Решение № 4691 от 27.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4691 гр. Пловдив, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330106736 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК: 203374133 против Г. М. С., с ЕГН: **********, с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните „Кредисимо“ ЕАД, в качеството си на кредитодател, и Г. М. С., ЕГН **********, в качеството си на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № ** на ** г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е била предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Ищецът излага, че договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона 1 за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.

Ищецът твърди, че длъжникът е кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит „Кредисимо“, като за целта попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни за кореспонденция с него. Пълната преддоговорна информация относно кредита е била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план. Същата информация е била изпратена и на имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея, същият е отправил към кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутон "Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен еmail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора", като според т. 11 от ОУ, с извършване на горните действия, се считало че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и подписани от кандидатстващия. След електронното изявление, договора, Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла на длъжника, ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора за кредит и приложенията към него. Така, по реда на ЗЕДЕУУ между „Кредисимо“ ЕАД като кредитор и длъжника като кредитополучател бил сключен договора, при лихва и условия, подробно уговорени в цитираните по - горе документи. При кандидатстването за кредита ответницата сама избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на Ай тръст, като договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване, и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления.

Ищецът сочи, че на ** година длъжникът Г. М. С., ЕГН: **********, е сключил Договор за кредит № ** с Кредисимо, по силата на който е получил сумата от 1000 лева, срещу което се съгласил да върне 10 броя вноски по 114.70 лева в срок до 31.05.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение 1, съдържащ Погасителен план, неразделна част към Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 30.89 %, както и годишен процент на разходите в размер на 50 %.

Задължението по договора се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. В съдебната практика е прието, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „В“ ЗЗД. В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ 2 било уговорено правомощие на Кредисимо да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери. Ищецът твърди, че ответникът Г. М. С., ЕГН: ********** е сключил на ** година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице - Кредисимо и да отговаря пред Кредисимо солидарно с Г. М. С., ЕГН: ********** за всички задължения по Договора за кредит с Кредисимо така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от Кредисимо. Ищецът излага, че на ** година „Ай Тръст“ и „Кредисимо“ са сключили договор за поръчителство, по силата на който Ай Тръст се е задължило спрямо „Кредисимо“ за всички задължения на Г. М. С., ЕГН ********** по Договора за кредит. Така Ай Тръст е изпълнило задълженията си към Г. М. С., ЕГН: ********** по Договора за предоставяне поръчителство. Ищецът сочи, че ответникът Г. М.

С., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. Твърди се, че „Кредисимо“ е поканило „Ай Тръст“ да плати всички изискуеми задължения на Г. М. С., ЕГН: ********** по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство Ай Тръст е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от Ай Тръст. Ищецът сочи, че на 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД е погасило дължимите от Г. М. С., ЕГН:

********** на Кредисимо суми, както е описано в исковата молба. С извършване на посоченото плащане „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. Ищецът сочи, че на 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ е уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в правата на кредитора Кредисимо, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 698.5 лева, ведно със сумата от 362.14 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

Ищецът сочи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул.

„България“ № 81В, ап. 3. Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 30.03.2021 г. Ищецът твърди, че „Кредисимо“ ЕАД е прехвърлил на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД вземанията от настоящия ответник. Видно от представената извадка от Приложение № 1 вземането на „Кредисимо“ ЕАД към ответника по 3 гореописания Договор за паричен заем № ** /** г. е прехвърлено на „АПС Бета България“ ЕООД, за сумата от 2906.40 лв. Ищецът сочи, че ответникът Г.

М. С., не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Г. С.. Ответникът или негов представител не се явява в откритото съдебно заседание. Същият не е направил и искане делото да се разгледа в негово отсъствие, като е уведомен за последиците на чл. 238 ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.

238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца устно в проведеното първо открито съдебно заседание по делото е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание по делото. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна, като ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.

Едновременно с това, от представените от ищеца писмени доказателства се прави извод и за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.

Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените установителни искове да бъдат уважени изцяло.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ще се присъдят в полза на ищеца сторените от него разноски, които възлизат в общ размер на 150 лева, от които 50 лева – разноски за заплатена държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. В заповедното производство по ч.гр.д. № 3604/2024г. по описа на ПРС, XIX – ти гр. състав ищецът е направил съдебни разноски в общ размер на 105, 19 лева, които също следва да му се присъдят с 4 решението.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. М. С., с ЕГН: ********** да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК: 203374133 следните суми по Договор за паричен заем № **/**година: 1000 лева – главница; 698, 50 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 147 лева - договорна възнаградителна лихва за периода ** г до 31.05.2019 г.; 558, 46 лева – обезщетение за забава за периода 31.05.2019 г. до 22.02.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 27.02.2024г. до окончателно изплащане на вземанията; 355, 44 лева - законна лихва за забава върху възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство за периода 31.05.2019 г. - 22.02.2024г., както и лихва за забава върху възнаграждението по договора за поръчителство от датата на подаване на заявлението в съда – 27.02.2024г. до окончателно изплащане на вземанията.