Решение № 15193 от 05.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15193 гр. София, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20231110139406 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „[***] .“ ., ЕИК [***] срещу [***], ЕИК [***], с която ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1250 лв., частично от общо дължимите 15000 лв., представляваща неплатена цена за ползване на съоръженията за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда, находяща се в гр. София, УПИ [***]-., [***], за периода от 24.06.2020 г. до 14.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска- 14.07.2022 г., до окончателното изплащане. В съдебно заседание от 28.05.2024 г., след прието заключение на СТЕ, ищецът увеличава размера на предявения иск до сумата от 4090,45 лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът „[***] .“ ., ЕИК [***] твърди да е собственик, като възложител и изпълнител на присъединителен топлопровод с диаметър 2Ду 70 мм и дължина по трасе 15 м. и на абонатна станция с мощност 200 kW за О и В и 100 kW за БГВ, за захранване с топлинна енергия на жилищната сграда в гр. София, [***] УПИ [***], кв. [***], към който са присъединени етажните собственици на сградата. Владението на съоръженията е предадено на ответника, който от издаване на разрешението за ползване на 17.05.2003 г. ги използва за доставяне на енергия. Въпреки, че ищецът изпълнил предписанията на ответника, последният отказвал да изкупи съоръженията. Поради това ответникът дължал цена за ползване, определена по методика на ДКЕВР съгл. чл. 36 ал. 3 и чл. 137 ал. 2 ЗЕ. Моли се да бъде осъден да заплати такава на ищеца за периода от 24.06.2020 г. до 14.07.2023 г., първоначално в размер на 1250 лв., заявен като частичен, а след предприето увеличение на иска по реда на чл.214, ал.1 от ГПК и до размер от 4090,45 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира присъждане на разноски. С исковата молба ищецът е приложил множество писмени доказателства, които са 1 допуснати и приети по делото, като относими и необходими за изясняване на релевантните за иска факти и обстоятелства. По искане на ищеца е допусната и прието в хода на съдебното дирене и заключение по съдебно-техническа експертиза по поставените в ИМ въпроси.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът [***], ЕИК [***] е депозирал писмен отговор на исковата молба, чрез юрк. С.А., с който оспорва иска, като неоснователен и недоказан.

Твърди, че от приложените по делото доказателства не може да се установи, че ищецът е собственик на посочените присъединителен топлопровод и абонатна станция. В случай че се установи по делото, че ищецът е собственик на процесните вещи, ответникът твърди, че не е налице основание за заплащане на цена за ползване, с оглед поведението на кредитора. В случая било налице неправомерно поведение на ищеца, изразяващо се в непредоставяне на необходимите документи и неподаване на необходимото заявление, за да може да бъде изкупено съоръжението от ответното дружество. Поддържа, че по този начин ищецът се обогатява чрез стойността на дължимата цена за ползване, вместо да сключи договор за продажба по отношение на процесната вещ. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски. Ответникът също е представил писмени доказателства, които са допуснати и приети по делото.

В съдебно заседание, страните се представляват от упълномощени адвокат за ищеца и юрис. за ответника, като съответно поддържат исковата молба и отговора на исковата молба.

Въпреки приканването от съда за сключване на спогодба, такава до приключване на съдебното дирене в производството пред тази инстанция не е постигната. Следва иска да се разгледа по същество.

Съдът като взе предвид доводите на страните и при съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, на осн. чл.235, ал.2 ГПК намира за установено следното:

Представен е договор от 15.12.2004 г. за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди, сключен между [***] и „[***] .“ . в качеството на потребител за сграда и изградената в нея абонатна станция, находящи се в гр. София, УПИ [***] -., [***]

Съгласно чл.8 от договора потребителят се задължава да изгради за своя сметка строежа, съгласно техническите условия и изисквания, посочени в становището на дружеството. До прехвърляне на собствеността на строежа на дружеството (ответника), потребителят е собственик на строежа.

От ангажираните от ищеца доказателства Удостоверение № 64/16.05.2005 г. на СОРайон – [***] за въвеждане в експлоатация; виза за проектиране; становища на [***] относно присъединяването на жилищната сграда на [***], скици, протоколи за проведена 72-часова проба и за приемане на топлоизолация; констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа и списък на потребители на топлинна енергия в сградата, се установява безспорно, че изградените външен и вътрешен топлопровод и абонатна станция в сградата, са били присъединени към топлопреносната мрежа на град София и същите отговарят на техническите изисквания.

Представено е удостоверение № 64/16.05.2005 г. за въвеждане в експлоатация на строеж „топлозахранване и абонатна станция на жилищна сграда“ находяща се в резиденция „[***]“ кв. [***], м. [***]- .-та част по плана на гр. София, [***], в което като възложители са посочени: за външен топлопровод - Столична община, а за абонатната станция – „[***] .“ ., „[***] .“ ., [***] и етажните собственици – физически лица.

Представен е Протокол СМР /акт обр-19/ за установяване завършването и заплащането на натуралните СМР от 15.02.2005 г., в който като Възложител и Изпълнител на обект „топлозахранване и абонатна станция на жилищна сграда УПИ [***]-., местност 2

„[***]“, [***] отново е посочен ищеца по делото „[***] .“ ..

С покана вх. № П-8016/30.06.2022 г. „[***] .“ . е поканило [***] в 7-дневен срок от получаването й да му заплати цената на процесното съоръжение, определена по Методиката на КЕВР от 2008 г., както и да сключи Договор да прехвърляне собствеността на същото, предвид, че сделка по изкупуването все още не била осъществена, като същевременно няма и обоснован отказ по смисъла на пар.4, ал.4 ЗЕ. В поканата, ищеца се е легитимирал като собственик на абонатната станция и присъединителния топлопровод в сградата, изградена на горепосочения адрес.

Представена е Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на ел.енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ., одобрена от ДКЕВР с решение по протокол № 27/04.02.2008 г., т.12.

От страна на ответника с рег. № П-8016/20.07.2022 г., в отговор на писмена покана на ищеца от 30.06.2022 г., са заявили, че в резултат на извършена от тях проверка не са установили да има надлежно подадено заявление от „[***] .“ . за изкупуване на енергийни обекти на посочения адрес, нито пък има отказ от ответника да изкупи същите. Въпреки това ответника е посочил, че на сайта на дружеството са публикувани процедурата и списък на нужните документи за изкупуване на енергийни обекти, както и утвърдени образци на заявление с подробно описани изискуемите документи, „с намек“, че ищеца все още не е представил всички такива, нужни му за да се изпълни процедурата по изкупуване в цялост.

Същевременно, в същото писмо-отговор, ответника изрично посочва какви документи следва да представи ищеца, но единствено във връзка с процедурата по изкупуване на енергийните съоръжения и абонатната станция в сграда, находящи се на адрес в гр. София, [***], т.е. различни от процесните, което е индиция, че за процесните съоръжения ищеца вече е представил такива документи. От приетите по делото документи, се установява безспорно, че ищеца още през м. 06.2020 г. е поканило ответното дружество да изкупи процесните енергийни съоръжения, но и тогава, както и през 2022 г., е срещнал необоснован отказ от изпълнение на процедурата по изкупуване.

Прието по делото е и заключение по съдебно-техническа експертиза, изпълнено от в.л.

Н. М., съгласно което сградата, в която са изградени процесните енергийни съоръжения и АС, е изградена от и със средства на ищцовото дружество, като е включена към централизираното топлоподаване на гр. София още през 2005 г., като от м.12. същата година се използва от ответника. Вещото лице е установило след преглед на представените по делото документи, че всички монтирани съоръжения в СЕС са изградени съгласно одобрените инвестиционни проекти и предписаните от самия ответник изисквания, като за въвеждането в експлоатация на външния топлопровод и АС ищецът е представил всички изискуеми документи, вкл. поисканите от ответника такива. По отношение на изкупната цена на енергийните съоръжения, след запознаване с Методиката за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпространително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения, в която е указана и начина на определяне на цените за предоставен достъп, вещото лице е дало заключение, че стойността за изграждане и въвеждане в експлоатация на топлопровода и АС в сградата, находяща се в гр. София, [***] е в размер на 15 434 лв. без ДДС, при годишна амортизационна норма от 4 %. При използване на наличната информация за доставена и разпределена ТЕ в СЕС през процесния период от м.07.2020 г. до м.07.2023 г. и определените от регулатора стойности на коефициенти на обслужване на дейността в сектор пренос на топлинна енергия за същия период, вещото лице е заключило, че размерът на цената за ползване на процесните енергийни съоръжения за посочения исков период възлиза на сумата от 4 090, 45 лв. без ДДС. Заключението на СТЕ е прието без възражения от страните, като съдът го намира 3 компетентно и обективно изготвено, с оглед на което го кредитира изцяло по поставените му въпроси.

Ищецът съобразявайки определената от вещото лице цена е увеличил исковата си претенция до размер от 4090,45 лв., претендирана за период на ползване на съоръженията му от ответника от 24.06.2020 г. до 14.07.2023 г.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.137, ал.2 ЗЕ - за заплащане на цена за ползване на енергийни съоръжения, изградени от ищеца, което по същество представлява обезщетение за ползите, които ответното дружество извлича за себе си за сметка на ищеца - собственик.

Съгласно чл.137, ал.1 ЗЕ при присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост, а по силата на ал. 2 изграждането на съоръженията по ал. 1 може да се извършва от клиентите след съгласуване с топлопреносното предприятие, като в този случай топлопреносното предприятие заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите.

Следователно, нормата на чл.137, ал.2 ЗЕ въвежда принципа на възмездното ползване от топлопреносното предприятие на присъединителния тръбопровод, съоръженията към него и абонатната станция в случаите, когато те са изградени от клиентите на топлоенергия за битови нужди.

Разпоредбата санкционира разместването на имуществени блага, до което се стига в хипотеза, при която функциониращ обект, който следва да се изгради за сметка на топлопреносното предприятие и може да бъде единствено негова собственост, е изграден за сметка на потребител и все още не е изкупен от топлопреносното предприятие. В тези случаи законът предвижда, че за времето до изкупуване на съоръженията (ал.3 на чл.137 ЗЕ), топлопреносното предприятие дължи на лицето, изградило съоръженията за своя сметка, цена за ползването им. (в посочения смисъл - определение № 135 от 10.03.2020 г. по т. д. № 1264/2019 г. на ВКС, II ТО). Предпоставка за пораждане на посоченото задължение е съоръженията да са изградени след съгласуване с топлопреносното предприятие.