Решение № 4333 от 04.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4333 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Д. К. Демирев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Д. К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20241100504228 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 21246/22.12.2023г., постановено по гр. д. № 41652/23 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 128 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от В. П. П., ЕГН: **********, гр.София, ж.к.

*********, срещу 139-то иновативно основно училище „Захарий Круша“, гр.София, ул. *********, искове за осъждане ответника да заплати сумата от 2476.76лв., представляваща дължимо възнаграждение за периода от 20.03.2023г. до 30.06.2023г. по сключен между страните граждански договор № 124/20.03.2023г., ведно със законната лихва от 26.07.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 22.39лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 20.03.2021г. до 26.07.2023г., като ищцата е осъдена да плати разноски на ответника в размер на 1300лв.

Недоволен от решението е останала ищцата, която чрез адв. Р. в срока за въззивно обжалване е подала бланкетна въззивна жалба, в която е посочено, че „решението на Сф.Р.С., с което са отхвърлени предявените от доверителката ми искове е незаконосъобразно и неправилно“, след което е описано, че съображения ще бъдат развити в допълнителна мотивирана жалба, 1 след запознаване допълнително с някои от документите, приложени по делото, с които не разполагал.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното производство, с който изразява становище за нейната неоснователност, като претендира разноски в размер на 1100лв. съгласно договор за правна защита и съдействие л.16.

В проведеното пред настоящата инстанция открито съдебно заседание се представя „допълнителна мотивирана жалба“, която е извън срока за обжалване на решението.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.

Подадената въззивна жалба е БЛАНКЕТНА и не съдържа конкретни оплаквания, а клиширано е посочено, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно, без да е изложено в какво се състои тази неправилност и незаконосъобразност. В практиката на ВКС /решение № 31/14.03.2014г. по гр.д. № 4339/2013г./ се определя въззивната жалба като бланкетна, когато „в нея не са посочени конкретни пороци на обжалвания акт, а само е заявено, че решението е недопустимо, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила“, с такъв характер е и жалбата, „в която се изразява общо недоволство от първоинстанционното решение с искане да бъде отменено и постановено друго“ /решение № 101/09.07.2018г. по гр.д. № 2191/2017г./. Бланкетната въззивна жалба проявява суспензивно и деволутивно действие, като сезира въззивната инстанция, но при непосочени конкретни пороци на обжалваното решение в съответствие с чл.269 ГПК въззивният съд ограничава своите правомощия до служебен контрол върху валидността и допустимостта на обжалваното решение. В обобщение, с оглед основополагащите за гражданското съдопроизводство диспозитивно и състезателно начало, сезираният с бланкетна жалба въззивен съд е ограничен в решаващата си дейност по същество на материалния спор до преценка на 2 валидността изцяло, допустимостта на решението, както и до изрично посочените в т.1 на ТР № 1/09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 1/27.04.2022г. по т.д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС случаи, в които по изключение служебното начало взема превес. Без посочени конкретни оплаквания въззивният съд е обвързан и не може да прави различни фактически изводи от приетите в обжалваното решение (мотивите по т.3 на ТР № 1/09.12.2013.г по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; Решение № 97/15.09.2020г. по гр.д. № 2479/2019г. на ВКС).

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като настоящият въззивен състав не установява при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Предвид изложеното и при липса на каквито и да е конкретни съображения за незаконосъобразност на решението, въззивният съд приема, че доколкото няма при постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни правни норми, то въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

Във връзка с представената в проведеното открито съдебно заседание „допълнителна мотивирана жалба“ – следва да се посочи, че е недопустимо след изтичане срока за въззивно обжалване под формата на „уточнение/допълнение“ да се променя предметът на подадената в срок въззивна жалба (решение № 81/04.05.2015г. по гр.д. № 5534/2014г. на ВКС; решение № 113/31.07.2015г. по т.д. № 929/2014г. на ВКС). Депозираните след срока за въззивно обжалване „уточнения/допълнения“ пораждат да за въззивния съд правомощия да се произнесе по тях само при условие, че съдържат оплаквания за нищожност или недопустимост, каквито в конкретния случай не са налице.

По разноските:

С оглед изхода на делото с право на такива разполага въззиваемият, който е претендирал разноски за адв. възнаграждение в размер на 1100лв., което с оглед възражението за прекомерност следа да се редуцира до 550лв. с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото.

Така мотивиран, Софийският градски съд:

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 21246/22.12.2023г., постановено по гр. д.

№ 41652/23 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 128 състав.

ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 В. П. П., ЕГН:

**********, гр.София, ж.к. *********, да заплати на 139-то иновативно основно училище „Захарий Круша“, гр.София, ул. *********, разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 550лв.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4