Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 237 от 17.06.2021, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 286/2021
Вид
Решение № 237
Подписан
17.06.2021
В сила
17.06.2021
Състав
Надя Узунова, Румяна Бакалова, Миглена Йовкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Благоевград , 17.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Надя Узунова

Румяна Бакалова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Илияна Стоименова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20211200500286 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ЗАД „Алианц България“, АД против решение № 8333/06.11.2020 г., постановено по гр.д. 1098 по описа за 2018 г. на РС-Г. Делчев.

Жалбоподателят сочи, че решението е незаконосъобразно. Счита, че съдът неправилно е приел, че е налице покрит риск по сключената застраховка „Всички рискове на индустриални обекти“. Неправилно е приел, че застрахователното дружество дължи плащане, като не е съобразил и наличието на факти за прилагане на чл. 189 от отм. КЗ, даващи възможност на застрахователя да откаже плащането. Останал е недоказан и размера на застрахователното обезщетение, тъй като експертите не са дали конкретни заключения за точния размер на увредената част на сградата и каква част от нея може да се възстанови. Моли решението да се отмени и иска отхвърли.

Въззиваемият депозира отговор. В него излага конкретни обстоятелства, установени от назначените от съда експертизи, които подкрепят тезата му за наличие на обстоятелства предвидени в закона, за да му се плати застрахователно обезщетение респ. за несъстоятелност на доводите в жалбата.

БлОС счита въззивната жалба за допустима. Подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок. Атакуваното решение е постановено на основание чл. 208 от отм.

1

Кодекс за застраховането, приложим на основание § 22 от ПЗР на действащия КЗ. С решението РС е осъдил ЗАД „Алианц България“, АД да заплати на „Пирин текс“, ЕООД застрахователно обезщетение за претърпяни имуществени вреди в размер на 5 000 лв., представлявачи част от цялото вземане в размер на 500 000 лв., в резултат на причинени повреди на сграда, находяща се в с. Б., настъпили в периода от 22.12.2016 г. до 5.1.2017 г., ведно със законната лихва, както и мораторна лихва в размер на 845,90 лв., предявена като част от дължимия й размер от 84 451 лв., за периода от 16.2.2017 г. до подаване на исковата молба

За преценка основателността на доводите в жалбата, въз основа на закона, тезите на страните и събрания доказателствен материал, БлОС счита следното:

Не се спори по приетите от РС факти за сключен на 22.12.2015 г. между страните по делото застрахователен договор за имуществена застраховка, видно и от представената застрахователна полица № 08880163000000001 за “Всички рискове на идустриални обекти“ по отношение на сградата, находяща се в с. Б., Община Г. Делчев, УПИ 21, кв. 1 закупена през 2008 г. от „Пирин текс“, ЕООД с представения нотариален акт № 1/2008 г.

Претендира се застрахователно обезщетение от собственика на сградата „Пирин текс“, ЕООД за щети от застрахователно събитие, изразяващо се в пропадане и свличане на терена, върху който е израдена сградата или слягане на земните основи, вследствие на което са настъпили значителни конструктивни нарушения на сградата, ползвана за шивашки цех.

Според изслушаното от съда вещо лице Ф. П., въз основа на представените по делото експертни становища, причина за настъпване на уврежданията на сградата е наличие на „локално свлачище“ и фундирането на сградата върху изкуствен насип. В заключителната част при отговора на въпросd експертът цитира проучването през 2015 г. от инж. М. Д., според което когато са „изкопани в северната страна на сградата 3 броя шурфове на дълбочина 1,5-2м от терена и един шурф в източната страна сградата, при което е установено плитко фундиране на основите в северната част на сградата – 0,45 до 0.50 м. под терена, върху наличния в тази част изкуствен насип от строителни отпадъци /“вследствие частично подравняване на терена“/, разкрит с мощност 2.0м, но продължава в дълбочина с неустановена мощност“. Въз основа на цитираната част от проучването, в.л. П. прави извода, че част от сградата е фундирана върху изкуствения насип, което е недопустимо и е една от причините за настъпване на уврежданията на сградата. Цитира и отразеното в експертното становище от 2.2.2017 г. на инженер геолога В.Р. при проведения от него на 27.2.2017 г. оглед, а именно:

