Решение № 2 от 03.01.2020, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ № гр. Велинград, 03.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА при участието на секретар М.Д, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1549 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 вр. чл. 92, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 ЗЗД, предявен от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********, представляван от Н.Т.С, М.Д.Д, с адрес гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“, № 25, ет. 2, оф. 4, против Н.М.Г., ЕГН **********,***, с които се иска да бъде установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 1913,70 лв. (хиляда деветстотин и тринадесет лева и седемдесет стотинки), представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № 2518549 от 21.03.2016 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата подаване на заявлението 31.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 104,55 лв. (сто и четири лева и петдесет и пет стотинки), представляваща възнаградителна лихва, за периода от 25.05.2016 г. до 17.08.2016 г., сумата от 931,40 лв. (деветстотин тридесет и един лева и четиридесет стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение, за периода от 25.05.2016 г. до 17.08.2016 г, сумата от 405,15 лв. (четиристотин и пет лева и петнадесет стотинки), представляваща обезщетение за забава, за периода от 26.05.2016 г. до 31.08.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение №

683 от 03.09.2018г., по ч.гр.д. № 1172, по описа ВРС за 2018 г.

Ищцовото дружество излага, че подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение от № 683 от 03.09.2018г., по ч.гр.д. № 1172, по описа ВРС за 2018 г., като в срока по чл.

415 ГПК се предявява настоящия установителен иск във връзка с указания на съда по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Твърди, че по силата на сключен между „Изи Асет Мениджмънт“АД и ответника Договор за паричен заем № 2518549/21.03.2016 г., на последния е предоставена сума в размер на 3000,00лв., като била договорена лихва в размер на 260,25 лв. или задължението на ответника е в общ размер на 3260,25 лв. Поддържа се, че съгласно уговореното ответникът следвало да погаси заема на 21 равни седмични вноски от по 155,25 лв. всяка, като падежът на първата вноска бил на 30.03.2016 г.. Сочи, че съгласно клаузите на договора Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписването му да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията по договора, а предвид неизпълнението на това задължение е начислена неустойка в размер на 1562,40 лева, която страните са постигнали предварително споразумение да бъде разсрочена на 21 равни вноски, всяка в размер на 74,40 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем, поради което погасителната вноска, която е следвало да заплаща Заемателят била в размер на 229,65 лева. Поддържа се, че съгласно уговореното при забава на заплащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, ответникът дължал такса за разходи в размер на 9,00 лева и предвид забавата на длъжника му била начислена такса в размер на 45,00 лева. Твърди се, че ответникът е платил по договора сумата от 1918,00 лв., с която били погасени както следва: неустойка за неизпълнение: 631,00 лв., такса разходи: 45,00 лв., договорна лихва: 155,70 лв. и главница: 1086,30 лв.. Излага се, че срокът на договора изтекъл на 17.08.2016 г., поради което кредитът е станал изцяло изискуем. Твърди, че на 01.08.2017 г., между ищцовото дружество и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е подписано

Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., съгласно което е прехвърлено процесното вземане, ведно с всички привилегии и обезпечения, като ответникът бил уведомен за това. Предвид изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК особения представител на ответницата Н.Г., адв.И.М.-Г. депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и по размер. Поддържа, че цесията не е породила действие, тъй като не е съобщена на длъжника. Твърди, че уговорената клауза за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави и явно несправедлива. Поддържа, че сключеният договор попада в приложното поле на ЗПК, поради което следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК и а и на разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП, поради което оспорва по основание и размер уговорката за заплащане на такси за забава като противоречаща й. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от правна и фактическа страна:

По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД

За основателността на предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 вр. чл. 92 и чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между цедента „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника е налице валидно облигационно отношение, по договор за кредит, по силата на което е предоставило на ответника процесната сума, а за него е възникнало задължение за връщане на заетата сума и за плащане на възнаградителна лихва в претендираните размери, както и наличието на неустоечно съглашение, размера на неустойката, обстоятелството, че е индивидуално уговорена, алтернативно, че не е прекомерна и не противоречи на разпоредбите на ЗЗП и ЗПК, както и настъпилата изискуемост на претендираните вземанията.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

По делото са приети и неоспорени заверени преписи на: подписан договор за паричен заем № 2518549/21.03.2016 г., сключен между „Изи

Асет Мениджмънт“ АД и ответника, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., извлечение от Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., потвърждение за извършена цесия на основание 99, ал.

