Акт от 18.10.2019, Административен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 126 гр. Габрово, 18.10.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание от двадесети септември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА и секретар Радина Церовска, като разгледа материалите по адм. дело № 323 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ жалба по чл. 268 от ДОПК с вх. № СДА-01-1878 от 9.11.2018 г., подадена от Х.К.Б. ***, ЕГН: **********, против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000717008441-091-001 от 16.07.2018 г., издаден от началник сектор и възложител на ревизията М.И.Д.и главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията Т.Д.Ч., при ТД на НАП – Велико Търново, с данъчно задължено лице - жалбоподателят. Актът е обжалван в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК пред Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ Велико Търново, при Централно управление на НАП, в частта му, в която са установени допълнителни данъчни задължения по ЗДДФЛ и ЗДДС, както и задължителни осигурителни и здравни вноски на физическото лице. Според РА се установява публично задължение за внасяне от страна на ревизираното лице в общ размер на 312 312.18 лв. /главница плюс лихва до 16.07.2018 г. – съставянето на РА/. Следва да се има предвид, че жалбоподателят осъществява по занятие търговска дейност и в тази връзка се е регистрирал като ЕТ.

В законовия

14-дневен срок, на 31.07.2018 г., против РА е подадена жалба по административен ред до директора на Дирекция „ОДОП“. Въз основа на така депозираната жалба директорът на Дирекция ОДОП при ТД на НАП Велико Търново се произнася с така посоченото Решения № 193 от 8.10.2018 г. и № 193 А от 18.10.2018 г. С това Решение на решаващия орган, постановено в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК, жалбата е разгледана по същество като редовна и допустима и е счетена за частично основателна.

РА е отменен в частта му, в която на Б. са определени задължения по ЗДДС за данъчен период м.

10.2017 г. и за данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за периода 1.01.2011 г. – 31.12.2016 г. /С Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 193А от 18.10.2018 г. следва да се чете „данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ“./, като преписката е върната на органа по приходите, издал ЗВР, за възлагане на нова ревизия за определяне на задължения по ЗДДС за същия месечен период и за ДДФЛ по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ от 2011 г. до 2016 г. включително. В тази си част РА не подлежи на съдебен контрол на основание чл. 156, ал. 3 от ДОПК.

В останалата част, касаеща: 1. Определяне на дължим ДДС за внасяне за периодите: 12/2012 г.; 02, 03, 05 – 12/2013 г.; цялата 2014 и 2015 година; 05, 09/2016 г. и 01/2017 г. - в размер на 104 950.58 лв. и лихви в размер на 21 014.82 лв., както и 2.

Данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ /С горецитираното решение за поправка на очевидна фактическа грешка следва да се чете „годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ“./ за 2012 – 2016 г. по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 8 703.00 лв. и лихви в размер на 2 995.73 лв.; 3. Вноски за ДОО за самоосигуряващите се лица за 2013 – 2015 г. в размер на 10 337.28 лв. и лихви 3 487.08 лв.; 4. Вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица за 2013 – 2015 г. в размер на 4 450.85 лв. и лихви 1 523.68 лв., РА е потвърден и подлежи на съдебно обжалване.

Мотивите му да потвърди РА в обжалваната в последствие пред съда негова част, са следните:

1.

По отношение задълженията по ЗДДС, определени по реда на чл. 122 от ДОПК: В счетоводството на ЕТ е следвало да се отразят посочените в РД и РА фактури, които, с изключение на фактурите, издадени от ****, са подписани от получател. Въз основа на същите се установяват допълнителни недекларирани /укрити/ приходи за търговеца, т.к. той е реализирал получените по тях стоки, без да ги отчита.

Авторите на РА са приели, че така получените стоки са реализирани в месеца на издаване на фактурите /данъчен период по ДДС/ с оглед характера на стоките /бързооборотни/ и с оглед регулярността на доставката им. Предметът на дейност на ЕТ е относим към вида им. Стойността на доставките е данъчна основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК.

