Решение № 98 от 09.04.2020, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1052/2020
- Вид
- Решение № 98
- Подписан
- 09.04.2020
- В сила
- 09.04.2020
- Състав
- МАРИАНА МАВРОДИЕВА МАВРОДИЕВА, ПЛАМЕН СТЕФАНОВ ЗЛАТЕВ, АТАНАС ДИМОВ АТАНАСОВ
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127а · Семеен кодекс
- чл.127а, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.127а, ал.2 · Семеен кодекс
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 98 09.04.2020 г. гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa десети март две хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар Катерина Маджова
Като разгледа докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА въззивно гражданско дело № 1052 по описа за 2020 година.
Производството е образувано по въззивна жалба на
И.Н.Г., чрез адв.Б.П. против решение № 773 от 04.12.2019 г., постановено по гр.дело № 1961/2019 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което се дава разрешение на основание чл.127а от СК, заместващо съгласието на бащата И.Н.Г. детето И.И.Г.да пътува извън пределите на
Р. Б. до държавите членки на Европейския съюз, с цел почивка, екскурзия и туризъм с образователни цели, придружавано от своята майка Н.С.И. или от упълномощено от нея лице - учител, възпитател или ръководител на училището и школата, в което се обучава детето И.., извън определения режим на лични контакти с бащата И.Н.Г., за срок от пет години, считано от датата на влизане на решението в сила.
Въззивникът обжалва решението на първоинстанционния съд, като счита същото за незаконосъобразно и необосновано, постановено в несъответствие с фактите по делото и събраните доказателства.
Излага подробни съображения. Твърди, че решението е изцяло във вреда на детето и с него се нарушават правата му като родител. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Н.С.И., чрез пълномощника си адв. С.Ч. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага подробни съображения по оплакванията в нея. Счита, че постановено решение е правилно и моли съдът да потвърди решението на първоинстанционния съд и да се присъдят направените по делото съдебни разноски.
Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Старозагорският окръжен съд, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становището на другата страна и като разгледа събраните по делото през първата инстанция доказателства, намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.127а, ал.2 от СК.
Ищцата твърди, че с влязло в сила решение бракът й с ответника бил прекратен като отглеждането и възпитание на детето им И.И.Г.били предоставени на нея. Дъщеря им многократно изразявала желание да посети редица страни. Правили планове да посетят Д. във Ф., да отидат на почивка в Г., да видят Р. и други европейски столици. Харесали екскурзия в края на месец август, без нощни преходи до градовете Л.С.Л.П.с престой от няколко дни и посещение на Д., Ж. и М.. Харесали и други екскурзии и места за лятна почивка. Детето имало издаден международен паспорт, но било необходимо на граничния пункт при излизането от страната да се представи декларация - съгласие на другия родител. Ищцата изпратила на ответника нотариална покана за издаването на такава декларация. Канила го да се яви в кантората на нотариус Д.К., в гр.К., за да подпише въпросната декларация, с която дава съгласие детето им И.И.Г.да пътува неограничено в държавите страни- членки на Европейския съюз за времето от 19.05.2019г. до навършване на пълнолетие на детето - 13.10.2028г., като при пътуването си да бъде придружавана от нея, упълномощени от нея лица- учители и възпитатели от училището, в което учи, за да може да участва в организирани и провеждани мероприятия от това училище, включително и екскурзии провеждани зад граница. Нотариалната покана била получена от ответника на 25.04.2019г., но същият не отишъл в посочения срок и не подписал. По тази причина почивката и екскурзията, за която детето толкова много мечтаело, не се осъществила. Счита, че в интерес на детето е да може да прекара част от лятната си ваканция на почивка или екскурзия в друга страна, да може да участва в международни състезания или прояви, организирани от учебното заведение, в което учи, да види нови култури, да бъде на чист въздух, да почива пълноценно и да има възможност да контактува с много други деца, включително да се научи да контактува с деца, които не владеят български език. Нежеланието на ответника било пречка това да се случи. Отказът на ответника да даде нотариално заверена декларация - съгласие, което да използва и представя на органите на МБР било непреодолима пречка. Предвид тези обстоятелства, за нея бил налице правен интерес от предявяване на иска. Моли съда да постанови решение, с което да даде разрешение, с което да замести съгласието на ответника, за напускане на територията на Р. Б. на детето И.И.Г., за да пътува неограничено в държавите страни - членки на Европейския съюз за времето от влизане в сила на съдебното решение до навършване на пълнолетие на детето - 13.10.2028г., като при пътуването си да бъде придружавано от Н.С.И., като майка и законна представителка, упълномощени от нея лица- учители и възпитатели от училището, в което учи, за да участва в организирани и провеждани мероприятия от това училище, включително и екскурзии зад граница.
