Определение № 59 от 20.12.2021, Районен съд - Пещера

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 59 гр. Пещера, 20.12.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милуш Р. Цветанов като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Административно наказателно дело № 20215240200167 по описа за 2021 година

Постъпила е молба от страна на жалбоподателя за изменение (допълване) на постановеното по делото решение №18/15.11.2021г. в частта за разноските.

Доколкото в Дял трети от АПК не е изрично уреден въпросът за изменение на решение в частта за разноските (чл. 143 АПК) - по аргумент от разпоредбата на чл. 144 АПК приложим е редът по чл. 248 ГПК.

Съгласно т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. №6/2012г. на ОСГТК : „Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.“

В конкретния случай по делото е представен договор за правна защита и съдействие № 48/6 (л. 6), според т. 2.5 от който – уговореното възнаграждение (от 402 лв. с ДДС) „се заплаща в български лева и в брой или по банкова сметка на дружеството“.

Във връзка с договора адвокатското дружество е издало две фактури на клиента жалбоподател (л. 28 и л.30), като във всяка от тях е уточнен начинът на плащане на съответната част от общо договореното възнаграждение.

Според фактура № 638/17.09.2021г. (л.30) – плащането на 202 лв. от договорения адвокатски хонорар е следвало да се изплати „В брой“. Изплащане на тези 202 лв. – като реално сторени по делото разноски е надлежно удостоверено с приложения към фактурата фискален бон № 000469/17.09.2021г. – с оглед което конкретната сума е присъдена на жалбоподателя – на основание чл. 143, ал.1 АПК.

Според фактура № 628/24.08.2021г. (л.28) – плащането на 200 лв. от договорения адвокатски хонорар е следвало да се изплати „По банков път“. Следователно – съгласно горецитираното тълкувателно решение – страната е следвало да представи доказателства за 1 реалното плащане на съответната сума. Видно от съдържанието на представеното по делото преводно нареждане (л.29) обаче – основание за плащане на сума от 502,00 лв. по него са други договори – 48/7 и 48/8, а не приложеният по делото - № 48/6. Ето защо не може да се приеме за доказано реалното извършване на разноските в частта им от 200 лв. за адвокатски хонорар – и в посочения размер те не са и не следва да бъдат присъдени на жалбоподателя.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 144 във вр. с чл. 248, ГПК, Пещерският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3070/25.11.2021г., подадена от „ЛАНИКО“ ЕООД с ЕИК 202984831 – за изменение на Решение № 18/15.11.2021г. по н.а.х.д. № 167/2021г. на РС- Пещера в частта за разноските.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пазарджик в 14дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________

2