Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 23.11.2017, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
98/2016
Подписан
23.11.2017
В сила
28.04.2020

Цитирани разпоредби

  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20а, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.60, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.50 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл.637 ал.1 · Търговски закон
  • чл.637 ал.6 · Търговски закон

Р Е Ш

Е Н И

Е №

47 гр.Сливен, 23.11.2017год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание, проведено на шести ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА при участието на секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдия КОСТОВА т.д. № 98 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявена е искова молба от Първа инвестиционна банка АД против „Д.Е.“ ЕООД, „Ойл БГ” ЕООД и Д.А. Н., в която се твърди, че със заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.417 т.2 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 3572/16г. на СлРС за солидарното осъждане на ответниците да заплатят сумата от 500 000 лева, представляваща част от просрочена главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.08.16г. до окончателното изплащане. В посоченото производство са присъдени деловодни разноски в общ размер на 18 030 лв., от които 10 000 лв. д.т. и 8 030 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на издадените Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3572 /16г. по описа на СлРС е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Стоян Якимов. След връчване на поканата за доброволно изпълнение по делото са постъпили възражения от длъжниците срещу издадената Заповед за изпълнение, поради което съгласно чл.415 от ГПК на ищеца е указано да предяви иск за установяване на вземането си срещу ответниците. В тази връзка е предявена и настоящата искова молба, в която се твърди, че между ищеца и „Д.Е.“ ЕООД, като кредитополучател е подписан договор за Банков кредит № 20/26.01.2009г. По силата на договора банката е предоставила на кредитополучателя основен кредит в размер на 11 000 000 лева, предназначен за обезпечаване плащанията по издадени от банката банкови гаранции, както и вземанията на банката по предоставен от кредитополучателя овърдрафт за оборотни средства в размер на 2 000 000 лева. С анекс № 1/27.07.2011г. страните са се съгласили да удължат срока за усвояване на кредита до 31.01.2016г., както и крайния срок за погасяване до 31.01.2016г.

Приети са допълнителни обезпечения, а именно поръчителство на „Ойл БГ” ООД, като договорът за поръчителство е подписан между страните на 19.01.2012г. С анекс № 2/21.09.2012г. страните са се договори за промяна предмета на кредита. С анекс № 3/13.06.2013г. страните са се договорил за промяна на предмета на кредита, както и за промяна срока за усвояване на кредита от 31.01.2016г. до 31.12.2015г. С анекс № 4/29.12.2015г. страните са се договорили да бъде променен предмета на кредита, както и сумите по него да служат освен за издадените банкови гаранции и обезпечаване на средствата, произтичащи от договор № 707/29.12.2015г. за банков кредит, сключен между банката и „Д.Е.“ ЕООД в размер на 4 090 335 евро. Като съдлъжници по кредита страните са се съгласили да встъпят „Ойл БГ” ООД и Д.А. Н.. Крайният срок е удължен до 30.09.2021г. съответно крайният срок за погасяване е променен на 31.10.2021г.