Ответникът оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан. Заявява, че не бил отказвал да предостави декларация за извеждане на детето в чужбина, но при условие, че бил напълно информиран: за какъв период детето ще пътува в чужбина, от кого ще бъде придружавано, както и в коя държава ще пътува. От действията на ищцата ставало ясно, че тя не се удовлетворявала от нарочно заверена декларация, с която детето да посети определена държава, с определен придружител и за определен период от време. Във връзка с връчената му нотариална покана чрез нотариус Д.К. заявява, че действията на ищцата били съмнителни и тя целенасочено действала в посока да изведе трайно детето от Р.Б.. Счита, че тя имала желание да работи в Г. с мъжа, с който живеела. Тъй като имал силна връзка с дъщеря си, не искал да бъде пречка за развитието на детето в емоционално, физическо и творческо отношение, и също желаел то да е с широк мироглед. Уважавал желанията на детето и го подкрепял, но възразява да даде декларация за извеждане на детето в чужбина за срок до 13.10.2028 год. Детето не посещавало извънучилищни школи, които да организират посещения в чужбина, не взимало участие в олимпиади и международни състезания. Тези училищни мероприятия, както и почивки в чужбина се организирали поне 30 дни преди датата на отпътуване и имало достатъчно време, той да се запознае с необходимостта от пътуването, с кого и къде ще пътува дъщеря му и да вземе решение, дали детето ще напусне пределите на Р.Б.. Не спирал детето си от пътуване в чужбина, затова съдействал за издаване международен паспорт на И.. Според практиката на ВКС, съдът можел да разреши по реда на чл.127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина, без съгласието на единия родител, само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем. Моли съдът да постави решение, с което да отхвърли иска за издаване на разрешение за напускане територията на Р. Б. на детето И. И.Г.до навършване пълнолетие на детето.
За да постанови решението си КРС е приел, че ищцата Н. С.И. и ответникът И.Н.Г. са родители на детето И. И.Г.. С влязло в сила решение №135/14.03.2016г., постановено по гр.д.№412/2016г. по описа на РС-К. родителските права по отношение на детето И. И.Г.са предоставени за упражняване на майката Н. С. Г., при определен режим на лични контакти между детето И. и бащата И.Н.Г., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с преспИ.е между дните, два пъти по петнадесет дни през лятото, които не съвпадат с годишния отпуск на майката; през четните години - за рождения ден на детето, както и за Новогодишните празници- от 10.00 часа на тридесети декември до 17.00 часа на втори януари, а през нечетните години- за Великденските празници и за Коледните празници- от 10.00 часа на двадесет и четвърти декември до 17.00 часа на двадесет и шести декември.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът е приел за установено, че ищцата и съжителят й ежегодно организират почивки и екскурзии в чужбина, но въпреки желанието на детето да бъде с тях, то не ги е придружавало, поради отказа на ответника да даде писмено съгласие. Детето посещава школа по английски език и през 2018 г. е била организирана от школата екскурзия до Р. Г., но ответникът отказал да даде декларация-съгласие. Същото се е случило и по повод на организираната екскурзия до остров К. през 2017г., детето също не отишло с майка си и съжителят й, защото не било пуснато от бащата И.Г.. Последният случай бил февруари месец 2019г. Н. и съжителя й организирали пътуване до Р., на ***. Бащата И.Г. започнал да поставя условия. Свидетелят Ю.И.– съжител установява, че не са имали планове с ищцата да живеят извън страната. Безспорно е също, че детето И. И.Г.посещава редовно Школа по английски език.
