Определение № 1438 от 23.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1438 гр. Варна, 23.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Т.а

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Т.а Въззивно гражданско дело № 20263100500577 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ГЕККО ХОУМ“ ЕООД ЕИК 206288547 със седалище и адрес на управление гр. Варна бул. Осми Приморски полк 60, ап. 2, представлявано от управителя Д.Е., чрез пълномощник адв. И. И. ВАК срещу Решение № 4506/12.12.2025г., постановено по гр.д.№ 5330/2025г. по описа на ВРС, с което е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца И. Л. А. ЕГН ********** от г.В., у.С.В. **** и ответника „Гекко хоум“ ЕООД ЕИК 206288547, че ответното търговско дружество дължи на ищеца сумата от 4 000лв. предадена му като гаранция по договор за намерение с купувач от 6.08.2024г., заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-7.02.2025г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.422 от ГПК, присъдена по Ч.гр.д. № 1600/2025г. на ВРС, 31 състав.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, без да се кредитират изложените от ответника доводи и ангажирани писмени доказателства. Конкретно се твърди неправилно разпределение на доказателствената тежест, доколкото съдът е приел, че твърденията на ищеца представляват „отрицателни факти“, а именно, че не е постигната уговорената цена, както и че посредникът не е изпълнил задълженията си. Въззивникът счита, че това са положителни факти, от които ищецът черпи права, и подлежат на доказване съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. На следващо място се твърди неправилно приложение на материалния закон – чл. 20 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД. Оспорва се извода на първоинстанционният съд, че самото непостигане на уговорената цена автоматично поражда задължение за връщане на гаранцията, без да изследва, наведените от ответното дружество възражения, а именно: поведението на възложителя; дали неизпълнението не се дължи на 1 самия ищец; дали посредникът е изпълнил задълженията си добросъвестно.

Счита се, че тълкуването на чл. 3 от договора е изолирано, без съобразяване с общата воля на страните. Сочи, че гаранцията по договора не е неустойка, нито авансово платена цена, а обезпечение на сериозността на намерението е при поведение на възложителя, което осуетява посредничеството, връщането не се дължи. На трето място, се сочи, че съдът не е изяснил виновното поведение на възложителя, който с действията си, а и от заявеното от ищецът в о.с.з. е установено, че единствената причина да се стигне до сделка на желаната цена са действията на А., който се е свързал с управителя на дружеството – продавач, вместо това да стори посредника по сделката.

Поддържа се, че ищецът е влязъл в директен контакт с продавача, заобикаляйки посредника и е поискал забавяне на преговорите без основание, нарушавайки принципа на лоялност в посредническите отношения. Като се позовава на съдебна практика /Решение № 244/19.12.2016 г. по гр.д. № 1436/2016 г., ВКС, IV г.о./ сочи, че обичайно възприето е възложителят да дължи лоялно съдействие на посредника; при негово виновно поведение последиците не могат да се вменят във вреда на посредника. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна не представя писмен отговор.

Доколкото се настоява връщане на дадено по договор след прекратяването му поради изтичане на срока по него, както и предвид твърденията за неизпълнение на задълженията на изпълнителя по него, то правилно и законосъобразно съдът е възложил в тежест на последния да докаже наличието на основание за задържане на даденото от възложителя по него, поради което не е налице нарушение при прилагане разпоредбата на чл.

154, ал.1 от ГПК. Мотивите на съда, формирали крайните му изводи в обжалвания съдебен акт, са предмет на въззивната проверка по съществото на спора, поради което не се налага преразпределяне на доказателствена тежест.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на „ГЕККО

ХОУМ“ ЕООД ЕИК 206288547 със седалище и адрес на управление гр.

Варна бул. Осми Приморски полк 60, ап. 2, представлявано от управителя Д.Е., чрез пълномощник адв. И. И. ВАК срещу Решение № 4506/12.12.2025г., постановено по гр.д.№ 5330/2025г. по описа на ВРС, с което е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца И. Л. А. ЕГН ********** от г.В., у.С.В. **** и ответника „Гекко хоум“ ЕООД ЕИК 206288547, че ответното търговско дружество дължи на ищеца сумата от 4 000лв. предадена му като гаранция по договор за намерение с купувач от 6.08.2024г., заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-7.02.2025г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.422 от ГПК, присъдена по Ч.гр.д. № 2

1600/2025г. на ВРС, 31 състав.

НАСРОЧВА производството по възз.гр.дело № 577/2026 год. на ВОС за 15.04.2026г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3