Решение № 500 от 13.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 500 гр. София, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело № 20211001000816 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Шипинг Навигейшън Лтд“ - дружество, регистрирано в съответствие със законодателството на Република Сейшели, рег. № 157192, чрез адв. Й.Т., срещу Решение № 260033 от 04.06.2021 г., постановено по т.д. № 49/2017 г. по описа на Окръжен съд Кюстендил, с което е отхвърлен иска на „Шипинг Навигейшън Лтд“ с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 от Търговския закон за установяване несъществуването на предявени и приети в производството по несъстоятелност на „Ойл БГ“ ООД вземания на кредитора „Кодиа груп” ООД по договор за цесия от 16.11.2016 г., с който договор „Кодиа груп” ООД е придобило от цедента В. В. Т. вземания към „Ойл БГ“ ЕООД в общ размер на 7 643 537,57 лв., в която сума са включени следните вземания: главница в размер на 3 934 297,17 лв., представляваща левовата равностойност на 2 011 574,20 евро, възникнало на 23.06.2010 г., вследствие на извършено плащане от Д. А. К. по банковата сметка на „Ойл БГ“ ЕООД в „Първа инвестиционна банка“ АД и прехвърлено след това с договори за цесии от 20.07.2010 г. и от 16.11.2016 г.; договорна възнаградителна лихва в размер на 1 721 130,40 лв., 1 представляваща левовата равностойност на 880 000 евро, начислена върху сумата 2 011 574,20 евро с левова равностойност 3 934 297,17 лв. за периода от възникване на вземането - 23.06.2010 г. до 31.05.2013 г.; договорна възнаградителна лихва в размер на 1 988 110 лева, представляваща левовата равностойност на 1 016 504,50 евро, начислена върху 2 011 574,20 евро с левова равностойност 3 934 297,17 лв. за периода от 01.06.2013 г. до 13.10.2016 г., както и за вземане за договорна възнаградителна лихва от 15% годишно начислена върху сумата 2 011 574,20 евро с левова равностойност 3 934 297,17 лв. за периода от 14.10.2016 г. до пълното изплащане, установени със Споразумение от 31.05.2013 г. Съдът е осъдил „Шипинг Навигейшън Лтд“ да заплати в полза на Окръжен съд - Кюстендил на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ за сумата от 76 435 лева – държавна такса върху цената на отхвърлените искове.

Във въззивната жалба, са инвокирани оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалноправни и процесуалноправни норми. Твърди се, че по делото е останало като недоказано правното основание, на което Д. А. К. е превел по сметка на ответника „Ойл БГ“ ЕООД в /н./ на 23.06.2010 г. сумата от 2 011 574,20 евро.

Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приел правоотношението като такова по договор за заем, т.к. не ставало ясно в какво качество Д. А. К. е превел сумата по сметка на ответното дружество. Поддържа възраженията си, релевирани пред първата инстанция, че процесните договори за цесия и споразумението от 31.05.2010 г. са антидатирани и изготвени единствено за целите на производството по несъстоятелност на ответника „Ойл БГ“ ЕООД /н./. Излага доводи, че не е доказано по основание и размер вземането за възнаградителна лихва в размер на 1 721 130,40 лева за периода 23.06.2010 г.

– 31.05.2013 г., доколкото същото не било уговорено в първоначалния договор за цесия между Д. К. като цедент и В. Т. като цесионер.

Жалбоподателят поддържа, че претендираните от ответника „Кодиа Груп“ ООД вземания са погасени по давност. Моли въззивната инстанция да отмени изцяло обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира присъждане на сторените пред двете инстанции съдебни разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпило писмено становище от третото лице помагач на страната на ищеца Първа инвестиционна банка, с което се поддържа изцяло подадената въззивна жалба.

2

Синдикът на „ОЙЛ БГ“ ЕООД – А.Г. М., участващ в производството на основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ, излага доводи за неоснователност на жалбата.

Твърди, че основанието на което е преведена сумата от 2 011 574,20 евро се установявало от съдържанието на договора за цесия от 20.07.2010 г. между Д.

К. и В. Т.. Счита, че възражение за настъпила погасителна давност може да се прави само от носителя на задължението. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение и да остави без уважение въззивната жалба.

