Решение № 120 от 21.12.2022, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Девин, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20225410100241 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен иск, на основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД.

Образувано е по искова молба от К. М. К., с ЕГН **********, от с. К., общ. Д., обл. Смолян, чрез адв. М. В. М., със съдебен адрес гр. Пл., бул.

П. ш. № **, ет.*, ап.* против 1. „А. Ф.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. Б. №*, бл. *, ет. *, представлявано от управителя Цв. П. Кр. и 2. „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. Л. 7, бул. „Дж. Н.“ № **, ет. *, ап. ** - **, представлявано от управител П. Бл. Д., с цена на първия установителен иск по чл.26, ал.1 ЗЗД – 455.07 лева и с цена на втория установителен иск по чл.26, ал.1 ЗЗД - 148.26 лева, да се установи нищожност на Договор за паричен заем А1, бърз кредит № 956*, сключен с “А. Ф.“ ООД, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, във връзка с чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност да се установи нищожност на клаузата на чл.З от Договор за паричен заем А1 бърз кредит № 956*, сключен с “А. Ф.“ ООД, на основание чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД, във връзка с чл.143, ал.1 ЗЗП и чл.146 ЗЗП и нищожност на сключения Договор за предоставяне на гаранция № 956*, на основание чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД и на основание чл.26, ал.1, пр. 2, във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП. Претендира за направените разноски по водене на делото.

В исковата молба ищцата поддържа, че е страна по Договор за паричен заем А1 бърз кредит № 956*, сключен с ответното дружество “А. Ф.“ ООД, по който е получила паричен заем от 400.00 лева, със срок на връщане 7 месечни вноски с лихва 55.07лв. Твърди, че съгласно чл.З от договора за кредит е бил сключен договор за предоставяне на гаранция № 956* с „Ф. Б.“ ЕООД, с който се обезпечава кредитора срещу възнаграждение за поръчител в общ размер на 148.26 лева или 21.17 лева за всяка месечна вноска.

Твърди, че договора за паричен заем е нищожен на основание 1 чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК, във връзка с чл.22 ЗПК, а при условията на евентуалност е нищожна клаузата на чл.З на основание чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД, във връзка с чл.143, ал.1 ЗЗП и чл.146 ЗЗП.

Договорът за предоставяне на гаранция № 956* е нищожен, на основание чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД и на основание чл.26, ал.1, пр.2, във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП.

Договорът за паричен заем А1 бърз кредит № 956* е нищожен, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК, във връзка с чл.22 ЗПК - договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В договора липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият.

Кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс е задал допълнителни компоненти, които оскъпяват услугата и липсва разписан по ясен и разбираем за потребителя начин какво е включено в тях, с което не е спазил изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Със сключване на договора за поръчителство се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК с допълнителни разходи и допълнително възнаграждение на кредитодателя, а приложения ГПР не е реален и представлява заблуждава търговска практика по смисъла на чл.68 д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП.

Клаузата на чл.3 от договор за паричен заем А 1 бърз кредит № 956* е нищожна на основание чл.26, ал.1, предложение трето, чл.143, ал.1 от ЗЗП и чл.146 ЗЗП, тъй като сключването на договор за поръчителство е условие за отпускане на кредита. Възнаграждението за поръчителство е в размер на 40 % от отпуснатата сума, поради което клаузата на чл.3 от договора противоречи на добрите нрави и не отговаря на изискванията за добросъвестност, води до неравновесие в правата на страните и е във вреда на потребителя. (чл.143, ал.1 ЗЗП). По смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП клаузата на чл.3 от договора за паричен заем не се явява индивидуална, тъй като кредитополучателят не е имал възможност да влияе върху съдържанието към момента на сключване на договора.

Вторият установителен иск е по отношение на договор за предоставяне на гаранция № 956*, който е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2, във връзка с чл.19 ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП, поради явна нееквивалентност между предоставената услуга и договорената цена, при възнаграждение в размер на 148.26 лева, което е над 40% от сумата по отпуснатия кредит и тази цена е следвало да бъде отразена в ГПР. Претендира за присъждане на сторените разноски.

