Решение № 1285 от 13.12.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1285 гр. София, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20211110210481 по описа за 2021 година

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по жалба № 91-01-613 от 06.07.2021г. по описа на КФН, от ЗД„Б. И.“АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.С., ул. „Д. Б.“ № *, представлявано от С.

П. и К. К., чрез пълномощника – адв.М. Г. срещу Наказателно постановление N Р-10-538 от 28.06.2021г. , издадено от зам.председател на КФН, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 644, ал. 2, пр. 2 от КЗ, имуществен санкция в размер на 2500 за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен не се представлява.

В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно и неправилно. Оспорва се нарушението да е извършено при условията на повторност. Твърди се, че неправилно е определена датата на извършване на нарушението. Поддържа се, че нарушението е маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Иска се за отмяна на НП, алтернативно за преквалификация на деянието по чл. 644, ал. 1, т. 1 КЗ, при което да се наложи минималната санкция.

В съдебно заседание административнонаказващият, редовно уведомен не се явява.

Представлява се от юрисконсулт Л. с пълномощно по делото.В хода на съдебните прения, последната от името на доверителя си изразява мнение за неоснователност на жалбата. Сочи , че издаденото НП е паравилно и законосъобразно и като такова, следва да бъде потвърдено. Поддържа, че нарушението е извършено повторно.

1

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата на ЗД„Б. И.“АД с ЕИК *** срещу Наказателно постановление Р-10-538 от 28.06.2021г., издадено от зам.председател на КФН, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба поради, което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

На 15.04.2021г. в КФН по електронен път е постъпила жалба от Д. Х. с оплакване за забавено произнасяне от ЗД „Б. И.” АД по претенция с № 2110000471/07.01.2021г. за изплащане на застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховака ''ГО'', за който е издадена полица № BG/02/120000436538.

По посочената жалба св.Д. Н. – мл.експерт в КФН извършила проверка по документи, постъпили от ЗД „Б. И.” АД по искане изх. № 91-02-490/13.04.2021 г.

От представените от застрахователя документи се установява, че на 07.01.2021г. в ЗД „Б. И.” АД е заведено Заявление за щета по застраховака ''ГО'' на МПС № BG/02/120000436538 с период на покритие от 22.02.2020г. до 01.02.2021г. за л.а.'' П. ***'' с рег. № *** от Д. Х. претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Т. К. ” с рег. № *** .

На 07.01.2021г. заедно със заведената претенция , собственикът на увреденото имущество , представил писмени доказателства, необходими за установяване на претенцията по основание и размер.

Заявителят предоставил данни за банковата си сметка на 08.01.2021г..

На 07.01.2021г. и 12.01.2021г. са извършени огледи на увредения автомобил и са съставени описи на констатираните увреждания, като била извършена още и калкулацията на щетите.

След 12.01.2021г. не са изисквани допълнителни доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ.

С платежно нареждане от 21.04.2021г. „ЗД Б. И.” АД е изплатило на Д. Х. по предоставената от него банкова сметка, сумата в размер на 163,61 лева, представляваща застрахователно обезщетение по процесната щета.

При така установеното на 08.06.2021 г. св. Д. Н. съставила АУАН № Р-06489/08.06.2021г. срещу дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ, в присъствието на св.С., св.Н. и на упълномощен представител на дружеството, и връчен на последния.

Въз основа на посочения АУАН на 28.06.2021г. било издадено Наказателно постановление N Р-10-538 от 28.06.2021г. от зам.председател на КФН, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 644, ал. 2, пр. 2 от КЗ, имуществен санкция в размер на 2500 за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.

2

От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови Решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.

В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.

Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.

В настоящия случай съдът счита, че в хода на съдебното производство се събраха достатъчно доказателства , за това, че констатираното и санкционирано с атакуваното Наказателно постановление административно нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ е било извършено.

Съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ застрахователят трябва да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането.

Нарушението е формално по своя характер, осъществява се чрез бездействие и съставът е осъществен с непроизнасянето на застрахователя в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ.

В настоящия случай всички доказателства по чл. 106 от КЗ са били налични при застрахователя до 12.01.2021г., респективно до 02.02.2021г. включително, застрахователят е следвало да се произнесе по един от законовите начини, посочени в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба, като определи и изплати обезщетение или застрахователна сума, или мотивирано откаже плащане.

От събраните доказателства се установи , че дружеството - жалбоподател се е произнесло по претенцията с платежно нареждане от 21.04.2021г., когато е изплатило на Д.

Х. по предоставената от него банкова сметка, сумата в размер на 163,61 лева, представляваща застрахователно обезщетение по процесната щета.

Бездействието на жалбоподателя в срока по чл. 108, ал. 1 КЗ е фактът, от който произтича отговорността му , съответно основание за налагането на имуществена санкция.

Съдът не споделя и довода на жалбоподателя за неправилност на правната квалификация на нарушението по чл. 108, ал. 1 КЗ, респективно за несъответствие между 3 словесното описание на нарушението и дадената му правна квалификация.

Съставът на нарушение по чл. 108, ал. 1 КЗ е един и в закона не са регламентирани по-тежко квалифицирани състави. Нормата на чл. 644, ал. 2 КЗ е санкционна, като същата предвижда по-високи размери на административното наказание, когато нарушението е повторно.

С наказателното постановление не е ангажирана отговорност на дружеството за квалифициран състав на нарушение, различен от този, описан в АУАН, а е наложено административно наказание за основния състав на нарушението, за което е съставен АУАН.

Имуществената санкция от своя страна е била съобразена с обстоятелството, че нарушението е повторно.

Съдът намери за неоснователни, възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения.

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в кръга на правомощията му видно от заповед № з-2/08.01.2021 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с която е определил длъжностни лица, сред които и актосъставителят Д. Н., да съставят актове за установяване на административни нарушения по Кодекса за застраховането и актовете по прилагането му, с изключение на административните нарушения по чл. 638, ал. 1-3 и 5 и чл. 639 КЗ.

Съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и от страна на административнонаказващия орган.Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.

Както в АУАН, така и в НП подробно е описано нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и нарушената правна норма.

АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че липсата на описание на повторността в АУАН е съществено процесуално нарушение.

Според чл. 42, т. 4 ЗАНН АУАН следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В случая, повторността не е елемент от състава на нарушението , респективно има значение за индивидуализацията на наказанието, която дейност е от компетентността на административнонаказващия орган.

В тази връзка , следва да се посочи , че видът и размерът на наказанието според чл.

57, ал. 1, т. 5 ЗАНН са реквизити на наказателното постановление, а не на АУАН, като последният не е необходимо да съдържа данни за извършени предишни нарушения, нито тяхната оценка като смекаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства.

Тъй като е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице не следва да бъде обсъждан въпросът за вината, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.

4

На жалбоподателя законосъобразно е ангажирана отговорност на основание чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 КЗ, като е наложена имуществена санкция в минимален размер от 2500 лева.

В случая се касае именно за повторно извършено нарушение, като аргументите на жалбоподателя в жалбата, че не е налице повторност, са неоснователни. Съобразно пар. 1, т.

51 от ДР на КЗ „повторно нарушение” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.

В случая от приобщените по делото доказателства се установява, че нарушението, предмет на настоящото дело, е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на НП № Р-10-179/09.03.2018г., влязло в сила на 04.02.2020г., с което ЗД „Б. И.” АД е наказано за нарушение на чл. 108, ал. 1 КЗ.

Съдът не намира основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН, предвид обстоятелството, че случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на същото нарушение.

На жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер , близък до минималния, по чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 КЗ, а именно – 2500 лева.