Решение № 58 от 23.02.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Бургас, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Захарин П. Захариев

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Петя Кр. Георгиева при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Иван Г. Иванов като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100601367 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 12 от 12.09.2023г., постановена по НОХД № 193/2022г., Районен съд-Айтос признал подсъдимия М. И. Х., ЕГН **********, за виновен в това, че на неустановена дата и месец в края на 2016г. до 29.03.2017г., в с. В., с.Д. и с.Р., община Руен, област Бургас, действайки в условията на продължавано престъпление, склонил към проституция И.П.А. от с.В., Бургаска област, родена на ********* (успял да я убеди в с.В., община Руен, област Бургас, да участва в съвкупления срещу материална облага с неограничен брой лица) и в горепосочения период в с.В., с.Д. и с.Р., всички намиращи се в общ. Руен, Бургаска област, многократно свождал към съвкупление А., като свождането се изразявало в набиране на клиенти – мъже и транспортиране на А. до определените от клиентите места за осъществяване на съвкупленията, като деянията са извършени с користна цел – набавяне на парични средства – престъпление по чл.155, ал.3, вр. ал.1, предл. първо и второ, вр. чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК му 1 наложил наказания „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг“ режим, както и наказание „Глоба“ в размер на 5 000.00 лева.

Със същия съдебен акт, на основание чл.68 ал.1 от НК, е приведено в ефективно изпълнение при първоначален „строг“ режим наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, наложено на подс. Х. по НОХД № 1163/2016г. по описа на Районен съд-Царево, и подсъдимият е осъден да заплати сторените по делото разноски в размер на 638.40 лева.

Недоволен от така постановената присъда останал подс. Х., който чрез защитника си - адв. Калин Янев от АК-Бургас, я обжалва в срок. Във въззивната жалба и допълнението към нея са наведени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционната присъда. Изложени са съображения за недоказаност на обвинението от обективна и субективна страна, като се набляга на обстоятелството, че показанията на основния свидетел по делото – И.А., били противоречиви, а в кредитираните от съда части показанията й се оборвали от данните, изложени от други свидетели. Свидетелите А.А., А.А., Д.И. и А.Л. не потвърдили в съдебно заседание изложеното от тях в хода на досъдебното производство и категорично били заявили, че подсъдимият не им бил предлагал жени за сексуални услуги, не били правили секс със свид. А. и не били заплащали за това. Впоследствие същите тези свидетели променили отново показанията си, поради което изобщо не следвало да се кредитират с доверие. Така изложеното сочело, че присъдата почивала единствено на предположения, въз основа на което се иска нейната отмяна и постановяване на нова, с която подс. Х. да бъде признат за невинен в извършването на престъпление по чл.155, ал.3, вр. ал.1 от НК.

Представителят на държавното обвинение намира въззивната жалба за неоснователна, а коментираната присъда – за законосъобразна, правилна и обоснована. Доказателствата по делото били обсъдени подробно, фактическата обстановка била правилно установена, а наказанието на подсъдимия - правилно определено. Предлага присъдата да бъде изцяло потвърдена.

Във въззивното съдебно заседание подсъдимият Х., редовно призован, се явява лично и с надлежно упълномощения си защитник – адв. Калин Янев от 2

АК-Бургас, който поддържа депозираната жалба и допълнението към нея с изложените в тях аргументи и искания.

В последната си дума подс. Х. твърди, че не бил виновен, тъй като не бил превозвал проститутки с автомобила си. Изразява несъгласие с присъдата и моли да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение.

Въззивният съдебен състав, след като се запозна със съдържанието на въззивната жалба, становищата на страните и материалите по делото установи следното:

Като взе предвид доводите и съображенията на страните, и след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл.313 и чл.314 от НПК, Бургаският окръжен съд счете жалбата на подсъдимия за процесуално допустима, тъй като е подадена в установения в чл.319 от НПК преклузивен 15-дневен срок от легитимирана да обжалва страна, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е събрал по съответния процесуален ред всички относими към делото доказателства, въз основа на които е извел фактическа обстановка, съответстваща изцяло на установената от настоящата инстанция, а именно:

Подсъдимият М. И. Х. (известен с прякора „П.“), ЕГН **********, е роден в с. Д., община Руен, Бургаска област, и живее в същото село, на адрес:

*****************************.

През месец октомври 2016 година подс. Х. се запознал със свид. И.А..

