Определение № 3841 от 06.08.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3841 гр. София, 06.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20238002105102 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 4827/13.10.2023 година, подадена от Е. С.

Д., срещу решение № 217/07.09.2023 година на Окръжен съд Шумен, ІІ състав, постановено по гр. д. № 365/2023 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Шумен е потвърдил първоинстанционното решение № 562/13.07.2023 година на Районен съд Шумен, ІХ-ти състав, постановено по гр. д. № 460/2022 година, с което са отхвърлени предявените от Е. С. Д. срещу Център за социална рехабилитация и интеграция за хора с увреждания гр. Шумен (ЦСРИХУ гр.

Шумен) искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от ГПК за признаване за незаконно и за отмяната като такова на прекратяване на трудовото й правоотношение, извършено със заповед № 3/22.03.2022 година на Директора на Център за социална рехабилитация и интеграция за хора с увреждания гр. Шумен, както и за възстановяване на заеманата преди прекратяването длъжност „трудотерапевт“, като ЦСРИХУ гр. Шумен бъде осъден да й заплати сумата от 5517.66 лева, представляваща обезщетение за остане без работа вследствие на незаконното уволнение, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

В подадената от Е. С. Д. касационна жалба се излагат доводи за това, 1 че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от касаторката с р е щ у Център за социална рехабилитация и интеграция за хора с увреждания гр. Шумен искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ да бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл.

284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Шумен по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Ответникът по подадената касационна жалба Център за социална рехабилитация и интеграция за хора с увреждания гр. Шумен е подал отговор с вх. № 5438/20.11.2023 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 217/07.09.2023 година на Окръжен съд Шумен, ІІ състав, постановено по гр. д.

№ 365/2023 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено.

Е. С. Д. е била уведомена за обжалваното решение на 19.09.2023 година, а подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 4827/13.10.2023 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Шумен е приел, че не се спорело от страна на Е. С. Д. и Център за социална рехабилитация и интеграция за хора с увреждания гр. Шумен (ЦСРИХУ гр.

Шумен), че между тях било съществувало трудово правоотношение, по което Д., от 2010 година била изпълнявала длъжността „трудотерапевт“, което правоотношение било прекратено със заповед № 3/22.02.2022 година, връчена 2 на същата дата, считано от 23.02.2022 година, на основание чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ–по взаимно съгласие на страните изразено писмено. В тежест на работодателя било при оспорване на извършено уволнение да докаже неговата законосъобразност и наличието на основанието за уволнение. В тежест на Е.

С. Д. било да докаже по делото, че в рамките на исковия период била полагала труд по силата на трудов договор при ЦСРИХУ гр. Шумен; размера на дължимото и размера на брутното и нетно трудово възнаграждение за претендирания период, както и, че преди прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя била оказана твърдяната принуда да подаде молба за напускане. В чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ била уредена възможността за прекратяване на трудовия договор без предизвестие по взаимно съгласие на страните по договора, изразено писмено. Предложението за прекратяване на договора се считало за прието, когато страната, към която било отправено била изразила съгласието си в седемдневен срок от получаването му, за което била уведомила насрещната страна. Страната, отправила предложението се считала обвързана от него до изтичане на установения в закона седмодневен срок, освен в случаите, когато волеизявлението за оттегляне на предложението било достигнало до насрещната страна преди или най-късно едновременно с предложението-чл. 13, ал. 2 от ЗЗД. Оттеглянето на предложението за прекратяване на трудовия договор от заявилата го страна след достигането му до насрещната страна по трудовия договор не пораждало правни последици, тъй като до изтичане на установения в закона седемдневен срок предложителят бил обвързан от предложението си (чл. 13, ал. 1 от ЗЗД), а насрещната страна разполагала с възможността да изрази съгласие за приемането му. Предложението по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ следвало да изразява ясно и по безсъмнен начин волята за прекратяване на трудовия договор, без да било нужно страната да била посочила точния текст от законадостатъчно било от изявлението й да следвало, че желае трудовото правоотношение да бъде прекратено. Основание за прекратяване на трудовия договор трябвало да бъде посочено или да следва от текста на изявлението, когато страната по договора упражнявала потестативното си правото да го прекрати едностранно на друго основание, различно от това по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, тъй като тогава изявлението й не съставлявало предложение, а уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение и пораждало правни последици от момента на достигането му до адресата. Единствената, 3 предвидена в КТ хипотеза, в която всяка от страните по трудовия договор можела да предложи на насрещната прекратяването му без да сочи причини за това била по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, поради което нито предложителя следвало да посочва изрично основанието за прекратяване на трудовия договор, нито за това бил задължен приемащия предложението, ако от писменото му изявление следвало ясно изразено съгласие за прекратяването.

Основанието по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ за прекратяване на трудовия договор следвало да бъде посочено задължително само в заповедта за уволнение, имаща констативен характер, предвид различните последици от прекратяване на трудовото правоотношение в зависимост от основанието за това. В случая Е. С. Д. била депозирала до работодателя си молба с която е поискала да бъде освободена от заеманата от нея длъжност „трудотерапевт“, считано от 23.02.2022 година, като тази молба била приета от работодателя и той бил изразил съгласие с предложението, като бил посочил че я приема и правоотношението да се прекрати считано от 23.02.2022 година, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, като заповедта била издадена на 22.02.2022 година. Е.

