Определение № 1170 от 22.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1170 гр. София, 22.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Камелия Ефремова Касационно търговско дело № 20268002900287 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. И. С. от с. Манастирище срещу решение № 1115 от 15.09.2025 г. по в. гр. д. № 683/2025г. на Софийски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 5 от 10.01.2025 г. по т. д. № 29/2024 г. на Врачански окръжен съд, предявеният от касаторката срещу ЗАД „ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен за разликата над присъдените й 100 000 лв. до пълния претендиран размер 200 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на дъщеря й М.Х.Д., починала вследствие пътно-транспортно произшествие от 22.09.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.12.2023 г. до окончателното й изплащане.

Касаторката поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила и е необосновано, поради което моли за отмяната му и за уважаване на предявения иск в пълния претендиран размер 200 000 лв. Оспорва извода на въззивния съд за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата с твърдението, че същото не е доказано. Според нея, единствено констатацията, че водачът на мотора, в който пострадалата е пътник, е употребил алкохол, не обуславя автоматично намаляване на обезщетението за причинените вреди, както неправилно е приел съдът. Освен това, застъпва становището, че съпричиняването от пострадалата няма как да е равно или по-голямо от това на дееца, доколкото делинквентът е този, който с поведението си е причинил вредоносния резултат.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като значими за изхода на делото, с поддържане на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за 1 допускане на касационния контрол, са поставени въпросите: „1.

Следва ли съдът да формира своите изводи досежно съпричиняването на пострадалия единствено въз основа на събрани доказателства в хода на досъдебното производство; Не трябва ли в гражданското производство, с оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти да подлежат на изрично доказване, независимо дали по отношение на същите вече са били събрани доказателства в хода на досъдебното производство; 2.

Несъответствието на фактическите и правни изводи на съда относно конкретните обстоятелства, от които се извежда извод за съпричиняване и причинна връзка на задължението на съда да приеме съпричиняване при доказана причинна връзка и доказано конкретно поведение, довело до настъпване на вредоносните последици, установено по реда на задължителната съдебна практика, представлява ли нарушение на съществени процесуални правила; Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност и логическа връзка всички налични по делото доказателства и да изведе правилни правни изводи, въз основа на обосновано и логическо обсъждане на фактите и обстоятелствата; 3. Липсата на обсъждане в пълнота и при съвкупна и логическа последователност на налични по делото доказателства представлява ли съществено нарушение, тъй като се отразява на изхода на делото; 4. Може ли да се приеме съпричиняване без да е доказана причинна връзка между поведението на водача и поведението на пострадалия; 5. Може ли съдът да обосновава изводите си за съпричиняване при недоказана причинна връзка, предвид правните последици от съпричиняването и значението му за законосъобразно определяне на размера на обезщетението на увредения за вредите от деликта; 6. Трябва ли приносът да е конкретен – да се изразява в извършването на определени действия или бездействия от пострадалото лице, в резултат на което е настъпил вредоносният резултат, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем – може ли приносът да е хипотетично предполагаем; 7. При отчитане на съпричиняване следва ли съдът да отчете степента на вина/допринасяне на всеки от участниците и с оглед на това да определи размера на обезщетението; 8. Как следва да се намали застрахователното обезщетение в хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и следва ли да се направи комплексна преценка като се вземе предвид как действието на увредения се отнася към увреждането и каква е степента, в която то обективно допринася за настъпването на вредата; Следва ли съпричиняването на вредоносния резултат да е равно на дееца; 9. При приложение на принципа на справедливост и прилагане на съпричиняване длъжен ли е съдът да намали обезщетението с точния обем на приетото съпричиняване, който отчита или има право на преценка относно обема, с който намалява обезщетението, за да се гарантира определяне на точен паричен еквивалент на търпените морални вреди и постигане целите на паричното компенсиране; 10. Длъжен ли е съдът при отчитане на съпричиняване винаги да намали размера на обезщетението или разпоредбата на чл. 51 ЗЗД – при съпричиняване съдът „може" да намали определено 2 обезщетение – в закона е предвидена възможност и да не се намали размера на обезщетението при отчетено съпричиняване.“

В подкрепа на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторката се позовава съответно на: решение № 55 от 30. 05. 2009 г. по т. д.

№ 728/2008 г., I т. о., решение № 25 от 17. 03. 2010 г. по т. д. № 211/2009г. на II т. о., решение № 163 от 26. 10. 2011 г. по т. д. № 1025/2010 г. на II т. о., решение № 168 от 23. 11. 2012 г. по т. д. № 509/2009 г. на ВКС на II т. о., решение № 67 от 15. 05. 2014 г. по т. д. № 1873/2013 г. на I т. о. и др. (по първия въпрос); т. 12 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС (по втория въпрос); т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, решение по гр. д. № 5488/2013 г. на IV г. о., определение по гр. д. № 619/2010 г. на III г. о., решение по гр. д. № 55/1988г. на ОСГК на ВС, решение по адм. д.

