Решение № 452 от 09.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 452 гр. София, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20241001000315 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 9/06.03.2023 г. по т.д. № 48/2021 г. на ОС - Кюстендил е отхвърлена като неоснователна искова молба, подадена от „Изамет 1991" ООД, ЕИК 831580356 със седалище и адрес на управление гр.София, район „Искър", ж.к.Гара Искър", ул.5007-ма №5 представлявано от управителя И. Г. З., ЕГН ********** съдебен адрес гр.София, бул.“Витоша“ 176, ет.3, ап.6 чрез адв.Г. Г. - гр.София, бул."Витоша"176, ет.3, ап.6 срещу „ИЗАМЕТ 01“ ЕООД, ЕИК 175014591, със седалище и адрес на управление област ***, общ.Дупница, гр.Дупница, п.к 2500, ул.“Разметаница“5, представлявано заедно и поотделно от управителите И. Г. З. и Я. Г.

З., в частта й за прогласяване нищожността, липсващо/невзето, прието от лице без представителна власт - „ 1. Решения на ЕСК на „Изамет 01“ ЕООД – ИЗАМЕТ 1991 ООД: І. Приемане като съдружник по негова молба – К. Г. Х., ЕГН **********, притежаващ лична карта №64*****22, издадена на 20.10.2014г. от МВР Кюстендил, с постоянен адрес гр.***, ул.“***“№ *, общ.***, обл. ***, обективирано в Протокол от 20.03.2020 г., с нотариална заверка на подписите на лицата Я. И. З. и К. Г. Х., с рег.

№1653/20.03.2020 г. и рег.№1654/20.03.2020 г. по описа на Нотариус Н. Д., Нотариус с рег.№ *** на НК.

По искова молба, подадена от „Изамет 1991" ООД, ЕИК 831580356 със седалище и адрес на управление гр.София, район „Искър", ж.к.Гара Искър", ул.5007-ма №5 представлявано от управителя И. Г. З., ЕГН ********** съдебен адрес гр.София, бул.“Витоша“ 176, ет.3, ап. чрез адв. Г. Г. - адрес гр.София, бул."Витоша" 176, ет.3, ап.6 срещу „ИЗАМЕТ 01“ ЕООД, ЕИК 175014591, със седалище и адрес на управление о б л а с т Кюстендил, общ.Дупница, гр.Дупница, п.к 2500, ул.“Разметаница“5, представлявано от управителите И. Г. З. и Я. Г. З., е прогласена НИЩОЖНОСТТА НА РЕШЕНИЯ, ВЗЕТИ от К. Г. Х., ЕГН **********, притежаващ лична карта с постоянен 1 адрес гр.***, ул.“***“ № *, В КАЧЕСТВОТО на едноличен собственик на капитала на „Изамет 01“ЕООД, ЕИК 175014591, както следва: „2. Решения на новия ЕСК на „Изамет 01“ ЕООД – К. Г. Х. ІІ. Освобождаване от длъжност като управител досегашния управител И. Г. З., ЕГН **********, притежаващ лична карта №64*****71, издадена на 27.09.2018г. от МВР – София, с постоянен адрес гр.***, кв.“***“, ул. “***“ 1924, общ.***, област ***. ІІІ. Избор на К. Г. Х., ЕГН**********, притежаващ лична карта № 64*****22, издадена на 20.10.2014 г. от МВР Кюстендил с постоянен адрес гр.***, ул. “***“ № *, общ.***, обл. ***, който на основание чл.141 ТЗ ще представлява и управлява дружеството. ІV. Промяна седалището и адреса на управление на дружеството от гр.Дупница, ул.“Разметаница“№ 5, общ. Дупница, обл.

Кюстендил на гр.София, район „Красно село“, бул.“Ген. Скобелев“ № 50, ет. 3, офис 6, общ. Столична, обл. София. V.( според номерацията на исковата молба VІ) – Приемане на нова редакция на учредителния акт на дружеството, с която се отменя досегашния учредителен акт, приет от ЕСК на капитала на 26.09.2017 г., обективирани в Протокол от 20.03.2020 г. с нотариална заверка на подписите на лицата Я. И. З. и К. Г. Х. и съдържанието с рег. №1653 и 1654/20.03.2020 г.

