Решение № 7867 от 22.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7867 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20251100502342 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 21184/22.11.2024 г., постановено по гр. д. № 58/2023 г. по описа на СРС, 43 състав, са уважени изцяло предявените обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 вр. чл. 139 ЗЕ и чл.

86 ЗЗД за признаване за установено, че В. Б. С. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 3155,99 лева, от които 2783,93 лева, представляваща цена на доставеното от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. включително, ведно със законната лихва от 30.01.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 314,09 лева, представляваща мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 12.10.2022 г., както и сумата от 48,60 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от м. 03.2020 г. до м.04.2021 г. включително, ведно със законната лихва от 30.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 9,37 лева, представляваща лихва за периода от 16.05.2020 г. до 12.10.2022 г.

Решението е постановено при участието на „Далсия“ ООД (с предходно наименование „Бруната“) в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответника В. Б. С. чрез адв. Ж. В. с доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Излага, че първостепенният съд е извършил сериозни процесуални нарушения, като в мотивите на решението липсва подробно обоснование кои факти са установени и доказани. Въпреки че по делото са установени редица факти – наличието на топлоснабдителна абонатна станция в сградата на бул. ****, липсата на контролни уреди за измерване и разпределяне на топлинната енергия, както и факта, че процесният имот се ползва от К.С. по договор за наем (който е трансформиран в безсрочно основание), СРС не разглеждал достатъчно доказателствата и не обсъждал релевантните фактически и правни доводи. В допълнение сочи, че според ТР № 2/2017 клиент на топлопреносното предприятие 1

(ТПП) е лицето, с което е сключен договорът за доставка на енергия, а не собственикът на имота. Решението на първоинстанционния съд е дал правото на ТПП да се преценява въпроса за прекратяването на договорното основание за ползване, без уведомяване от страна на ползвателя, което водело до неясноти за това кой всъщност е клиентът на ТПП. Освен това, твърди нарушенията на Наредбата за топлоснабдяването относно измерването и разпределянето на доставената топлинна енергия, както ненавременното монтиране на годни контролни уреди.

С въззивната жалба е направено доказателствено искане за разпит на свидетел.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД чрез юрк. Е.Д., с който се оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага, че първоинстанционният съд правилно е уважил иска.

Не са направени доказателствени искания.

Моли съда да остави без уважение въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е частично неоснователна, по следните съображения:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че В. Б. С. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 3155,99 лева, от които 2783,93 лева, представляваща цена на доставеното от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021 г. включително, ведно със законната лихва от 30.01.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 314,09 лева, представляваща мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 12.10.2022 г., както и сумата от 48,60 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от м. 03.2020 г. до м.04.2021 г. включително, ведно със законната лихва от 30.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 9,37 лева, представляваща лихва за периода от 16.05.2020 г. до 12.10.2022 г.

Спорни между страните в настоящото въззивно производство са обстоятелствата: дали ответникът е потребител на топлинна енергия, както и дали е дължима цената за дялово разпределение.

По иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за доставената топлинна енергия:

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя от осъществяването на следните елементи:

1. Наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия;

2

2. Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като определящо е притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. На следващо място клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. Договорът между ползващото лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС).

Настоящият въззивен съд споделя изводите на първоинстанционният съд, че ответникът В. Б. С. е встъпила в договорни правоотношения с ищцовото дружество за покупко-продажба на топлинна енергия по силата на притежанието на вещно право на собственост. По делото са приети писмени доказателства за правото на собственост на ответника върху апартамент № 9, находящ се в сграда на бул. **** в гр. София – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 101, том 34 по нот. д. № 6679/1994 г. от 29.03.1994 г. на нотариус Л.Ц..

По делото са приети и писмени доказателства за наличието на облигационно наемно правоотношение по отношение на процесния недвижим имот между ответника като наемодател и третото лице К.И.С. като наемател. Представена е и заявление-декларация от 19.02.2018 г. от К.И.С., с която същият заявява откриването на партида за имота.

Сключеният договор за наем от 01.02.2018 г. за процесният имот е предвидено, че влиза в сила на същата дата и е със срок на действие от 2 г. В чл. 16, ал. 1 на договора е уговорено, че се прекратява автоматично без предизвестие с изтичането на срока му по чл. 2 – две години. Според чл. 3 страните мога т да удължат договора със взаимно едномесечно предизвестие преди изтичане на срока на наемане. Чл. 236, ал. 1 ЗЗД предвижда, че договорът се счита продължен за неопределен срок само ако след изтичането на срока ползването продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя. Тоест продължаването не настъпва от самия факт на оставане, а при кумулативно наличие на: знание на наемодателя и липса на противопоставяне. В чл. 3 страните са предвидили единствения способ за удължаване на наемното правоотношение – взаимно (а не едностранно) едномесечно предизвестие преди изтичане на срока. Тъй като чл. 236, ал. 1 ЗЗД е диспозитивен, страните могат да дерогират действието му чрез изрична уговорка (чл. 9 ЗЗД), каквато в случая е налице. С оглед така изложените съображения, съдът намира за установено, че за исковия период третото лице К.И.С. не е бил наемател на процесното жилище, поради което не е бил задължен за заплащане на претендираните суми за топлинна енергия и дялово разпределение. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява според посоченото в чл. 153, ал. 1 ЗЕ спрямо собственика в качеството му на клиент на топлинна енергия за собствени битови нужди при публично известни общи условия. Именно в това си качество същият се явява потребител по смисъла на закона на доставената за имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение по протокол № 7 от 23.10.2014 г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Предвид изложеното между страните е съществувало действително правоотношение по договор за продажба на топлоенергия.

3

Топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.

150, ал. 2 ЗЕ. Ищецът е имал задължение да доставя топлинната услуга, а ответникът – да заплаща нейната стойност.

По силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания, тъй като въззивният съд действа като т. нар. „ограничен въззив”, поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъждат следните факти:

От представените от ищеца фактури, както и изравнителни сметки, протоколи за реален отчет и справки от третото лице-помагач се установява доставеното количество топлинна енергия за топлоснабдения имот за исковия период от време. Принципът за заплащане на действително консумираната енергия е спазен, тъй като е предвиден механизъм за изчисляване и заплащане по изравнителни сметки, както и възстановяване на прекалено начислени суми. Съгласно приетото от съда и неоспорено от страните заключение по СТЕ, което съдът кредитира като пълно, компетентно и обосновано, двете сгради на бул.

**** и № 25 се топлоснабдяват чрез една обща абонатна станция, в която е монтирано нормативно признато средство за търговско измерване – общ топломер. Този топломер се отчита ежемесечно по електронен път към 00:00 ч. на първо число на месеца, като разликата между „ново“ и „старо“ показание представлява реално измереното количество постъпила топлинна енергия за периода („отчетена енергия“). От отчетената енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция („загуби в АС“), които са за сметка на топлопреносното предприятие, и така се получава „енергия за разпределение“, т.е. количеството, което се приема за реално потребено от абонатите и подлежи на разпределение. Данните за показанията, доставената енергия, приспаднатите разходи и енергията за разпределение са предоставени на вещото лице от информационния масив на доставчика, където се съхраняват архивно от монтажа на уреда. В процесния имот (аб. № 12252) е извършен реален отчет при осигурен достъп на 12.06.2021 г., удостоверен с подписан от клиента формуляр. Установено е наличие на 7 радиатора с електронни разпределители (RME) с визуален отчет, както и един узаконен водомер за топла вода.