Решение № 5336 от 26.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5336 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110162232 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 361603/11.11.2024 г./ на А. Г. А. срещу „*********“ ЕАД и „************“ ЕООД, с която са предявени обективно и субективно съединени искове, както следва: срещу „*********“ ЕАД са предявени при условията на обективно евентуално съединяване главен иск за признаване за установено, че Договор за паричен заем № 2777590/22.05.2023 г. е нищожен поради противоречие на закона; евентуален иск за признаване за установено, че клаузата на чл. 4, ал.

1 от Договор за паричен заем № 2777590/22.05.2023 г., предвиждаща задължение за ищеца за сключване на договор за поръчителство, е нищожна като неравноправна; срещу „************“ ЕООД са предявени при условията на обективно евентуално съединяване помежду им искове за признаване за установено, че Договор за предоставяне на поръчителство към паричен заем № 2777590/22.05.2023 г. е нищожен поради противоречие на закона, поради липса на основание или поради накърняване на добрите нрави, както и кумулативно съединен с тях частичен осъдителен иск за сумата от 5 лв. – част от вземане в общ размер на 120 лв., представляващо платено без основание възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство към паричен заем № 2777590/22.05.2023 г. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че е сключил с „*********“ ЕАД Договор за паричен заем № 2777590/22.05.2023 г., по силата на който му е предоставена в заем сумата от 450 лв. при ГЛП в размер на 20 % и ГПР в размер на 22.28 %, като е договорен период от 30 дни.

Излага, че с чл. 4, ал. 1 от него е поел задължение да представи обезпечение под формата на банкова гаранция или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрен от 1 кредитора поръчител, защото при непредоставяне на обезпечение срокът за одобрение на искането за кредит е по-дълъг от срока на предложението за кредит. Сочи, че е сключил Договор за предоставяне на поръчителство на 22.05.2023 г. с „************“ ЕООД, по който следвало да заплати възнаграждение в размер на 120 лв., което било разсрочено заедно с погасителните вноски по кредита, като „*********“ ЕАД било упълномощено да го събира. Твърди, че едва след сключването на договора му бил изпратен обединен погасителен план, от който било видно, че общият размер на задълженията възлиза на 577.50 лв. Релевира възражение за нищожност на договора за паричен заем поради противоречието му със закона – с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Сочи, че е посочена стойността на ГПР, но е неясно кои компоненти са включени в него, включително дали възнаграждението за поръчителство е отразено в него. Излага, че сумата по договора за предоставяне на поръчителство следва да бъде включена в ГПР, защото е пряко свързана с договора за кредит, сключването на договора за предоставяне на поръчителство е било неотменимо изискване за получаване на кредита, възнаграждението е било известно на кредитора и се заплаща от потребителя. Твърди, че „************“ ЕООД е свързано лице с кредитора, както и че с поръчителството не се цели реално обезпечаване на кредита, а допълнителното му оскъпяване, като печалбата на „************“ ЕООД като поръчител се разпределя в полза на едноличния собственик „*********“ ЕАД. Посочва, че в случая сумата за поръчителя не е отразена в ГПР, а ако се включи, то той би надхвърлил 100 %. По тези съображения възразява, че целият договор за кредит е нищожен. Счита, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за паричен заем е част от бизнес модел за разделяне на разходите по кредита, при който е посочен ГПР, различен от действителния, а това представлява заблуждаваща търговска практика, защото не позволява на потребителя да прецени реалните икономически последици от сключването на договора за кредит, което сочи, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за паричен заем е неравноправна и нищожна.

Счита, че с оглед свързаността между двете дружества и обусловеността на договора за предоставяне на поръчителство от валидността на договора за паричен заем горното води до нищожност и на договора за предоставяне на поръчителство. Възразява, че той е нищожен и като лишен от основание, тъй като по него потребителят не получава насрещна престация.

Навежда възражение, че договорът за предоставяне на поръчителство противоречи на добрите нрави – с него се нарушават принципите на добросъвестността и справедливостта, защото срещу задължението за плащане на възнаграждение потребителят не получава услуга, а единствено задълженията му по договора за кредит се прехвърлят между свързани дружества, което сочи, че с договора за предоставяне на поръчителство не се цели реално обезпечаване на кредита, а само се влошава положението на потребителя. Счита, че с оглед нищожността на двата договора и на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва и други разходи. Твърди, че в случая е платил възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 120 лв.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника „*********“ ЕАД, с който оспорва предявените искове. Признава, че във връзка с Договор за паричен заем № 2777590/22.05.2023 г., сключен между него и ищеца, е сключен между 2 ищеца и „************“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство към паричен заем № 2777590/22.05.2023 г., по който ищецът трябвало да плати възнаграждение за поръчителство. Признава, че той е платил изцяло задълженията си по договора за кредит.

Оспорва в договора за кредит да са допуснати нарушения по смисъла на чл. 22 ЗПК.

