Решение № 125 от 27.06.2023, Районен съд - Търговище
- Съд
- Районен съд - Търговище
- Дело
- Административно наказателно дело 283/2023
- Вид
- Решение № 125
- Подписан
- 27.06.2023
- В сила
- 20.07.2023
- Състав
- Тодор Иванов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.178а, ал.7, т.3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 125 гр. Търговище, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Тодор Ив. Димитров при участието на секретаря Янита Т. Тончева като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно наказателно дело № 20233530200283 по описа за 2023 година Постъпила е жалба от Л. М. Л. от гр.Търговище чрез пълномощник адв.А. М. от АК – Търговище против НП № 38-0003451/25.11.2021 г. на Директор РД „АА“, гр. Русе, с което за нарушение на чл.44, ал.1, т.3, б“а“ от наредба № Н-32 от 16.12.2011 г на МТИТС и на основание чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание -„глоба“ в размер на 1500 лева. Жалбоподателят моли съда, на основанията изложени в жалбата да отмени НП, като издадено в нарушение на процесуалният и материален закони. Редовно призован, не се явява лично. Жалбата се поддържа от пълномощника, с молба НП да бъде отменено на посочените основания.
Претендирани са разноски за адвокатско възнаграждение.
Наказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В съпроводителното писмо към преписката пледира за потвърждаване на оспореното наказателно постановление, като прави евентуално възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
След запознаване на представените писмени материали по делото и събраните писмени доказателства, съдът установи следното: В обстоятелствената част на обжалваното НП, като адм. нарушение извършено от жалбоподателя е описана следната фактическа обстановка - на 09.11.2021 около 11.14ч. в пункт за извършване на периодични прегледи за проверка на 1 техническата изправност на пътни превозни средства на фирма „ГТП-02“ООД притежаващ разрешение № 765/07.11.2013 г. намиращ се в гр.Търговище, ул.Опълченска № 16 било констатирано, че жалбоподателят като технически специалист в пункта, при извършване на технически преглед на лек автомобил Пежо 307 с рег. № ***** от категория M1, собственост на Д. И.а Н., отбелязва в Протокол № 271413302 от 09.11.2021 г. 11.14ч. в позиция „4.1Предни фарове“ „ДА“ без да извърши проверка на фаровете с уреда за проверка регулировката на фаровете, с който е оборудван пункта.
Нарушението било констатирано при извършване на комплексна проверка на пункта със заповед № РД-12-2372/02.11.2021 г. и преглед на извършването на техническия преглед на ППС.
За констатираното административно нарушение е съставен АН № 296100 от 09.11.21 г., връчен на жалбоподателя. АУАН е подписан без възражение. За проверката бил съставен и констативен протокол РД-122372/А1/09.11.2021 г. приложен е и процесният протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС – Пежо 307 с рег.№ ***** от дата 09.11.2021 г. час 11:14.Подадено е писмено възражения в предвиденият срок по ЗАНН в което е поискано събиране на допълнителни доказателства относно констатираното нарушение. Наказващият орган приел възражението за неоснователно и на 25.11.2021 г. издал обжалваното НП № 38-0003451, подписано и връчено на жалбоподателя на дата 22.12.2021 г. С оспореното наказателно постановление за нарушение на чл.44, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС и на основание чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева.
Жалбата е подадена чрез наказващият орган, процесуално допустима е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, а по същество основателна.
Не се спори от страните а и от събраните доказателства се установява, че процесният пункт на фирма „ГТП-02“ ООД притежава разрешение № 765/07.11.2013г. и че жалбоподателя работи като технически специалист към този пункт. От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите се установи, че на процесното място дата и час жалбоподателят не е извършил проверка на фаровете на процесният автомобил с уреда за проверка регулировката на фаровете, с който е 2 оборудван пункта. От показанията на св.С. се установи, че в случая фаровете на автомобила са проверени с електронен интерфейс.
Видно от приложената Заповед № РД-08-30/24.01.20 г. на МТИТС процесното НП е издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.
При проверка законосъобразността при издаване на НП, съдът установи допуснати от наказващи орган съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон.
На 12.11.2021 г. жалбоподателят е подал Възражение с вх.№ 52-00-3110596/12.11.2021 г. на РД „АА“-Русе. В него посочил, че не е извършил нарушение на приложимата НАРЕДБА № Н-32 от 16 Декември 2011 г. и направил искане да се съберат допълнителни доказателства като изрично посочил, че желае да се вземат обяснения от Н.С.-председател на комисията по време на извършване на периодичния технически преглед. Вместо да събере поисканите доказателства с възражението, наказващият орган в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН не е извършил разследване на спорните обстоятелства посредством снемане на обяснения от посоченото във възражението длъжностно лице в пункта за технически прегледи. С това свое бездействие по време на административнонаказателното производство наказващият орган е нарушил и чл.53, ал.1 от ЗАНН, защото като не е събрал допълнителни доказателства относно спорните обстоятелства във връзка с които е налице надлежно подадено възражение с конкретни доказателствени искания, той е издал НП без да установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение. Нарушението на производствените правила е съществено, доколкото е препятствало възможността на жалбоподателя да проведе своевременна и адекватна защита преди издаване на обжалваното НП като се съберат доказателства за твърдяното в АУАН административно нарушение.
