Определение № 2565 от 01.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2565 гр. Пловдив, 01.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно частно гражданско дело № 20265300502234 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „СИТИ КЕШ“ ООД, с ЕИК 202531869, чрез Адвокатско дружество „Н.У.М.“ чрез адв. Х. М. против Определение №9169/24.07.2026 г., постановено по гр. дело №1266/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXIV гр.с., с което е изменено в частта за разноските Протоколно решение №3406/31.03.2026г., като е отменено осъждането на Е. Е. Ф., ЕГН ********** да плати на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК:

202531869, сумата от 33,42 евро с ДДС за адвокатски хонорар и е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК.

В частната жалба се излагат подробни оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното определение и противоречие със съдебната практика, като се иска от въззивния съд да го отмени и вместо това да постанови исканото изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК като откаже присъждането на претендираните от ищеца разноски, а при условията на евентуалност да ги намали значително, както и да се присъдят на жалбоподателя-ответник сторените по делото разноски. Жалбоподателят прави и доказателствено искане да бъде извършена справка в ЕИСС дали представеният по делото от ищцовата страна договор за правна помощ е представен и по други дела на ищцата по описа на РС-Пловдив.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответната страна по жалбата Е. Е. Ф., с ЕГН ********** чрез пълномощника си ЕАД Е.И., с който счита, че частната жалба е неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното определение, като излага подробни доводи.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С Протоколно решение №3406/31.03.2026г., постановено по гр. дело №1266/2025 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXIV гр.с., съдът е признал за установено по отношение на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, по предявения от Е. Е. Ф., ЕГН ********** иск, че сключеният между тях Договор за паричен заем кредирект № 808909/03.02.2023 г. е недействителен, тъй като не съдържа реалния размер на годишния процент на разходите по кредита. Съдът е осъдил „Сити Кеш“ ООД да плати на Е. Е. Ф. по предявения от нея иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата в размер на 1766,66 евро/3455,28 лв., платени от нея по недействителния договор, и получена от „Сити Кеш“ ООД без основание. Съдът се е произнесъл и в частта за разноските като е осъдил „Сити Кеш“ ООД да плати по сметка на 1

ПРС разноски за експертиза и държавна такса в размер на 149,38 евро, както и е осъдил „Сити Кеш“ ООД, да плати на ЕАД Е.И., Булстат ***, с адрес: ***, сумата от 212,00 евро с ДДС лв. за адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.

По реда на чл. 248 от ГПК и двете страни по делото са поискали изменение на решението в частта му за разноските, като ответникът „Сити Кеш“ ООД е поискало да се отхвърли искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в условията на евентуалност да не се присъжда адвокатско възнаграждение по двата предявени иска или поне да се намали съществено размерът на присъдените разноски, както и на ответника да се присъдят сторените по делото разноски, тъй като делото било частично прекратено поради намаляване размера на иска. Ищцовата страна е поискала да не се присъждат разноски на ответника по изложените доводи, свързани със съдебната практика на СЕС.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е уважил молбата по чл. 248 ГПК на ищцовата страна и е оставил без уважение молбата на ответника. Съдът е приел молбата на ищеца за основателна, тъй като осъдителният иск е бил намален по размер и е прекратено частично производството. Изложил е, че противно на поддържаното от ответника, съдът е присъдил в негова ползва разноски съразмерно на прекратената част от производството. Съдът е посочил, че това не е било правилно, с оглед цитираната от ищеца практика на СЕС. Съдът е посочил, че след като при частично отхвърляне на осъдителния иск не се допуска осъждане потребителя за разноски, за да не бъде демотивиран да защитава потребителските си права, с аргумент за по-силното основание, такива разноски не следва да се присъждат и при частично оттегляне на осъдителния иск и прекратяване производството в тази част. Поради това е съдът е изменил решението в частта за разноските, като се отмени осъждането на ищцата да плати на ответника сумата от 33,42 евро с ДДС за адвокатски хонорар. Съдът е счел молбата по чл.248 ГПК на ответника за неоснователна, тъй като е приел, че хонорарът на адвоката на ищеца е съобразен със сложността на делото, както и с претендираните от самия ответник разноски в същия размер, за същия брой искове. Посочил е относно договора за правна защита, че след като е представен по настоящото дело, сключен е между страните и се отнася до защита и процесуално представителство, това е достатъчно, за да се приеме, че редовно възлага на адвоката осъществяване на защита.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение е правилно. В случая пред първата инстанция е направено искане от ЕАД Е.И. за присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. Утвърдената практика на ВКС – напр. определение № 60227 от 03.06.2021 г. по ч.гр. д. № 1954/2021 г., ІІІ г. о. и цитираните в него определения № 283 от 22.07.2020 г. по ч. т. д. № 872/2020 г. на II ТО на ТК, № 229 от 5.06.2019 г. по гр. д. № 3085/2018 г.на III ГО, № 242 от 10.04.2019 г. по ч. т. д. № 610/2019 г. на II ТО на ТК, № 665 от 5.12.2018 г. по к. ч. т. д. № 2467/2018 г. - отрича необходимостта съдът да преценява и страната да доказва, че е налице някое от основанията по т. 1 - 3 на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Достатъчно е да се представи договор за защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от тези основания. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв. и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати. В случая правната помощ е предоставена по чл. 38, ал.

