Акт от 15.06.2020, Административен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер: 58 15.06.2020 Град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският административен съд, в публично заседание на първи юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ при секретаря Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 44 по описа за 2020, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 15 от НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари /ДВ бр. 108/2002 г./.

Образувано е по жалба от „Пълдин Бус” ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Черковна, област Разград, срещу Заповед № РД-01-171 от 01.03.2019 год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. С оспорената заповед са прекратени правата на „Пълдин Бус” ЕООД с ЕИК *********, произтичащи от лиценз на Общността № 1233 за превоз на пътници, издаден на 10.01.2011 год., отнети са заверените копия към лиценз на Общността № 1233 и е разпоредено да се отпишат от регистъра по чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози моторните превозни средства към лиценз на Общността № 1233 за превоз на пътници. В жалбата се твърди, че заповедта не е връчена на оспорващия, поради което не е запознат с мотивите, но счита че не са налице законовите предпоставки за прекратяване правата на дружеството жалбоподател, произтичащи от лиценз на Общността № 1233. Твърди, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, при неспазване на установената форма, при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и не съответства на целта на закона. От съда се иска да отмени оспорената заповед.

Ответната по жалбата страна – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт Н. И., в писмен отговор /л.6-7 от адм.д. № 589/2019 г. на АС -Монтана / счита жалбата за процесуално недопустима като просрочена, а по същество оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното извлечение от регистъра на лицензите към ИА „Автомобилна администрация” /л.

17 от адм.д. № 3484/2019 год. на АС – Пловдив/ е видно, че на оспорващото дружество на бил издаден лиценз на Общността за превоз на пътници № 1233 от 10.01.2011 год., с продължен срок на валидност от 10.01.2016 год. до 09.01.2026 год. По искане на АС – Разград ответникът да представи заявлението, въз основа на което е издаден лицензът, по делото е представено заявление за продължаване срока на валидност на лиценз на Общността за международен автомобилен превоз на пътници с вх. № 30-02-23-5 от 06.01.2016 год. , подадено от Пълдин Бус” ЕООД с ЕИК *********, заедно с приложения към него /л.21-26/ Със заповед № РД-14-2536 от 12.10.2018 год. на началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Монтана на дружеството е наложена принудителна административна мярка на основание чл.

106а, ал. 1, т. 6, б. „в” – временно спиране на дейността по извършване на обществен превоз на пътници до отстраняване на несъответствието, но не повече от 3 месеца, чрез отнемане притежаваните от превозвача 15 /петнадесет/ заверени копия на лиценз на Общността 1233.

По делото е представено на хартиен носител извлечение от интернет страницата на ИА „АА” /л. 18 от адм.д. № 589/2019 год. на АС „Монтана”, от което е видно, че заповедта е публикувана на интернет страницата на ИА „Автомобилна администрация на 12.10.2018 год.

С доклад рег. №

РД-14-2536/1 от 14.01.2019 год. началникът на

Областен отдел „Автомобилна администрация” – Монтана е уведомил изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация”, че е издал заповед за налагане на ПАМ № РД-14-2536 от

12.10.2018 год., публикувана на сайта на ИА „АА” на 12.10.2018 год. Посочил е, че в тримесечния срок, посочен в заповедта, който изтичал на 14.01.2019 год. оспорващият превозвач не е подал справка за финансовата си стабилност с приложени към нея документи по чл. 6 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, поради което следвало да се предприеме процедура по отнемане на лиценза.

С писмо изх. № РД-14-2536/2/ от 25.01.2019 год. изпълнителният директор на ИА „АА” на основание чл. 26, ал. 1 от АПК е уведомил оспорващото дружество, че срещу него започва производство за прекратяване на правата, произтичащи от издадения му лиценз на Общността за превоз на пътници № 1233 на основание чл. 11, ал. 1, т. 1, бл. „б” от ЗАвтП. В писмото са посочени установените фактическите основания и нарушените правни норми. На оспорващият е даден 7 дневен срок от датата на получаване на съобщението да се запознае с материалите по преписката, да изрази становище по тях, да направи писмени искания и възражения по производството.

Съобщението е изпратено с препоръчано писмо с обратна разписка / л. 26 от адм.д. № 3484/2019 год. на АС – Пловдив/ на адрес гр. Лом, ***. Към преписката е приложено и съобщение обр.

250 /л. 27 от адм.д. № 3484/2019 год. на

АС – Пловдив /с дата 26.01.2019 год., с което писмото е върнато с отметка, че адресатът на писмото е преместен.

Въз основа на цитирания по-горе доклад на 01.03.2019 год. изпълнителният директор на ИА „АА”

– София е издал оспорената заповед /л.29-31 от адм.д. № 3484/2019 год. на АС – Пловдив/. В обстоятелствената част на заповедта е изложил фактическите обстоятелства, въз основа на които е издадена заповедта – доклада на началника на ОО „АА” Монтана и съдържанието му, видът на наложената ПАМ, обстоятелството, че оспорващото дружество не е представило в дадения в съобщението по чл. 26, ал. 1 от АПК срок и до момента на издаване на заповедта документи, които да удостоверят, че отговаря на изискването за финансовата стабилност. Като правно основание за издаване на заповедта административният орган е посочил чл. 11, ал. , т. 1, б. „б” във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от ЗАвтП и чл. 6, чл. 9, ал. 3, т. 2, б. „а” и чл. 14а от Наредба № 11.

