Решение № 232 от 06.10.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Ботевград, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20261810100766 по описа за 2026 година

Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за защита на потребителите/ и осъдителен иск с правно основание чл.55, пр.1 от ЗЗД.

Д. И. Д. от с.*****, община Ботевград, ул.***** №8, с ЕГН:**********, чрез пълномощник адв. Л. К. Б. от САК моли да бъде прогласен по отношение на „*****”АД с ЕИК:*****, със седалище и адрес на управление: гр. София, *****, за нищожен сключения между тях Договор за паричен заем № 5212327 от 29.08.2024г., тъй като същият противоречи със закона- чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ и във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК.

Д. И. Д. от с.*****, чрез пълномощник адв. Л. Б. от САК, моли да бъде прогласен по отношение на „*****“ЕООД с ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, *****, за нищожен сключения между тях Договор за предоставяне на гаранция № 5212327 от 29.08.2024г., тъй като същият противоречи със закона и го заобикаля- чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК/Закон за потребителския кредит/ и във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК.

Д. И. Д. от с.*****, чрез пълномощник адв. Л. Б. от САК, моли да бъде осъдено „*****”АД с ЕИК:***** да му заплати сумата от 102 евро/ сто и две евро/, представляваща надвнесена от него сума за главница по сключен между страните Договор за паричен заем № 5212327 от 29.08.2024г., който е обявен за нищожен, за което описаната по-горе сума е получена от ответника без основание, както да заплати и законната лихва върху горната сума, считано от 13.02.2026г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.56/.

В с.з ищецът Д. И. Д. от с.*****, чрез пълномощник адв. Л. К. Б. от САК е депозирала писмени молби с вх. №№7992 от 11.06.2026г. и с вх.№ 12694 от 28.09.2026г. през ЕПЕП в 1 които заявява, че моли да бъдат уважени исковете, както и да се присъдят направените по делото разноски, за които е приложила списък за разноските по чл.80 от ГПК.

Ответникът-„*****”АД с ЕИК:*****, чрез пълномощник юрк. Диляна К.

Николова, е направила възражения по исковете и е представила писмен отговор с вх.№ 6368 от 13.05.2026г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът оспорва исковете като излага подборни съображения за това, както следва:

Видно от съдържанието на сключения между страните Договор за паричен заем, на кредититополучателя е предоставена изрична и ясна възможност за избор между различни способи за обезпечаване на задължението. Според ответника е налице доброволност на избора от страна на ищеца, който е усвоил сумата но заема и е започнал изпълнение на договора без никакви възражения, с което на практика е потвърдил валидността на всички съпътстващи споразумения.

Предвид изложеното за ответника тезата за упражнена принуда сс явява защитна линия, която, не почива на никакви доказателства и цели единствено избягване на договорни ангажименти.

Ответникът заявява, че ищецът е бил подробно информиран за структурата на разходите чрез Стандартния европейски информационен формуляр, който му е предоставен преди подписването на договора. Подписът на ищеца върху този формуляр и върху самия договор удостоверява, че той е разбрал как се формира общата сума на плащанията и какъв е реалният размер на ГПР. Субективното усещане на ищеца за „неправилност“ на ГПР не може да замести липсата на математически или правни доказателства за грешка в изчисленията.

Предвид факта, че ГПР не надвишава законовия таван от петкратния размер на законната лихва, твърдението за неговата недействителност или „скрито“ увеличаване се явява изцяло произволно и неоснователно.

Освен това твърди, че изборът на конкретен начин на обезпечение — чрез предоставяне на поръчители, отговарящи на изискванията на кредитора, или чрез заплащане на такса към дружество- гарант е изцяло в патримониума на заемополучателя. Тъй като разходите по договора с дружеството-гарант не са наложени като задължително условие за отпускане на кредита, а са резултат от избрания от потребителя метод за обезпечаване, същите не представляват общ разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Тези суми се заплащат за услуга, предоставена от трето лице, не формират печалба за кредитора и са предназначени единствено за покриване на кредитния риск на поръчителя.

Според ответникът недопустимо е месеци след усвояване на сумата, потребителят да твърди „неяснота“ по отношение на цифри и параметри, които са ясно изписани на първа страница на договора. Освен това не е налице заобикаляне на закона, тъй като двете дружества са самостоятелни юридически лица с различен предмет на дейност и самостоятелна търговска отговорност. Двете дейности са строго разграничени и не се покриват. Освен това, сумата по договора за гаранция се дължи на трето лице (гарант), което 2 е самостоятелен правен субект. Кредиторът не усвоява тези средства като цена за финансовия ресурс, поради което те не представляват пряк разход по обслужването на заема.

Моли да се отхвърлят исковете, да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение и ако се претендира адвокатско възнаграждение същото да не е в прекомерен размер.

В с.з. ответникът „*****”АД, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по исковете.

