Решение № 53 от 17.04.2019, Административен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 53 гр. Видин,

17.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Видин, шести административен състав в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:

Борис Борисов при секретаря

Валерия Шутилова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия

Борис Борисов

Административно дело №

336 по описа за

2018 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 149 и сл. от АПК, вр. с чл. 118, ал.

1 от КСО.

Образувано е по подадена жалба от М.М.И. *** срещу Решение № 1040-05-45 от 26.11.2018г. на ръководителя на ТП на НОИ Видин, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № 21/17.10.2018 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ, с което злополуката станала с лицето Ц. С., брат на И. не е приета за трудова.

Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност и иска от съда да отмени обжалваното решение. Ответникът по жалбата - директора на ТП на НОИ Видин, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата и иска съдът да отхвърли жалбата. Претендира за присъждане на разноски - възнаграждение за юрисконсулт.

Съдът като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице, имащ правен интерес от оспорване на административния акт, в срока по чл. 118 ал.

1 КСО и е процесуално допустима.

От фактическа страна в МВЕЦ, с. Чупрене, обл. Видин, собственост на Мантех“ ООД на 26.08.2018 г., е настъпила злополука с лицето Ц. М.

С. Пострадалият е бил втора смяна с продължителност на работния процес от 13:30 часа до 22:00 часа. Около 21:30 ч., чрез програмата за дистанционен контрол, която се намирала в дома на свидетеля Тодоров - управител на фирмата, той установил, че централата е спряла да работи. В резултат на това, многократно звънял на служебния телефон, находящ се в МВЕЦ, но никой не отговорил. Тодоров се свързал с другите двама служители – свидетелите Ф. и Ж., обяснил им за проблема и ги изпратил да отидат до централата и да проверят какво се случва. Те го уведомили, че при пристигането си във ВЕЦ, Ц. С. не се е намирал на работното си място в централата и били открити обувките му, телефона и храна, приготвена за консумация. Ж. останал да контролира работата на централата. На следващия ден - 27.08.2018 г., около 16:30 ч. след издирване тялото на С. било открито в реката, на около 50м. от сградата на централата.

При така установеното било издадено оспорваното разпореждане, респ. решение на ТП на НОИ.Тази фактическа обстановка се потвърждава от писмените доказателствата и показанията на свидетелите. Въз основа на нея съдът намира, че по същество жалбата е неоснователна.Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Видин е издадено от оправомощен орган, в рамките на осъществен административен контрол върху акт на основание чл. 117, ал.

1, т. 2, б. "а" от КСО. Административният акт е издаден в рамките на материалната компетентност на органа, в установената форма, като са спазени административно производствените правила, регламентирани с разпоредбите на КСО и АПК. Конкретният спор в настоящото производство се свежа до факта дали настъпилата злополука е трудова. Между работодателя Мантех“ ООД и пострадалото лице Ц. М. С., е съществувало трудово правоотношение. Съгласно т. I от договора работникът е приел да изпълнява длъжността „електромонтьор“ със задължения утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика, Основните задължения, които следва да изпълнява електромонтьорът според длъжностната характеристика са: контролиране на нормалното функциониране на електрическите мрежи и инсталации; извършване на всички ремонтни работи по електрическата инсталация, както и на апаратури, уреди, табла и прибори; даване на указания на длъжностните лица за правилното използване на електрическите уреди; отчитане на вложените по поддържането и ремонта резервни части и материали; контрол на работата и изправността на противопожарните съоръжения и табла; изпълняване на други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността. Основното задължение на пострадалия Ц. С. е било да наблюдава и контролира чрез компютърна система и команден пулт, намиращи се вътре в сградата на ВЕЦ, работата на централата. Трудовата злополука е внезапно увреждане на здравето при извършване на възложената от работодателя работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието и е резултат на извършваната работа. Предвид изложеното може да се направи извод, че за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, включително и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието. Злополуката, станала на 26.08.2018 г. с Ц. С., не е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, поради това, че внезапното увреждане на здравето не е настъпило при изпълнение на трудовата функция съобразно възложените с трудовия договор задължения на починалия работник и липсва връзка като задължителен елемент на сложния фактически състав на легалното понятие за трудова злополука.

От анализа на доказателствата по делото е установено по безспорен начин, че смъртта на Ц. С. е настъпила при извършване на дейност, която не е свързана със задълженията му на електромонтьор и не са настъпили кумулативно всички признаци на това понятие, сред които е и наличието на функционалната зависимост между извършваната работа и внезапното увреждане. Доказателства в обратен смисъл не бяха събрани, както и не бяха доказани твърденията от страна на жалбоподателя.

По изложените съображения, обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Видин, с което е оставено в сила разпореждане на длъжностно лице при ТП на НОИ е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, респ. отхвърлена жалбата срещу него. При този изход на спора основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по производството.

Воден от горното и на основание чл. 173, ал.

2 от АПК, вр. с 118, ал. 2 от

КСО, Административният съд Видин

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.И.

*** срещу Решение

№ 1040-05-45 от 26.11.2018 г. на ръководителя на ТП на НОИ Видин, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № 21/17.10.2018 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ, като неоснователна.

ОСЪЖДА М.М.И.

*** да заплати на ТП на НОИ Видин разноски по делото в размер на 150/сто и петдесет/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Административен съдия :