Решение № 16 от 18.01.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Пазарджик, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Гражданско дело № 20225200100385 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с исковата молба подадена от А. И. С., ЕГН **********, от гр.П., ул. „С. А.” **, против А. Р. Т., ЕГН **********, от гр.П., бул. „К. М.

- Л.” **.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди следното:

Следобедът на *** г. ищецът пазарувал в магазин „***” в гр.П.. Пред касата зад него застанал непознат към онзи момент човек, установен впоследствие като ответника, който видимо нервничел и няколкократно направил на ищеца забележка, че се бавел и задържал клиентите на опашката.

На излизане от магазина ищецът отишъл до автомобила си, за да остави покупките и да си тръгва. Тогава ответникът се приближил до него, въпреки че бил пеша и продължил да се заяжда. В един момент вербалната агресия от страна на ответника прераснала във физическа саморазправа и същият ударил ищеца няколко пъти с ръце, предимно в областта на главата и го изритал два пъти с крак. Твърди се, че при второто изритване ищецът усетил силна болка в областта на лявото коляно и се строполил на земята. Опитите му да стане били неуспешни. На помощ му се притекли непознати хора. Когато хората 1 вдигнали ищеца, той видял, че левият му крак се полюшва като пречупен и въобще не можел да стъпи на него. Разбирайки станалото ответникът избягал и бил установен месец и половина по-късно.

Ищецът бил откаран в УМБАЛ „П.”ООД- клон МС „З.”, където се установило, че има счупване на горния край на тибията (голям пищял) костта била счупена на две. Бил опериран по спешност. С помощта на метални пластини счупения пищял бил фиксиран в правилно положение и имобилизиран. След операцията бил абсолютно неподвижен за няколко дни, а следващата седмица можел да става и ходи с помощта на патерици, единствено по ****. Около месец не можел да излиза от къщи, като през това време за него се грижела неговата майка – В. А.а С.а. За да може да спи, макар и малко и непълноценно, се налагало да пие обезболяващи лекарства.

Твърди се, че и понастоящем се движел много трудно, единствено с помощта на патерици. От неправилното натоварване на долните крайници коленете и глезените му силно отекли.

Излага твърдения, че през периода **** г. работел като * в гр.Л.. След като се п***рибрал в Б., работел като *** към „****“, но без трудов договор, тъй като там работата не била постоянна, а сезонна и по-скоро през лятото.

През м. **** г. бил освободен с уговорката, че ще започне работа наново в началото на **** г. С оглед случилото се обаче това било практически невъзможно, а ищецът дори нямал представа дали изобщо ще може да работи като *****.

Твърди се, че в хода на образуваното по повод инцидента НОХД № **** г. по описа на PC-П., ответникът бил осъден за това, че на *** г. в гр.П. нанесъл на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на латералния кондил на големия пищял на левия крак престъпление по чл.129 НК. В хода на наказателното производство обаче ищецът не бил конституиран като граждански ищец.

Изложени са съображения, че в резултат на виновното поведение на ответника, ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в причинените му болки и страдания, продължили много дълго време. За месеци бил нарушен обичайния му начин на живот. Понастоящем се придвижвал с голямо усилие. Цялостната ситуация му повлияла доста стресиращо. Бил лишен от възможността да работи и да си осигурява 2 доходите. Изпитвал ****. Твърди че, във връзка с лечението заплатил медицински консумативи и престой в болницата, съответно в размер 800 лв. и 64 лв.

Въведеният петитум е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника на основание чл.45 ЗЗД, да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени и имуществени вреди в резултат от извършено престъпление, в общ размер на 30 864 лв., от които на 30 000 лв. – неимуществени вреди и 864 лв. - имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от *** г. - за неимуществените и 13.05.22 г. - за имуществените, до пълното изплащане на сумата.

Претендират се и разноските по делото.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК от ответника А. Р. Т. е постъпил писмен отговор с вх. № 5314/05.08.2022 г., в който се излагат съображения, че искът е допустим и частично основателен.

Не се спори, че ответникът причинил описаното увреждане, но се уточнява, че това станало несъзнателно и след като същият бил провокиран от ищеца. Твърди, се, че до процесното увреждане се стигнало след като пострадалият стъпил на криво до тротоара. Не се спори и че ищецът е търпял болки и известно време бил неработоспособен, но се възразява, че претендирания размер на обезщетението за неимуществените вреди бил изключително завишен и несправедлив.

Не се оспорва размера обезщетението за имуществените вреди.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на ИМ от ответника А. Р. Т. и чрез пълномощника му адв. И. М. (***), в който се доразвиват съображенията и доводите за частична основателност, но и за прекомерна завишеност на претенцията за неимуществени вреди, съдържащи се и в отговор с вх. № 5314/05.08.2022 г.

Анализирани са приложените от ищеца писмени доказателства – протокол от о.с.з. от 24.06.2022 г., обвинителен акт и медицинска документация. Аргументирана е тезата, че в конкретния случай счупването на горния край на тибията е довело до трайно затруднение движението на левия долен крайник за период от около четири месеца, в който ищецът е изпитвал болки. Твърди се, че след този период обаче функцията на крака била възстановена напълно.

3

Възразява се по повод доводите на ищеца за пропуснатата възможност за упражняване на труд като ***, че ако бъде доказана, същата представлява пропусната полза, т.е. имуществена вреда, поради което е недопустимо смесването й с обезщетяването на неимуществените вреди. Развиват се съображения в този смисъл и се цитира съдебна практика, като се твърди се, че след възстановяването си ищецът ще може да работи като ***.

Оспорват се твърденията, че след като бил ритнат в десния крак, ищецът усетил болки и счупване в левия си крак, което се установявало и от записите от охранителните камери на „Л.“ откъм Г. С.-П., приложени към досъдебното производство по повод въпросния инцидент.