С писмо изх. № РД-14-2536/3/ от 01.03.2019 год. /л. 18 от адм.д. № № 3484/2019 год. на АС –

Пловдив/ административният орган е изпратил препис от заповедта на оспорващия, чрез писмо с обратна разписка / л. 32 на адм.д. № 3484/2019 год. на АС – Пловдив/. С известие обр. 250 от 06.03.2019 год. пратката е върната от пощенския оператор с отметка в полето „преместен”. От представеното по делото извлечение на хартиен носител от сайта на Изпълнителна агенция „АА” София/л.34 от адм.д. № 3484/2019 год. на АС – Пловдив/ е видно, че процесната заповед е публикувана на 12.03.2019 год. Жалбата срещу заповедта е постъпила в АС Пловдив на 13.11.2019 год.

С оглед на така установените по делото факти и след цялостна проверка по реда на чл.168 от АПК, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване. Съдът намира, че същата е подадена в срок, тъй като по делото липсват доказателства за редовно връчване на заповедта на нейния адресат.

На първо място следва да се посочи, че във връзка с връчването на оспорената заповед ответникът неправилно се позовава на разпоредбата на чл. 18а, ал. 10 от АПК, тъй като тя е в сила от 10.10.2019 год., съгласно § 156, т. 1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на АПК /ДВ бр.77/2018 год./

В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 61 в редакцията му преди изменението със ЗИД на АПК /ДВ бр.77/2018 год./. Съгласно чл. 61, ал. 2 АПК /отм./, съобщаването на административния акт може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява чрез подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива. Съгласно чл. 61, ал. 3 АПК когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин. От така действалата правна уредба следва, че за да се съобщи административният акт чрез обявление на таблото и в Интернет страницата следва да е изчерпана възможността за връчването му по реда на чл. 61, ал. 2 АПК.

В конкретния случай от доказателствата в административната преписка е видно, че в заявлението за продължаване на срока на процесния лиценз /л. 21/ оспорващият е посочил адрес с. Царацово, ***, телефон № - *********, факс № - ***, електронен адрес *********@***.** и мобилен телефон **********.

По делото няма данни и доказателства, съобщението за издаване на оспорения акт да е изпращано на посочения в заявлението адрес, електрона поща или факс. Наред с това от разпоредбата на ал. 2 на чл. 61 от АПК е видно, че е допустимо и устно уведомяване за съдържанието на акт, което е могло да се извърши и по телефона, но и за такова уведомяване по делото липсват доказателства. Вярно е, че седалището и адреса на управление на оспорващото дружество, съгласно данните от Търговския регистър е гр. Лом, ***, но както беше посочено по-горе в заявлението за продължаване срока на лиценза пред административният орган оспорващият е посочил друг адрес – в с. Царацово, и административният орган е следвало да изпрати съобщението на така посочения адрес. Само ако оспорващият не беше посочил адрес, то тогава съобщението следва да се изпрати на адреса на управление, вписан в Търговския регистър. Ненапразно в чл. 61, ал. 3 от АПК е посочено, че тази разпоредба се прилага, ако лицето не е намерено на посочения от него адрес.

Разпоредбите на чл. 61 АПК в посочената редакция и систематика разкрива целта на законодателя, а именно засегнатите от административния акт лица да бъдат информирани за тях своевременно и непосредствено, за да могат те респективно своевременно да предприемат действия за защита на своите права и интереси, когато те са засягат от административния акт. Разпоредбата на чл. 61, ал. 3 АПК е изключение и като такова следва да се прилага само тогава, когато е установено, че не съществува никаква възможност за непосредствено уведомяване на засегнатото лице, какъвто настоящият случай не е. В този смисъл е и трайната практика на ВАС / виж Определение № 10503 от 5.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7526/2019 г., I отд.; Решение

№ 10394 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9349/2017 г., III отд.; Определение № 13275 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9854/2017 г., VIII отд и др. /

По изложените съображения съдът счита, че оспорената заповед не е съобщена редовно на оспорващия и след като по делото няма данни и доказателства че в последствие заповедта е редовно връчена, то срокът за обжалването ѝ не е започнал да тече и жалбата срещу нея е в срок.

Ето защо съдът намира жалбата за процесуално допустима, а възражението на ответника в тази насока - за неоснователно и недоказано.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” редовно оправомощен със заповед на Министъра на транспорта, информационните технологии съобщенията с № РД-08344 от 17.08.2019 год. / л. 15,16 от адм.д. № 3484/2019 год. на АС – Пловдив/.

Същата е в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. В заповедта са посочени фактическите и правни основания за нейното издаване. Доколко тези фактически основания действително са настъпили и могат да се подведат под посочените правни норми е въпрос на доказване и на материална законосъобразност на заповедта.

Съдът намира обаче, че при издаване на оспорената заповед административният орган е допуснал нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК, което от своя страна е довело да нарушение на правото на участие на страната в административното производство нарушение на чл. 34 от АПК.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК за започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Според втората алинея в редакцията преди изменението ѝ с ДВ бр. 77/2018 год., ако адресът или другите възможни начини за уведомяване (телефон, факс, електронна поща) на заинтересованите граждани и организации са неизвестни,съобщаването се извършва по реда на чл.

Разпечатката съдържа 39 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/99eea6d6-874c-4269-80a8-53896550af4e