Решението е постановено с участието на трето лице помагач – К. Г. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес – гр.***, ул.“***“№ *.

С определение от 03.07.2023 г. е оставено без уважение искане на третото лице помагач за изменение на решението в частта за разноските, като такива не бъдат вменявани на К. Х..

Въззивна жалба е депозирал ищецът, както и третото лице помагач.

Ищецът „Изамет 1991" ООД обжалва първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и като необосновано. На първо място се сочи, че на ОСС от 12.07.1917 г. Я. И. З. е освободен като управител на ищцовото дружество, което решение във вътрешните отношения с дружеството има незабавно действие, поради което към 20.03.2020 г. не е имал правомощия да взема решения в качеството си на представляващ едноличния собственик на капитала на „Изамет 01“ ЕООД. Вписванията нямали значение, тъй като се разглеждали вътрешни дружествени правоотношения. На следващо място се сочи, че ОС – Кюстендил не съобразил, че доказателствената сила на официалния документ – протокол от ОСС с нотариална заверка на подписа, била оборена от останалите събрани доказателства – свидетелски показания и писмени доказателства, поради което не се установявало на посочената в протокола дата да е провеждано ОСС и да са взети процесните решения.

На последно място се излагат доводи, че приетото от първоинстанционния съд във връзка с преюдициалния въпрос относно нищожността на договора за прехвърляне на дружествени дялове, че макар да имало известна нееквивалентност на престациите при договора за прехвърляне на дружествени дялове, това не правело сделката нищожна, а лоша, било прието в противоречие с материалния закон и съдебната практика.

Нееквивалентност равна на около 300 пъти според оценителната експертиза била очевидно в противоречие с добрите нрави, което било въздигнато от закона в основание за нищожност. Въз основа на изложеното е направено искане да бъде отменено първоинстанционното решение само в неговата отхвърлителна част.

Отговор на въззивната жалба е депозирал само К. Г. Х. в качеството му на трето лице помагач (качеството, в което той е подал въззивната жалба е уточнено с молба вх.

№ 290/19.01.2024 г. на ОС – Кюстендил), в който излага доводи за нейната неоснователност.

Третото лице помагач К. Г. Х. е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение в частта, в която е прогласена нищожността на 2 решения, взети от К. Х. в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Изамет 01“ ЕООД с твърдения, че в посочената част решението е недопустимо и неправилно. На първо място се сочи, че решението е постановено при съществено процесуално нарушение. Според жалбоподателя съдът следвало да приложи чл. 29, ал.

4 ГПК и да назначи особен представител на ответното дружество, тъй като двете дружества били представлявани от едно и също лице и били налице противоречиви интереси. Предвид това се иска обезсилване на първоинстанционното решение и връщането му на първата инстанция с указания да назначи особен представител на ответника, на когото да бъде връчена исковата молба. Направено е и искане за назначаване на особен представител на ответника пред апелативния съд.

На следващо място се поддържа, че първоинстанционното решение е недопустимо поради липса на процесуална легитимация на законния представител на ищеца. Това било така, тъй като на ОСС от 20.03.2020 г. били взети решения за освобождаване на И. З. и Я. З. като управители на дружеството и като такъв бил избран К. Х.. Въпреки посоченото, че решенията влизат в сила след отмяна на вписаните по партидата на „Изамет 1991“ ООД запори върху дружествени дялове на съдружниците Я. З. и И. З., посочените решения според жалбоподателя влезли в сила незабавно във вътрешните отношения между съдружниците, управителя и дружеството. Следователно новоизбраният управител се считал такъв от момента на избора му. Ето защо И. З. нямал право да представлява „Изамет 1991“ ООД и да извършва каквито и да е правни или фактически действия от името на дружеството, поради което исковата молба била недопустима като подадена от лице без представителна власт.

На трето място жалбоподателят поддържа, че искът е недопустим и затова, защото иск за нищожност на решения на търговско дружество бил допустим само ако това решение не подлежи на вписване. Ако решенията подлежали на вписване, както в случая, то иск за тяхната нищожност бил лишен от правен интерес, защото решението по него нямало да доведе до заличаване на вписването.

Твърди се също, че първоинстанционният съд обявил нищожността на решенията на ЕСК на основания, непосочени в исковата молба и така се произнесъл по непредявен иск.

Неправилно от друга страна ОС-Кюстендил приел, че бил налице незавършен фактически състав – липсвало вписване на прехвърлянето на дялове и промяна в съдружниците, поради което К. Х. не можел да формира воля и да взема решение като ЕСК. Според жалбоподателя решенията относно обстоятелствата по чл. 140, ал. 4 ТЗ имат незабавно действие във вътрешните отношения на дружеството и съдружниците, а конститутивния ефект на вписването било по отношение на третите лица. Сочи практика на ВКС, според която вписването на договора за прехвърляне на дружествени дялове има оповестително и защитно действие, а решенията на органите на дружеството за обстоятелства, подлежащи на вписване по чл. 140, ал. 4 ТЗ пораждат незабавно действие по отношение на съдружиците и дружеството. Предвид извода на съда за валидност на първото решение, с което се приема като съдружник К.

Х., се явявали неправилни останалите изводи за нищожност на останалите решения, тъй като не е вписано първото решение.

Направено е искане да бъде обезсилено първоинстанционното решение като недопустимо и производството да бъде прекратено или същото да бъде отменено като неправилно и искът да бъде отхвърлен.

Отговор на въззивната жалба на третото лице помагач не е депозиран.

К. Х. е депозирал и частна жалба против определение на ОС - Кюстендил по чл.

248, ал. 1 ГПК. Поддържа се, че първата инстанция неправилно осъдила третото лице 3 помагач да заплати разноски, тъй като той не бил причинил такива със своите процесуални действия. Направено е искане да бъде отменено определението от 03.07.2023 г. и съответно да бъде изменено първонистанционното решение в частта за разноските, като третото лице помагач не бъде държано отговорно за разноски по делото.

Отговор на частната жалба е депозирал ищецът, който е посочил, че всички разноски по защитата били направени вследствие доказателствените искания и оспорванията на третото лице помагач, поради което и то дължало разноски.

По въззивните жалби

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество „Изамет 1991“ ООД е едноличен собственик на капитала (ЕСК) на ответното дружество „Изамет 01“ ЕООД.

Въпреки това К. Г. Х., явяващ се трето лице, поискал вписване на нови обстоятелства в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Изамет 01“ ЕООД , обективирани в протокол от 20.03.2020 г., които биха имали за последица прекратяване собствеността, промяна в управлението, седалището и адрес на управление на същото, което обосновавало интереса на ищеца от подаване на разглежданата искова молба.

Поддържано е, че тъй като решенията на ЕСК на капитала представляват едностранна сделка, то в случай, че са несъществуващи (невзети) или взети от лице без представителна власт по отношение на едноличния собственик, от чието име е предприето действието, то е недействително, и на тази недействителност може да се позове единствено лицето, от чието име е предприето действието, както следва от т.1 и т.3 от ТР №1/06.12.2002г. по т.д. №1/2002г. на ОСГК на ВКС, решение №178/24.04.2017г. по т.д.№1340/2015г на ВКС, 1 т.о и решение №2019/22.12.2015г. по т.д.№5198/2015г. на СГС. Ищецът е уточнил също, че макар оспорените решения да подлежали на вписване, в случая не е извършено такова вписване, за да бъде поискано установяване несъществуване на вписано обстоятелство чрез иск по чл.29 ЗТР, поради което и ищецът имал правен интерес да иска прогласяване на тяхната нищожност.