Ответникът-„*****“ЕООД с ЕИК: ******, чрез пълномощник юрк. ****, е направила възражения по исковете и е представила писмен отговор с вх.№6344 от 13.05.2026г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът оспорва исковете като излага подборни съображения за това, както следва:

Договорите за предоставяне на гаранция, по които дружеството е страна, са действителни, тъй като отговарят на приложимите изисквания на закона, тъй като са сключени валидно - между лице, което е вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.За от ЗКИ, в рамките на предмета, за който е вписано и дееспособно лице, което към момента на сключване на договора е могло да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, като е спазена и изискваната форма.

Ответникът твърди и излага подробни съображения, че е неоснователно твърдението на ищеца, че договорът за поръчителство е сключен в нарушение на добрите нрави, не приема, че престациите са явно нееквивалентни, както и разпоредбите на чл.11 и чл.22 от ЗПК са приложими единствено и само към договорите за потребителски кредит, като процесният договор за предоставяне на гаранция не е договор за кредит. Не е налице заобикаляне на добрите нрави и заобикаляне на закона. Ответникът оспорва, че ищецът е бил „принуден“ да приеме условията на договора или конкретния вид обезпечение.

Моли да се отхвърлят исковете, да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение и ако се претендира адвокатско възнаграждение същото да не е в прекомерен размер като се определи съгласно действително положения труд.

В с.з. ответникът „*****“ЕООД с ЕИК: ******, редовно призовано, не изпраща представител и не взема становище по иска.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Страните не спорят за това, че на 29.08.2024г. е сключен Договор за паричен заем № 5212327 между ответника „*****“АД като заемодател и ищеца Д. И. Д. като заемател.

На същата дата /29.08.2024г./ е сключен и Договор за предоставяне на гаранция № 5212327 между ответника „*****“ЕООД, чрез ответника „*****“АД като гарант и ищеца Д. И. Д. като потребител.

Горното се установява и от приложените копия от Договор за паричен заем № 5212327 от 29.08.2024г. и от Договор за предоставяне на гаранция № 5212327 от

29.08.2024г.

3

От направена справка в Търговския регистър се установява, че към датата на сключване на описаните по-горе договори/29.08.2024г./ и сега ответникът „*****“АД е едноличен собственик на капитала на ответното търговско дружество „*****“ЕООД.

Видно от Договор за паричен заем № 5212327 от 29.08.2024г. ответникът „*****“АД като заемодател, чрез служителя **** Т. и ищеца като заемател са сключили договор за паричен заем, по силата на който на заемополучателя е отпусната сумата 1533.88 евро/3000 лв./ , която следва да се върне на 36 равни месечни вноски от п о 162.34 лв.

Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент по заема 50,00 %, лихвен процент на ден при отказ от договора 0,14%, и ГПР 64.32 %, като по този начин общата сума, подлежаща на връщане, възлиза на 2988.11 евро/5844.24 лв. / . Заемната сума е предадена на заемополучателя в брой, видно от удостоверяването в чл. 3 от Договора, което обстоятелство не се оспорва от страните.

С чл. 4 от Договора за заем е уговорена клауза за предоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването му-алтернативно: 1/ две физически лица - поръчители, отговарящи на определени условия; 2/ банкова гаранция с бенефициер заемодателя или 3/ одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

От представения Договор за предоставяне на гаранция № 5212327 от 29.08.2024г. сключен между ищеца като потребител и ответникът като гарант – чрез ответника „*****“АД и служителя **** Т., се установява, че потребителят е възложил, а гарантът се е задължил да издаде гаранция за плащане за изпълнение на парични задължения в полза на „*****“АД, с наредител потребителя с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, включващо задължение за връщане на заемната сума от 1533.88 евро/3000лв/., задължение за плащане на възнаградителна лихва и задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари. С чл. 3 от Договора за предоставяне на гаранция страните са уговорили възнаграждение за гаранта в размер на 693.19 евро/1355.76 лева/, платимо разсрочено на месечни вноски в размер на 37.66 лв., дължими на падежа на плащане на вноските по договора за паричен заем с кредитора, по начина, установен с договора за паричен заем, а кредиторът „*****“АД е овластен да приема вместо гаранта задължението за плащане на възнаграждение. По този начин цялата сума, подлежаща на плащане от ищеца общо по двата договора възлиза на 3681.30 евро/ 7200 лева/.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза/ ССчЕ/, изготвена от в.л. В. Л. Т. и дадените от него обяснения в открито съдебно заседание, се установява, че ищецът е заплатил по договора за паричен заем сумата от общо 1636 евро /3199.74лв./. Освен това при положение, че договорът за паричен заем и този за предоставяне на гаранция са обединени в един договор, с размер на отпуснатия кредит 3000 лева и обединение на останалите условия от двата договора /36 броя вноски /, то тогава ГПР е 140.00%, което изчисление е направено съгласно Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК.

Към момента на сключвана не договора за паричен заем на 29.08.2024г. основният лихвен процент на БНБ е 3.53%.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът намира, че така предявените обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД /Закон за задълженията и договорите/ във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК/Закон за защита на потребителите/ и осъдителният иск с правно основание чл.55, пр.1 от ЗЗД, са допустими, тъй като са налице положителните и липсват отрицателни процесуални предпоставки.