Малко след това, поради споделеното му от нея, че изпитва финансови трудности, той й предложил да участва в полови съвкупления с различни лица от мъжки пол, а получените в резултат от тази дейност парични средства да делят помежду си. Свид. А. се съгласила и от неустановена дата в края на 2016 година започнала да проституира. Съгласно постигнатата между тях уговорка подс. Х. намирал клиенти, след това се обаждал по телефона на свид. А., превозвал я с автомобила си до конкретни, в повечето случаи открити, обезлюдени места – гори, поляни и т.н., където между нея и съответния клиент се осъществявало съвкуплението. Понякога подс. Х. транспортирал свид. А. до домовете на клиентите или сексуалните действия били извършвани в неговия автомобил. Парите за сексуалните услуги били предавани на подс. Х., а той давал част от тях на свид. А..

3

На неустановени дати, но в периода от края на 2016 година до 29.03.2017г., в с. В., с.Д. и с.Р., община Руен, област Бургас, свид. А., представяна от подс. Х. с името „Г.“, се съвкупила с множество различни лица, сред които и свидетелите Р.Р., Х. Р. Х., А.А., А.Л. и М.В.М.. Цената, която всеки от тях заплащал за предоставената му сексуална услуга, била различна и варирала от 20 лева до 50 лева. В посочения период на свид. Р.Р. било предложено от негов приятел, с когото се били събрали заедно, да прави секс с проститутка, при което той се съгласил. Приятелят му провел разговор по телефона с човек с прякор „П.“ (подс. Х.) и около половин част след това, на мястото, на което били събрани, пристигнали подс. Х. и свид. А.. Свид. Р. заплатил на подсъдимия сумата от 50 лева, след което тримата, с автомобила на подсъдимия, отишли до намиращата се в близост река, където свид.Р. правил секс със свид. А.. В същия период свид. Х. Р. Х. неколкократно се възползвал от предоставяните от свид. А. услуги, правейки секс с нея на различни места в с. В., за което заплащал лично на подсъдимия по 20 лева за всеки отделен случай. Отново в горепосочения период, свид. А.Л. се намирал в дома на свой приятел в с. Д.. Тъй като двамата знаели за осъществяваната от „П.“ дейност, те му се обадили и поискали от него да им предостави „жена за секс“. След около 30 минути, при тях в с.Д. отишли подс. Х. и свид. А.. Свид.

А. заплатил на подсъдимия сумата от 30 лева, след което правил секс със свид. А.. Свид. М.В. също се ползвал неколкократно от предлаганите от „Г.“ сексуални услуги като всеки път заплащал различни суми, но в посочения вече диапазон – от 20 лева до 50 лева.

На 29.03.2017г. бил поредният път, в който свид. А. била транспортирана от подс. Х. до дома на негов познат и клиент, наричан А., за да прави тя секс с него. След като пострадалата разбрала, че клиентът нямал пари, с които да заплати за предоставяната от нея сексуална услуга, тя избягала от дома му, респективно и от подс. Х., след което подала сигнал в РУ-Руен.

Така описаната фактическа обстановка се установява въз основа на приобщените по съответния ред гласни и писмени доказателства и доказателствени средства - показанията на свидетелите Г. Т., А.А., Х.Ю., Х.Н., Х. Р. Х., Р.Р., Д.И., А.Л., Х. М. Х., И.А. (включително и от приобщените на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК показанията на изброените дотук свидетели, дадени в хода на досъдебното производство), 4

А.А., Х.Х.М., К. Д., З.М.С., Я.Х., М.В.М. и В.И.В., К.И. и И.А. (включително и от приобщените на основание чл.281, ал.1, т1 от НПК показания на И. и А., дадени пред съдия по досъдебното производство); от протоколите за разпознаване на лице по снимка, справка за съдимост по отношение на подс.