В срока за отговор по чл. 263 от ГПК е постъпил такъв от „Кодиа Груп“ ООД, в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба.

Счита, че по делото са събрани писмени доказателства, от които може да се обоснове съдържанието на правоотношението между Д. К. и „Ойл БГ“ ЕООД /н./. Излага, че от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза се установява, че „Ойл БГ“ ЕООД /н./ е осчетоводило сумата от 2 011 574,20 евро като задължение по периоди, както следва – от 23.06.2010. – 20.07.2010 г. към Д. К., от 20.07.2010 г. – 16.11.2016 г. към В. Т. и от 16.11.2016 г. до датата на изготвяне на заключението към „Кодиа Груп“ ООД.

Поддържа, че преводът от 23.06.2010 г. на процесната сума не е направен с дарствено намерение, а с цел задължението да бъде върнато. Твърди, че въззивникът не е трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК и е обвързан от посочените дати в документите, за които се сочи да са антидатирани. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение и да остави без уважение въззивната жалба.

В срока по чл.263 от ГПК по делото не е постъпил отговор от „Ойл БГ“ ЕООД /н./.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, същата изхожда от надлежна страна - ищец в първоинстанционното производство, имаща право и интерес да обжалва, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази данните по делото във връзка с доводите на страните, намери от фактическа страна следното:

Производството пред Окръжен съд – Кюстендил е образувано по искова молба на „Шипинг Навигейшън Лтд“ срещу „Кодиа Груп“ ООД и „ОЙЛ БГ“ ЕООД (н), с която са предявени отрицателни установителни искове по чл.

694, ал. 3, т. 1 от ТЗ за признаване за установено, че не съществува 3 изискуемо и непогасено вземане на „Кодиа Груп“ ООД към „Ойл БГ“ ЕООД /н./ по договор за цесия от 16.11.2016 г., с който договор „Кодиа Груп“ ООД е придобило от цедента В. Т. вземания към ответника в общ размер на 7 643 537.57 лв. Ищецът в производството твърди, че вземането, предмет на договора за цесия, не съществува, тъй като не било ясно основанието на което се извършва плащането, посочено като временна финансова помощ – заем, суброгация или друго основание, както и не е ясно дали така извършеното плащане следва да се възстанови от дружеството на физическото лице, в какъв размер и срок. Друг аргумент ищецът намира във факта, че не бил посочен падежът на задължението, в договора за цесия падежът не е уточнен, не е представена покана до длъжника за погасяване на вземането. По отношение на вземането за възнаградителна лихва за периода 23.06.2010 г.31.05.2013 г. в размер на 1 721 130,40 лв. твърди да не е доказан по основание и размер, доколкото същото не е уговорено в първоначалния договор между Д. А. К. и В. Т.. Със същите доводи се навежда твърдение за недължимост на вземането в размер на 1 988,110 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 01.06.2013 г.-13.10.2016 г., уговорена между „Ойл БГ“ ЕООД /н./ и В.

Т. със Споразумението от 31.05.2013 г. Сторено е възражение за погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност, като изразява разбиране, че липсва разпоредба в закона, която да ограничава възможността за позоваване на погасителна давност от кредитор на длъжника в производството по несъстоятелност. Сочи привидност на договорите за цесия, намира, че те са създадени с единствената цел да се създаде привидно вземане в полза на конкретен кредитор, свързан с едноличния собственик на капитала и да се изместят други кредитори с действителни вземания.

Ответникът „Кодиа Груп“ ООД поддържа в хода на производството неоснователност на предявения иск. Предвид отразеното в представения отчет по сметка основание за извършеното плащане „временна финансова помощ“, се изтъква наличие на яснота относно основанието за извършеното плащане, липса на дарствено намерение у платеца, волята му да предостави сумата от 2 011574,20 евро временно, както и тази сума да бъде върната от получателя при възможност от негова страна. Посочено е, че сумата не е била върната от „ОЙЛ БГ“ ЕООД веднага след получаването , с което мълчаливо е приело да я ползва временно и да я върне, щом има такава възможност.