“Към настоящия момент в северозападния край на площадката е започнал локален процес на свличане с вертикално-хоризонтално преместване 10-15 см. с вектор към дерето“. Въз основа и с акцент на тази констатация 2 назначеното от съда в.л. П. сочи, че е констатирано от инж. Р. на свличането като другата причина за настъпилите към онзи момент увреждания. Посочва още, че наличието на локално свлачище като причина за щетите се потвърждава и от окончателния доклад от 25.2.2017 г., изготвен от авариен комисар Хр. И., като цитира в заключението си доклада, в частта му където се сочи, че „Причината за щетата е продължително действие /няколко години/ на локално свлачище, което е компрометирало носещата способност на земната основа на застрахования имот и е довело до напукване и слягане на настилката и фасадните тухлени стени, а впоследствие и до разширяване на пукнатините до 5-7 см., както и изместване на единичните фундаменти по металните колони“.

Според изслушаното в.л. същите причини се потвърждават и от експертния доклад на проф. д-р инж. И.М., в който е направено заключение че : „Съчетанието на отделяне на тухлените стени една от друга, голямата широчина на пукнатините в преградните и фасадните стени, пукнатините в пода и наклона на средните колони и т.н. свидетелстват за активирано слягане на земната основа- пропадане“.

Всички цитирани от вещото лице мнения на специалисти са прието по делото като доказателства.

Назначена е комплексна съдебно-техническа експертиза, изпълнима от инженер геолог и инженер конструктор, включваща и въпросите от заключението на в.л. Ф. П.. В заключението експертите сочат за причина за уврежданията на сградата неравномерното слягане на земната основа, вследствие на пропадъчни процеси под въздействието на повърхностни води, с неизяснено количество за кв.м., проникнали под основите на сградата и активизирали свличане на земни маси довели до деформации на основите и конструктивните елементи на сградата. Обясняват, че земното движение е установено с пукнатините, отместванията, видимото наклоняване на колоните, разрушаването на основите и др. видими белези, както и че сградата е негодна и опасна за екплоатация. Сочат, че увреждането на сградата е започнало през 2015 г., като основния пропадъчен процес е установен декември, 2016 г. Изрично акцентират, че свлачищни процеси не са регистрирани и не се наблюдават, а става дума за слягане. Ето защо БлОС счита , че в случая няма свлачищни процеси, предвид заключението на експертите от комплексната СТЕ, и разясненията, които дават за различията между определенията за слягане, свлачища и свличане на земните маси, като в случая е без значение, че същите обстоятелства и процеси са квалифицирани от експерта по предходната експертиза – Ф. П. като свлачище. Геологът от комплексната експертиза е посочил още, че съгласно ИГП /инженерно –геоложкото проучване/ от 2015 г. и направените 3 бр. шурфи в северната и източна страна на сградата се разкриват изцяло кватернерни отложения, представени от почвен слой с мощност от 0.40 м. изкуствен насип/неясна мощност/ следвани от песъчлива глина, твърдо пластична, кафява, продължаваща в дълбочина с неустановена мощност. До 2 3 м. от терена подпочвени води не са установени и не се очакват. Посочило е още, че покривната конструкция на цеха е отводнена с олуци, водосточни тръби и казанчета като по целия периметър на сградата е положена бетонова настилка в широчина около 1 м. през 2015 г. По отношение на възможността сградата да бъде укрепена категорично заявяват, че сградата не може да се укрепи, като може да се запази част от нея след конструктивно инженерно обследване, изготвяне на проекти за събаряне, ПБЗ, план за управление на отпадъци и др. Изрично посочват и че сградата не може да се възстанови чрез ремонти операции без разрушаване на част от нея, както и че не е целесъобразно укрепването/усилването на терена без да се разруши увредената част от цеха /около 60% от сградата/.

