Решение № 502 от 14.08.2026, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Гражданско дело 465/2026
- Вид
- Решение № 502
- Подписан
- 14.08.2026
- В сила
- 08.09.2026
- Състав
- КАЛИН ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5, ал. 2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 5, ал. 2 · Закон за общинската собственост
- Чл. 10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 25 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- член 25, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 12 · Закон за собствеността на гражданите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 502 гр. Монтана, 14.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря Б.А В. КУЗМАНОВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20261630100465 по описа за 2026 година
Разглежда се положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Ищецът Б. Д. С., ЕГН ********** с постоянен адрес: ****‘‘ 711 е подал искова молба срещу ответника ***, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявана от Кмета *** с искане:
Да бъде признато за установено по отношение на ответника ***, че ищецът Б. Д. С. е станал собственик на основание давностно владение и наследство от родителите си- *** върху придобития от тях на основание давностно владение недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор ***/ нула три хиляди двеста и едно, точка, триста и три, точка, четиристотин шестдесет и пет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, общ.Монтана, обл.Монтана, одобрени със Заповед № РД-18- 447/15.02.2018 г. на Изп. Директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот:
Заповед № 18-707-30.01.2025 г. на Началник СГКК-Монтана, адрес на поземления имот: ***, местност ,,***‘‘, с площ от 1884/хиляда осемстотин осемдесет и четири/ кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: шеста, предишни идентификатори:***; ***; ***, номер по
1 предходен план:303420, при съседи на имота: ***, ***, ***, ***, ***, *** и
***, който имот е идентичен с парцел №82-двор по недействащия кадастрален план на ***, одобрен със Заповед № 0214769/1996 г., записан в разписния лист на *** на ***. Да бъде направено изменение в КККР чрез отразяване на правото на собственост на страните;
Да бъде отменен Акт за частна общинска собственост № 177, том 5, рег/ № 1917/12.05.2025 г., с който процесният имот е актуван като частна общинска собственост на ***.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответникът е подал писмен отговор. В отговора се излагат подробни съображения за неоснователност на исковата претенция, както и се прилагат относими по делото писмени доказателства.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим, като предявен от и срещу надлежна страна в производството, с процесуално допустим петитум.
Разгледан по същество, съдът намира иска за частично основателен.
Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:
По делото са приети писмени относими доказателства, разпитани са в съдебно заседание свидетелите: ***/ без дела и родство/ и ***/ трети или четвърти братовчед с ищеца/.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установи, че:
С Договор за продажба от 29.03.1994 год., заверен от Кмета на *** под № 0435825 бащата на ищеца- ***, с ЕГН ********** с постоянен адрес: ***, ул. *** е закупил от *** парцел с площ от 1 дка и 30 кв.м. съгласно договора, намиращ се в ***, общ. Монтана, като парцела е с граници: от изток - ***, от юг - ***в, а от север и запад граничи с улици.
Видно от представения по делото договор за продажба от 29.03.1994 год. продавачът се е легитимирал като собственик от своя страна с договор за покупко-продажба от 26.05.1984 год.
Според договора в парцела е имало следните подобрения, направени от купувача, преди покупко-продажбата, когато го е ползвал под наем - геран с питейна вода, водоснабдяване от В и К мрежата, електрифициран. Покупкопродажната цена е била 16 000 лева, която е изплатена на продавача в деня на сключване на договора в присъствието на пом.кмета ***.
2
След закупуването на парцелата, която се е намирала извън регулацията на селото, но в квартал, застроен с къщи, наследодателят на Б. Д. С. - *** е започнал да владее и ползва имота от 29.03.1994 год. Преди това го е владял под наем с цел да го закупи. Оградил го е изцяло, направил е допълнително подобрения в него и е започнал да го ползва като зеленчукова градина.
Засаждал го е и е придобивал плодовете от него до смъртта си, а след него имотът се е владял и ползвал от съпругата му ***.
Тези обстоятелства бяха потвърдени и от разпитаните по делото двама свидетели
Св. *** даде обяснения, че „през 1995 година ходил в един имот, който се намирал срещу стадиона на ***. Имотът бил ограден, а той помагал на бащата на ищеца- *** да направят портал - двоен, през който се влизало в имота. Имотът бил разработен и се ползвал от **** /баща на ищеца/ за градина. Имотът граничел с улица, а около него имало застроени къщи. Никой друг не е работил този имот“.
Св. ****** също заяви, че „познава незастроения имот на *** в ***, тъй като е израсъл там. Имотът се намира срещу стадиона на селото и *****. го е купил от кръстниците на св. ***. **** е изкопал геран и там е гледал зеленчуци, вкарал е ток. Закупил е имота след 1990 год. Имотът граничи с улица и със застроени имоти с къщи, в които живеят хора. В имота се влиза през метален портал. ***. е гледал там зеленчуци - градина, картофи, домати, пипер. Гледал го е откакто го е закупил, заедно с жена си, докато се разболял.
Никой друг не е работил имота освен *** и неговото семейство“.
В кадастралния план на ***, одобрен със Заповед № 0214769 от 1996 год. парцел 82 - двор е записан на ***. Това е видно от представеното по делото копие от разписния лист на ***. Това копие е издадено от *** и от него е видно, че този имот е бил записан като собствен на *** от 1996 год. до 12.05.2025 год., когато имотът е актуван като частна общинска собственост Акт за частна общинска собственост № 177, том 5, рег. № 1917 от 12.05.2025 год., вписан в Службата по вписванията - Монтана.
От представеното по делото копие от недействащия кадастрален план на с.
Безденица, ***, одобрен със заповед № РД-02-14-769 от 06.06.1996 г. е видно, че парцел 82 граничи с улица и е с правилна правоъгълна форма. Също така е видно, че имотът граничи с парцел 83, в който има застроени жилищна сграда и други постройки.
От представения по делото Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 118, том Х, рег. № 14259, дело 910 от 2000 год. е видно, че *** *** /съсед на процесния парцел по договора за продажба от 29.03.1994 год./ е прехвърлил, заедно със съпругата си на *** ***а ***а имот пл. № 83 по плана на ***, целият от 3660 кв.м., заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и други постройки, при съседи на имота: от две страни улици, *** и ***в ***.
3
Също така от представените по дело разписки е видно, че ищецът, заедно с майка си *** са заплащали данък за имот от 1030 кв.м. в ***, включително от 2022 г. до 2025 г.
От гореизложеното е видно, че процесния имот от 1994 год./1030кв.м./ е ползван и се е владеел от ***, а преди това от продавача ***, считано от 26.05.1984 год.
Имотът никога не е бил внасян в ТКЗС или одържавяван.
Разпитаният св. ****** изрично заяви, че ***. е закупил имота от неговите кръстници, които видно от представения договор от 29.03.1994 г. са го закупили от своя страна с договор за покупко-продажба от 26.05. 1984 г.
Свидетелят установи, че бащата на ищеца е владял и ползвал като собственик имота до смъртта си, а преди това имотът се е владял от друго физическо лице - *** /кръстник на свид./, което означава, че имотът никога не е бил одържавяван и внасян в ТКЗС.
*** също не представи документи, от които да е видно, че този имот е бил одържавяван или внасян в ТКЗС.
Представените в съдебното заседание от представителя на *** документи - решения за възстановяване на земеделски земи, касаят имоти на трети лица, които имоти се намират зад процесния имот и не граничат с път това са имоти 303040, 303020, 303010.
През 2025 год. след смъртта на родителите си ищецът Б. Д. С. започнал да се снабдява с документи, които му били необходими за изготвяне на нотариален акт по силата на обстоятелствена проверка за имота. Заявил заснемане на имота и отразяването му в КККР. В АГКК отказали отразяването с мотива, че е налице материален спор. Оказало се, че има издаден Акт за частна общинска собственост № 177, том 5, рег. № 1917 от 12.05.2025 год., вписан в Службата по вписванията - Монтана.
Снабдил се с актуална скица на поземления имот, съгласно която имотът по КККР на ***, представлява: Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, общ.
Монтана, обл. Монтана, одобрени със Заповед № РД-18-447/ 15.02.2018 г. на Изп. директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: Заповед № 18-707-30.01.2025 г. на Началник СГКК - Монтана, адрес на поземления имот: ***, местност ,,До село“, с площ 1884 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: шеста, предишен идентификатор: ***;
***; ***, номер по предходен план: 303420, при съседи:
***, ***, ***З, ***, ***,
*** и 03201.303. 10.
Налице е спор за материално право.
4
Неоснователни са твърденията на ***, че имотът е следвало да бъде заявен за възстановяване по ЗСПЗЗ и възстановен с Решение на ОСЗ.
Чл. 10 от ЗСПЗЗ определя кои земеделски земи са подлежали на възстановяване, а именно: Ал. (1) Възстановяват се правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавн земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации.
Ал. (2) Възстановяват се правата на собствениците върху земеделските земи, одържавени по отменения чл. 12 от Закона за собствеността на гражданите, след връщане на полученото парично обезщетение. Ал. (3) Възстановяват се правата на собствениците, отстъпили безвъзмездно земите си на трудовокооперативно земеделско стопанство или на държавата.
Процесният имот не попада в нито един от случаите на чл. 10 от ЗСПЗЗ.
Той не е бил включен в трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Не е бил одържавяван или отстъпван безвъзмездно на ТКЗС или на държавата.
По въпроса дали предвиденият в чл. 10 и сл. от ЗСПЗЗ режим на възстановяване на собствеността следва да се прилага и по отношение на земеделски земи, които не са били обобществени, съответно не са били реално включени в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации ВКС има безпротиворечива практика.
В решение № 197 от 10.05.2011 г. по гр.д. № 430/2010 г. на ВКС, І ГО, е прието, че не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В случаите, при които имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван - например по чл. 12, ал. 2 /отм./, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, той не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ.
Решението е постановено в производство по чл. 290 от ГПК и има задължителен характер. В същия смисъл са и други задължителни решения на ВКС - Решение № 798/16.11.2010 г. по гр.д. № 3303/2008 г. на ВКС, І ГО, Решение № 380/04.08.2010 г. по гр.д. № 110/2009 г. на ВКС, І ГО, Решение № 79/10.04.2013 г. по гр.д. № 612/2012 г. на ВКС, І ГО и др.
Видно от представеното по делото Удостоверение рег. № АУ-01-02-59(1)/11.02.2026 г. на Областен управител гр. Монтана е видно, че за имота няма съставен акт за държавна собственост.
За ищеца е налице обоснован правен интерес от предявяването на положителен установителен иск срещу ответника, който е издал акт за частна общинска собственост за имота с претенцията, че същият попада във фонда по чл. 19 на ЗСПЗЗ.