Изтъква, че дори и да не било постигнато никакво съгласие относно 4 предоставяне на сумата и връщането , тази сума е щяла да се дължи обратно от „ОЙЛ БГ“ ЕООД на Д. К. по силата на разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД поради изначална липса на основание за предоставянето на сумата. Позовава се на нормата на чл.69, ал.1 ЗЗД, според която, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Поради липса на конкретна уговорка Д. К. е имал право да търси обратно платената сума от деня на предоставянето - 24.06.2010 г. Ответникът изразява становище за ирелевантност на обстоятелството дали и евентуално кога „ОЙЛ БГ“ ЕООД е изпаднало в забава за изпълнение на задължението си да заплати обратно дадената му временна финансова помощ. Счита, че това би било от значение само с оглед възникване на акцесорното задължение за заплащане на законната лихва за забава съгласно чл.84, ал.2 вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ирелевантен, според ответника, е и въпросът относно произхода на средствата, предоставени от Д. К. на „ОЙЛ БГ“ ЕООД. Ответникът заявява, че друг кредитор би могъл да прави възражение за изтекла давност, само при условията и по реда на чл.134, ал.3 ЗЗД вр. с чл.389 ГПК, след като получи овластяване от съда, за каквото твърдения по делото липсват. Излага, че в тежест на ищеца е да докаже, че договорът е привиден.

Ответникът „ОЙЛ БГ“ ЕООД (н) също е оспорил исковата молба.

Поддържа се, че процесното вземане съществува, като признава, че Д. К. е предоставил на „ОЙЛ БГ“ ЕООД временна финансова помощ от 2 011574,200 евро, която е подлежала на връщане. Заявява, че е уведомен за цедирането на вземането от Д. К. на В. Т., че със Споразумение от 31.05.2013 г. е признало съществуването на задължението си за връщане на сумата, поело е и задължение за заплащане на възнаградителна лихва и се е задължило да изплати задължението си в посочения в споразумението срок, както и че е уведомено за прехвърлянето на вземането от В. Т. на „Кодиа Груп“ ООД, като оспорва довода, че вземането е погасено по давност поради прекъсването с предявяването му по т.д.№73/2016г. на ОС – Кюстендил, по което „ОЙЛ БГ“ ЕООД не е сторило възражение за изтекла давност.

Синдикът на „ОЙЛ БГ“ ЕООД заявява неоснователност на исковата молба.

Безспорно по делото е обстоятелството, а и същото е служебно известно на съда, че по отношение на „Ойл БГ“ ЕООД /н./ е открито производство по 5 несъстоятелност по т.д. № 73/2016 г. по описа на КнОС с решение от 13.10.2016 г., обявено в Търговския регистър на 14.10.2016 г.

С молба вх. № 8464/11.113.2016 г. В. Т., на основание чл. 685, ал.1 от ТЗ, е предявила пред синдика на „Ойл БГ“ ЕООД /н./ вземане за сумата от 2 011 574.20 евро с левова равностойност 3 934 297.17 лв., възникнало на 23.06.2010 г., вследствие на извършено от Д. А. К. плащане по банковата сметка на „Ойл БГ“ ЕООД /н./ в „Първа инвестиционна банка“ АД в същия размер за осигуряване на необходими на „Ойл БГ“ ЕООД /н./ средства за изплащане на негово парично задължение към същата банка, което вземане е прехвърлено от Д. А. К. с Договор за прехвърляне на вземания от 20.07.2010 г. и е установено със Споразумение от 31.05.2013 г.; вземане за сумата 880 000 евро, представляваща договорна възнаградителна лихва върху 2 011 574.20 евро с левова равностойност 3 934 297.17 лв. за периода от възникване на вземането- 23.06.2010 г. до 31.05.2013 г.; вземане за сумата 1 016 504.50 евро, представляваща договорна възнаградителна лихва от 15% годишно върху 2 011 574.20 евро с левова равностойност 3 934 297.17 лв. за периода от 01.06.2013 г. до 13.10.2016 г., както и за вземане за договорна възнаградителна лихва от 15% годишно върху сумата 2 011 574.20 евро с левова равностойност 3 934 297.17 лв. за периода от 14.10.2016 г. до пълното ѝ изплащане.