Ищецът твърди, че с нотариални покани, връчени на 17.05.2016г и 25.05.2016г. до „Д.Е.“ ЕООД, „Ойл БГ” ООД и Д.А. Н. банката е уведомила кредитополучателя и съдлъжниците за дължимите към 11.04.2016г. суми по договор за револвираща кредитна линия № 707/25.12.2015г., изменен и допълнен с анекси №№ 1 и 2, като ги е поканила в 5-дневен срок доброволно да ги заплатят. В поканата е било посочено, че в случай на неплащане в предоставения срок банката ще счита целия кредит за незабавно и предсрочно изискуем и ще предприеме действия за събирането им от предоставените им обезпечения. Кредитът е бил обявен за незабавно и предсрочно изискуем на 30.05.2016г. Ищецът твърди, че поради факта, че до изтичане на дадения в поканата срок за доброволно изпълнение 30.05.2016г. не са постъпили суми за погасяване на дълга на 01.06.2016г. банката служебно е усвоила средствата от предоставения кредит и е погасила задълженията на „Д.Е.“ ЕООД, „Ойл БГ” ООД и Д.А. Н., произтичащи от договор за револвираща кредитна линия № 707/29.12.2015г. С нотариални покани, връчени на 23.06.2016г. до „Д.Е.“ ЕООД и „Ойл БГ” ООД банката е уведомила кредитополучателя и съдлъжника за извършеното усвояване по кредитната линия и за дължимите към 01,06,16г. суми по договор за банков кредит № 20/26.01.2009г. С покана до съдлъжника Д.А. Н. същият е бил уведомен за извършеното усвояване по кредитната линия и за дължимите към 01.06.2016г. суми по договор за банков кредит № 20/26.01.2009г., както и е поканен в 30-дневен срок от дата на усвояване доброволно да ги погаси. Поканата е била получена лично в банката на 01.07.2016г .Ищецът твърди, че по кредита няма постъпили суми за погасяване на задълженията, като задълженията на ответниците по договор за банков кредит № 20/26.01.2009г. и сключените към него анекси са в просрочие, считано от 01.07.2016г. Твърди се, че съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към датата на депозиране на заявлението 19.08.2016г. общият размер на претендираното вземане е било в размер на 8 438 785,30 лева. От съда се иска да признае за установено, че ответниците дължат в условята на солидарност сумата от 500 000 лева, представляваща част от просрочената главница по горецитирания договор за кредит, като съдът се произнесе и по присъдените в заповедното производство разноски в общ размер на 18 030 лв. Претендира се присъждане и на деловодни разноски и пред настоящата инстанция.

Исковата молба е връчена редовно на ответниците. На 13.01.2017г. е депозиран отговор от „Д.Е.“ ЕООД. В същия не се оспорва обстоятелството на сключения договор за бансков кредит № 20/26.01.2009г. по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 11 000 000 лева, както и вземанията на банката по предоставен на кредитополучателя овърдрафт за оборотни средства в размер на 2 000 000 лв. Не се оспорват и сключените анекси № № 1, 2, 3 и 4. Не се оспорва връчването на нотариална покана на 17.05.2016г. лично на управителя на дружеството „Д.Е.“ ЕООД. Твърди се, че ответникът не е бил уведомяван дали кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Едва с исковата молба ищецът е заявил, че кредитът е обявен за незабавно и предсрочно изискуем на 30.05.2016г. В тази връзка се твърди, че ответникът не е бил надлежно уведомен за настъпване на изискуемостта. На 01.06.2016г. банката служебно е усвоила средствата от предоставения кредит и е погасила задълженията, произтичащи от договор за револвираща кредитна линия № 707/29.12.2015г. Твърди се, че към датата на връчване на нотариалната покана 09.06.2016г. седалището и адрес на управление на дружеството са били в гр.Сливен, бул.Х.Димитър № 14, ет.2, офис 4. Нотариусът обаче е посетил офис 2 на същия адрес и поради обстоятелството, че не е открил в него да се помещава адресът на управление на дружеството е залепил уведомление. В тази връзка се оспорва обстоятелството, че „Д.Е.“ ЕООД е надлежно уведомено за дължимите суми по договор за банков кредит № 20/26.01.2009г. и последиците от неизпълнение на задълженията в посочените срокове. Оспорва се и настъпването на изискуемостта на кредита. Твърди се, че от представените с исковата молба нотариални покани не става ясно на кое от посочените в договора основания банката е реализирала правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Оспорва се твърдението на ищеца, че по кредита няма постъпили суми за погасяване на задълженията, тъй като „Д.Е.“ ЕООД редовно е изпълнявало задълженията си. Оспорва се размера на задължението, като се счита, че посочената сума е недължима.

По делото е депозиран отговор на исковата молба и от ответника „Ойл БГ” ЕООД. В същия се моли на основание чл.637 ал.6 от ТЗ производството да бъде прекратено по отношение на ответника „Ойл БГ” ЕООД, по отношение на който с Решение № 38/13.10.2016г. по т.д. № 73/16г. на Кюстендилския окръжен съд е открито производство по несъстоятелност, висящо и към настоящия момент.

