Определение № 145 от 16.06.2021, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 145 гр. Сливен , 16.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20212200500261 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Подадена е жалба срещу определение № 260027/ 19.03.2021г. по гр. дело № 249/2020г. на Районен съд Нова Загора, с което е оставена без уважение молбата на „Агри Милк“ ЕООД, с ЕИК 200809018, със седалище и адрес на управление: ул.„Иван Вазов“ № 16, с.Богданово, общ.Нова Загора, обл.Сливен по чл.248 от ГПК за изменение на Решение № 260019 от 28.09.2020 г., постановено по гр.д. № 249/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, в частта, в която съдът се е произнесъл за дължимите разноски, които „Агри Милк“ ЕООД следва да заплати по сметка на „Възраждане-касис“ ООД, с ЕИК 110520242, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, 5500, бул.„България“ № 102-4, представлявано от управителя ЦВ. Б. Г., а именно направените в производството по гр.д. № 249/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора в размер на 1524.44 лв. /хиляда петстотин двадесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/, от които: 314.44 лв. /триста и четиринадесет лева и четиридесет и четири стотинки/ платена държавна такса и 1110.00 лв. /хиляда сто и десет лева/ платен адвокатски хонорар, както и направените разноски в обезпечителното производство в размер на 2703.56 лв. /две хиляди седемстотин и три лева и петдесет и шест стотинки/.

Против това определение е подадена жалба от „Агри Милк“ ЕООД. Твърди се, че чл.78, ал.5 от ГПК урежда процесуалната възможност за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение. Предвид липсата на действителна фактическа и правна сложност на делото, в случая същото е прекомерно. Според съдебната практика за степента на фактическата и правна сложност на делото се съди от предмета на спора, материалния интерес, фактическите и правни възражения на страните, обема на събраните доказателства и усложнения относно предмета и страните при разглеждане на делото. В случая предмета 1 на спора не се характеризира със значителна трудност и задълбоченост. Това е често срещан в практиката пример за търговски отношения, при който липсват специфични уговорки между страните, които биха могли да доведат до усложняване на спорния предмет.

Материалният интерес също не е в значителен размер, предвид това че става въпрос за отношения между търговци, за които се предполага, че дейността им е тясно свързана с извършването на сделки и в доста по - големи размери от предвидения материален интерес в случая. Събраните по делото доказателства не са много, което отново доказва, че същото не се отличава като сложно от фактическа и юридическа страна. Освен това липсват усложнения относно предмета и страните при неговото разглеждане. Поради признаването на иска делото протекло в едно единствено съдебно заседание, което в голяма степен редуцира работата на пълномощниците. Пълномощникът на ищеца, който е със съдебен адрес в гр. София не се е явявал в съдебно заседание, а е изпратил писмено становище. Това му е спестило значителни разходи за път, храна и пр., които биха били включени в адвокатското възнаграждение и съответно платени от довереника му.

По отношение на възражението за прекомерност на адвокатските възнаграждения за обезпечителното производство, което е в размер на 1050лв. и за изпълнителното, където размерът на възнаграждението е 991лв., считаме че съдът просто е копирал написаното относно хонорарите в исковото производство, без да съобрази, че за тези производства са предвидени различни възнаграждения, които са уредени в отделни разпоредби в Наредбата.

В този ред на мисли, в чл.7, ал.7 от нея се намира уредбата на възнаграждението за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск. Там е посочено, че същото се определя по правилата на чл.7, ал.2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В обобщетение се иска да бъде отменено определението и да бъдат редуцирани присъдените суми за адвокатско възнаграждение.

Подаден е писмен отговор но жалбата, в който се твърди, че тя е неоснователна. Правилно Районният съд не е уважил искането за изменение на решението в частта за разноските и е мотивирал същото подробно в обжалваното определение. Ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на горното дело както и за извършване от ищеца на разноските по делото. Процесуалното поведение на ответника по делото е непоследователно и това стана причина за допълнително и излишно усложняване и забавяне на делото. Всичкото това е свързано и с извършването на допълнителни действия от страна на ищеца по делото. С отговора на ИМ бяха направени множество възражения и оспорвания от ответника. Това станало повод ищецът да поясни и допълни по реда на чл. 143, ал.2 ГПК исковата молба и да направи множество доказателствени искания. Очевидно ответникът се притеснил от молбата по чл.143, ал.2 ГПК и в първото съдебно заседание признал иска. Впоследствие ответникът се отметнал от това признание и предприел противоречиви на признанието процесуални действия по делото. По делото били депозирани молба за изменение на решението в частта на разноските, въззивна и частна жалба, по които ищецът е подавал отговори. Всичкото това усложнява делото и го превръща в такова с фактическа и правна сложност. Прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК е 2 налице не във всеки случай, в който този размер превишава минималните установени размери на адвокатските възнаграждения. Услугите за процесуално представителство не са фиксирани към минималните, а са подчинени на правилата на договорното право.

Прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство би била налице само ако размерът на уговореното възнаграждение е несъразмерно високо, като се отчита фактическата и правна сложност на конкретното дело, броя и вида на извършените действия и др. В конкретния случай липсва доброволно плащане от страна на частния жалбоподателя.

Същият извършил множество процесуални действия, с които само усложнил и забавил приключването на спора. В обобщение се иска да бъде потвърдено определението.

Настоящият състав след като прецени доводите в жалбата и отговора и прецени събраните по делото доказателства намира следното:

С определението съдът е оставил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските. Приел е, че услугите за процесуално представителство не са фиксирани към минималните, а са подчинени на правилата на договорното право и за тях важат принципите на свобода на договарянето. Преди направеното признание на иска, ответникът е оспорил всичко възможно по делото, всяко от ищцовите твърдения, което е наложило множество правни и фактически действия по обезпечаване на исковете, за което процесуалният представител на ищеца е положил труд, отделил е време и е положил усилия, извършил е проучвания на имуществено и друго състояние, подготвил се и за последното по делото заседание на 17.09.2020 г., въпреки че именно в него с вх. № 260261 от същата дата ответника е признал иска, което обаче не бива да омаловажава факта, че процесуалния представител се е подготвил за заседанието.

Заплатените разноски за адвокатски хонорар са израз на изпълнение на договорно/ мандатно/ задължение на страната, чието материално право е предмет на съдебна защита и адвокат, осъществяващ процесуалното представителство по защитата по конкретно делото, поради което и намесата на съда по преценка от гледна точка на прекомерност на уговореното възнаграждение може да бъде реализирана , само и доколкото е поискана.

В Тълкувателно решение № 6/2012г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В мотивите на т. 3 е посочено, че когато съдът е сезиран с искане за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай - например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се 3 изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В посоченото Тълкувателно решение не е прието, че разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК задължава съда при направено искане и констатиране, че са налице предпоставки за намаляване на адвокатското възнаграждение, винаги намаляването да бъде в размер на минимално определения в Наредба № 1/09.07.2004г. размер. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. Ограничението за намаляване на прекомерното адвокатско възнаграждение е минималният размер, под който съдът не би могъл да определи дължимото възнаграждение, но не задължава съда да намали възнаграждението точно в този размер. Адвокатското възнаграждение трябва да е справедливо и обосновано и само в правомощието на съда е да прецени дали съобразно данните по делото уговореният размер е прекомерен и до какъв размер следва да се намали при спазване на определения минимум в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл.

36 ЗА. В настоящия случай районният съд в съответствие с постоянната практика на ВКС е съобразил доказателствените факти и доказателствени средства, повдигнатите правни въпроси, преценил е обема на извършената работа от страна на процесуалния представител на ищеца. В хода на производството по делото, което макар и да не се отличава с правна или фактическа сложност, предвид множеството оспорвания, започнали още с отговора на исковата молба от ответника, процесуалния представител на ищеца е извършил редица действия по подготовка на делото, явяване в съдебно заседание, изразяване и изготвяне на становища, доказателствени искания, възражения, проучвания, набавяне на доказателства, комуникации и др., изискващи и ангажиращи времеви, трудов и финансов ресурс, при това неоснователни, предвид направеното от ответника признание на иска, едва в последното съдебно заседание.

Поради това подадената молба за изменението не решението в частта за разноските се явява неоснователна, а това прави неоснователна и подадената против определението частна жалба.

Ръководен от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Агри Милк“ ЕООД, с ЕИК 200809018 срещу определение № 260027/ 19.03.2021г. по гр. дело № 249/2020г. на Районен съд Нова Загора като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5