За доставките от ****органът счита, че твърденията на жалбоподателя за ползването на закупените стоки за лична употреба и за закупуването им от други лица, са недоказани. Също така в писмени обяснения от 13.04.2018 г. на жалбоподателя е посочено за какво е ползван всеки закупен от ****артикул – „за хотела“, „за ресторанта“ или „за лични нужди“. Прецизирана е доставката по всяка от тези фактури като на л. 111 от РД е поместен анализ кои от тези доставки и по каква причина се считат за облагаеми и кои – не, т. к. са били предназначени за лични нужди.

2. За извършен и отчетен брак в началото на 2017 г. на хранителни стоки административният орган не приема съставения акт за брак, т.к. той не съдържа имената на лицата, които са го подписали, няма доказателства за това, че по отношение на бракуваните стоки е изтекъл срокът на годност, няма посочени други причини за бракуването, няма доказателства за унищожаването на стоките. По тази причина правилно ревизиращите органи са приели, че с бракуването са прикрити реализирани облагаеми продажби и, съответно, приходи от тях, което е основание за облагане по чл. 122 от ДОПК. Що се касае до размера на тези приходи, той е определен на база 150 % търговска надценка, декларирана от самото ДЗЛ. Поради липсата на информация за датата на продажба на стоките по чл. 122 от ДОПК се приема, че те са реализирани през данъчния период, през който е осчетоводен протоколът за брак и стоките са изписани счетоводно. За същия период е увеличен размерът на данъчната основа с нетния размер на така установените приходи от продажби.

Авторът на Решението се мотивира с разпоредбите на чл. 80, ал. 2 и чл. 79, ал.

3, т. 5 от ЗДДС, както и с §. 1, т. 34 от Закона за храните /ЗХ/. Бракувани са много на брой и в голямо количество продукти на веднъж, без да е посочено и да се установява, къде са били складирани те.

3. За данъчен период месец октомври, 2017 г. приходните органи са начислили дължим ДДС в резултат на извършена проверка в „*******“, находящ се в гр. Трявна, при която е извършена инвентаризация и е установена липса на стоково-материални запаси, за които е преценено, че са били реализирани, но приходите от тях не са осчетоводени и върху тях, съответно, не е начислен и заплатен дължим данък. Контролният орган отменя констатацията по РА, т. к. обектът се стопанисва от друго лице, а не от ревизираното физическо такова, както е посочено изрично и в депозираната жалба.

4. Относно определените данъчни основи за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ органите по приходите също са приложили разпоредбата на чл. 122 от ДОПК. На основание чл.

48, ал. 2 от закона е определен дължим ДФЛ за 2011 г. до 2016 г., съответно за всеки данъчен период по отделно. Основата за облагане е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК на база декларирани от лицето печалби и загуби и данните от представени оборотни ведомости и главни книги, като е взето предвид декларирани приходи и разходи от лицето, коригирани със сумите от неотчетени от ЕТ приходи от продажба на незаприходени стоки и съпоставими разходи.

Допълнителното увеличение на финансовия резултат е разликата между размера на неотчетената през съответните данъчни периоди сума /приход/ от продажбата на стоки по фактури, издадени от изброени в Решението доставчици. Мотивите, изложени за тези доставки относно ДДС органът ползва и в тази част от своето Решение, като съдът приема, че препратката е допустима.

5. Относно основата за облагане с допълнителен ДФЛ по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ решаващият орган е преценил, че релевантните факти не са установени по несъмнен начин, поради което е налице необходимост от нова проверка и отменя РА в тази му част, като връща производството за нова ревизия в същата.

6. По отношение на оспорените задължения за социални и здравни осигуровки решаващият орган е имал предвид, че същите се предпоставят от установените допълнително приходи, които формират основата за тяхното изчисление. Така ДОО и ЗО, както и лихви върху тях, са определени за 2013 – 2015 г.

