушилня № 13 се намира в сграда в режим на етажна собственост, възникнала през 1946 г. по силата на договор за съдебна делба на съсобствен недвижим имот по чл.4 и чл.4а от Наредба-закон за етажната собственост / отм. На 19.11.1951 г./ Видно от договора за доброволна делба, на М.А.Ц.е предоставен в дял и изключителна собственост апартамент № 4, състоящ се от пет стаи, хол, кухня, баня, находящ се на първия етаж над партера, в дясно, с площ от около 190 кв.м., при съседи ап. № 5, стълбище и от три страни двор, заедно със зимнично помещение № 7, при съседи: мазета на С.Ц.д-р К.и И. Д., коридор и двор, заедно с едно таванско помещение № 3, при съседи от две страни тавани с №№ 2 и 4 на С.Ц.д-р К., общата сушилня на таванските помещения с №№ 1,2,3 и 4 и двор, заедно с 19/190 ид.ч. от общите части на сградата съгласно чл.2 от закона за етажната собственост и от общото дворно място, които притежава нот.акт № 111, том VI, дело № 1021/1946 г.

По силата на същия договор за доброволна делба, С. А.Ц. по мъж д-р К. е получила в свой дял и изключителна собственост апартамент № 6, състоящ се от пет стаи, хол, кухня, баня, находящ се на втория етаж над партера, в дясно, с площ от около 190 кв.м., при съседи: ап. № 7 на С. К., стълбище и от три страни – двор, заедно с едно зимнично помещение № 1, при съседи: стълбище, мазе № 2, двор и коридор, таванско помещение № 4 при съседи: обща сушилня № 13, таван № 3 на М.Ц., № 5 и двор и гараж № 1, находящ се в севрната част на двора, заедно с 19/190 ид.ч. от общите части на сградата съгласно чл.2 от закона за етажната собственост и от общото дворно място, които притежава нот.акт № 111, том VI, дело № 1021/1946 г., както и апартамент № 7, състоящ се от пет стаи, хол, кухня, баня, клозет и пр., находящ се на втория етаж над партера, в ляво, с площ от около 210 кв.м., при съседи: калкан, ап. № 6, стълбище и от две страни-двор, заедно с едно зимнично помещение № 8, при съседи: общото централно отопление, мазе № 7, коридор и двор; таванско помещение №1, при съседи: стълбище, таван № 2, двор и обща сушилня № 13; още един таван № 2, при съседи: таван № 1, таван № 3 на М.Ц. и от два страни-двор; гараж № 2, находящ се в севрната част на двора, заедно с 19/190 ид.ч. от общите части на сградата съгласно чл.2 от закона за етажната собственост и от общото дворно място, които притежава нот.акт № 111, том VI, дело № 1021/1946 г.. В договора за делба изрично е записано, че на апартаменти с №№ 4, 6 и 7 / т.е. тези, които са индивидуална собственост съответно на М.А.Ц.и на С. А.Ц. по мъж д-р К., се определя и предоставя в обща собственост и ползване: пералня № 15, находяща се в зимника с площ от 9 кв.м., при съседи: обща пералня № 14, стълбище, двор и коридор и сушилня № 13, находяща се на тавана с площ от 27 кв.м., при съседи: обща сушилня № 14, тавани на М.А.Ц.и С. А.Ц. по мъж К. и коридор.

Записано е също така, че общите части освен тези по чл.2 от закона за етажната собственост са и пералните и сушилните, по начина, описан в п.11 и 12 на договора, портиерското помещение, състоящо се от ап. № 1 от една стая, кухня, клозет, нахощящ се в партера в ляво от главния вход, с площ от около 33 кв.м., със зимнично помещение № 16 и таванска стая№ 10, както и зимнично помещение, служещо за парното отопление и склад за въглища, а също така и топловодната инсталация.

С нот.акт за продажба на недвижим имот № 118, том VIII, дело № 388/1959 г. от 28.05.1959 г. М.Ц. е продала на Л.Н.К. следния свой недвижим имот/ 68,75% ид.ч. от апартамент в гр.С., бул. „*******състоящ се от пет стаи, хол, кухня, баня, находящ се на първия етаж над партера, в дясно, с площ от около 190 кв.м., при съседи ап. № 5, стълбище и от три страни двор, заедно с ½ ид.ч. от зимнично помещение № 7, при съседи: мазета на С.Ц.д-р К. и И.Д., коридор и двор, заедно с едно таванско помещение № 3, при съседи от две страни тавани с №№ 2 и 4 на С.Ц.д-р К., общата сушилня на таванските помещения с №№ 1,2,3 и 4 и двор, заедно с 13/190 ид. ч. от общите части на сградата съгласно чл.2 от закона за етажната собственост и от общото дворно място, които имот е част от етажна собственост в гр.С., бул.“Ленин“. Страните по договора са се споразумели да ползват реално съсобствения им апартамент като следва: купувачката ще владее и ползва реално: главния вход с гардеробното антре, хола, двете стаи към бул.“Лелин“, стаята към двора с вход откъм хола, кухнята, слугинската стая, клозета, терасата пред кухнята и килера в терасата, а продавачката, чрез коридора започващ от черния вход към стълбището и свършващ между банята и двете стаи на северната част на сградата, ще ползва този коридор и тези стаи, заедно с банята. Впоследствие, през 1959 г. е издаден и позволителен билет за извършване на преустройство на апартамента – разделяне на основание заповед № 1987/19.08.1959 г. на началник служба за жилищно настаняване.