При така установената фактическа обстановка, районният съд е приел, че в случая ищцата и ответникът като родители на детето И. И.Г.не са постигали съгласие за пътувания на детето извън страната. Приел е, че в хипотезата на чл.127а от СК, съдът действа при условията на спорна съдебна администрация, като преценява наличните факти и обстоятелства в контекста на интересите на детето. Желанието на малолетно детето да бъде по време на почивки и екскурзии с майката в чужбина, съвпада с желанието на майката. Нейните родителски и възпитателски качества са доказани, потвърдени са и от ДСП-К..
Установил е, че през последните три години, ищцата е пътувала до Г. и Р., с цел почивка и екскурзия. За неустановени по делото, съдът е приел твърденията на ответника, за намерението на майката да живее с малолетната И. в Г.. Напротив, съдът е приел, че ищцата е организирала живота си и този на детето в Б. и е осигурила, както добри социално-битови условия и семейна среда за правилното му отглеждане, така и задоволява потребностите му в т.ч. и образователните, и не препятства контактите на детето с бащата. И. е редовна ученичка в трети клас на ОУ „Кулата“ гр.К. и посещава школа по английски език в гр.К.. Съдът е приел, че водещи при решаване на въпроса за заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите на детето.
Изхождайки от всички факти и обстоятелства, установени по делото, от константната съдебна практика и водещият интерес на детето, КРС е приел, че към момента малолетната И. - на девет години, е на възраст, която позволява да пътува извън територията на Р. Б. до държавите членки на ЕС с цел екскурзии, почивки, туризъм, образователни цели и разглеждане на различни забележителности, за да придобива впечатления за културата и езика на тези страни като по този начин ще се разширява нейния мироглед, възпитание и развитие като цяло. Замествайки съгласието на бащата детето да пътува до държави от ЕС, последното ще има възможност да участва в организирани от школата по английски, която то посещава събития, с участието на учители и ръководители, както и да почива със своята майка в страните от ЕС. С даването на разрешението, ще се избегнат и бъдещите конфликти между родителите по повод въпросите, свързани с краткосрочни пътувания на детето, които конфликти няма как да не рефлектират върху психическото и емоционално развитие детето предвид възрастта му. Ето защо съдът е счел, че следва да бъде дадено разрешение малолетната И.ина да напуска пределите на Р. Б., за да пътува до страните - членки на ЕС и обратно, придружена от своята майката или упълномощен от нея учител, възпитател или ръководител на училището и школата, в които детето се обучава, с цел почивка, екскурзия и туризъм, с образователни цели, без съгласието на бащата, извън определения му с бракоразводното решение режим на лични контакти с детето, за срок от пет години, считано от датата на влизане на настоящото решение в сила.
Въззивната инстанция изцяло споделя изложената от районния съд фактическа обстановка. От показанията на св.И.Н.е видно, че ищцата и съжителят й често организират почивки и екскурзии в чужбина. Въпреки желанието на детето да бъде с тях, то не ги придружава, заради отказа на ответника да даде писмено съгласие. Детето посещава школа по английски език и през 2018 г. за организирана от школата екскурзия до Р. Г., ответникът е отказал да даде декларация-съгласие за пътуване на детето. За организирана от семейството на свидетеля и семейството на Н. няколко дневна екскурзия до остров К., през 2017г., детето също не е отишло с тях, защото не било пуснато от бащата И.Г.. От показанията на св. Ю.И.се установява, че ищцата и съжителят й постоянно ходят на екскурзии в страната и извън нея, по 3-4 пъти годишно, основно на почивка и на състезания. Детето не ходи с тях, заради отказа на бащата, да даде разрешение за това. Такъв случай е имало февруари месец 2019г. Семейството е имало намерение да ходи в Р., на ***. Бащата И.Г., когато му поискали съгласие, е започнал да поставя условия. Свидетелят Ю.И.сочи, че никога не са имали планове с ищцата, дори не са коментирали да живеят извън страната. Свидетелят установява, че работи във фирма на безсрочен трудов договор, миналия месец е купил имот в близко село.
Разпечатката съдържа 31 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/99f20f08-2aa2-41d4-8737-524f6035924f