Оспорва договорът за предоставяне на поръчителство с „************“ ЕООД да е бил задължително условие за получаване на кредита, като сочи, че ищецът е могъл да избере необезпечен кредит. Оспорва размера на възнаграждението за поръчителство да му е било известно. Поради това счита, че сумата за поръчителство не е разход по кредита и не подлежи на включване в ГПР, като в случая не е и включена в него. Сочи, че не е страна по договора за предоставяне на поръчителство с „************“ ЕООД, както и че това е договор за поръчка и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общите разходи по кредита. Изтъква, че свързаността между двете дружества не води до скрито оскъпяване на кредита, а дори и да води до такова, това влече нищожност само на клаузата за възнаграждение в договора за предоставяне на поръчителство, но не и нищожност на двата договора. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника „************“ ЕООД, с който оспорва предявените искове. Признава, че във връзка с Договор за паричен заем № 2777590/22.05.2023 г., сключен между ищеца и „*********“ ЕАД, е сключил с ищеца Договор за предоставяне на поръчителство към паричен заем № 2777590/22.05.2023 г., по който ищецът трябвало да плати възнаграждение за поръчителство, разсрочено на 12 месечни вноски съгласно погасителен план. Твърди, че е сключил с другия ответник договор за поръчителство, по който се задължил да гарантира пред него задълженията на ищеца по договора за кредит. Признава, че ищецът му е платил изцяло възнаграждението за поръчителството. Оспорва в договора за кредит да са допуснати нарушения по смисъла на чл. 22 ЗПК. Оспорва договорът за предоставяне на поръчителство с „************“ ЕООД да е бил задължително условие за получаване на кредита, като сочи, че ищецът е могъл да избере необезпечен кредит. Оспорва размера на възнаграждението за поръчителство да е било известно на кредитора по договора за кредит.

Поради това счита, че сумата за поръчителство не е разход по кредита и не подлежи на включване в ГПР. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Оспорва ищецът да е материално затруднено лице.

С протоколно определение от 27.02.2025 г. е допуснато увеличение на размера на осъдителния иск срещу „************“ ЕООД до пълния размер на вземането от 120 лв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

По исковете срещу „*********“ ЕАД:

Главният иск за прогласяване нищожност на Договор за паричен заем № 2777590/22.05.2023 г. поради противоречие на закона е с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 3

ЗЗД. По него в доказателствена тежест на ищеца е да установи сключването между страните на Договор за паричен заем № 2777590/22.05.2023 г. и неговото съдържание, както и противоречието на договора със закона.

В случая с Определение № 1989/14.01.2025 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проект за доклад, приет в тази част за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно сключването между ищеца и „*********“ ЕАД на Договор за паричен заем № 2777590/22.05.2023 г., по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата от 450 лв. при посочени ГЛП в размер на 20 % и ГПР в размер на 22.28 %, и предаване на заемната сума от „*********“ ЕАД на ищеца.

От чл. 1, ал. 2 от представения по делото Договор за потребителски кредит № 2777590/22.05.2023 г. следва, че към него са приложими общите условия на дружеството.

Страните не спорят, че приложение намират представените по делото Общи условия за предоставяне на кредити.

Видно е от представеното по делото Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 2777590/22.05.2023 г., че се касае за потребителски кредит с условие с револвираща лихва, като са уговорени период на револвиране 30 дни и падеж на 20.06.2023 г. Съгласно § 10, б. „б“ от Раздел 2 от общите условия условие с револвираща лихва означава условие, при което главницата и револвиращата лихва следва да се погасят наведнъж на датата на изтичане на периода на револвиране /падежа/, като в случай че главницата не бъде погасена, кредитът автоматично се продължава с нов период на револвиране, за който се начислява нова револвираща лихва върху непогасената част от главницата. В случая е безспорно доброволното плащане от ищеца на задълженията му по договора за кредит, поради което и доколкото не се твърди нещо различно от страните, съдът приема, че договорът не е бил продължен с нов период на револвиране.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на „*********“ банкова гаранция съгласно общите условия за срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „*********“ юридическо лице /поръчител/ в срок до 48 часа от подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в тези хипотези е 24 часа от предоставянето на обезпечението, а към отношенията между страните се прилагат съответните разпоредби на общите условия относно обезпечението. Според § 17 от Раздел 2 от общите условия обезпечение означава: банкова гаранция, издадена в полза на „*********“ от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „*********“ всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит в срок от 1 работен ден, считано от 4 датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „*********“ за заплащане на тези задължения, като срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната погасителна вноска по договора за кредит/изтичането на последния период на револвиране; или поръчителство, предоставено по силата на договор за предоставяне на поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от „*********“ юридическо лице /поръчител/, което впоследствие е сключило с „*********“ договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит. В чл. 4, ал. 2 от договора е предвидено, че ако в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „*********“, съответно договорът не поражда действие между „*********“ и кредитополучателя. Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, ако кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му, а ако заявлението не бъде одобрено до изтичане на този срок, договорът не поражда действие между „*********“ и кредитополучателя.