Също така оспорва се съществуването на претендираните вземания, както и отговорността за тях по следните съображения: посочва се, че в представения анекс № 4 не се съдържа никакво волеизявление на ответника „Ойл БГ” нито за встъпване в дълг, нито за поръчителство. По тази причина анекс № 4/29.12.2015г. не поражда никакви правни последици за „Ойл БГ” ЕООД, в т.ч. не поражда и никаква отговорност за задължения на кредитополучателя „Д.Е.“ ЕООД. Сочи се, че „Ойл БГ” не води счетоводно никакво свое задължение към ищеца, което навеждат като аргумент в подкрепа на на горните възражения. Оспорва се истинността на договора за поръчителство от 19.01.2012г., като се оспорва истинността и в частност автентичността на представените с исковата молба договор за кредит от 26.01.2009г. и сключените към него анекси №№ 1, 2, 3 и 4. Оспорва се и договорът за револвираща кредитна линия от 29.12.2015г. и сключените към него анекси № 1 и №2, като се оспорват и нотариалните покани и разписките към тях. Моли да бъде открито производство по оспорване истинността. Оспорва се също така извършването на удостовереното от Нотариус Димчо Ненов връчване на нот.покани № 2660/16г. и 2661/16г., поради невярност на удостоверяването от нотариуса, а именно изтичането на 14-дневния срок.

По делото е депозиран писмен отговор и от ответника Д.А. Н. по отношение на който, по искане на ищеца, производството е прекратено.

Депозирана е допълнителна искова молба, в която са наведени подробни доводи, изключващи възраженията на ответниците. Оспорват се изцяло твърденията, наведени в отговора, като необосновани, недоказани и неоснователни. Твърди се, че са несъстоятелни възраженията на ответната страна за липса на уведомяване за възникване и дължимост на сумите по договор за револвираща кредитна линия № 707/29.12.2015г.у изменен и допълнен с анекс № 1 и № 2. Сочи се, че дължимостта е в резултат на неизпълнените задължения по договора за кредит, съответно ответникът е бил уведомен за същата преди дългът да бъде осчетоводен, като изцяло и предсрочно изискуем и преди подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение. Сочи се, че банката е изпълнила изискванията, поставени с ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и по-специално т.18 от същото. Сочи се, че банката не е имала задължение по договор за кредит да изпрати нотариална покана, с която да уведоми ответника за настъпилата изискуемост. Това следва от раздел 7 т.15 от договора за кредит, съгласно която страните са се съгласили, че изискуемостта на сумите по кредита настъпва в 30-дневен срок от датата на усвояването. След като усвояването е извършено на 01.06.2016г. ищецът твърди, че следва да се предположи кога е настъпила изискуемостта на вземането по договор за банков кредит № 20/26.01.2009г. Въпреки това обаче, с оглед прецизност, банката е предпочела да връчи нот.покана до ответника „Ойл БГ” ЕООД. Заявява се изрично, че ищцовата банка ще се полза от представения договор за поръчителство с дата 19.01.2012г. Оспорва се твърдението на ответника, че в анекс № 4/29.12.2015г. не е ясно в какво качество същият е подписал документа.

Твърди се, че ответникът е положил своя подпис именно в качеството си на поръчител, поради изключените преди това договор и 3 броя анекси. В подписания от ответника анекс същият изрично е заявил, че е съгласен с изменението размера на кредита, с новата дата за усвояване и новият краен падеж на кредита. По отношение оспорването на нот.покани и разписките към тях се сочи, че представените документи, изготвени от нотариуса, са официални и свидетелстващи документи, тяхната материална доказателствена сила важи спрямо всички, ползва всички. В случай на оспорването им то в тежест на ответника е да докаже тяхната неистинност.

Допълнителната искова молба е връчена на двамата ответници. Всеки от тях е депозирал допълнителен отговор.

В депозирания допълнителен отговор от „Д.Е.“ ЕООД отново се навеждат възражения, че ответникът не е бил уведомяван дали кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Твърди се, че ответникът не е бил надлежно уведомен за настъпване на изискуемостта, тъй като липсва изрично уведомяване за датата, считано от която кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Твърди се, че съществува за банката изрично задължение да уведоми длъжника именно за датата на която е настъпила предсрочната изискуемост, като посочи задълженията на длъжника, формирани към този момент.