В срока по чл.131 ГПК от ответника „А. Ф.“ ООД е представен писмен отговор, с който оспорва иска с доводи, че договора не нарушава изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и чл.19 ЗПК. Годишният процент на разходите не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, а е изчислен по определения в Приложение № 1 начин. Възнаграждението на дружеството гарант не е част от заемното правоотношение и към момента на сключване на договора за кредит за кредитора не е било известно кое от предложените обезпечения ще бъде предпочетено от заемателят. Договорът в чл. 2, т. 8 изрично посочва какви допускания са взети предвид при изчисляване на ГПР, а 2 възнаграждението е уговорено, само ако потребителят избере обезпечаване на вземането чрез гарант, който предоставя гаранционни сделки и е дължимо, ако потребителят е избрал тази услуга. Нормата на чл.11, т.10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Тези допускания или предвиждания са изчерпателно изброени както в чл.19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и в ЗПК, т.3 от Приложение № 1 към чл.19, ал.2 ЗПК. Тези допускания се делят на две групи. Първата група са базови допускания (чл.19, т.3 и т. 4 от Директива 2008/48 и т. 3 букви „а“ и „б“ Приложение № 1 към ЗПК и допълнителни допускания (чл.19, т.5 от Директива 2008/48 и т.3 букви - „в“, „г“, „д“, „е“, „ж“, „з“, „и“, „к“, „л“, „м“ към ЗПК). Първата група допускания биха имали значение за всеки вид потребителски кредит, докато допълнителните допускания касаят определени видове кредити, като револвиращ кредит, овърдрафт или договор за кредит с неопределен срок, чиято легална дефиниция е дадена в буква „ж“ на Приложение № 1 към чл.19, ал.2 ЗПК. В настоящия случай е приложимо единствено първото базово допускане по т.3, буква „а“ на Приложение №1, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора, което е посочено в чл.2, ал.1, т.8 от Договора. Второто базово допускане касае уговорени променливи лихвени проценти, а в процесния договор лихвеният процент е фиксиран и подобни допускания са неприложими. Допълнителните допускания също не са приложими, защото касаят хипотези на горепосочените видове потребителски кредити, какъвто настоящия не е. Смисълът на закона е кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на кредитора под формата на ГПР, което изискване в случая е изпълнено, т.е спазен е чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Претендира за разноски, а в случай че искът бъде уважен прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли съда да го намали до размера на минималния съгласно Наредба №1/09.07.2004г за МРАВ.

В срока по чл.131 ГПК от ответника „Ф. Б.“ ЕООД е представен писмен отговор, с който не оспорва твърденията, че на 30.09.2021г. ищцата е сключила с дружеството договор за предоставяне на гаранция, с цел гарантиране изпълнението на всички нейни парични задължения срещу възнаграждение в размер на 148.26 лева, платимо разсрочено на 7 вноски, всяка от които в размер на 21.17 лева. Нищожността на отделни договорни клаузи не влече нищожност на целия договор, доколкото неговото изпълнение би било възможно и без тяхното съдържание.

Оспорва твърденията за нищожност на договора за предоставяне на гаранция, поради противоречие с добрите нрави, тъй като дружеството е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.За ЗКИ, с основен предмет на дейност - предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Ищцата в изпълнение на договорно задължение е сключила договора за предоставяне на гаранция и носи тежестта да докаже твърденията си, че престациите са явно нееквивалентни. С Договора за предоставяне на гаранция „Ф. Б.“ ЕООД е поело задължение да издаде гаранцията, в полза на „А. Ф.“ ООД с реквизити, съобразно чл.1, ал.2 от 3

Договора. Издадената гаранция гарантира всички последици от неизпълнението на задълженията от заемополучателя по договор за кредит, включително и разноските по събиране на вземането, а възнаграждението на Гаранта е определено след извършена преценка на риска. Заемодателят е предоставил възможност на заемополучателя да избере един от три възможни начина за обезпечаване на договора, а гарантът е сключил договора при условие, че ще получи уговореното възнаграждение. Дружеството, изпълнявайки гаранционни сделки по занятие, няма интерес да сключва безвъзмездни сделки, а като търговец това е основния предмет на дейност.

Моли съда да отхвърли исковата претенция на ищеца като неоснователна и недоказана и да присъди на „Ф. Б.“ ЕООД направените в хода на делото съдебни разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК, вкл. и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 360.00 лева.

В случай, че постанови решение в полза на ищцовата страна и ако тя претендира адвокатско възнаграждение в по-голям размер от предвидения с Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, прави възражение за прекомерност и моли съда да го намали до минимума съгласно посочената наредба.

В съдебно заседание ищцата, чрез адв. М. М., в писмено становище поддържа иска.

Ответникът „А. Ф.“ ООД не изпраща представител.

Ответникът „Ф. Б.“ ЕООД не изпраща представител.

Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:

Няма спор, а и от представения Договор за паричен заем А1, бърз кредит № 956*/30.09.2021г., сключен между ищцата

К. К. и ответното дружество “А. Ф.“ ООД се установява, че ищцата е получила заемната сума от 400.00 лева, срещу задължението да я върне в срок от 7 месеца, с месечна погасителна вноска 65,01лв. Дата на първа вноска 04.11.2021г. и последна 03.05.2022г. ( чл.2)

Съгласно чл.2 т.6 от договора е договорен фиксиран годишен лихвен процент 40%.

Съгласно чл.2 т.8 годишния процент на разходите е 49.01%, изчислен на база на договорения срок и при точно изпълнение на задълженията от всяка страна, поради което не се начисляват разходи за събиране и лихви за забава.

В приложения погасителен план са начислени 7 вноски по 21.18лв., възнаграждение за гарант, с която общия размер на вноската е 86,19лв.

Съгласно чл.З от Договор № 956* заемателят се задължава в срок до пет дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1/ едно физическо лице поръчител; 2/ банкова гаранция с бенефициер и 3/ одобрено от заемодателя дружество – гарант.

На 30.09.2021г. е подписан Договор за предоставяне на гаранция № 956*/30.09.2021г. между ищцата и „Ф. Б.“ ЕООД - дружество гарант, което е финансова институция, предоставяща гаранционни сделки по занятие.

Съгласно чл.2( 1 ) за поемане на задължението по чл.1 4 потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер 148,26 лв. или 21.17 лева за всяка погасителна вноска на падежа.