С. Д. била представила по делото молба от 22.02.2022 година, с която оттегляла молбата си до ЦСРИХУ гр. Шумен за прекратяване на трудовото правоотношение. След оспорване от страна на работодателя по реда на чл. 193 от ГПК, и дадената възможност по реда на чл. 193, ал. 2 от ГПК с протоколно определение № 390/21.04.2022 година, тази молба била изключена от доказателствената съвкупност, поради изрично заявеното от Д. страна, че не желае да се ползва от този документ. Спорът между страните бил относно твърдяната от Е. С. Д. принуда, която й била оказана от работодателя преди прекратяване на трудовото правоотношение. По искане Д. била разпитана свидетелката Е. С. Г., чиито показания макар и на пръв поглед дадени от незаинтересован свидетел, били косвени и частични, тъй като Д. не била дала отговор на въпроса на свидетелката за причините довели до твърдения конфликт с директора на Център за социална рехабилитация и интеграция за хора с увреждания гр. Шумен, а предвид, че били основани само на твърдения на ищцата, дадени по телефона от дома, където била под влиянието на родителите си, не водели до извод за оказан натиск преди подаване на молбата за напускане. Е. С. Д. била представила по делото флаш памет във второто по делото съдебно заседание и това доказателствено искане било недопустимо ,тъй като било преклудирано и първоинстанционният съд 4 не трябвало да го допуска. Искането на Д. за назначаване на съдебно‑гласова експертиза също е било преклудирано,тъй като било направено във второто по делото съдебно заседание и не следвало да бъде допускано, поради което и тези доказателства не трябвало да се кредитират от въззивният съд, тъй като са недопустими. В тази връзка не следвало да се кредитира и назначената и приета от първоинстанционния съд съдебно.гласова експертиза на флаш памет, тъй като се отнасяла за недопустимо доказателство по делото.

Показанията на Тюркян Наил, А. И. и А. М., макар и в служебни правоотношения с ЦСРИХУ гр. Шумен, въззивният съд намирал за логични и безпротиворечиви, а и те не се опровергавали от останалите събрани по делото доказателства. Тюркян Сали Наил твърдяла, че след назначаване била взела под опеката си Е. С. Д. и лично многократно я защитавала от недоволството на потребителите, както и че при определени ситуации Д. изпадала в състояния на неадекватност. Такова състояние било наблюдавано на 09.02.2022 година когато вечерта при тръгване от работа я попитала дали е изключила принтера, на което получила отрицателен отговор.

Двете тръгнали да го изключват, при което Д. се била обърнала към свидетелката викайки: „Ти ще ме набиеш, ти ще ме убиеш.“ Заедно с колежката А. М. се били опитали да я успокоят. След няколко дни от Общината се били обадили на Директора на ЦСРИХУ гр. Шумен като я упрекнали, че била допуснала Тюркян Наил да набие ищцата. Това свидетелката възприела като уронване на авторитета, поради което поискала от ищцата да извика майка си и баща си, тъй като майката била човека, който идвал в центъра да се разправя със служителите при всеки конфликт с Е. С. Д..

Майката била пристигнала да им се кара като била заявила „Център няма да има, Вас няма да Ви има, Е. ще я има. Вие познавате ли кой е мъжът ми?”, което било чуто от група потребители, 43 – ма, които се подписали под сигнал до кмета. На 21.02.2022 година майката на Д. била отново в центъра да ги обвинява, колко са лоши. Пристигайки свидетелката била чула майката да казва на Д.: „Записвай“. Е. С. Д. била пипнала джоба си и казала „Записвам“.

На следващата сутрин свидетелката била отишла при директора на ЦСРИХУ гр. Шумен и споделила съмнението си, че Д. прави звукозаписи на разговорите между служителите в центъра. Попитали я: „Ели ти нещо правиш ли, нещо записваш ли?“. Тя била бръкнала в единия джоб, бръкнала в другия и изкарала телефон и „химикал“, за който се установило, че бил записващо 5 устройство. Събитието разстроило много колежките. След него Е. С. Д. саморъчно написала молбата за напускане, която била предадена на директора на ЦСРИХУ гр. Шумен и резолирана положително, след което свидетелката била изготвила заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. До края на този работен ден Е. С. Д. била спокойна като се била интересувала какви са начините за обезщетения, както и за това как може да кандидатства да бъде потребител в центъра. В края на работния ден на 22.02.2022 година в центъра пристигнала майката на Е. С. Д.. Свидетелката отсъствала, но от присъствалите колежки била разбрала, че поводът бил несъгласие с подадената от Е. С. Д. молба за напускане. Според свидетелката след скандала със записващото устройство Д. сама искала да напусне. По повод жалба до кмета на Община Шумен от майката на Е. С. Д. за прекратяване на трудовото правоотношение на дъщеря й, свидетелката по своя инициатива изготвила становище вх. № 06/24.02.2022 година и жалба вх. № 04/24.02.2022 година. По същия повод към трудовото досие на Е. С. Д. били приложени: становище на директор на ЦСРИХУ гр. Шумен Северина К., становище на Добринка Тодорова Пеева-трудотерапевт в ЦСРИХУ гр. Шумен; становище от А.