Решение № 1987 от 02.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1987 гр. С., 02.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20211110215196 по описа за 2021 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба вх. № УРИ 433200-107945 от 21.10.2021г. по описа на ОПП СДВР от СЛ. В. СТ. с ЕГН ********** и адрес в гр. С., , кв. С., ул. „Я.“ № * срещу Наказателно постановление N 21-4332-017857 от 27.08.2021г. , издадено началник сектор към СДВР ОПП, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания:1. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и 2. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал. 1, т.

2, б.“Б“ от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят С.С., редовно призован се явява лично.

В хода на съдебните прения, иска отмяна на НП , като сочи , че е напуснал местопроизшествието тъй като е бил в невъзможност да се свърже с телефон 112 . Заявява, че се е върнал на местопроизшествието по-късно.

В жалбата се излагат възражения за допуснати съществени процесуални нарушения , изразяващи се в липса на изложена фактическа обстановка в АУАН и НП.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се явява и не изпраща представител.

СРП, редовно призована не се представлява.

1

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:

Жалбата на СЛ. В. СТ. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 214332-017857 от 27.08.2021г. , издадено началник сектор към СДВР ОПП, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

На 16.08.2021г. около 05:50ч. С.С. управлявал л.а.''Х. С.'' с рег. № *** по ул.''З. М.'' в гр.С., в посока от ул..''Е.'' към ул.''С.''.

При неустановени обстоятелства, същият изгубил контрол над управляваното от него МПС и самокастрафирал в каменна ограда и порта на № 1а.

След настъпване на произшествието, С. го напуснал, като се върнал на мястото в 12:30ч.

Междувременно на мястото на произшествието бил изпратен АП на ОПП СДВР в състав А. Д. и В. Г..

Огледът бил извършен в отсъствието на жалбоподателя, като в 12:10ч. В. Г. – мл.автоконтрольор в ОПП СДВР съставил протокол за ПТП 1797507/16.08.2021г.

След връщането на С. , служителите на полицията му извършили проверка и А. Д. в присъствието на В. Г., съставил Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 497667/16.08.2021г. срещу С.С. за нарушения по чл. 20, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, т. 2, б.''Б'' от ЗДвП.

Актът бил предявен на последният, който го подписал без възражения .

Такива не постъпили и в законоустановения срок .

Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление N 21-4332-017857 от 27.08.2021г. , издадено началник сектор към СДВР ОПП, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания:1. на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и 2. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал. 1, т.

2, б.“Б“ от ЗДвП, за това , че :'' На 16.08.2021г. около 05:50ч. в гр. С. , ж.к''Д.'', управлявал л.а.''Х. С.'' с рег. № *** по ул.''З. М.'' в посока от ул..''Е.'' към ул.''С.'', като поради движение с несъобразена с релефа на пътя скорост, самокатастрофира в каменна ограда и порта на номер 1а.След ПТП водачът напуска ПТП без да уведоми органите на МВР и се връща на място в 12:30ч.''

От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в 2 посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

В настоящия случай съдът счита, че изложените в АУАН и НП факти, досежно нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП се установиха в хода на съдебното следствие.

Съгласно посочената норма, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод за наличие на множество обстоятелства, изчерпателно изброени в нормата, с които водача следва да се съобразява при избиране на скоростта.

В настоящия случай, както в АУАН, така и в оспореното НП е посочено конкретно , че водачът не е съобразил поведението си с релефа на пътя, съответно не е съобразил избирането на скоростта с това обстоятелство.

АНО не е длъжен да посочва каква би следвало да е съобразената скорост, тъй като в рамките на разрешената скорост, съобразената такава е свързана и с възможностите на конкретния водач.

Оценката за съобразеност на скоростта е субективна дейност на всеки водач на превозно средство и касае опита и възможностите на конкретното лице.

Ако за един водач, скорост от 40 км.ч. би била съобразена при конкретни пътни условия , за друг , тя би могла да бъде несъобразена, например поради липса на опит или по други причини , вкл. и от здравословен характер.

Съответна на нарушената разпоредба е санкционната такава на чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП и наложеното на жалбоподателя наказание отговаря на предвиденото в закона по основание и размер.

Съдът счита, че описанието на това нарушение и обстоятелствата при извършването му са достатъчно конкретизирани както в съставения акт, така и издаденото въз основа на 3 него наказателно постановление, като са посочени всички съставомерни факти, поради което и съдът приема, че АУАН и НП в тази част отговарят на условията на чл. 42, т. 4 ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

АУАН и НП в посочената част са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочена е нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа, на която е определена санкцията.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, досежно нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Предвид изложеното, съдът намира, че наказателното постановление в тази му част е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Не така стои въпроса , доежно нарушението по чл. 123 от ЗДвП.

Установен факт, който не се оспорва от нарушителя е , че след настъпване на ПТП, последният е напуснал местопроизшествието , като не е сигнализирал компетентните органи, респективно съдът намира, че е допуснато и нарушение по чл. 123 от ЗДвП.

В случая обаче, както контролният орган , така и АНО са допуснали нарушение при квалифициране на установените факти със съответната им правна норма.

Съгласно АУАН и НП, С.С. е напуснал мястото на ПТП без да уведоми органите на МВР.

Изложеното от фактическа страна административнонаказателно обвинение. е недостатъчно за предявяване на

По делото е установено, че от настъпилото ПТП са реализирани само материални щети, но този факт не е посочени нито в АУАН, нито в НП.

Относима към установените факти е разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.''А'' от ЗДвП, която вменява задължение на водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие с причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от него.

Контролният , както и наказващият орган обаче, са приели, че се касае за хипотеза на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.''Б'' от ЗДвП, която регламентира задълженията на водачите, участници в ПТП с пострадали хора.

Касае се за пълно несъответствие между установени факти и правна квалификация, което е неостранимо във възивното производство, поради което НП следва да бъде отменено в посочената част.

4

ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗАНН съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 21-4332-017857 от 27.08.2021г. , издадено началник сектор към СДВР ОПП, в частта му, с която на СЛ. В. СТ. с ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл.123, ал. 1, т. 2, б.“Б“ от ЗДвП и го ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.

София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5