Против това Решение

Х.Б. е депозирал процесната жалба до съда, с която оспорва РА в частта, в която е потвърден от решаващия орган.

Твърденията, които жалбоподателят поддържа, се изразяват в следното:

1.Не е налице твърдяната от ревизиращите органи нередовна счетоводна отчетност, поради което не е налице основание за провеждане на ревизията по реда и на основание чл. 122 ДОПК.

2.Оспорва се, че положените за получател на процесните фактури подпис не е на жалбоподателя. Не е ясно кое е лицето, което ги е подписало и дали то може да представлява същия.

Сами по себе си такива фактури не са доказателство за реална доставка, а именно доставката, а не договорът за такава, се облага за целите на ДДС. Въпреки направеното своевременно оспорване, ревизиращите органи не са предприели действие да установят твърдяните факти. Приходната администрация не представя документи, които да доказват наличието на доставки изобщо. Не се установяват и реализирани, но неотчетени продажби.

В подписания от жалбоподателя Протокол от 23.02.2018 г. с „*****“ ЕООД на практика не е налице твърдение, доказващо реалното получаване на стоките. В него е посочено единствено, че между страните не са налице неуредени отношения, но това не е признание за получена доставка.

3.Поддържат се възраженията против непризнаването на реализирания в началото на 2017 г. брак на бързоликвидни активи – стоки с изтекъл срок на годност. Освен изложените мотиви в жалбата против РА, описани по-горе, се възразява и против приложимостта на разпоредбата на чл. 80, ал. 2, т. 5, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗДДС. Отново се посочва, че протоколът за брак е подписан от вече цитираните в първоначалната жалба три лица, за установяването на който факт решаващият орган не е положил усилия.

Наличието на формален пропуск в документа /непосочване на имената, а само полагане на подписите на лицата/, не е основание да се счита, че фактите, за които свидетелстват тези документи, не отговарят на твърденията, съдържащи се в тях. С подписването документът вече има издател и протоколът не се явява неподписан документ. Остава неизяснено по какви причини се търси и намира връзка между бракуването и инвентаризацията. Решаващият орган не посочва какви други доказателства намира, че следва да се представят, за да се докаже бракуването и унищожаването на стоките. Поради немотивираното непризнаване на бракуването се явява неустановено и твърдението, че бракуваните стоки всъщност са били реализирани на пазара и, съответно, от продажбата им жалбоподателят е придобил приходи, за които дължи ДДС и ДФЛ, както и произхождащите от това социални и здравни осигуровки.

Решението е връчено на адресата на 16.10.2018 г. Жалбата против процесния РА е депозирана на 30.10.2018 г., в законния срок, поради което, като подадена от заинтересовано лице, се явява редовна и допустима. В уточнение към подадената жалба /л.7/ Б. сочи, че оспорва РА в частта му, с която са установени допълнителни данъчни задължения и задължителни осигурителни вноски, която в последствие е потвърдена с решението на директора на ОДОП, а именно:

1. ДДС за данъчни периоди съответно м. 12/2012; м. 02; 03; 05 – 12/2013; м. 01-12/ 2014 г.; м. 01 – 12/2015 г.; м. 05, 09/2016 г.; м. 01/2017 г. – в размер на 104 950.58 лв. и лихви в размер на 21 014.82 лв.;

2. Данък по чл.

48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012 г. – 2016 г. в размер на 8 703.00 лв. и лихви в размер на 2 995.73 лв.;

3. Вноски ДОО за самоосигуряващите се лица за 2013 г.;

2014 г.; 2015 г. в размер на 10 337.28 лв. и лихви в размер на 4 387.08 лв.;

4. Вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица за 2013 г.; 2014 г.; и 2015 г. на стойност 4 450.85 лв. и лихви – 1 523.68 лв.

С Определение № 782 от 7.12.2018 г. съдът е разпределил доказателствената тежест между страните.