Решение № 113 от 02.07.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. София , 30.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К в закрито заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Георги Иванов

Валерия Банкова

Десислава Зисова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20211100507469 по описа за 2021 година

Подадена е жалба от „Т...С.“ ЕАД против действие /акт - разпореждане/ на ЧСИ М. Ц. по изп. д. № 20218400400425 /с което в тежест на жалбоподателя е възложен адвокатски хонорар над сумата от 200 лева и такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ/.

Жалбата е процесуално допустима /подадена е в рамките на законния срок/:

Наличните по делото писмени доказателства /част от изпълнителната преписка/ удостоверяват, че:

Съдебният изпълнител е съобщил атакуваното действие /акт - разпореждане/ на жалбоподателя – чрез съпроводително писмо от 13.04.21г., но в същото е посочен /погрешно/ друг номер на изпълнително дело. Наред с това /в същата връзка/: входящ номер /за получаване на процесният акт от страна на длъжника/ е поставен само върху посоченото съпроводително писмо /но не и върху самото атакувано разпореждане/, като липсват доказателства двата документа действително /реално, фактически/ да са били прикрепени /пришити/ един за друг /т.е. в случая – не може да бъде направен надлежен – обоснован извод, че атакуваното разпореждане също е било доведено до знанието на длъжника, заедно със съпроводителното писмо/. Такъв формален пропуск /порок/ на уведомлението /преценен в контекста на предмета на процесното изпълнително производство и преди всичко в контекста на заложеният в процеса материален интерес/ не може /принципно/ да бъде възложен в негатив /в тежест/ на длъжника. Липсват /от друга страна/ доказателства /съответно и твърдения/ жалбоподателят да е бил уведомяван изрично, повторно /със следващо съобщение/ за процесното разпореждане. С оглед това /в такава хипотеза/ следва да се приеме, че: дружеството не е било уведомено надлежно за акта на ЧСИ /т.е. законният срок по чл. 436 от ГПК за обжалване не е започнал да тече считано от датата на съпроводителното писмо 13.04.21г., съответно същият не се явява изтекъл към 20.05.21г. – когато е била подадена 1 процесната жалба/. На последно място /в същата връзка – за пълнота на изложение/: на нито едно място в процесната жалба – длъжникът не признава обстоятелството да е получил атакуваното разпореждане заедно със съпроводителното писмо /каквито доводи са изложени от органа по изпълнението и от взискателя/.

Жалбата е основателна - изцяло:

Наличните по делото писмени доказателства /част от изпълнителната преписка/ сочат /това обстоятелство е и изрично удостоверено от ЧСИ в уведомлението от 23.06.21г./, че: цялата сума /предмет на изпълнителното производство/ е била платена /събрана от имуществото на длъжника – жалбоподател/ в рамките на срока за доброволно изпълнение.

Настоящият съдебен състав намира /в контекста на: конкретната законова регламентация – посочена в следващото изложение; принципното правило на чл. 12 от ГПК; житейската логика и справедливостта/, че:

Регламентираният от закона срок за доброволно изпълнение /по чл. 428 от ГПК/ по естеството си /по правната си природа, а този извод следва и от самото наименование на правния институт/ е гратисен /същият предоставя последна възможност на длъжника да погаси задължението си и така да избегне допълнителна имуществена санкция под формата на такси и разноски по изпълнението/. Тази /посочената/ благоприятна за длъжника правна последица настъпва не само при „доброволно“ плащане /в буквалния смисъл на това понятие/, но и когато съответната сума е била събрана принудително /но в срока за доброволно изпълнение/ вследствие на наложен запор /предвид правилата на чл. 507, ал. 1 от ГПК и чл. 508, ал. 3 от ГПК, преценени в съвкупност и във връзка с разпоредбата на чл. 428 от ГПК/.

Всяко друго тълкуване на процесния срок би лишило от смисъл /на практика/ производството по чл. 428 от ГПК.

С оглед изложеното - в хипотеза като процесната /при погасяване на дълга в рамките на срока за доброволно изпълнение/ на взискателя се следва само адвокатски хонорар в размер на 200 лева /при условията на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/.

В същата хипотеза /при погасяване на дълга в рамките на срока по чл. 428 от ГПК/ такса по чл. 26 от Тарифата към ЗЧСИ – не се дължи. В тази насока е категоричното /императивно/ правило на чл. 53, ал. 2 от тарифата за ДТ. Този изричен /категоричен/ законов текст се явява приложим /пряко/ в случая по аналогия /доколкото регламентира абсолютно идентична правна хипотеза/. В последната връзка:

Недопустимо е правата и задълженията на едни и същи правни субекти в една и съща /идентична/ хипотеза - да бъдат регламентирани по коренно различен /противоположен; в случая – съществено обременяващ имуществената сфера на длъжника/ начин. Това противоречи на основен правен принцип /че законът следва да се прилага еднакво спрямо всички/. Това противоречи и на моралните норми.

Настоящият съдебен състав не споделя съдебната практика в обратната насока /в това число и тази на ВКС, която практика не се явява и задължителна по смисъла на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ/. Тази практика не кореспондира с горната категорична законова норма /на чл. 53, ал. 2 от 2 тарифата за ДТ и с посоченият основен правен принцип/.

На последно място /отново принципно/:

Процесните /конкретни/ правни и фактически действия /подаване на молба за образуване на изпълнително производство и налагането на банкови запори – в резултат на които директно е била удържана – събрана цялата дължима от жалбоподателя сума/ по никакъв начин не могат да оправдаят – обосноват /нито правно, нито житейски/ получаване на адвокатски хонорар в размер на 49 016 лева и на такса в размер на 210 832 лева /тези финансови резултати противоречат драстично на всякакви принципи за съразмерност – еквивалентност между: вид и обем на извършена работа и възнаграждение за същата/.

С оглед изложеното – атакуваното изпълнително действие следва да бъде отменено.

Съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ действие /акт – разпореждане/ на ЧСИ М. Ц. по изп. д. № 20218400400425 /с което в тежест на „Т...С.“ ЕАД е възложен адвокатски хонорар над сумата от 200 лева и такса по т.

26 от Тарифата към ЗЧСИ/.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3