Поддържа се, че предявената претенция за неимуществените вреди е основателна единствено за размера от 5000 лв.

Не се оспорва искът за претендираните имуществените вреди.

Не се спори, че в случая до конфликта се е стигнало след вербален спор между страните на опашката в магазин Л., който е продължил е на новия паркинг на магазина. Излагат се твърдени обаче, че след това ищецът е стоял на паркинга до автомобила, чакайки ответника да излезе, като го напсувал и първи е започнал да му нанася юмручни удари. Изтъква се, че ответника е хронично ****, на *** с доста ****, поради което било странно как е успял да причини описаните в ИМ телесни увреждания на ищеца. Предвид на изложеното се твърди, че в конкретния случай и с оглед начина на причиняване на увреждането, справедливия размер на обезщетението би бил 5000 лв.

Претендират се разноски.

В съдебно заседания адв. В., в качеството му на процесуален представител на ищеца уточнява, че не претендират пропуснати ползи настъпили вследствие невъзможността на А. С. да упражнява професията си „***“, а сочат тези обстоятелства единствено във връзка с преживения от него дискомфорт поради това, че не е в състояние да осигурява сам издръжката си.

Страните в процеса са представили доказателства в подкрепа на твърденията и възраженията си.

След анализ на приетите по делото доказателства и при съобразяване доводите на страните, решаващия съд приема за установено следното от 4 фактическа и правна страна:

Прието за безспорно в процеса е, а и от приложеното към настоящето дело НОХД**** г. по описа на Районен съд-П. се установява, че със споразумение по реда на чл.382 ал.6 от НПК, влязло в законна сила, ответника А. Т. е признат за виновен за това, че на *** г. в гр.П. е причинил на ищеца А. И. С. средна телесна повреда, изразяваща се в травматично счупване на латералния кондил на големия пищял на левия крак, наложило оперативно лечение, метална фиксация на счупените костни фрагменти и имобилизация, представляващо трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за около 4-6 месеца от датата на травмата поради което и на основание чл.129 ал.2 във вр. с ал.1 от НК му е определено наказание от 8 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което, на основание чл.66 от НК е отложено за срок от три години.

От приетата по делото СМЕ, която като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдът изцяло кредитира, се установява, че поради получена травма от директен удар с крак по външната повърхност на левия долен крайник, водещ до форсирана абдукация в колянната става, на *** г. ищецът е опериран като му е било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация с два спонгиозни винта. На *** г. е изписан от лечебното заведение за продължаване на лечението при домашни условия.

Според експерта д-р М. непосредствено след травмата, при медицинските диагностични и хирургически процедури и след тях ищецът е търпял интензивни болки. Това е налагало в първите три седмици системен прием на болкоуспокояващи, като в последствие приема е ограничен до случаите, в които болките са се проявявали. Те постепенно са намалявали по интензитет до приключване на оздравителния процес. Първоначално, за период от 3 месеца предвижването на ищеца се е осъществявало с помощни средства – патерици, което безспорно е ограничавало възможностите му за ****. Пак според експерта обичайната продължителност на оздравителния процес при този вид увреждания е около 6 месеца. В случая при прегледа на пациента д-р М. установява, че към настоящия момент са налични два ръбеца от оперативни рани по предно външната повърхност на лявото коляно с размери по 0,4 см. и подобен по предната стена на колянната става с дължина 0,5 см.

Ъглометрията на лявата колянна става е с отклонение – S-0-0-110 градуса вместо необходимите 140 градуса, както е при здравите хора. Този проблем 5 ще се преодолее едва след премахване на поставените винтове и провеждане на последваща рехабилитация за възстановяване движението на става в пълен обем. Експертът сочи, че тази медицинска манипулация не е тежка и болезнена, и след провеждането й предвид травмата, липсата на други съпътстващи заболявания в областта на коленните стави и възрастта на ищеца, прогнозата за неговото възстановяване като краен резултат е добра.

Относно търпените от ищеца болки и страдания са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите В. А.а С.а, негова майка и С. И.

С., негов брат. Съобразявайки ги съдът приема, че същите следва да бъдат ценени изцяло тъй като са непротиворечиви помежду си и с останалия доказателствен материал, а и са в резултат на придобити лични, непосредствени впечатления. Така, и двамата свидетели, които **** ищеца, установяват, че непосредствено след операцията и прибирането му в къщи същият е тъпял силни като интензитет болки. Редовно е приемал обезболяващи. Болките са му причинили силен дискомфорт, безсъние, пречили са на предвижването му и ежедневното му ****. Налагало се е да **** Нарушени били и социалните му контакти. Не е могъл да работи, респективно да се осигурява финансово. Всичко това е довело до забележима промяна – престанал е да ****

От приетите писмени доказателства – фактури с №№ ** и ** и двете от *** г. се установява, че ищецът е направил разходи във връзка с лечението в размер на 864,80 лева.

При така установеното по делото от фактическа страна се налагат следните правно изводи:

Правното основание на предявеният главен иск е чл.45 от ЗЗД, съединен с иск по чл.86 от ЗЗД.

Фактическият състав на чл.45 ЗЗД съдържа изискването за кумулативното наличие на няколко елемента - противоправно поведение на ответника, от което в патримониума на ищеца да са настъпили вреди имуществени и/или неимуществени, като вредите следва се намират в пряка причина връзка с поведението на ответника и вината на деликвента се предполага до доказване на противното. Съгласно чл.154 ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи наличието на всички елементи от фактическия състав, на който основава иска си. В този 6 смисъл и предвид установеното делото от фактическа страна съдът приема ищецът да доказа по безспорен начин наличието на всички предпоставки визирани в цитираната правна норма.