Наказващият орган неправилно е квалифицирал твърдяното административно нарушение като е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл.44, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., тъй - като в обжалваното НП се твърди, че жалбоподателят не е извършил проверка на фарове с уреда за проверка регулировката на фаровете, с който е оборудван пункта. С други думи се касае за твърдяно нарушение, изразяващо се в 3 неизвършване на техническия преглед с конкретни съоръжения и средства за измерване (в случая с уред за проверка регулировката на фаровете). Нормата на чл.44, ал.1, т.3, б."а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. е с твърде общ бланкетен диспозитив доколкото извършването на технически преглед „при спазване на изискванията за извършване на периодичен преглед на пътно превозно средство, определени в тази наредба“ може да означава неспазване на различни измежду многото изисквания на наредбата, тоест следва с оглед прецизност и яснота на нарушението да се свърже с конкретна разпоредба от същата наредба, която визира съответното изискване. Действително в НП е записан текста: „Приложение № 5, част I, точка 4.1 „Фарове"“, но от това оскъдно описание не става ясно за приложение № 5 от кой точно нормативен акт се касае и дали този нормативен акт е закон или подзаконов (наредба, правилник, методика и пр.), както и към кой точно член от този нормативен акт е приложение № 5. За да е ясно на нарушителя в извършването на какво нарушение е обвинен, то следва наказващият орган не само да опише точно и ясно фактическите обстоятелства по нарушението, но и чрез дадената им правна квалификация да установи съществуването на правна норма, която регламентира конкретно изискване, което се нарушава с описаното деяние.
Това задължение се налага с оглед принципите за правна сигурност и законоустановеност на нарушенията. В случая от самата правна квалификация не следва, че пропускът да се използва уреда за проверка на регулирането на фаровете, нарушава конкретно законово изискване. При преглед на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. се установява, че единственото място в нормативната част на Наредбата, в което е посочен уред за регулиране на фарове, е чл.9, ал.1, т.1 б."д" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. и то като изискване към оборудването на линиите за извършване на периодични прегледи на ППС и прегледи и проверки по ADR. Едва в Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от Наредбата, представляващо Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, в т.4.1.2. Регулировка като методи за извършване на прегледа е посочено: "Определя се хоризонталната насоченост на всеки фар за къса светлина, като се използва уредът за проверка на регулировката на фаровете или електронният интерфейс на превозното средство". Следователно, в Наредбата липсва императивно нормативно изискване към техническия специалист да използва при всяко едно МПС уред 4 за проверка на регулировката на фаровете. Ето защо, квалифицирайки нарушението, наказващият орган е следвало да посочи във връзка с цитираната от него като нарушена разпоредба съответната точка от посочената Методика и конкретния нормативен акт, както и да отрази изрично в НП причината, поради която уредът за проверка на регулировката на фаровете се явява в случая единствения възможен метод за извършване на прегледа на предните фарове, изключвайки другия възможен метод: електронния интерфейс. При тези констатации относно съдържанието на НП се налага извода, че същото не съдържа ясно посочване на нарушената законова норма, а това означава липса на реквизит по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, която ограничава сериозно правото на защита на визирания нарушител, а съдът не разполага с правомощия да допълни текста на НП, нито да предполага „Приложение № 5, част I, точка 4.1 „Фарове"“ от кой точно нормативен акт е.
Нормата на чл.44, ал.1 т.3, б."а" от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г. поставя изискването при извършването на периодичните прегледи на ППС техническият специалист, участващ в комисията, да извършва периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС при спазване на изискванията за извършване на периодичен преглед на ППС, определени в тази наредба. Както се посочи по-горе, в Приложение № 5 към чл.31, ал.1 от Наредба №Н-32 от 16.12.2011 г., представляващо Методика за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, в т. 4 "Светлини, светлоотражатели и електрическо оборудване", т.4.1."Фарове", т.4.1.2. "Регулировка" като методи за извършване на прегледа е посочено: "Определя се хоризонталната насоченост на всеки фар за къса светлина, като се използва уредът за проверка на регулировката на фаровете или електронният интерфейс на превозното средство". Следователно, уредът за проверка на регулировката на фаровете е единият от двата предвидени в Наредбата методи за проверка регулировката на фаровете. В цитираната в НП санкционна норма на чл.178а, ал.7, т.3 от ЗДвП, субект на нарушението е технически специалист, който не провери изправността на оборудването, частите, агрегатите, уредбите, механизмите, елементите и характеристиките на пътните превозни средства, които 5 подлежат на преглед за проверка на техническата изправност, по методите, определени с наредбата по чл.147, ал.1. При тази ангажираност с предвидените от Наредбата методи, е неизяснен от страна на наказващият орган въпроса за приложимия към преминалото преглед МПС метод.
Наредбата визира възможност при липсващ електронен интерфейс на МПС, регулировката на фаровете да се провери с посочения уред. Наказващият орган не е събрал доказателства в тази посока. От показанията на свидетелката Н.С. се установи, че в процесният случай фаровете на автомобила са проверени с електронен интерфейс. Съдът не намери доказателства, които да оборват твърдението на св.С.. При това положение жалбоподателят не е бил длъжен да използва специален уред за проверка изправността на фаровете на автомобила.
При така изложеното по-горе, съдът намира НП за издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и при нарушение на материалният закон, поради което и следва да бъде отменено, а жалбата уважена.
По претенцията за разноски - в случая е направена такава претенция от страна на жалбоподателя за сумата от 450 лева - платено адвокатско възнаграждение. Представен е договор за правна защита и съдействие от 23.03.2023 г., в който е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. и същата сума е отбелязана като платена в брой. Представен е и списък на разноските на основание чл.144 АПК във вр. с чл.80 ГПК. Съгласно чл. 63д, ал.1 ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалвания акт е отменен.