№ 4900/1993 г. на III г. о. (по третия въпрос); решение по т. д. № 1117/2009г. на II т. о. (по четвъртия въпрос), решение по т. д. № 60341/2016 г. на I т. о. и решение по т. д. № 35/2009 г. на II т. о. (по петия въпрос); решение по т. д. № 1858/2013 г. на I т. о., решение по гр. д. № 53091/2015 г. на III г. о., решение по т. д. № 525/2008 г. на II т. о., решение по т. д. № 977/2010 г. на II т. о., решение по н. д. № 1359/1967 г. на III н. о., решение по н. д. № 234/1973 г. на III н. о., решение по н. д. № 365/1987 г. на ВС и решение по н. д. № 216/1983 г. на ВС (по шестия въпрос); решение по т. д. № 977/2010 г. на II т. о., решение по т. д.

№ 525/2008 г. на II т. о., решение по т. д. № 35/2009 г. на II т. о., решение по т. д. № 1117/2009 г. на II т. о., решение по т. д. № 623/2010 г. на II т. о. (по седмия въпрос); решение по т. д. № 510/2008 г. на I т. о. (по десетия въпрос).

Ответникът – ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. София – не изразява становище по касационната жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд, съобразявайки факта, че първоинстанционното решение е влязло в сила за присъденото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди до размер на сумата 70 000 лв., е приел за безспорно установено наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответния застраховател ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за заплащане на обезщетение на ищцата за претърпените неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й М.Х.Д., починала вследствие от пътно-транспортно произшествие от 22.09.2023 г. Като спорни по делото са посочени само въпросите за размера на дължимото обезщетение за 3 неимуществени вреди и наличието или липсата на съпричиняване от страна на починалата.

Въззивният съд не е споделил преценката на първата инстанция по отношение на определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер от 180 000 лв., като е счел същото за занижено. Посочил е, че основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищцата, са отношенията с дъщеря й, мъчителното понасяне и невъзможността да бъде преживявана нейната загуба, възрастта на пострадалата и тази на ищцата, но така също и общественият критерий за справедливост и съдебната практика по аналогични случаи. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели съдът е приел, че: към датата на смъртта починалата, макар и да се е отделила в самостоятелно домакинство, е имала дълбока емоционална връзка с майка си и двете поддържали интензивни контакти; М.Д. е била единствено дете, което е било дълго чакано от ищцата; След инцидента ищцата загубила апетит и способност за сън, а на самото погребение на дъщеря си припаднала, което свидетелства за тежко въздействие върху организма на ищцата, свързано със силна емоционална болка, тревога, притеснение и продължителна умора. Решаващият състав е взел предвид също обществено-икономическите условия към периода на деликта (2023 г.), както и размера на застрахователните лимити като обстоятелства, съставляващи известни ориентири, за да не се превърне обезщетението в своеобразна пазарна цена и да не загуби своя компенсаторен характер. С оглед на посоченото и като е съобразил практиката на ВКС по сходни случаи, въззивният съд е преценил, че справедливо, съобразно критерия на чл. 52 ЗЗД, обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди представлява сумата 200 000 лв.

Софийски апелативен съд е споделил, обаче, извода на първата инстанция за основателност на заявеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата поради качване на мотоциклета, въпреки знанието й, че водачът му е употребил алкохол. Макар по делото да не са събрани преки доказателства в тази насока, съдът е отчел дадените в досъдебното производство показания на ищцата в частта относно преразказаното от дъщеря й за случилото се процесната вечер по съображения, че същите установяват неизгодни за нея обстоятелства в процеса, а освен това – тъй като показанията й от досъдебното производство са подкрепени от заключението на експертите в настоящото производство, според които, при проявата на посочените от тях обичайни белези пострадалата е могла да си изгради реална представа за степента на алкохолното опиянение на водача на мотоциклета.

Във връзка с непоставянето на предпазна каска от страна на починалата, съдебният състав е приел, че при така установения механизъм на увреждане каската не би предотвратила леталния изход. Като неоснователно е преценил и възражението за съпричиняване, изразяващо се в знание, че водачът на мотоциклета не е притежавал правоспособност за управление. Приел е, че 4 доколкото съжителят на починалата е имал засилен интерес към моторите, логично е у нея да е съществувало убеждение, че същият има нужните умения и притежава правоспособност за управлението му.

Решаващият състав изцяло е възприел и определения от първостепенния съд обем на съпричиняване – 50 % , тъй като, според него, неоправдано споделеният риск обосновава равен принос за настъпване на вредата. Ето защо, предявеният иск е уважен за сумата 100 000 лв. и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер 200 000 лв.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на конкретните доказателства.