3 ЗЗД, пълномощно по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, уведомление за извършено прехвърляне на вземания.

От представения като писмено доказателство договор за паричен заем № 2518549/21.03.2016 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника се установява, че Н.М.Г. е изявила воля за сключване на договор за заем с цедента, по силата на който да получи сумата от 3000 лв., като била договорена възнаградителна лихва в размер на общо 260,25 лв. или задължението й, съгласно уговореното е в общ размер на 3260,25 лв., което следвало да погаси на 21 равни седмични вноски до 17.08.2016 г.. Видно от договора страните са уговорили при забава на заплащането на падеж на погасителна вноска заемателят да дължи обезщетение за забава върху нея в размер на законната лихва за забава.

В договора е посочено, че с полагане на подписа си върху него заемополучателят удостоверява, че е получил заемната сума, която остава след прихващане на задължението му по Договор за паричен заем № 2420742, в размер на 449,19 лв.. Предвид обстоятелството, че процесния договор представлява частен удостоверителен документ, съдържащ неизгодни за издателя му факти и доколкото не е оспорен от страната, то съдът се намира обвързан от материалната му доказателствена сила. Доколкото ответницата не оспорва да е получила процесната сума, нито твърди или установява между нея и цедента да са съществували други договорни правоотношения, извън това по процесния договор, съдът намира, че по делото се установява възникването на заемно правоотношение и пораждането в тежест на ответника на парично задължение за връщане на получената сума.

От приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответницата е изплатила осем броя погасителни вноски по сключения договор в общ размер на 1918 лв.. Вещото лице сочи, че за целия срок на договора задълженията на ответницата са в размер на: сумата от 1913,70 лв.- главница, сумата от 104,55 лв.- възнаградителна лихва, сумата от 931, 40 лв.- неустойка, сумата от 443,46 лв.- лихва за забава, за периода от 26.05.2016 г. до 31.08.2018 г., които се формират при съобразяване начисленото на ответницата вземане за неустойка в общ размер на 1562,40 лв. за целия срок на договора, както и сумата от 45 лв.- такса разходи.

Съдът предвид правото да извърши служебна проверка относно наличието на неравноправни клаузи в договора, намира че уговорената в чл. 4, ал. 2 от договора неустойка, както и начислените такси, съобразно уговореното в чл. 9, ал. 2 от него представляват неравноправни клаузи.

Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Таксите за извънсъдебно събиране на просрочени вземания не попадат в приложното поле на чл. 10а ЗПК.

Срещу тези такси не се дължи никакво поведение, а изискуемостта им следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект тези вземания нямат характер на такса, тъй като не се дължат заради извършени разходи, нито заради определени действия, предприети от кредитора – арг. чл.

10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК, а по същество служат като обезщетение за вреди от забавата. Наименованието им прикрива истинската цел на клаузата да служи за увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения заем, което от своя страна води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва. Следователно, в случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи само обезщетение в размер на законната лихва. Процесните клаузи преследват забранена от закона цел – потребителят да заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл са нищожни поради противоречието им с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.

По изложените съображения договорната клауза, предвиждаща задължение за плащане на неустойка при неизпълнение в по-висок размер (35 % върху неплатената част от главницата, какъвто е и настоящия случай – над 50%), влиза в пряко противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, поради което е нищожна. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер, без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. Кредиторът не търпи никакви допълнителни вреди от неучредяване в негова полза на уговореното обезпечение, доколкото продължава да е титуляр на вземанията за главница и възнаградителна лихва по договора, а вредата му от забавеното изпълнение подлежи на обезщетяване с допустимата от закона санкция – законната лихва.

Несъмнено целта на така регламентираната неустойка за обезщетяване на вреди поради неизпълнение на задължението за учредяване на обезпечение в полза на заемодателя излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което на още едно основание прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение.