Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 220 от 04.06.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Административно наказателно дело 2192/2025
Вид
Решение № 220
Подписан
04.06.2026
Състав
Теодора Начева Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл.27, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.147, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.181, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.183, ал.4, т.7, пр.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Плевен, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Н. Петкова при участието на секретаря Иглика Ив. Игнатова като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно наказателно дело № 20254430202192 по описа за 2025 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от З. М. А., с ЕГН ********** от *** против НП № 25-0938-001526/12.05.2025г. на *** в ОДМВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на жалбоподателя: за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева (25,56 евро) и за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.181, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева (25,56 евро). Твърди се, че НП е незаконосъобразно, като се моли неговата отмяна.

В последното съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен, не се явява. Не се явява и процесуалният му представител адв. М. И. от ***, но същият излага съображения по съществото на делото, а именно относно незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление и моли за неговата отмяна в депозирана молба вх. рег. № 14240 от 11.05.2026г.

Ответникът по жалбата – *** в ОДМВР-Плевен, Сектор „Пътна 1 полиция“-Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ

ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО

ДОПУСТИМА.

РАЗГЛЕДАНА

НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПО

СЪЩЕСТВО,

ЖАЛБАТА

СЕ

ЯВЯВА

На 26.04.2025г. в гр. Плевен жалбоподателят З. М. А., с ЕГН ********** от ***, управлявал МПС – лек автомобил „Мерцедес 213 ЦДИ” с рег. № ***, негова собственост. Около 15:30 часа на ***, с посока на движение към гр.

Ловеч, длъжностни лица при Сектор „Пътна полиция“-Плевен – свидетелите П. Д. С. и П. Г. П. – спрели жалбоподателя за проверка, тъй като констатирали, че водачът управлява горепосоченото МПС без поставен обезопасителен колан по време на движение, с който автомобилът е оборудван. В хода на проверката длъжностните лица констатирали още, че А. управлява цитираното МПС – лек автомобил „Мерцедес 213 ЦДИ” с рег. № ***, като същото не е представено на годишен технически преглед към часа и датата на проверката.

За констатираните нарушения длъжностните лица С. и П. съставили АУАН Серия „GA” бл. № 3822830 от 26.04.2025г., с който на З. М. А. били вменени нарушения на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя. Същият се запознал със съдържанието на акта и го подписал без възражения. В законоустановения седемдневен срок не е било депозирано писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН с приложени писмени доказателства.

Въз основа на съставения АУАН, на 12.05.2025г. било издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя за нарушението на чл.137а, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 2

/петдесет/ лева (25,56 евро) и за нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева (25,56 евро).

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите П. Д. С. и П. Г. П., ценени от съда като обективни и логични.

Съдът кредитира същите напълно като обективни и кореспондиращи с възприетата от него доказателствена основа. С. и П. са категорични и последователни в показанията си, че по време на проверката във визирания пътен участък е установено, че жалбоподателят се движел без поставен обезопасителен колан. Показанията на свидетелите се подкрепят изцяло и от събраните по делото писмени доказателства, а именно: НП № 25-0938001526/12.05.2025г. на *** в ОДМВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“Плевен на л.4 /оригинал/; АУАН Серия „GA” бл. № 3822830 от 26.04.2025г. на л.5 /оригинал/, чиято презумптивна доказателстевна сила не е опровергана; справка за нарушител/водач на л.8-17 и заповед на АНО на л.6-7 от делото – всичките неоспорени.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди, в сроковете предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити и обстоятелства, предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Както в АУАН така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушенията, обстоятелствата при които са извършени. Нарушенията са описани в достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал какви точно нарушения са му вменени. В НП са посочени и данни, позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен – посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил, които данни безспорно позволяват да се индивидуализира жалбоподателя. Не се споделя не на последно място възражението на ж-ля в писмените бележки, в което се твърди нарушено право на защита при непосочване на конкретно предложение на разпоредбата на чл. чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Тук следва да се посочи, че съдебната практика приема, че непосочването на конкретно 3 предложение към съответната точка или алинея не е съществено процесуално нарушение, ако от словесното описание на нарушението и от останалото съдържание на АУАН и НП ясно се разбира за какво нарушение е ангажирана наказателната отговорност. Освен ако в рамките на една и съща точка има няколко различни хипотези, които предвиждат различно поведение. В конкретния случай изискуемото поведение е за носене на обезопасителен колан по време на движение, а изброяването е свързано с видовете ППС, като процесното такова няма спор че каквато и категория да е, следва водачът му да бъде с поставен колан по време на движение.

Досежно нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП:

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено от него административно нарушение на разпоредбата на чл.137а, ал.1 от Закона за движението по пътищата, според която се въвежда задължение водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

По отношение на административното нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП съдът намери това нарушение за безспорно доказано при съобразяване от една страна на посочените и анализирани по-горе доказателства /гласни и писмени/, в т.ч. и като съобрази необорената презумптивната доказателствена сила на АУАН.

Съдът намира, че при определяне на административното наказание наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27, ал.1 от ЗАНН и разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП, която предвижда административно наказание „глоба” в размер от 50,00 лева (25,56 евро).

Налице е абсолютно определена санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер, поради което същото не може да бъде индивидуализирано и следва да се наложи именно в посочения размер. С това се е съобразил и наказващият орган, който законосъобразно приел, че случаят не е маловажен предвид характера на извършеното нарушение и степента на обществена опасност.

При това положение жалбата се явява неоснователна и атакуваното наказателното постановление следва да бъде потвърдено в тази си част, като 4 правилно и законосъобразно.

Досежно нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП:

Жалбоподателят З. М. А. е привлечен към административнонаказателна отговорност за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, която въвежда задължение „Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност.

Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи.“.

Съдът намира административното нарушение отново за доказано въз основа на описаните по-горе гласни и писмени доказателства, както и че при определяне на административното наказание наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27, ал.1 от ЗАНН и правилно и законосъобразно му е наложено посоченото по-горе административно наказание на основание чл.181, т.1 от ЗДвП, определено от закона в абсолютен неподлежащ на изменение размер – глоба в размер на 50,00 лева (25,56 евро).

Предвид гореизложеното, наказателното постановление и в тази си част се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното, наказателното постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

25-0938001526/12.05.2025г. на *** в ОДМВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“5 Плевен, с което на жалбоподателя З. М. А., с ЕГН ********** от ***: за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева (25,56 евро) и за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.181, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева (25,56 евро), като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред

Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6