Х., докладни записки, писма и други.

Районният съд е изследвал отделните доказателствени източници обективно, всестранно и пълно и не е допуснал превратното им тълкуване, чрез което е успял да изведе правилната фактическа обстановка и да разкрие обективната истина, съобразно заложения в чл.13 от НПК принцип. Анализът на доказателствата, извършен от проверяваната инстанция, е в достатъчна степен подробен, съобразен е с правилата на формалната логика, поради което се споделя изцяло от настоящия състав и не следва да се обсъжда отново в цялост. Част от свидетелските показания по делото, както сочи защитата, в действителност са противоречиви, нееднопосочни, а някои от тях, изложени в съдебно заседание, като тези на свидетелите А.А., Р.Р., А.Л. и И.А., са напълно противоположни на дадените от тях и приобщени по делото показания от досъдебното производство. В хода на съдебното следствие обаче свидетелите Л. и Р., разпитани повторно, потвърждават казаното от тях пред разследващите органи, като сочат, че ги е било страх от реакцията на подсъдимия, ако разкажат истината. В този аспект решението на районния съд да приобщи съответните части, или пък в цялост показанията на така посочените свидетели от досъдебното производство освен правилно, е било и необходимо, с оглед разкриване на обективната истина. Въпреки тези различия в изнесените данни, проверяваната инстанция, чрез внимателно и подробно изследване, и съпоставяне на наличната доказателствена съвкупност с показанията на всеки един от свидетелите, е успяла да изведе правилните фактически констатации. Всеки от свидетелите Р.Р., Х. Р. Х., А.А., А.Л. и М.В.М. твърди, че е правил секс със свид. А., като описаният от тях начин, по който са се развивали събитията, е почти идентичен.

Първоначално те са се свързвали с подсъдимия и са искали от него да им предостави момиче, с което да правят секс, а малко след това (в рамките на един час) при тях с автомобила си е пристигал подс. Х., водейки със себе си свид. А.. Сумата, която е следвало да се заплати за сексуалната услуга, е била договаряна директно с подс. Х. и парите са предавани предварително именно на него. В нито един от случаите коментираните свидетели не са 5 предоставяли парични суми на пострадалата. Едва след това всеки от тях е правил секс със свид. А.. В нередки случаи именно автомобилът на подсъдимия е бил мястото, на което се е осъществявало съвкуплението.

Липсата на подробни спомени у тези свидетели по отношение на обстоятелства като време и място е изцяло разбираема, с оглед факта, че от датата на осъществяване на сношенията до момента на разпита им в съдебно заседание е изминал продължителен период от време, в който е обичайно спомените относно конкретни обстоятелства да избледнеят. Към казаното следва да се добави и фактът, че някои от тях, като например свид. А.А. и М.В. са имали многократни платени сексуални контакти със свид. А., поради което възпроизвеждането на детайлите около всеки отделен случай би изглеждало неправдоподобно. В подкрепа на изложените от тях данни, а и като допълнително основание за кредитирането с доверие на вторите по време свидетелски показания от съдебното производство, са и извършените в хода на разследването разпознавания на лица по снимки. Свидетелите А.А., А.А., А.Л., Р.Р. и Х. Р. Х. са разпознали подс. Х. като лицето, довело им жена за секс, и на когото са заплатили съответната сума за „услугата“, а всеки от тях, с изключение на свид. Х. Р. Х., е разпознал и жената, с която се е съвкупил, а именно свид. А., посочена от тях с името „Г.“. Факт е, че те не са разбрали истинското й име, но това обстоятелство не ползва защитата и не съставлява доказателство, че сексуални контакти срещу заплащане между всеки от тях и свид. А. не е имало, тъй като е налице идентичност между описанието на жената, с която те са имали интимни контакти, лицето, разпознато от тях в хода на казаното вече процесуално следствено действие и личността на свид.