1, т.2 ЗАдв. Наличието на казаното основание не може да бъде обсъждано от съда. Следва да се посочи, че преценката да престира безплатна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. е само и единствено на адвоката. Съдът не може да се намесва в правоотношенията между страната и процесуалния й представител. От друга страна, за насрещната страна е без правно значение дали ще дължи разноски за адвокатско възнаграждение на самата страна или на процесуалния й представител. Представеният договор за правна защита и съдействие към исковата молба, по повод на която е образувано гр.д.№1266/25 г. на РС-Пловдив, е за безплатна такава на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА, като към исковата молба е представено и пълномощно от ищеца за адвоката, и двата документа са представени към исковата молба, към която дата адвокатът не би могъл да знае номера, под който ще се образува дело по исковата молба. Представителната власт не е оспорвана от страна на упълномощителя 2 ищец. С оглед което не се обосновава извод за липса на делегирана представителна власт по конкретния спор между страните, нито че оказаната по него правна помощ не е престирана от адвоката безплатно. Освен това, съгласно практика на ВКС /напр., но не само Определение № 201 от 30.05.2022 г. постановено по ч.гр.д.№ 532 по описа за 2022 г. на ВКС, III гр.о./ достатъчно за уважаване на искане по чл. 38, ал. 2 ЗА е по делото да е осъществена правна помощ без данни за договорено в тежест на доверителя възнаграждение за нея; заявление, че предоставената помощ е договорена като безвъзмездна и отсъствие на данни, които да опровергават това заявление /както е в случая/, съответно непредставянето на писмен договор за безплатна правна помощ в тези случаи не препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, чийто размер в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА се определя от съда.

В тази връзка, следва да се посочи, че не е налице основание за уважаването на направеното доказателствено искане в настоящото производство. Правната природа на производството по чл. 248 ГПК предполага съдебното дирене да е приключило, страните да са формулирали всичките си искания и уважените от тях да са събрани. Законодателят е предвидил възможността след постановяване на решението, решаващият съд сам да може да промени решението в частта за разноските, с цел да не се инициират излишни обжалвания и да се даде възможност на страните и съда по облекчен ред да достигнат до правилност на спора относно разходите в производството, който спор и не е основният по делото. Ето защо няма основание доказателственото искане да бъде уважено в настоящото производство и същото не е необходимо за решаването на спора.

По отношение на размера на адвокатското възнаграждение:

С оглед препращащата разпоредба на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. (в редакцията ДВ, бр. 97 от 2012 г.), относима при преценката на размера на адвокатското възнаграждение е Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), която не е обвързваща за съда и третите лица, с оглед даденото тълкуване в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, а служи единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения. При определяне на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв. съдът е обвързан единствено от фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия.

В случая са били разгледани установителен иск за недействителност на договор за потребителски кредит и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД за връщане на платена без основание сума по недействителния договор. Защитата на ищцата е осъществявана от ЕАД Е.И. посредством подаване на исковата молба, молба за освобождаване от заплащане на държавна такса и молби-становища преди откритите съдебни заседания по делото. Настоящият съд намира за справедливо с оглед на вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, както и извършените от упълномощения адвокат процесуални действия, че на ЕАД Е.И. правилно и законосъобразно са присъдени 212 евро с ДДС по съразмерност за безплатна защита по договор за правна защита и съдействие по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. на ищцата. Този размер се явява справедлив и обоснован с оглед критериите за определяне на адвокатското възнаграждение. В случая преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ. Предвид всичко това, досежно въведеното в условията на евентуалност възражение за прекомерност на определеното от районния съд адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗАдв., настоящият съдебен състав го намира за неоснователно. Определеният размер от 212 евро с ДДС на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. съответства на вида на предявените искове и отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото.