Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 44 от 23.09.2025, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Наказателно дело от общ характер 684/2025
Вид
Присъда № 44
Подписан
23.09.2025
В сила
09.10.2025
Състав
Данчо Йорданов Димитров

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към присъда № 44/23.09.2025 г. по н.о.х.д. № 684 по описа на ***кия районен съд за 2025 г.

На 23.07.2025 г. Районна прокуратура *** е внесла за разглеждане в ***кия районен съд обвинителен акт по досъдебно производство № 218/2025 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР - ***, по който на същата дата е било образувано производство пред първа инстанция против К. А. А. от град ***, ЕГН **********, за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че К. А. А., на 24.02.2025 г., в град ***, в условията на повторност в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи – два броя парфюми марка „La Rive Steel Essence Edt“ от 100 мл на обща стойност 39,98 лева и четири броя парфюми марка „Aristea Numeros 107H“ от 50 мл на обща стойност 55,96 лева, всичко на обща стойност 95,94 лева (деветдесет и пет лева и деветдесет и четири стотинки), от владението на „***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № 28, представлявано от В. Н. П., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Преди даване ход на разпоредителното заседание ощетеното юридическо лице „***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № 28, представлявано от В. Н. П., с депозирана по делото писмена молба предявява срещу подсъдимия К. А. А., граждански иск за сумата от 95,94 лева (деветдесет и пет лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за претърпените от юридическото лице в резултат на деянието, предмет на обвинителния акт имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 24.02.2025 г. до окончателното погасяване на задължението.

В разпоредително заседание, съдът след като изслуша участниците в разпоредителното заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК, съобразно което: Делото е подсъдно на Районен съд ***; Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство; На досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия; Налице са основания за разглеждане на делото по реда на глава 27 от НПК; Няма основания делото да се разглежда при закрити врати, да се привлича резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач или тълковник и да се извършват съдебно-следствени действия по делегация; Не са налице основания за изменение на мярката за неотклонение „Подписка”, взета спрямо подсъдимия К. А. А.; Приема и прилага към материалите по делото актуална справка за съдимост на подсъдимия К. А. А. с рег. № 250729005000334166/29.07.2025 г. и не се налага 1 събирането на нови доказателства, като на основание чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът следва да разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание.

Съдът, като взе предвид, че молбата на ощетеното юридическо лице е предявена своевременно и на основание чл. 84 и сл. от НПК прие за съвместно разглеждане в наказателния процес, предявения от „***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, представлявано от В. Н. П., срещу подсъдимия К. А. А., граждански иск за сумата от 95,94 лв., представляваща обезщетение за претърпените от юридическото лице имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 24.02.2025 г. до окончателното погасяване на задължението, като с определение конституира „***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, представлявано от В. Н. П. в качеството на граждански ищец в процеса.

Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 252, ал. 1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно след провеждане на разпоредителното заседание.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия на основание чл. 370 от НПК изразява желание за предварително изслушване на страните по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимият заявява, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Представителят на държавното обвинение заявява, че процедурата е допустима, като не възразява производството да протече по реда на Глава двадесет и седма от НПК.

Съдът, като намери, че са налице условията за това и с оглед разпоредбата на чл. 370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., НК, докладчик съдията Ц. П., допусна провеждането на съкратено съдебно следствие, като след изслушване на подсъдимия констатира, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на ***ка районна прокуратура, като се пледира за определяне на наказание лишаване от свобода за срок от 1 (една) година и намаляване на същото с 1/3 до 8 (осем) месеца лишаване от свобода, на основание чл. 373, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Пледира се сторените по делото разноски да бъдат възложени в тежест на подсъдимия, гражданският иск да бъде уважен в пълния му размер, а мярката за неотклонение „Подписка“, взета спрямо подсъдимия на досъдебното производство, да бъде отменена.

По пренията защитникът на подсъдимия заявява, че се присъединява 2 изцяло към становището на представителя на прокуратурата, сочейки, че налагането на минимално наказание в настоящия случай би било справедливо.

По пренията, на даденото му право на лична защита, подсъдимият А. заявява: „Моля да ми наложите по-малко наказание“ (цитат).

На дадената му последна дума подсъдимият заявява, че съжалява.

След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 24.02.2025 г., през деня, в 12:31 часа, подсъдимият К. А. А. влязъл в магазин „***“, намиращ се в град ***, ул. „***“ № ***, собственост на „***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, представлявано от В. Н. П.. Тъй като се нуждаел от пари, подсъдимият решил да открадне стоки от магазина, които да продаде и по този начин да си набави средства, поради което се насочил към щандовете с парфюми, от където взел два парфюма марка „La Rive Steel Essence Edt“ от 100 мл на обща стойност 39,98 лева и четири броя парфюми марка „Aristea Numeros 107H“ от 50 мл на обща стойност 55,96 лева, всичко на обща стойност 95,94 лева (деветдесет и пет лева и деветдесет и четири стотинки).

След това подсъдимият А. сложил част от парфюмите в джобовете на дрехите са, а други придържал с ръце към тялото си и без да премине през касовата зона и да заплати същите, напуснал магазина през изхода, отправяйки се в посока ул. „Отец Паисий“.

На 25.02.2025 г. свидетелят В. П., управител на магазина и представляващ „***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, прегледала записите от камерите за видеонаблюдение в търговския обект, при което забелязала на кадрите, че мъж от ромски произход, мургав, със слабо, продълговато лице, брадясал, на възраст около 30 години, спортно облечен, с тъмни дрехи и шапка, отива до щанда с парфюми, от където взема шест броя парфюми, слага ги в дрехите си, след което излиза от магазина, без да ги заплати. След направена допълнителна проверка, П. установила липсата на два парфюма марка „La Rive Steel Essence Edt“ от 100 мл и четири броя парфюми марка „Aristea Numeros 107H“ от 50 мл. За констатираното, свидетелят П. съобщила в Първо РУ при ОДМВР - ***, като предала 1 бр. оптичен носител CD-R „Verbatim“ 700 МВ, съдържащ видеофайлове от камерите за видеонаблюдение, монтирани в търговския обект, както и документи относно стойността на стоката.

Видно от заключението на вещото лице по изготвената на досъдебното производство видеотехническа експертиза, от извлечените кадри от видеозаписите има достатъчно общи и частни признаци, които дават възможност да бъде направено заключението, че на видеозаписите е именно лицето К. А. А., ЕГН **********.

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните на 3 досъдебното производство доказателства, които съдът директно може да ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: справка УИС от 11.03.2025 г.; справка за съдимост на К. А. А. от 13.03.2025 г.; характеристични данни на К. А. А. от 10.03.2025 г.; протокол за разпит на обвиняемия К. А. А. от 15.05.2025 г.; справка УИС от 18.05.2025 г.; протокол за разпит на свидетеля В. Н. П. от 04.04.2025 г.; фактура № 2000094727 от 06.01.2025 г.; фактура № 0500008526 от 27.11.2024 г.; видеотехническа експертиза № 67 от 29.04.2025 г.; протокол за разпит на обвиняемия К. А. А. от 21.07.2025 г.; справка за съдимост на К. А. А. от 29.07.2025 г., ведно с 13 броя бюлетини.

Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Подсъдимият К. А. А. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като на 24.02.2025 г., в град ***, в условията на повторност в немаловажен случай, отнел чужди движими вещи – два броя парфюми марка „La Rive Steel Essence Edt“ от 100 мл на обща стойност 39,98 лева и четири броя парфюми марка „Aristea Numeros 107H“ от 50 мл на обща стойност 55,96 лева, всичко на обща стойност 95,94 лева (деветдесет и пет лева и деветдесет и четири стотинки), от владението на „***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № 28, представлявано от В. Н. П., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние.

Гласните доказателства са еднопосочни и взаимнодопълващи се, че именно подсъдимият К. А. А. е автор на изпълнителното деяние – отнемането, изразяващо се в прекъсване владението върху вещите, и то без съгласието на владелеца им и създаване на нова трайна фактическа власт над тях.

Действията по разпореждане с предмета на престъплението от страна на подсъдимия по същество представляват реализирано намерение за своене.

С влязло в сила на 21.09.2021 г. определение за одобряване на споразумение по н.о.х.д. № 1039/2021 г. по описа на Районен съд ***, за извършено на 27.07.2021 г. в град *** престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, на К. А. А. е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 7 (седем) месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗИНЗС.

Изтърпял наказанието на 14.02.2022 г.

С оглед на това осъждане, деянието на подсъдимия А. се явява повторно по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимият е извършил деянието, предмет на настоящото дело, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, както и преди изтичане на срока по чл. 30, ал. 1 от 4

НК.

Деянието не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по следните съображения: Понятието „маловажен случай” е легално дефинирано в чл. 93, т. 9 от НК. От доказателствата по делото се установява, че общата стойност на предмета на престъплението е в размер на 95,94 лева (деветдесет и пет лева и деветдесет и четири стотинки), която стойност съдът приема за безспорно установена. Съдът намира, че процесното деяние, въпреки ниската стойност на предмета на престъплението - под установената към инкриминирания период за страната минимална работна заплата (от 01.01.2022 г. МРЗ за страната е 1077,00 лв., съгласно ПМС № 359/23.10.2024 г.), същото не представлява маловажен случай, тъй като при обсъждането и решаването на въпроса, дали е налице „маловажен случай” по смисъла на чл.