Решение № 411 от 18.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. П., 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20245001000374 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 135 от 14.04.2024 година, постановено по т. дело № 113/2023 година по описа на Окръжен съд – С.З., е осъдено „З.а.д. Д.***“ АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ** да заплати на З. Й. П., ЕГН **********, с постоянен адрес община С.З., с. Б.К., сума в размер на 50 000 лв., представляваща разликата между извънсъдебно платените 15 000 лв. и претендираните 65 000лв. като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в изкълчване на V- VI шийни прешлени, както и силен стрес, страх и негативни емоции, в резултат на ПТП, станало на 22.09.2021 г., сумата в размер на 29 лв. - обезщетение за имуществени вреди - потребителска такса за престоя и лечението й в УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД гр. П., ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 14.10.2021 г. - датата на предявяване на застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 1 954,17 лв., представляваща лихва за забава за периода от 14.10.2021 г. до 25.01.2023 г.

1 върху сумата от 15 000 лв. - извънсъдебно изплатеното обезщетение за неимуществени вреди.

Осъдено е „З.а.д. Д.***“ АД, ЕИК **, да заплати на адв. М. З. адвокатско възнаграждение за осъществено безплатна адвокатска помощ в размер 4 250 лева.

Осъдено е „З.а.д. Д.***“ АД, ЕИК **, да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 1 679,33 лв. за държавна такса и сумата от 1 152 лева за възнаграждения на вещи лица, платена от бюджета на съда.

Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника- А. „П.и.“, с адрес за призоваване **

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „З.а.д. Д.***“ АД, ЕИК **.

Оплакванията са за неправилност и необоснованост на решението. Поддържа се, че не са налице правни и фактически основания за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на ищцата З. Й. П. и се иска отмяна на решението изцяло и постановяване на ново по същество, с което да се отхвърлят предявените искове. По отношение на решението в частта, с която са уважени акцесорните претенции за законна лихва за забава върху главници се сочи, че те се обжалват поради неоснователност на главните искове. Евентуалното искане е да се намали размера на обезщетението за неимуществени вреди като прекомерно, дължащо се на неточна преценка на съда за справедливия размер с оглед действителните факти, установени по делото. Твърди се, че не е отчетена значителната степен на съпричиняване от страна на пострадалата, изразяваща се в пътуване без правилно поставен предпазен колан, което било в размер на поне 50%, както и в неглижиране на собственото й здраве и възстановителния процес, като това съпричиняване било поне 30%. Не била взета предвид и трайната съдебна практика за размерите на обезщетенията в сходни случаи.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от адвокат М. З., в качеството му на процесуален представител на ищцата З. Й. П., с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски за въззивната инстанция, включващи адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата за 2 осъществената безплатна правна помощ. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Изложени са подробни съображения за неоснователност на оплакванията на въззивния жалбоподател.

Страните не са направили нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Конституираната в процеса като трето лице помагач на страната на ответника А. „П.и.“ е изразила становище в писмените бележки по съществото на спора за основателност на подадената въззивна жалба, както и за недопустимост на първоинстанционното решение по отношение на третото лице –помагач, поради липса на правен интерес от привличането му, тъй като ПТП е станало на път, който не е част от републиканската пътна мрежа и не се стопанисва от А.та, а е общински път и се стопанисва от О. С.З..

Съдът, съобразявайки доводите на страните и доказателства, приема следното: събраните по делото

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ответника срещу осъдителното първоинстанционното решение, като при подаването й е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.

Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

С представените по делото доказателства се установява, че ищцата З. Й. П. е сезирала ответното дружество със застрахователна претенция от 14.10.2021 година за заплащане на обезщетения за причинените й неимуществени и имуществени вреди, настъпили при ПТП, станало на 22.09.2021 година, причинено от

Д.В.К. при управлението на лек автомобил марка А. с рег. № **, за който към момента на произшествието е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при дружеството-ответник.

Безспорно е между страните, че преди завеждането на производството по настоящото дело на 23.03.2023 година пред ОС – С.З., застрахователното дружество е определило и изплатило на ищцата на 25.01.2023 година обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 4140 лева.

3

С исковата молба ищцата е изразила несъгласие с определения размер на обезщетението за неимуществени вреди. Поддържа също, че част от обезщетението за имуществени вреди, включващо сумата от 29 лева – потребителска такса за престоя и лечението й в болница, е претендирано от застрахователя, но не е заплатено.

При тези данни следва да бъде направен извод, че предявените по настоящото дело обективно съединени искове са допустими съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ, според която исковете пред съд са допустими, ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. С исковата молба се претендира сумата от 29 лева като обезщетение за имуществени вреди, което е заявено пред застрахователя, но незаплатено; сумата от 50 000 лева като допълнително обезщетение за неимуществени вреди, наред със заплатеното такова от 15 000 лева преди завеждане на делото / или общо 65 000 лева/, сочещо на несъгласието на ищцата с определения и заплатен размер; законната лихва върху двете обезщетения от датата на сезиране на застрахователя със застрахователна претенция – 14.10.2021 година, както и законната лихва върху извънсъдебно заплатеното обезщетение от 15 000 лева за периода от сезирането на застрахователя – 07.10.2021 година, до извънсъдебното плащане на 25.01.2023 година, в размер на 1954,17 лева.

По отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивната инстанция дължи произнасяне по посоченото във въззивните жалби, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените с въззивната жалба оплаквания, посочени по- горе. Те се свеждат до справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, до дължимостта на обезщетението за имуществени вреди от 29 лева, както и до наличието или липсата на съпричиняване, респ. на основание за намаляване на дължимите обезщетения по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

Неимуществените вреди, описани в обстоятелствената част на исковата молба/ подадена на дата 22.03.2023 година, т.е. една година и 4 половина след ПТП/, които ищцата З. Й. П. твърди, че е претърпяла и продължава на търпи в резултат на ПТП от 22.09.2021 година, са следните: изкълчване на пети и шести шийни прешлени, довело до трайно затрудняване на движението на врата. Посочено е, че заради нараняванията в областта на шията ищцата е приета за лечение в Клиниката по н. на УМБАЛ „С.Г.“ в град П. с оплаквания от силни болки в шията, силно ограничени и болезнени движения в областта на травмата. Спешно й е била направена операция, поставени са кейдж и титаниева планка. Болничното лечение на ищцата продължило от 22.09.2021 година до 04.10.2021 година. След това тя била изписана за домашно лечение с препоръка да носи твърда шийна яка за 3 месеца и да спазва щадящ цервикалната област режим. Общият период на временна неработоспособност на ищцата бил 68 дни. В исковата молба е посочено, че и към момента на сезиране на съда тя изпитва силно главоболие и болка в областта на шията. Получените при ПТП травми нарушили обичайния ритъм и качеството й на живот, инцидентът се отразил изключително негативно на психиката й, тъй като станал внезапно, поставяйки я в застрашаваща живота ситуация и предизвиквайки у нея силен страх. В допълнителната искова молба са уточнени конкретните действия, извършени по време на оперативната интервенция на ищцата, довели до разкъсване на съдове и нерви, разрязване на подкожието и целия повърхностен лист на шийната фасция, репозицията на луксацията на пети и шести шийни прешлени, травматичното разкъсване на диска между прешлените и необходимостта от пълното му премахване и имплантиране на кейдж, плака и винтове. Уточнено е, че за период от два-три месеца ищцата е чувствала силен дискомфорт, болки и ограничения в движенията на главата, по лекарска препоръка е трябвало да избягва тежки физически натоварвания и да носи твърда шийна яка три месеца. През този период ищцата не можела да се обслужва сама и се налагало да ползва чужда помощ. Тя постепенно започнала да става и да си помага в ежедневните дейности, но шийната яка я затруднявала, включително при къпане, хранене и ежедневен тоалет.

Посочено е, че след приключване на болничните тя се е върнала на работа, но често получавала главоболие, нямала физически сили в горните крайници, затруднявала се да стои права Ищцата се възстановила за период от 12 месеца, но все още чувствала ограничения в движенията и в работата си. В допълнителната искова молба е посочено, че ищцата е била на болнично 5 лечение и през периода от 10.01.2022 година до 12.01.2022 година, приложена й била медикаментозна терапия заради главоболие, световъртеж, болки в шийния отдел, дясното рамо и предмишницата, които не се повлиявали от аналгетици. По време на този престой били установени лека принудителна кифоза в зоната на шията и начални маргинални остеофити.

По делото са приети писмени доказателства, свързани с причинените травми на ищцата и проведено лечение. Сред доказателствата са две епикризи от К. по н. на УМБАЛ „С.Г.“ – П. за болничен престой от 22.09.2021 година до 29.09.2021 година и от 29.09.2021 година до 04.10.2021 година.

Представена е и епикриза от Клиниката по н. към УМБАЛ „Проф. д-р Ст. К.“ АД град С.З. за болничния престой от 10.01.2022 година до 12.01.2022 година.

Приложени са и издадените болнични листове и медицински протоколи на ЛКК, установяващи, че ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност за периода от датата на ПТП – 22.09.2021 година до 28.11.2021 година.

От писмените доказателства и от приетата по делото и неоспорена от страните комплексна медицинска и автотехническа експертиза в медицинската й част, изготвена с участието на вещи лица – съдебен медик и специалист неврохирург, включително от обясненията на вещите лица при приемането й в съдебно заседание на 15.03.2024 година, се установява, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП са следните травматични увреждания, получени от ищцата при процесното ПТП: контузия на главата, която се възстановява за срок от около две седмици, мозъчно сътресение без коматозно състояние, възстановяването от което е за по-малко от 30 дни, с възможност за субективни оплаквания за по-дълъг период от време, без те да правят пациента професионално и социално непригоден и счупване и разместване на пети и шести шийни прешлени, заради което се е наложила спешна оперативна интервенция и срокът за възстановяването е до 12 месеца.