Акцентират, че чрез размерът на фундаментите на сградата земната основа не може да се заздрави, като при огледа и от материалите по делото е видно че фундаментите са преоразмерени и изпълнени, но това не е спряло процеса на увреждане на сградата.

Конструктивните увреждания, според комплексната СТЕ -представляват около 60 % от площта на сградата, като точната квадратура на увредената част е свързана с конструктивно обследване.

Св. П. е проектант и ръководител на фирма, наета от ищеца „Пирин текс“ да проектират разширение в цеха на с. Б.. В показанията си сочи, че в края на 2016 г. е ходил там за първи път, като М.М. го е поканил да прегледа колоните на цеха. Не посочва дали е прегледал колоните, а че е присъствал на оглед през м. януари, 2017 г. както и че е взето решение да се прекрати инвестицията за разширяване на цеха, тъй като техническото състояние на сградата застрашава безопасността на работещите в нея.

Разпитано е и лицето М. М., който работи при ищеца и е отговорен за ремонтите и поддръжката на всички сгради и съоръжения. По отношение на процесната сграда сочи, че са правени ремонти, които не са касаели конструкцията на сградата, а единствено са пуснали енергийни линия, за да се сложат шивашки машини; сложили са противопожарни плоскости , като след ремонта им е издаден акт 16. Свидетелят сочи, че всяка година съответния застраховател идва, вижда, пита каквото го интересува и той му представя техническа документация. Ако заснемат нередности пускат предписания за отстраняването му като ищецът е възложил на свидетеля да отстранява съответната констатирана от застрахователя нередност. Едва след отстраняването се подписват застрахователните договори. Сочи още, че за сградата в с. Б. не е имала нещо, което да е поискал застрахователя и да не е извършено. Сочи, че след решение на специалисти по фундаментите и по железобетона е взето решение и цеха е евакуиран за 4 дни, като от цеха са изнесени всички машини и съоръжения, без да пипат нещо по сградата. Сочи, че покрай коледните празници заградили района, подпрели конструкцията и изкопали фундамента – спрямо първият фундамент се оказало, че няма проблем и си възстановили настилката. Следващия фундамент при подкопаването му човекът, който е копаел е скъсал вътре лопатата и се 4 оказало, че има сериозна пукнатина в земята, която държи фундамета; имало е процеп с ширина 10-15 см., но дълбочината му не се знае колко е; свидетелят сочи, че „един желен прът от 6 м. потънал спокойно надолу.“ При така установените факти страните спорят, дали причината за щетите по сградата подлежи на обезщетяване по сключената застраховка по т.

1 на р. 2 застрахователно покритие от Общите условия за всички рискове на индустриални обекти, според която на обезщетение по застраховката подлежат понесените от застрахования вреди /вкл. материални щети, загуби и/или разходи/ на застраховано имущество, представляващи пряк резултат от всяко внезапно, случайно и непредвидено събитие, вкл. пожар, експлозия, имплозия, удар от мълния, удар от летателен апарат, части от него или товара му, буря, градушка, проливен дъжд, наводнения, тежест от естествено натрупване на сняг или лед, удар от превозно средство или животно, злоумишлени действия на трети лица и други, освен изрично изключеното по т. 4.

Застрахователят поддържа, че щетите не подлежат на обезщетение, тъй като попадат в изключението в т. 4.2.2 и 4.2.8 от Общите условия за всички рискове на индустриални обекти. Според цитираните точки не подлежат на обезщетение щетите, предизвикани от свличане, срутване или пропадане в минни предприятия и/или в резултат на взривни или изкопни работи - т.4.2.2 и от собствен недостатък на погиналото или увреденото имущество /вкл. производствен дефект/, постепенно увреждане /вкл. овехтяване, износване, ръжда, корозия, щети от гризачи, процеси на бавна деформация и разрушаване, изпаряване, загуба на тегло, свиване, промяна на аромат, цвят, консистенция, гланц, щети от светлинно въздействие/, повърхностни щети от одраскване, замърсяване и др. подобни - 4.2.8.