Решение № 260925 от 15.03.2022, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……

Гр. София, 15.03.2022 г.

В И М Е

Т О Н

А Н А Р

О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Здравка И.

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

Мл. съдия : Калина Станчева при секретаря Виктория И., като разгледа докладваното от съдия И. в. гр. д. № 13277 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 2020418 от 21.09.2020 г. на Софийския районен съд, 65 с - в по гр. д. № 58570/2019 г. е изцяло отхвърлен иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1, б. „б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за признаване за установено, че ответникът „У.Е.У.“ (Дружество с ограничена отговорност), вписано в Търговския регистър към Министерство на правосъдието на Унгария с дружествен номер Cg. 01 - 09 - 964332, действащо чрез клона си „Уиз Е.У. Кфт" - клон

България", КЧТ, ЕИК: ******** дължи на ищеца А.Н.Д., ЕГН : **********, сумата в размер на 250 евро, с левова равностойност в размер на

488, 96 лв., представляваща компенсаторно обезщетение за отмяна на полет по направление от М. /М./ до София на 05.02.2019 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението - 02.07.2019 г. до окончателното изплащане, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.07.2019 г. по ч. гр. д. № 37887/2019г. по описа на СРС, 65 - ти състав и ищецът е осъден за разноски.

Решението се обжалва от ищеца А.Н.Д. с доводи, че е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, при избирателно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил единствено безспорното обстоятелство, че към часа на полета по разписание в 20. 35 ч. на 05.02.2019 г. на летището действително е имало мъгла с видимост под 450 м., която по естеството си е препятствала точното изпълнение на полета. Безспорно такова метеорологично явление представлява препятствие по Регламент 261/2004 г. Съдът не е взел предвид факта, че мъглата е продължила до 21, 20 ч. на 05.02.2019 г., когато видимостта се подобрила над 550 м., а ищецът е превозен едва на 09.02.2019 г. със закъснение от 96 часа, който факт не се оспорва от ответната страна. Поддържа, че тези факти са от значение при преценка освобождаването на превозвача от отговорност по Регламента. Съдът не е изложил съображения дали превозът е можел да се извърши и по - рано, без да се налага дружеството да прави „непоносими“ жертви, какъвто е критерия установен в практиката на съда на ЕС. Не са изложени съображения, защо превозвачът не е могъл да извърши полета 45 минути по - късно или на следващия ден, а го е изпълнил с 96 часа закъснение. Съгласно практиката на Съда на ЕС, превозвачът следва да превозят пътниците при първа възможност след отпадане на пречките. Не е установено по делото да е налице невъзможност за избягване на забавянето. Сочи, че не е съобразено обстоятелството, че превозвачът следва да вземе мерки не само за предотвратяване на забавянето, но и на последиците от него. Поддържа още, че ответникът е нарушил задълженията си по Регламента и не може да се освободи от отговорност за обезщетение, ако не докаже обективна невъзможност за изпълнение, каквато по делото не е доказана. По тези и допълнителни съображения моли да се отмени решението и да се уважи иска изцяло. Претендира разноски за двете инстанции. Не прави възражение по разноските на насрещната страна.

Въззиваемата страна ответник „Уиз Е.У." (Дружество с ограничена отговорност), вписано в Търговския регистър към Министерство на правосъдието на Унгария с дружествен номер Cg. 01 - 09 - 964332, действащо чрез клона си „Уиз Е.У. Кфт" - клон България", КЧТ, оспорва жалбата в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Законосъобразно

СРС е приел, че в случая са били налице извънредни обстоятелства, които са препятствали изпълнението на полета и не са могли да бъдат избегнати дори при вземане на всички необходими мерки от превозвача, понеже събитието е свързано с метеорологичните условия и е извън неговия контрол. Сочи, че процесният полет не е имал закъснение, а е бил отменен. Невъзможността на въздухоплавателното средство (ВС) да изпълни кацане на летище Мимингет, М. е причина за отмяна на полета за София. По делото се установява причинна връзка между лошите метеорологични условия и отмяната на полета от 05.02.2019 г. по дестинация Миминген - София.

Оспорва твърденията, че ищецът е превозен със закъснение от 96 час, тъй като в производството не са доказани твърденията за превоз на пътника с такова закъснение. Пътникът е можел да поиска възстановяване на цената на билета или да презавери билета си за друг полет на превозвача, като и ищецът е презаверил билета си за друг полет на авиокомпанията. Позовава се на разграничението между закъснение и отмяна на полета съгласно чл. 3. 2. 2. от Регламент (ЕО) 261/2004 г. Поддържа, че авиокомпанията е взела необходимите мерки за избягване на извънредното обстоятелство, но то е извън ефективния й контрол. Сочи, че поради външните за превозвача фактори, ответникът не дължи обезщетение. Според приетата експертиза, поради намалената видимост, кацането на летището не е било безопасно и е можело да застраши полета. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски за адвокат. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца, по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното от фактическа и правна страна :

Районният съд се е произнесъл по иск с правно основание правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11.02.2004 г.

- за признаване на установено, че ответникът дължи сума в размер на 250 евро (с левова равностойност в размер на 488, 96 лв.) - представляваща компенсаторно обезщетение за отменен полет - W 64340, по направление от М. (М.) - София, осъществен на 05.02.2019 г.

По реда на проверката, уредена в чл.

269 ГПК, въззивният съд следи служебно за допустимостта на решението и за валидността му - в оспорената част, а по отношение на неговата законосъобразност е ограничен от доводите на страните. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.

Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка от страна на СРС.

С доклада по делото пред СРС са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е имал качеството пътник по договор за въздушен превоз за редовен полет, който е следвало да се осъществи по разписание в 20, 35 часа (местно време в Германия) или в 19, 35 часа, координирано универсално време на 05.02.2019 г., по дестинация М. (М.) - София, за който не е спорно, че е бил отменен поради лоши метеорологични условия - гъста мъгла.

Не е било спорно също така, че ищецът се е явил на време за полета на летище М., както и че е предявил извънсъдебна претенция към „Уиз Е.У. за изплащане на обезщетение за сумата от 250 евро (с левова равностойност от 488, 96 лв.) във връзка с отмяната на полет номер W

64340. Превозвачът е отказал да плати претендираното обезщетение, тъй като отмяната на полета била свързана с „извънредни обстоятелства“, които не са могли да бъдат избегнати.

Не е било спорно и от писмо изх. №

100-2675/10.02.2020 год. от „Летище София“ ЕАД се установява, че полет W 64339 от София за М. на 05.02.2019 г. е излетял в 19, 05 часа и е бил пренасочен за кацане на летище Фридрихшафен, поради неблагоприятни метеорологични условия на лещите М. - мъгла. Първоначалният час на кацане на полет W 64340 от М. до София на 05.02.2019 г. е 23, 44 часа, като полетът от летище Фридрихшафен (планувано летище М.) до летище София на 05.02.2019 г. е анулиран в 23, 05 часа.

Според заключението на приетата пред СРС съдебно - техническа експертиза, която не е оспорена и съдът кредитира, решението за отклонение на полет W 64339 е свързано с ограниченията за кацане при намалена видимост, наложени от оперативните процедури на авиокомпанията и на летището. Справката в докладите на METAR показва, че видимостта на пистата е била между 200 - 250 метра. Минималната допустима видимост на пистата е 450 метра.

Според вещото лице и Приложение № 3 от писмо от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, изх. № 94-00-152 от 11.02.2020 г., множество полети към летище М. за времевия интервал, около планираното време за кацане на полет W 64339, са отклонени на алтернативно летище.

Основният спорен въпрос по делото, пренесен и във въззивното производство, е бил дали са налице извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати дори да са били взети всички необходими мерки освобождаващи ответника, като опериращ превозвач, да заплати на ищеца обезщетението по чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.

По този правен спор въззивният съд намира следното :

В случая в тежест на ответника по предявения иск е било да докаже, че закъснението е причинено от събитие, представляващо извънредно обстоятелство, което не е могло да бъде избегнато, дори да са били взети всички необходими мерки, и че същото се намира извън ефективния му контрол.

Съдът приема, че в хода на съдебното дирене пред първата инстанция е установено, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор за въздушен превоз за процесния полет, осъществен с повече от двадесет и четири часа закъснение, както и че ищецът е изправна страна по сключения договор.

Съгласно чл. 5, § 3 от

Регламента, опериращият въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната на полета е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.

В съображение 14 от Регламента се съдържа неизчерпателно изброяване на „извънредни обстоятелства“. Това са обстоятелства свързани с политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач.

В съображение 15 е посочено, че извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет, в определен ден, води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходими мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.

В Решение по дело С-549/07

Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia - Linee Aeree Italiane е прието, че всички обстоятелства, съпътстващи такива събития (изброените в Регламента), не са непременно причина за освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено в чл. 5, § 1, б. "в" от Регламента. Съпътстващите такова събитие обстоятелства биха могли да се квалифицират като „извънредни“, по смисъла на чл. 5, § 3, само ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в съображение 14 от Регламента, не е присъщо за нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход. (вж. в този смисъл решения от 22 декември 2008 г., Wallentin-Hermann, C 549/07, EU: C: 2008: 771, т. 23, от 31 януари 2013 г., McDonagh, C 12/11, EU: C: 2013: 43, т. 29 и от 17 септември 2015 г., van der Lans, C 257/14, EU: C: 2015: 618, т. 36).

Тъй като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност този, който се позовава на тях, се приема, че във всеки случай трябва да се установи, че обстоятелствата не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки. Става въпрос за мерки, които в момента на настъпването на извънредните обстоятелства, отговарят на техническите и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач (вж. решение от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C 294/10, EU: C: